Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април, две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело№ 131/2011 година.

Производство на частно касационно обжалване по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Жалбоподателите Н. Б., В. М., П. П. и П. М., всички от[населено място], молят да се отмени определението на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 3090/2010 г., с което е потвърдено определението на Пловдивския районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № № 6090/2010 г., като процесуално недопустимо. Към частната жалба са приложени изложение на основания за допускане на касационно обжалване, решения на състави на ВКС и Постановление № 3/1983 г. на Пленума на ВС.
Ответникът ЖСК „А.",[населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и че жалбата е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Четирамата жалбоподатели са предявили искове срещу ответната кооперация, на основание чл. 39 ЗЖСК, за отмяна на решения, взети от общото събрание на кооперацията на 26 юли и на 13 септември 2009 год.. За разглеждане на исковете е образувано гр. д. № 6090/2010 г. по описа на Пловдивския районен съд, който с разпореждане от 3. 8. 2010 г. е оставил исковата молба без движение и указал на ищците да изложат обстоятелствата, въз основа на които твърдят, че са придобили членствени права и да представят съответните доказателства. С молба от 16. 8. 2010 г. ищците са изложили обстоятелства за придобиване на членствени права. Пловдивският районен съд, с определение от 11. 10. 2010 г. е прекратил исковото производство като недопустимо, тъй-като е приел, че молителите не установяват по надлежен начин да са член-кооператори на жилищностроителната кооперация и поради това не разполагат с право на иск за отмяна на решения на общото събрание на кооперацията. Определението е потвърдено от Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, с определение от 4. 1. 2011 г. по ч. гр. д. № 3090/2010 г.. Окръжният съд е счел за правилни изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на производството поради липса на правен интерес за ищците да оспорват решения на общото събрание на кооперацията, тъй-като те не са член-кооператори, а външни, трети лица.
Основателно е искането на жалбоподателите за допускане касация на прекратителното определение на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за допустимостта на предявения иск, с оглед на преценката му за съдържанието на исковата молба и конкретно на обстоятелстваната й част, на посочените доказателства и представените писмени доказателства — чл. 127, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ГПК. Законът предвижда връщане на исковата молба и прекратяване на производството, когато първоинстанционният съд констатира, че предявеният иск е недопустим — чл. 130 ГПК, но тази преценка следва да бъде базирана и ограничена до необходимото съдържание на исковата молба, от което може да се направи извод за недопустимост на иска. Когато преценката за допустимост е свързана с надлежната процесуална легитимация на ищците, т. е. притежанието на спорното материално право, в случая, правото им да са член-кооператори на жилищностроителната кооперация, въпросът за това притежание изисква доказване, което може и следва да се реализира в един състезателен процес. Като има предвид тези съображения, касационният съд счита, че инстанционните съдилища неточно са приложили правилото на чл. 130 ГПК и поради липса на съдебна практика в тази насока, следва че подадена частна жалба подлежи на разглеждане от ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Определението на въззивния съд е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и дължимата защита се определят от страните, а съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК, съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Това задължение на първоинстанционния съд е конкретизирано в чл. 143 ГПК, като е предвидена възможност за страните в открито заседание да обосноват всичките си искания и възражения, да вземат становище по твърдените обстоятелства от насрещната страна, да посочат и представят допълнителни доказателства. Първоинстанционният съд не е спазил изискванията на процесуалния закон за изясняване на спора относно качеството на ищците да са легитимни член-кооператори на ЖСК „А.", който спорен въпрос е част от предмета на делото, защото предопределя правото им да оспорват решенията на общото събрание на кооперацията. Съгласно чл. 271, ал.1, във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК, въззивният съд е

следвало да констатира неправилност на първоинстанционното решение и да го отмени, като постанови продължаване на исковото производство.
По изложените съображения и на основание чл. 292 ал. 3 ГПК Върховният касационен съд

ОТМЕНЯ определението от 4. 1. 2011 г. по ч. гр. д. № 3090/2010 г. на Пловдивския окръжен съд и определението от 11. 10. 2010 г. по гр. д. № 6090/2010 г. на Пловдивския районен съд, XVI гр. състав и ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на производството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ