Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
[населено място], 23.10.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1938 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ЗК „Лев Инс“АД против решение № 94/10.07.2023 г. по в.гр.д.№ 40/2023 г. на Бургаски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 462/17.05.2022 г. по гр. д. № 365/2022 г. на Бургаски окръжен съд са отхвърлени исковете на касатора против С. И. С., на осн. чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 193 387, 22 лв., представляваща сбор от 150 000 лв.– платено от ищеца-застраховател на Е. К. Я. обезщетение за неимуществени вреди по гр.д. № 5238/2017 г. на СГС; 8754,70 лв. – заплатено от ищеца-застраховател в полза на Е. К. Я. обезщетение за имуществени вреди по гр.д. № 402/2018 г. на ЯРС; 34 632,52 лв. – сборно обезщетение за забава върху двете главници за периода 14.09.2016 г. - 28.03.2019 г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница в размер от 158 754,70 лв. от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е поставено в нарушение на чл.300 ГПК, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Счита, че в нарушение на чл.300 ГПК въззивният съд не е съобразил присъдата на наказателния съд по НОХД № 1093/2017г. по описа на БОС, с която е признат за виновен С. С., че при управление на процесното моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДВП, като е управлявал същото МПС без да го контролира непрекъснато и при възникнала опасност за движението - повреда в двигателя на автомобила, не е спрял управлявания автомобил, в резултат на което е допуснал ПТП, представляващо сблъсък на управлявания автомобил в мантинелата на пътя в ляво и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Я. Я., който е бил пътник в автомобила. При съществено нарушение на процесуалните правила е приел за недоказани обстоятелствата, че водачът С. е знаел, че управляваното от него МПС е неизправно, както и че е могъл своевременно да преустанови движението му. БАС се е позовал на събрани в гражданското производство доказателства – заключение на САТЕ, относно обхванати от състава на престъплението признаци и е достигнал до неправилен извод за неосъществяване на предпоставките по чл.500, ал.1, т.2 КЗ. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска.
В постъпилия писмен отговор от ответника по касационната жалба С. И. С. се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения, че правилно въззивният съд е разгледал факти и събрани в гражданското производство доказателства, които имат отношение към гражданскоправните последици на деянието. Поддържат се доводи, че водачът следва умишлено да е причинил настъпването на застрахователното събитие, а влязлата в сила присъда по наказателното дело е за деяние, извършено при условията на непредпазливост.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е бил сезиран с иск на осн. чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ . Посочил е, че за уважаването на същия е било необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: (1) причинени виновно вреди по повод притежанието или използването на МПС; (2) изплатено обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка “гражданска отговорност” на пострадалото лице и (3) виновният водач не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и ПТП е възникнало в резултат на това. Недоказана според решаващия състав е останала последната предпоставка. Счел е, че свързаните с нея факти не се обхващат от задължителната сила на присъдата, доколкото “извършеното деяние” по чл. 343, ал. 1, б. “в” вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП вр. чл. 58А, ал. 1 НК според влязлата в сила присъда е: причиняване по непредпазливост на смърт в резултат на нарушения на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП (задължаващ водачите да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват) и чл. 20, ал. 2 ЗДвП (задължаващ водачите да избират скорост на движение, съобразена с пътните условия, и да спрат, когато възникне опасност за движението). Обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Приел е, че за да е налице основание застрахователят да получи обратно от делинквента платеното на пострадалия обезщетение в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ, не е достатъчно вредите да са настъпили в резултат на повреда или неизправност на автомобила, защото това би било в противоречие с разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 5 КЗ. Необходимо е виновният водач да е знаел за повредата или неизправността и да е съзнавал, че повредата или неизправността застрашават безопасността на движението. Това условие БАС не е установил от събраните в гражданското производство доказателства – САТЕ.
С определение № 1507/05.06.2024 г. по т.д. № 1938/2023 г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на БАС на осн. чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за проверка допусната ли е очевидна неправилност в обжалваното решение по отношение преценката, доколко предмета на спор по образуваното гражданско дело съвпада с третираните и разрешени с присъдата въпроси в наказателното производство относно изпълнителното деяние.
В конкретния случай основните защитни възражения на касатора, поддържани в касационната жалба, се свеждат до превратно прилагане на нормата на чл.300 ГПК от въззивния съд.
В практиката на ВКС /решение №130/03.05.2012г., т.д.№ 244/2010г., І т.о., решение № 46/19.05.2022 г. по гр.д.№ 408/2021 г. на ВКС, I т.о./ се приема, че в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 КЗ /отм./, респ. на чл.500, ал.1, т.2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя, делинквентът трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на повредата или неизправност, като същите застрашават безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес, когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици.
Съставът на ВКС намира, че при всички случаи на чл.500, ал.1 КЗ регресното право на застрахователя възниква спрямо водач, причинил вредите виновно. Регламентирането на специална отделна хипотеза по чл.500, ал.1, т.4 КЗ /когато умишлено е предизвикал ПТП/, различна от разглежданата в настоящето производство - по чл.500, ал.1, т.2 КЗ, води до извод за неоснователност на възражението на ответника по касацията, че само при умисъл /в наказателноправен смисъл като признак относно субективната страна на състава на престъплението/ застрахованият водач не се освобождава от гражданската си отговорност и застрахователят има регресно право срещу него.
При влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд по отношение на водача на МПС, съгласно чл.300 ГПК тя е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието във връзка с това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Константна е практиката на ВКС, че обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес. Изпълнителното деяние е основен обективен признак на състава на престъплението – външно обективирани фактически действия, изразени като съзнателен волеви акт, проявен във външно действие или бездействие при определени условия на време, място и обстановка. Нормите, определящи съставите на чл.343 НК, са бланкетни. Основание за привличане под наказателна отговорност и осъждане на водачи на МПС за престъпления по транспорта е налице при доказано виновно нарушение на конкретни правила за движение, които стоят в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие и последиците от него. Тези правила са разписани в ЗДвП и Правилника за приложението му. Ето защо при влязла в сила присъда гражданският съд е длъжен да изясни кое е конкретното проявление на изпълнителното деяние, по което се е произнесъл наказателния съд и което е обхваното от законовия състав на престъплението, за да определи обективните предели на задължителната за него присъда. Също така гражданският съд е обвързан от произнасянето на наказателния съд относно виновността на дееца, разбирана като конкретно психическо отношение на дееца към самото деяние, към предизвиканите чрез него общественоопасни последици и към общественоопасния му характер.
Видно от мотивите на въззивното решение БАС е приел, че твърденията по исковата молба са за влязла в сила присъда по НОХД № 1093/2017 г. на БОС, с която ответникът С. И. С. е бил признат за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1 и 3, б. “б” вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, б. “б” НК вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП вр. чл. 58а, ал. 1 НК. В диспозитива на присъдата е било посочено, че С. „е управлявал автомобила, без да го контролира непрекъснато и при възникнала опасност за движението - повреда в двигателя на автомобила, не е спрял управлявания автомобил“ /нарушение на правилото по чл.20, ал.2 ЗДвП/, в резултат на което е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Я. Я.. Същевременно БАС, за да се произнесе по въпроса има ли тъждество между изпълнителното деяние съобразно присъдата по наказателното дело и релевантното по чл.500, ал.1, т.2 КЗ /предмет на доказване в исковия процес/, е цитирал единствено нормативното съдържание на посочените в присъдата разпоредби, но не и обективираното в диспозитива на присъдата конкретно поведение, като признак от обективна страна на състава на престъплението, за което е бил признат за виновен и осъден деецът. БАС не е съобразил, че присъдата е задължителна за гражданския съд относно всички признаци на разгледаното от наказателния съд изпълнително деяние във връзка с нарушаване на правилото по чл.20, ал.2 ЗДвП, а именно – водачът не е спрял автомобила при възникналата повреда в двигателя. Наказателният съд е приел, че причина за ПТП е управляването от ответника на автомобила при повреда на двигателя, че тя е била известна на водача и той не спрял, в резултат на което е допуснал ПТП и по непредпазливост /не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е имал обективна възможност да осъзнава и контролира действията и постъпките си и е бил длъжен да предвиди последиците/ е причинил смъртта на трето лице. Следователно наказателният съд вече е извършил преценка дали повредата на МПС е настъпила внезапно, при обстоятелства, при които водачът е бил поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици, като по този начин е установил пределите на задължителност и обвързаност на гражданския съд с присъдата.
Доказана се явява спорната между страните предпоставка по чл.500, ал.1, т.2 КЗ - ответникът по регресния иск да е знаел, че е възникнала повреда в управляваното от него МПС, която застрашава безопасността на движението и въпреки това е продължил да го управлява.
Налага се извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд в резултат на очевидно неправилно прилагане на чл.300 ГПК.
При липсата на спор между страните относно обстоятелството, че застрахователят е заплатил на майката на починалото при процесното ПТП лице обезщетение и лихви в претендирания размер общо от 193 387,22 лв., предявеният регресен иск по чл.500, ал.1, т.2 КЗ е изцяло основателен.
Поради изложеното на осн. чл.293, ал.2 ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за уважаване на иска по чл.500, ал.1, т.2 КЗ.
В полза на касатора на осн. чл.78, ал.1 ГПК с оглед изхода от спора следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 7835,50 лв. за първа инстанция, 450 лв. за въззивна инстанция и 4098 лв. за касационна инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 94/10.07.2023 г. по в.гр.д.№ 40/2023 г. на Бургаски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място] на осн. чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ЗК „Лев Инс“АД сумата 193 387,22 лв., представляваща сбор от сумите: 150 000 лв.– платено от застрахователя на Е. К. Я. обезщетение за неимуществени вреди по гр.д. № 5238/2017 г. на СГС; 8 754,70 лв. – заплатено от застрахователя в полза на Е. К. Я. обезщетение за имуществени вреди по гр.д. № 402/2018 г. на ЯРС, които вреди са в резултат на ПТП на 14.09.2016 г.; 34 632,52 лв. – сборно обезщетение за забава върху двете главници за периода 14.09.2016 г. - 28.03.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници в общ размер на 158 754,70 лв. от подаването на исковата молба – 27.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата .
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на ЗК „Лев Инс“АД сумата от 12 383,50 лв., представляваща сторените от последното разноски за всички инстанции, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: