6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№77
Гр.София,23.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 739 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Е., Република Л. срещу определение № 426/05.08.2011г., постановено по ч.т.д.№ 410/11г. от Варненския апелативен съд, с което потвърдено определение № 1770/28.04.2011г. по т.д.№ 322/11г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на молбата за конституирането му като трето главно встъпило лице в производството по реда на чл.225 ГПК за приемане за съвместно разглеждане на предявените от него, в качеството му на главно встъпило лице, на искове с правно основание чл.124, ал.1 и ал.4 ГПК вр. с чл.536, ал.1 ГПК и чл.225 ГПК за признаване за установено, че заявените за вписване решения на СД [фирма] от 13.12.2010г. съществуват и са валидно възникнали, както и че е налице валидно правоотношение по овластяване на Д. Е. като изпълнителен директор на [фирма] от 13.12.2010г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът М. В. С., [населено място] оспорва частната жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. разглежда настоящата частна жалба съгласно определение № 512/26.07.2012г. по ч.т.д.№ 382/12г. на ВКС, І т.о.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че, за да се допусне главно встъпване по висящ процес, е необходимо третото лице да заявява самостоятелни права върху спорния предмет, които да изключват защитаваните като свои от ищеца и от ответника права, като главно встъпилият предяви искове както срещу ищеца, така и срещу ответника. Изложени са съображения, че по висящия иск по чл.124, ал.1 и ал.3 ГПК за нищожност на решения на СД, евентуално съединен с иск по чл.71 ТЗ за отмяна на решенията на СД, частният жалбоподател не заявява права, които да изключват правата на ответното дружество. Според решаващия състав, правният интерес на жалбоподателя като акционер и новоизбран изпълнителен директор на дружеството, е напълно идентичен с интереса на дружеството, поради което липсва интерес от предявяването на положителен установителен иск срещу дружеството за действителност и за съществуването на оспорените от ищеца С. решения на СД, а по отношение на ищеца - частният жалбоподател не са заявени самостоятелни права. С оглед на спряното регистърно производство по чл.536, ал.1, т.1 ГПК, то не се е осъществила хипотезата на чл.536, ал.1, т.2 ГПК. Предявеният иск е срещу надлежен ответник, по който ще се установява действителността на решенията, въз основа на които са заявени за вписване обстоятелства в търговския регистър.
Частният жалбоподател поставя въпросите: „Какви са предпоставките за главно встъпване по смисъла на чл.225 ГПК на акционер в едно дружество по вече образувано производство срещу дружеството?” и „Допустимо ли е един акционер едновременно да има права срещу друг акционер в същото дружество и срещу самото дружество?”. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Заявява, че е трето лице със самостоятелни права върху спорния предмет – притежава качеството акционер, поради което може да иска установяване на действителността на решенията на колективните органи на дружеството, както и че е заявител в регистърното производство, който има право да предяви иск за установяване съществуването на подлежащите на вписване правоотношения по силата на чл.536, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по първия поставен въпрос. Предпоставките за главно встъпване са уредени в нормата на чл.225 ГПК, но въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид на особеностите на производството по искове за установяване на недействителност на решения на колективни органи на търговските дружества, въз основа на които се заявяват за вписване промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване в търговския регистър. Отговорът на втория въпрос произтича от отговора на първия и по същия касационното обжалване не следва да се допуска.
Съображенията на състава на ВКС произтичат от следното:
Съгласно т. 2 от ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС нищожност на решение на орган, различен от Общото събрание на търговското дружество, и засяга права на акционер, може да се обяви по иск на акционера, предявен на основание чл.71 от ТЗ във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК. А. следва да обоснове правния си интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск.
При предявен иск за прогласяване на нищожността на решения на Съвета на директорите на акционерно дружество, както и по иск за тяхната отмяна като незаконосъобразни, предявени на основание чл.124 ГПК вр. чл.71 ТЗ, съответно - чл.71 ТЗ, легитимиран ответник е търговското дружество. Правният интерес на ищеца подлежи на изследване във всеки конкретен случай, с оглед на това доколко атакуваните решения накърняват членствените права на акционера. В този смисъл, ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК в решение № 202/22.12.2010г. по т.д.№ 764/09г. на ІІ т.о. Даденото разрешение по допустимостта на предявения иск е прието след преценка дали, ако се признае за нищожно взетото от Съвета на директорите решение, силата на пресъдено нещо на съдебното решение по иска с правно основание чл.71 от ТЗ ще породи правни последици за ищеца и дали ще рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от него акционерни права. В решение № 79/30.06.2011г. по т.д.№ 680/2010г. на І т.о. на ВКС, по реда на чл.290 ГПК е прието, че в производството по иск по чл.74 ТЗ е допустимо встъпването на трети лица – помагачи на страната на ответното дружество при съобразяване на изискванията за притежаваното от тях качество – съдружник или акционер и правния интерес от тяхното встъпване. Съображенията са, че участието им има за цел издействане на благоприятно решение за подпомагания ответник, тъй като отмяната на решението би рефлектирала върху правата на всички акционери, както и с цел подпомагане на органният представител на дружеството при организиране на защитата. Това разрешение следва да намери приложение и при предявени искове за нищожност, респ. отмяна на решения на други органи на дружеството, различни от Общото събрание.
Особеността при главното встъпване е, че самостоятелните права, които главно встъпващото лице твърди, че има по отношение на предмета на спора, обуславят интерес първоначалният иск да бъде отхвърлен спрямо конституирания ответник, но не по причина за идентичност на интересите на главно встъпилия и ответника, а с оглед на правата, които главно встъпилият претендира както срещу ищеца, така и срещу ответника.
На следващо място, главно встъпващият следва да предяви искове срещу двете първоначални страни – ищец и ответник, за защита на претендираните самостоятелни права върху предмета на спора.
В хипотеза, когато акционерът не оспорва действителността на решенията, предмет на първоначалния иск, то искът срещу дружеството за установяване на тяхната действителност и на правоотношенията, които те пораждат, е лишен от правен интерес. А. би могъл да иска изпълнението на тези решения от органите на дружеството и ако решенията не се изпълнят, да предяви иск по чл.71 ТЗ като обоснове правен интерес, произтичащ от накърнените от неизпълнението членствени права. Главно встъпилият следва да предяви и иск срещу първоначалния ищец, чрез който да предяви самостоятелните си права върху предмета на спора, т.е. че правото принадлежи на встъпващия, а не ищеца. Действителността на решенията на СД, както и твърдението за тяхната недействителност следва да се заявят срещу акционерното дружество, което е надлежен ответник по тези искове, поради което правен интерес от предявяване на иск по чл.124 ГПК вр. чл.71 ТЗ не съществува по отношение на един акционер спрямо друг акционер.
Доколкото акционерът, направил искането за главно встъпване, е и заявител в охранителното производство по вписване на промени в обстоятелствата въз основа на атакуваните решения на СД, то възможността същият да предяви иск, е уредена в нормата на чл.536 ГПК. Разграничението между двете хипотези на спиране на охранителното производство е оглед на това дали към момента на произнасянето на съда е образувано дело от трето лице относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт – чл.536, ал.1, т.1 ГПК, или е налице само противопоставяне на молбата за издаване на акта от трето лице – чл.536, ал.1, т.2 ГПК. На молителя се определя срок за предявяване на иска относно правоотношението при наличието единствено на противопоставяне. Постановеното решение по предявените искове, приети като основания за спиране на охранителното производство - по чл.536, ал.1, т.1 ГПК или по чл.536, ал.1, т.2 ГПК, е задължително при разрешаване на охранителното производство – чл.536, ал.2 ГПК. Тази разпоредба налага и извода, че предявеният иск и спряното по чл.536, ал.1, т.1 ГПК охранително производство лишават от правен интерес искане за спиране на производството по чл.536, ал.1, т.2 ГПК и определяне на срок за молителя за предявяване на иск.
По тези съображения на поставения правен въпрос съставът на ВКС отговаря в следния смисъл:
Предпоставките по смисъла на чл.225 ГПК за главно встъпване на акционер по вече образувано производство срещу дружеството са: главно встъпващият да претендира самостоятелни права върху предмета на спора и да предяви искове за защита на тези права срещу първоначалния ищец и срещу ответника по делото, по което встъпва.
По иск за прогласяване на нищожност на решения на СД на акционерно дружество, предявен на основание чл.124 ГПК вр. чл.71 ТЗ, и по иск за отмяна на решенията на СД по чл.71 ТЗ, предявен от един акционер срещу търговското дружество, друг акционер няма правен интерес да предяви иск срещу дружеството да установяване на действителност на решенията на СД, както и не разполага със самостоятелни права върху предмета на спора, чиято защита би могъл да осъществи срещу акционера, предявил първоначалния иск.
А., който твърди, че атакуваните с иска решения на СД са действителни, има правен интерес да встъпи само като трето лице – помагач на страната на дружеството.
З. в охранителното производство няма правен интерес от предявяване на иск за установяване на съществуването на правоотношение, което е условие за издаване на охранителния акт, след като охранителното производство е спряно на основание чл.536, ал.1, т.1 ГПК до приключването на делото по иска, предявен от трето лице относно същото правоотношение.
По същество на частната жалба.
Предвид отговора на поставените правни въпроси, обжалваното въззивно определение е правилно.
Частният жалбоподател не обосновал съществуването на самостоятелни права върху предмета на спора. Твърденията му, представляващи основание на молбата по чл.225 ГПК, изразяват интереса му предявените искове срещу дружеството на бъдат отхвърлени, но не поради съществуването на негово право, което изключва претендираното право на ищеца. Молителят не разполага и с права спрямо ищеца, както и с правен интерес от предявяване на установителен иск за валидно възникване на решения и за съществуването на правоотношение между него и трето лице, тъй като първоначалният ищец не е надлежен ответник по тези искове. Следва да се отбележи, че в молбата по чл.225 ГПК молителят не е разграничил точно исковете, които предявява спрямо всяка от главните страни, поради което и правният му интерес от предявяването на иск срещу ищеца, се разглежда хипотетично – приемайки че искът е предявен на едно и също основание срещу двама ответници. Заявените основания за отмяна, че ако жалбоподателят предяви исковете в отделно производство, то би могло да се постановят противоречиви решения, не е основание за допускане на главно встъпване в настоящото производство. В процесуалния закон са уредени правилата за съединяване на делата – чл.213 ГПК, както и за отстраняването на противоречия между постановените решения.
Изложените съображения налагат обжалваното въззивното определение да се остави в сила .
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 426/05.08.2011г., постановено по ч.т.д.№ 410/11г. от Варненския апелативен съд, с което потвърдено определение № 1770/28.04.2011г. по т.д.№ 322/11г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на молбата за конституирането на Д. Е., Република Л. като трето главно встъпило лице в производството по реда на чл.225 ГПК за приемане за съвместно разглеждане на предявените от него, в качеството му на главно встъпило лице искове с правно основание чл.124, ал.1 и ал.4 ГПК вр. с чл.536, ал.1 ГПК и чл.225 ГПК за признаване за установено, че заявените за вписване решения на СД [фирма] от 13.12.2010г. съществуват и са валидно възникнали, както и че е налице валидно правоотношение по овластяване на Д. Е. като изпълнителен директор на [фирма] от 13.12.2010г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.