? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ?

Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

София, 06,07,2010 година

Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

При участието на секретаря Н. Такева

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 886/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

“ Г”Е. – гр. Х. е подал касационна жалба срещу решение № 20 от 02.04.2009г. по гр.д.789/07г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение №296/25.06.2007г. по гр.д. №2363/06г. на Сливенски районен съд за отхвърляне на предявения от дружеството - касатор против К. А. К. от гр. С. иск с правно основание чл.108 ЗС.

Касаторът е поддържал оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на процесуалните правила, както и необоснованост на направените от решаващия съд правни изводи – основания по чл. 281, т.3 ГПК. В тази връзка е развит довод за неправилност на изводите на съда по отношение на приетите за релевантни предпоставки на нормата на чл.17а ЗППДОП/отм./ във връзка с трансформиране на правото на управление в право на собственост в лицето на търговското дружество. Развити са и подробни доводи за установеност на активната материалноправна легитимация по ревандикационния иск и така е обоснована неговата основателност.

Ответникът по касация- К. А. К. от гр. С. не е заявил становище.

С определение №183 от 12.03.2010г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Сливенски окръжен съд е приел, че ищеца – въззивник в производството основава своето право на собственост върху спорния имот на разпоредбата на чл.17а ЗППДОП/отм./ и наличие на универсално правоприемство спрямо МСП “ М. ” – гр. С.. Така поддържаната активна материалноправна легитимация, обаче, не била установена по спора, тъй като чл.17а ЗППДОП / отм./не се прилагал за недвижими имоти, които били определени за държавни и обществени нужди и не били усвоени от държавните предприятия, какъвто бил и разглеждания случай, изведено от това, че ищецът не доказал факта на предоставяне на процесния имот за стопанисване и управление на някое от предприятията – праводатели, както и това, че е бил усвоен за нуждите на предприятието и е бил включен като актив в баланса му към 31.03.1991г. Прието е обаче, че самото отчуждаване на имота от физическите лица – негови собственици, съобразно представените решения на Министерски съвет № 1460/62г., №14/66г. и №289/69г. установявали валидно проведено отчуждително производство и доказвали осъществяване на предвидения фактически състав на това отчуждаване, но това обстоятелство, не доказвало правата на ищеца, поради неустановеност на преминаване на спорната недвижима вещ в неговия патримониум с акта на преобразуването му в търговско дружество. Макар и да е приел, че не следва да разглежда противопоставеното от ответника придобивно основание, съдът е отбелязал, че установената с АДС №8037/95г.държавна собственост и включването на имота в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ определяло и специален ред за придобиване собствеността върху него, като твърдяния оригинерен способ е изключен, тъй като давностното владение не може валидно да бъде упражнявано срещу държавата.

Поставеният от касатора материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалваното решение е въпросът относно елементите на придобивното основание по чл.17а ЗППДОП/ отм./ във връзка с установяване на активната материалноправна легитимация на ищеца по ревандикация. С оглед това е поддържано противоречие с приетото с решение №1079/05г. на ВКС, ІV г.о., решение №889/07г. на ВКС, ІІ г.о., решение №81/08г. на ВКС V г.о. и решение № 391/03г. на ВКС, ІV г.о., с които е мотивирано, че ако на държавно предприятие е предоставен недвижим имот за стопанисване или управление, с акта на преобразуването му в еднолично търговско дружество собствеността върху този имот преминава в патримониума на това дружество.

Настоящият състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на поставения материалноправен въпрос, дадени с решение №1079/05г. на ВКС, ІV г.о., решение №889/07г. на ВКС, ІІ г.о., решение №81/08г. на ВКС V г.о. и решение № 391/03г. на ВКС, ІV г.о. и обжалвания съдебен акт, на основание чл.291, ал.1 ГПК приема следното:

С диференциацията на съществувалата, с оглед чл.15 Конституцията /1971г. отм./единна държавна собственост последователно, законодателно е поставян въпросът за транслацията на правото на собственост върху имуществото, предоставено от държавата на държавните предприятия за стопанисване и управление. Макар и с чл.62 ТЗ / ред.1991г./ и ЗОЕТДДИ /отм./ да е регламентирана изрично възможността за образуване и преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, в тях не са очертани вещноправните последици от преобразуването. За първи път тези последици са регламентирани с ПМС №201/25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия. С това постановление е установена вещната транслация на правото на собственост, принадлежало до този момент на държавата върху имуществата - движими и недвижими, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление към момента на преобразуването на тези предприятия в еднолични търговски дружества. С разпоредбата на чл.17а ЗППДОП/ отм./ по същество е възпроизведена разпоредбата на чл.1, ал.1 ПМС №201/93г. / една от очертаните в постановлението хипотези/, като окончателно е определено преобразуването на държавни и общински предприятия като деривативен способ за придобиване на право на собственост. Този извод следва от това, че преобразуваното търговско дружество придобива собствеността само ако имота е бил собственост на държавата, респ. общините при условията на частно правоприемство. Обсъжданата норма на чл.17а ЗППДОП/ отм./ установява, че при преобразуването на държани предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако не е предвидено друго. От този регламент следва да бъдат изведен и фактическия състав, образуващ сложния юридически факт на придобиване право на собственост по цитирания текст. Изисква се наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно определено имущество, отстъпването на това имущество за управлението и стопанисването му от държавно предприятие, което в момента на преобразуването му в търговско дружество има право на оперативно управление върху него, включването в баланса на новообразуваното дружество на това имущество и съответствието на това право с акта на преобразуването му / т.е. в този акт следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество/.становяването на наличие на право на собственост в лицето на търговското дружество следователно, изисква установяване на всички осъществени факти относими към посочения фактически състав в съотносимост на кумулативност. Законът не поставя никакви други изисквания за валидното осъществяване на вещната транслация. Поради това с установяването на изброените факти следва да се счита, че правото на собственост е преминало в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик.

С оглед разпоредбата на чл.291, ал.1 ГПК, ВКС, в настоящия си състав приема за правилна практиката, обективирана с решение №1079/05г. на ВКС, ІV г.о., решение №889/07г. на ВКС, ІІ г.о., решение №81/08г. на ВКС V г.о. и решение № 391/03г. на ВКС, ІV г.о.

По основателността на касационната жалба:

Съставът на Сливенски окръжен съд е мотивирал неоснователност на предявения ревандикационен иск, като е приел за недоказано правото на собственост в лицето на ищеца. Изводът е направен при неизясненост на фактите, които са приети за установени, при необсъждане на събрания доказателствен материал и съобразяването му с нормативния регламент на правоотношението към момента на неговото възникване. Основателно в тази връзка е оплакването на касатора относно приетото за предпоставките, които следва да бъдат налице, при обсъждане на поддържаното придобивно основание по чл.17а ЗППДОП/отм./. С оглед разрешаването на поставения релевантен по спора въпрос, решаващият състав е следвало да разгледа установените по спора факти в контекста на очертания по-горе фактически състав. Основателността на предявения петиторен иск предполага пълно и главно доказване на правото на собственост в лицето на ищеца, както и обсъждане на противопоставеното от ответника и заявено от него конкурентно право по отношение на имота- предмет на спор. Поради това въззивният съд е следвало да изясни към кой момент и дали държавата е станала собственик на спорния имот, включително и чрез изпълнение на задълженията си по чл.157 ГПК / отм./. Изслушаните по делото експертизи общо дават заключение, че процесния имот е бил включен в отчуждените с РМС 1460/62г., РМС №14/66г. земи но този извод няма фактическа обосновка. Същественият факт, поради който е било необходимо да бъдат използувани специални технически познания е този свързан с валидното отчуждаване на конкретния имот / в границите му очертани към постановяване на РМС, включително и тези описани в договора за доброволна делба/, поради което експертите е следвало да проследят статута на спорния имот, във връзка с извършените отчуждавания по чл.101 ЗС / отм./, като съдът вземе предвид, че регламента на тези отчуждавания се е съдържал в приложимия към тях ПОИДОН/ отм., издаден в приложение на чл.107 ЗС / отм./, който е изключвал приложимостта на общия благоустройствен закон – ЗПИНМ/ отм./ - изрично чл.33 ПОИДОН/отм./. Цитирания правилник детайлно определя процедурата по това отчуждаване и макар, че изпълнението й не е условие за транслацията на правото на собственост в патримониума на държавата, поради непосредственото отчуждително действие на акта на МС, съобразно чл.101, ал.3 ЗС / отм./, провеждането й е индицирало от кого и как е било извършено отчуждаването / така дори и от събрания доказателствен материал е можело да бъде изведено за конкретния процесен имот от кого и как е било отчужден/. Съдът, обаче не е констатирал това, че експерта / вж. заключение от 29.02.2008г./ е разглеждал отчуждаването на имота към обсъждания момент, с оглед очуждителна процедура спрямо ответника, като не е отчел, че това не е валидно дадено заключение, тъй като страната не е поддържала, че към постановяване на разпорежданията на МС е била негов собственик, а е твърдяла точно обратното –К. е заявил, че е придобил собствеността върху спорната недвижима вещ по наследство и доброволна делба извършена през 1986г., а неговите праводатели са установили давностно владение към 1963г., т.е. вещото лице е следвало да установи наличие на отчуждаване спрямо неговите наследодатели, а не спрямо него. Освен това във връзка с поддържания факт на установяване на това владение към 1963г., съдът е следвало да изиска, вещото лице да установи кой е бил собственик на имота по разписен списък към 1962г. / разпореждане №1460/ 28.08.1962г./ и дали същият е бил валидно отчужден същата година по реда на ПОИДОН/ отм./- тези данни са необходими с оглед разглеждането на конкурентните основания противопоставени от страните. Ако по силата на разпореждането на МС / във връзка с отчуждаването по реда на ПОИДОН- арг. чл.101, ал.3 ЗС / отм./ имота е преминал в патримониума на държавата, то физическото лице установило давностно владение към 1963г. не е могло да го придобие на това оригинерно основание, с оглед забраната по чл.86 ЗС/отм./. Ако, обаче, бъде установено, че имота не е бил надлежно отчужден с актовете на МС, то и той не е станал държавна собственост, независимо от това дали фактически е бил включен в земите отредени за ползване от държавното предприятие. След установяване на тези релевантни факти, следва да бъде констатирано от експертите към кой момент процесния имот е бил приобщен към отчуждените в полза на държавата земи и включен в предадените за управление и ползване земи на праводателя на ищеца, както и да бъде проверена документацията на ищеца- в канцеларията на дружеството, с оглед която именно, експерта е следвало да проследи както включването в баланса на това дружество на процесния имот, така и евентуалните промени, осъществени впоследствие съобразно ПМС №56/29.03.1994г. за поетапно прекратяване дейността и ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина. В тази връзка следва да се вземат предвид не представените по делото данни, съобразно които експертите са давали своето заключение, а документацията на дружеството – ищец, като изрично бъде установено, дали и кога имота е бил включен в неговия баланс – чрез проследяване на записванията по сметка -201 – земя, тъй като незаконосъобразно в тази насока вещото лице се е позовавало на експертиза изслушана по друго дело – факт който е следвало да бъде констатиран от решаващия състав. Освен това, ирелевантно за наличието на материалноправната активна легитимация, е това, че не е било установено фактическото предаване на имота от праводателя на ищеца, тъй като вещната транслация е юридически факт, настъпващ независимо от фактическите действия с признатото универсално правоприемство / решение №3921 /31.11.1991г. по ф.д. 2852/91г. на Сливенски окръжен съд, ф.о./ Ирелевантни са и промените, настъпили в регулационния статут на имота към 2006г., тъй като те нямат относимост към твърдяното право на собственост върху имота, определено от това доколко е било доказано осъществяване на фактите, относими към очертания по- горе фактически състав на чл.17а ЗППДОП/ отм./. В производството по чл.108 ЗС, ищецът доказва именно тези факти в съотвествие със заявеното право и основанието за неговото наличие. Поради това неоснователно е разбирането на касатора, че е установил правото си на собственост, позовавайки се на АДС /№ 8037/95г. Този акт има констативен, а не конститутивен характер, установява права, но не ги създава, още повече, че към момента на издаването му-1995г. той е констатирал факт, противен на твърдяното от страната,че към датата на издаването му тя е била собственик на спорния имот, т.е. твърдяно като налично е право на собственост, а не право на оперативно управление в полза на държавно предприятие.

Следователно, с оглед установеното с т.11 на ТРОСГК на ВКС №1/2001г., / производството пред СлОС е по реда на чл.196 ГПК / отм.//, въззивният съд не е изпълнил своето задължение да упражни контрол върху работата на експертите и да изслуша техническа експертиза, която да даде релевантно заключение по така поставените въпроси. Едва след уточняване по този ред на това дали процесния имот е станал държавна собственост и кога- от кого и по какъв ред е бил отчужден, дали е бил сред предоставените за оперативно управление на праводателя на ищеца земи, дали същия по реда на правоприемството е преминал към момента на преобразуване на дружеството- ищец в неговия патримониум, дали въобще е бил включен в баланса му и дали е бил изключен изрично впоследствие от него, по предвидения от закона ред, следва да бъдат направени и релевантни изводи за активната материалноправна легитимация по иска и съответно да бъде разгледано в контекста на посочените факти и противопоставеното придобивно основание от ответника, чието евентуално наличие изключва правата на ищеца и също води до извод за неоснователност на ревандикационния иск.

Съобразно изложеното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивният съд за ново разглеждане, с оглед констатираните процесуални нарушения.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 20 от 02.04.2009г. по гр.д.789/07г. на Сливенски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от същия съд при друг въззивен състав .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: