Р Е Ш Е Н И Е
№ 310/2011 г.
гр. София, 03.01.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 456 по описа за 2011 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С решението от 4.05.2010 год. по гр. д. № 19353/2009 год. на Софийски районен съд, потвърдено с решението от 14.01.2011 год. по гр. д. № 8749/2010 год. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от И. Б. И., З. Б. И., Г. Б. И. и Б. Б. И. срещу С. о. иск за собствеността на имот пл. № * в кв. 31 в [населено място] м. „М. п.”, [улица], целият с площ 350 кв. м. при описаните граници, от който имот съгласно действуващия регулационен план 238 кв. м. попадат в УПИ *, а 112 кв. м. – в *.
Въззивното решение е обжалвано от ищците и с определение № 775 от 13.07.2011 год. е допуснато касационното му обжалване при наличие на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това предявеният установителен иск за собственост бъде уважен.
Ответникът – С. о., район „В.” оспорва жалбата по съображенията в постъпилия писмен отговор.
Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е приел, че ищците не са установили по несъмнен начин, че в периода на действие на чл. 86 ЗС /първоначална редакция/ имотът е бил собственост на частно лице, поради което и до изменението на горната разпоредба с ДВ бр. 31/90 год. попада в забраната да се придобие по давност, тъй като е социалистическа собственост /чл. 86, вр. с чл. 2 ЗС в първоначалната им редакция/, в подкрепа на което е и представения акт за държавна собственост № 1956/1.11.66 год. Прието е и, че поддържаното придобивно основание е неосъществимо и с оглед следващите промени в законодателството с оглед спиране на течението на давностния срок относно имоти, частна държавна или общинска собственост /изм. на чл. 86 с ДВ бр. 33/96 год., в сила от 1.06.96 год. и измененията на пар. 1 на ЗД на ЗС/.
С оглед съображенията на въззивния съд за неоснователност на поддържаното от ищците оригинерно придобивно основание и поради липса на доказателства имотът да е бил на частно лице до актуването с А. от 1966 год. на целия имот от 11 550 кв. м. /включващ и спорния такъв/, въпросът за зачитане на материалната доказателствена сила на акта за държавна собственост е релевантен за спора, като произнасянето по него е в противоречив смисъл в представените от касаторите две влезли в сила решения – по гр. д. № 4878/2001 год. и 14422/2002 год. на Софийски районен съд. В тях съдът е приел, че при оспорването на А. с предявяването на иска за собственост общината следва да установи придобивното основание на държавата към момента на актуването и при липса на такива доказателства актовете не са зачетени с оглед изтекла придобивна давност в полза на установилите преди това владение физически лица. Настоящият състав споделя разрешението в представената съдебна практика и счита същата за правилната поради следните съображения:
Актът за държавна, респ. общинска собственост не поражда вещно право на собственост в полза на държавата, респ. общината върху актувания имот, той само удостоверява съществуването му. Поради това и при възникнал спор за собственост всяка от страните по него следва да установи поддържаното придобивно основание.
В настоящия казус А. от 1966 год. е съставен за стар общински имот, издирен въз основа на заповед № 1083/16.09.66 год. на С.. Последната има предвид незастроените имоти, в същия смисъл е и писмото до [фирма] № 3453/22.12.66 год. за стопанисване на „празни места” , предмет на съставените актове.
Като прецени данните по делото във връзка с доводите на страните, настоящият състав намира направения от въззивния съд в обжалваното решение извод за неправилен, поради което и същото следва да се отмени.
Спорът по делото е за собствеността на имот, за придобиването на който ищците се позовават на давностно владение от 1951 год. от страна на праводателя на техния наследодател, впоследствие от последния на основание договора между тях от 1960 год. От същия се установява, че към момента на продажбата имотът е бил застроен с къща и барака, ограден, бил е във фактическа власт на праводателя от 11.06.51 год., като от събраните свидетелски показания се установява, че фактическата власт върху имота не е била отнемана. При липсата на доказателства спорният имот да е бил одържавен или отнет фактически както от праводателя на наследодателя на ищците, така и от последния към 1966 год., когато е съставен акта за държавна собственост, то последният не легитимира държавата, а впоследствие и общината като собственик на имота. Последният не е бил и незастроен, каквито имоти са били предмет на заповедта за инвентаризацията на държавните имоти, въз основа на която е и актуването. Поради горното следва извод, че към 1966 год. имотът е запазил статута си на частна собственост, тъй като е владян от 1951 год. в реални граници, първоначално от праводателя по частния писмен договор, впоследствие от приобретателя по него и наследодател на ищците, сега касатори, в период повече от десет години, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Представените от ответната община актове не могат да им противопоставят право на държавна, респ. общинска собственост, тъй като липсват данни имотът да е отнет фактически или юридически от наследодателя им, нито впоследствие и от тях, поради което и предявеният установителен иск за собственост на поддържаното придобивно основание – давностно владение е основателен.
Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 281 т. 3 предл. 1 ГПК, поради което следва да се отмени и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да се реши по същество от касационния съд, като искът бъде уважен.
С оглед този изход на делото ответната община следва да заплати направените от касаторите разноски за цялото производство в размер на 1 049.15 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2, във връзка с чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 239 от 14.01.2011 год. по гр. д. № 8749/2010 год. на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. о., район „В.”, че И. Б. И., З. Б. И., Г. Б. И. и Б. Б. И., всички от [населено място] са собственици на недвижим имот в [населено място] [улица], представляващ имот пл. № * в кв. 31 м. „М. п.”, целият с площ 350 кв. м., при граници: [улица], наследници на Мл. М., наследници на Т. Д. и наследници на М. Б., от който имот 238 кв. м. попадат в УПИ *, а 112 кв. м. – в *, заедно с построените в него постройки.
Осъжда С. о., район „В.” да заплати на И. Б. И., З. Б. И., Г. Б. И. и Б. Б. И. направените по делото разноски в размер на 1 049.15 лв. /хиляда четиридесет и девет лева и 15 ст./.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |