Р Е Ш Е Н И Е

№ 540
София 17.12.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 220 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:



Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Е. Я. чрез адв.Ж. И. от АК-Бургас срещу решение № V-161 от 16.11.11г.от 7.10.11г.по в.гр.дело № 1540/11г.на Окръжен съд – Бургас,с което е потвърдено решение № 85 от 13.07.11г.по гр.дело № 286/11г.на Районен съд – Несебър.С него бракът между страните,сключен на 21.10.1982г.,е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на мъжа;ползването на семейното жилище- втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с изба в [населено място] е предоставено на жената Я. Я..
С определение № 1060 от 10.10.12г.на ІV го. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта относно ползването на семейното жилище на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса на кого от съпрузите следва да бъде предоставено ползването на семейното жилище, когато по отношение на него единият от съпрузите има ограничено вещно лично право на ползване и от брака няма ненавършили пълнолетие деца,като разрешен в противоречие с решение № 554 от 15.07.10г.по гр.дело № 1774/09г.на ІV г.о.на ВКС и решение № 247 от 25.06.10г.на ВКС по гр.дело № 239/09г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Според посочената задължителна съдебна практика когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, семейното жилище,което е собственост на един от съпрузите не може да бъде предоставено за ползване на другия съпруг.В този случай семейното жилище се предоставя за ползване на собственика му,като критерият за собственост включва и правото на ползване върху жилището.Когато единият от съпрузите притежава голата собственост,а титуляр на правото на ползване е другият съпруг,то определящо е кой е носителят на правото на ползване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът.Поради нетърпимите отношения между бившите съпрузи е счел,че не е възможно ползването на семейното жилище да бъде разпределено между тях.Като е взел предвид вината на мъжа за разстройството на брака и обстоятелството,че същият има право на ползване върху апартамент в [населено място], съдът е предоставил ползването на семейното жилище на жената,въпреки данните по делото,че има запазено право на ползване и върху семейното жилище.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Касаторът поддържа,че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,като е игнорирал запазеното в негова полза ограничено вещно право на ползване върху семейното жилище.
Ответницата по касационната жалба Я. Т. Я. не заявява становище по основателността й.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното:
Решението е неправилно.
По делото е установено,че семейното жилище,находящо се в [населено място] е било лична собственост на ищеца С. Е.,който го е прехвърлил с нот.акт № ,том ,рег.№ ,н.д.№ г.на нотариус М. Б.,рег.№ ,с район на действие - Несебърски РС, на пълнолетната дъщеря на страните Е. С. Я. срещу задължение за гледане и издръжка,запазвайки за себе си лично правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху него.Преди да го прехвърли на дъщеря си ищецът е придобил процесния имот по наследство от баща си Я. С. А.,починал на 18.03.89г.и доброволна делба,извършена между него,сестра му К. Е. Д. и майка му И. В. Я. /вж нот.акт за публично завещание № дело № г.на РС Поморие; удостоверение за наследници изх.№ г.на К. [населено място]; договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № ,том ,вх.рег.№ от г.на РС Н/.
С оглед отговора на поставения правен въпрос в задължителната практика на ВКС настоящият съдебен състав намира,че въззивният съд,като е приел,че семейното жилище следва да бъде предоставено на жената, неправилно е приложил материалния закон – чл.56 СК.Разпоредбата на чл.56 СК не предвижда възможност при развод семейното жилище,което е собственост на единия от съпрузите да може да бъде предоставено на другия съпруг-несобственик,ако от брака няма ненавършили пълнолетие деца.
Изложеното нарушение на материалния закон налага въззивното решение да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК съдът взема предвид и фактите,настъпили след предявяване на иска ,които са от значение за спорното право.В разглеждания случай след подаване на касационната жалба е настъпило ново обстоятелство,служебно известно на настоящия състав /вж определение № 1221 от 15.11.12г.по гр.дело № 466/12г.на ВКС,ІV г.о./,а именно семейното жилище се е върнало в патримониума на С. Е. след разваляне по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД на алеаторния договор,сключен с Е. Я. с влязло в сила съдебно решение.Новонастъпилият факт е от значение за изхода на делото доколкото ищецът е носител не само на ограниченото вещно право на ползване върху недвижимия имот,а е и носител на правото на собственост върху същия.
С оглед на изложеното настоящият състав счита,че на основание чл.293 ал.3 ГПК следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за извършването на нови съдопроизводствени действия –приемане на приложените към молбата на С. Я. от 3.12.12г.писмени доказателства и произнасяне въз основа на тях,като се съобрази новонастъпилия факт.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № V-161 от 16.11.11г.,постановено по в. гр.дело № 1540/11г.на Окръжен съд – Бургас в частта относно ползването на семейното жилище.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.