3


Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 395/2009 година

Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу въззивно определение № 270 от 01.04.2009 г. по ч.гр.д.№ 121/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се потвърждава определение № 177 от 23.12.2008 г., постановено по т.д.№ 147/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
В частната касационна жалба са развити подробни съображения за допустимостта на касационното обжалване. Частният жалбоподател счита, че по въпроса за допустимостта на иска за установяване на по-ранно авторско право е налице противоречива съдебна практика – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Позовава се и прилага към изложението си Решение № 1001 от 07.11.2008 г. по т.д.№ 561/2007 г. на ВКС, ТК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и следва да се допусне до касационно разглеждане по следните съображения:
Решаващият мотив на въззивния съд за недопустимост на производството по установяване преждеползване на защитена по съответния ред търговска марка от ответното дружество е наличието на специален, административен ред за защита, установен в ЗМГО, който изключва исковия ред.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на определението, доколкото последното е постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос и в частност с цитираното Решение № 1001 от 07.11.2008 г. по т.д.№ 561/2007 г. на ВКС, ТК. В същото е прието, че възможността да се иска признаване на авторството върху дадено произведение представлява едно от изрично предвидените от закона неимуществени права на всеки автор или собственик на права върху авторството, правният интерес от воденето на който иск е налице при наличие на оспорването му от ответника и предвид разпоредбата на чл.26, ал.3,т.5 ЗМГО, според която установяването на авторското право е абсолютна предпоставка, за да бъде поискано заличаване на регистрирана от последния търговска марка.
Въззивното определение е незаконосъобразно.
Производството по делото е образувано по иск на настоящия жалбоподател с твърдения, че от 1999 г. притежава авторските права върху фигуративно изображение (лого) и словесно изображение на фирмата му “О.”, която напълно съвпада с регистрираната на 21.02.2001 г. от [фирма] П. словна и фигуративна търговска марка. Предвид обстоятелството, че това търговско дружество е също производител на оптически уреди, последвал отказ от П. ведомство на подадената от него заявка на 20.01.2005 г. за регистрацията им. С твърдения, че неправомерното използване на обекти на авторското право при регистрация на търговска марка е основание за заличаването й на основание чл.26, ал.3, т.5, б.”б” ЗМГО, жалбоподателят е поискал да бъде признато за установено, че авторското му право върху художественото произведение и оригиналния дизайн на логото “О.” предхожда заявката на ответника за регистрация на фигуративна търговска марка, съдържаща идентично изображение на логото му.
Така наведените фактически твърдения и петитум дават основание предявения иск да се квалифицира като такъв по чл.26, ал.3, т.5, б.”б” ЗМГО, според която разпоредба използването на търговската марка може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, какъвто в случая е ЗАПСП по отношение на авторското право на ищеца.
Незаконосъобразно с обжалваното определение са възприети изводите на първоинстанционния съд относно съществуването на административно уредена в ЗМГО процедура за заличаване на търговските марки, изключваща исковия ред за защита. Именно установяването по съдебен ред на по-ранни права, защитени от друг закон е основанието за заличаване на регистрираната вече търговска марка, което обуславя допустимостта на предявения от ищеца и настоящ жалбоподател иск.
По изложените съображения обжалваното определение и потвърденото с него определение на първата инстанция следва да бъдат отменени и делото да се върне на Пазарджишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение


О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 270 от 01.04.2009 г. по ч.гр.д.№ 121/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 270 от 01.04.2009 г. по ч.гр.д.№ 121/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, както и оставеното с него в сила определение № 177 от 23.12.2008 г., постановено по т.д.№ 147/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд за оставяне без разглеждане на предявения иск по чл.26, ал.3, т.5, б.”б” ЗМГО иск и прекратяване на производството по т.д.№ 147/2008 г.
ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: