8

Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
[населено място], 29.11.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ АННА НЕНОВА
при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1339/2023 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на на „Агрокрафт„ЕООД против решение № 184/04.05.2023 г. по гр.д.№ 577/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил, в частта му, с която е потвърдено решение № 344/ 19.07.2022 г. по гр.д.№ 1842/2021г. на Дупнишки районен съд, с което е уважен предявеният от „АСБО – АГРО„ ООД иск , по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като е прието за установено по отношение на касатора, че дължи на „АСБО - АГРО„ООД сумата от 21 835,20 лева – формирана от незаплатена цена на доставени от ищеца на ответното дружество стоки , по договор от 25.02.2018 г., за която доставка е издадена фактура № [ЕГН]/11.08.2020 г. и стокова разписка от същата дата, като искът се основава на издадена, в обезпечение на вземането, запис на заповед от 11.08.2020г., по която ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Главницата е присъдена ведно със законна лихва от датата на подаване заявлението по чл. 417 ГПК – 13.01.2021г. до погасяване на задълженията. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, тъй като изводите на съда са направени в разрив със съдържанието на събраните доказателства, от които се установява, че подписа върху процесната запис на заповед , сочещ за автор лицето Д. З. Т., подписало в качеството на органен представител на издателя на ценната книга - „АГРОКРАФТ„ ЕООД, и лично – като авалист, не изхожда от същата, без да се установява и надлежно упълномощаване на подписалото записа на заповед лице - нейн син – М. Т. М., за издаването на ценната книга с обезпечителна функция. В тази връзка, касаторът намира, че общата формулировка в представеното пълномощно е недостатъчна, след като липсва конкретика относно обезпечаваното вземане – размер, падеж , обезпечаван кредитор. Досежно извода за съществуването на вземането, страната счита, че съдът е следвало да съобрази заключението на СИЕ , което не установява осчетоводяване при ответното дружество на издадената за доставката фактура, а няма други доказателства стоката да е получена от „Агрокрафт„ ЕООД. По така изложените съображения касаторът намира, че е налице очевидна неправилност, по смисъла на чл. 280, ал. 2 , пр. трето ГПК.
Ответната страна – „АСБО – АГРО„ ООД оспорва касационната жалба, като намира за правилни и обосновани от доказателствата изводите на съда, че процесната запис на заповед обвързва формалния издател, като изходяща от надлежно упълномощено от същия лице. Намира за приложими правни последици, основани на чл. 301 ТЗ , доколкото и при предявяване на ценната книга за плащане, ответното дружество не се е противопоставило веднага, като изобщо не навежда и такова твърдение. Главното съображение за основателност на иска се базира на доказано каузално правоотношение между страните, което ценната книга обезпечава. Оспорва се придаваното от касатора значение на липсата на осчетоводяване при него на фактурата, материализираща договора за покупко-продажба, още повече при наличието на стокова разписка, доказваща предаването на стоката от ищеца на ответника .
С определение № 817/02.04.2024 г. касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 2 , пр. трето ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и съгласно правомощията си по чл.290, ал.2 и чл. 293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :
„АСБО – АГРО“ ЕООД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск против „ Агрокрафт“ ЕООД, за установяване вземане в размер от 21 835,20 лева, на основание запис на заповед, издаден от дружеството на 11.08.2020 г., като представлявано от органния му представител – управител Д. З. Т., подписала и в качеството на авалист, с падеж 31.08.2020 г.. Под текста на заповедта е декларирано предявяването на ценната книга за плащане на 31.08.2020г.. Ответното дружество, чрез управителя си Д. Т. и същата, като съответник, в качеството си на авалист, оспорват исковата молба и твърденията на ищеца за доставена му стока, за която да дължат претендираната цена. Оспорва се и автентичността на подписа на Д. Т. върху ценната книга. Ищецът е потвърдил, че положените подписи не са на Д. Т., а на сина й – М. М., действал в качеството на пълномощник. Представят пълномощното на същия, с което Д. Т. , наред с други права, го упълномощава от името и за сметка на „ Автокрафт „ ЕООД да обезпечава задължения на дружеството към трети лица, без ограничение в размера на задълженията или срока за изпълнение, като издава записи на заповед, учредява ипотеки, особени залози …и „въобще всякакви действия, които са в правомощията на управителя„. Съдебно-графологична експертиза е потвърдила, че положените в записа на заповед подписи от името на „Автокрафт„ ЕООД и за Д. Т. - лично, са на М. М.. Подписът му е потвърден и в издадената фактура за доставката, както и в стоковата разписка от същата дата , за получаване на стоката, чиято цена се претендира с иска. СИЕ не е установила осчетоводяване на задължението в счетоводството на ответника, макар да не установява нередности във воденето му .
За да уважи иска срещу „АГРОКРАФТ“ ЕООД първоинстанционният съд се е позовал на формираната от Върховен касационен съд последователна съдебна практика, че макар записа на заповед да е абстрактна сделка и наличието на основание да не е елемент от фактическия й състав, поемането на задължение с определена цел, произтичащо от каузални правоотношения между издател и поемател, не изключва действителността й, както е в разглеждания случай. Съдът е приел, че макар да се оспорва автентичността на записа на заповед, оспорването не се ограничава до формалната доказателствена сила на документа, а съставлява възражение срещу валидността на обективираната сделка, като непротивопоставима на търговеца. От събраните по делото доказателства, обаче, се установява,че записа на заповед е издаден от надлежно упълномощено, като представляващ „Автокрафт„ ЕООД лице, което, като пълномощник на дружеството, е приело стоката, съгласно подписаните от него фактура за доставката и стокова разписка от 11.08.2020г.. В този смисъл, съдът е счел за ирелевантно обстоятелството, че задължението не е осчетоводено от ответника, доколкото не е оборена верността на стоковата разписка, в качеството на частен свидетелстващ документ, за неизгодни, за подписалата го ответна страна, обстоятелства.
Въззивнният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е счел, на основание чл. 269, пр. трето ГПК, че преценката за правилността на първоинстанционния акт е ограничена до въззивните доводи за обвързаността на страните по действително каузално правоотношение. Насетне е изложена фактическата обстановка, установима от представените във връзка със същото доказателства : договор от 25.02.2018 г., стокова разписка и фактура от 11.08.2020 г., заключение на графологическа експертиза, за изследване подписите на Д. Т. в записа на заповед и на М. М.- в записа на заповед, сключения договор, стоковата разписка и фактурата от 11.08.2020г. Анализирано е съдържанието на пълномощно № 835/14.02.2018 г. на Нотариус С. К., № 611 НК , с район на действие – Велико Търново, оттеглено на 04.12.2021г., за упълномощаването на М. М., като представляващ „Агрокрафт„ЕООД. Съдът е счел, че същото предоставя неограничени права на лицето, да действа от името на дружеството, вкл. да издава записи на заповед и обезпечава и по друг начин задължения на същото към трети лица. Позовавайки се на т. 17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че при възражения на страните, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод и във връзка с което е издаден записа на заповед, на изследване подлежи и самото каузално правоотношение, независимо че в хипотезата на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК , съгласно посоченото ТР, предмет на делото е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Като е обосновал доказаност на валидно възникнало между страните каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, сключено за ответното дружество чрез надлежно упълномощено за това лице - М. М. и доказаност на възникнало на основание същото изискуемо вземане от цена на доставена от ищеца на „Агрокрафт„ ЕООД стока, въззивният съд е посочил за безпредметно изследване съществуването на същото това вземане, но на основание записа на заповед. Счел е ценната книга за валидна, независимо от подписването й от лице за издател и авалист, различно от формално посоченото в документа, предвид доказателства за надлежно учредена придставителна власт за същото, от формално посоченото за подписало го - за издател и като авалист - лице. Относно съдържанието на упълномощаването, като достатъчно да се приеме за надлежно и по отношение обезпечаване задълженията на ответното дружество, съдът се е позовал на т. 1 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В касационната си жалба касаторът поддържа очевидна неправилност предвид приетата от въззивния съд действителност на записа на заповед, въпреки установена неавтентичност на подписа на указаното в същата – като издател, от името и за сметка на „Агрокрафт„ ЕООД, и като авалист - лице. Този извод, пряко установим от мотивите на въззивния акт, е в противоречие с материалния закон, относно последиците на неавтентичността на записа на заповед, като формална сделка и като пряко основание на исковата претенция, независимо че договора за покупко - продажба, изпълнението по който записа на заповед се сочи че обезпечава, е доказано сключен между страните, чрез пълномощник за купувача, доказано изпълнен от ищеца и при дължимост на изискуема по него цена от ответника.
Касационната жалба е основателна .
Въззивният съд неправилно е интерпретирал задължителните указания в т.17 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отнасящи се до предмета на делото, при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК и разпределението на доказателствената тежест. Съгласно същите, предмет на делото е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Изследване на каузалното правоотношение в такава хипотеза – издаден запис на заповед по повод или във връзка с такова правоотношение, според тези задължителни указания, се налага при въведени от страните твърдения и възражения, но като относими към основанието на обезпеченото с ценната книга вземане, а не и към автентичността на документа, респ. действителността на формираната воля на издателя и/или авалиста. Съгласно приетото в т. 17 на ТР, ищецът – кредитор доказва вземането си, като основано на менителничния ефект, което предполага същият да е действителен – да изхожда от формално посочените като издател и/или авалист лица. Съображенията за обвързаност на „Агрокрафт „ЕООД със записа на заповед, основани на надлежно упълномощаване действително подписалото записа на заповед лице от представляващия дружеството или основани на последиците от приложението на чл.301 ТЗ, са допустими по каузалното правоотношение, но не и по едностранната абстрактна сделка, която записа на заповед инкорпорира, като строго формална. Съгласно чл. 461 ТЗ, към чиято приложимост за записа на заповед препраща чл. 537 ТЗ: „ Ако менителницата / записа на заповед / носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителницата, неистински подписи , подписи на несъществуващи лица или подписи , които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали лица са действителни„. Пряко от разпоредбата са изводими два, релевантни за настоящия спор отговора : 1 / Подписването на ценната книга от различно от издателя лице е допустимо, когато подписването от негово име е изводимо от формалното съдържание на документа, сиреч подписалото лице е указано изрично, с качеството си на пълномощник. Ако няма доказателства за представителната му власт, то би отговаряло лично / чл. 462 ТЗ / . 2/ При полагане на подпис от лице, различно от посочения издател/авалист / неистински подпис /, задължение за последния не може да възникне. Чл. 461 ТЗ не предвижда действителност на менителничния ефект във всички хипотези на неистинност и именно от изключенията му е изводимо правилото, че неавтентичният менителничен ефект / респ. неавтентичният запис на заповед / не може да задължи формално посочените в същия издател или авалист. Коментираното ТР цели да се преодолее абстрактния характер на записа на заповед в хипотезите, в които същият е използван с обезпечителна функция, тъй като за задължаването по него по начало е достатъчно волеизявлението на издателя, съответно авала. Действителното каузално правоотношение, което записа на заповед обезпечава не валидира нищожния / неистински / запис на заповед , който не материализира волята на издателя си. Както и недоказването, че между издателя и поемателя по запис на заповед съществува каузално правоотношение, не е основание за прогласяване нищожност на менителничната сделка. Каузалната и менителничната сделки са независими една от друга. Нищожността на менителничната сделка няма за последица нищожност и на каузалната , но в тази хипотеза кредиторът не разполага с възможността да събере вземането си на основание издадената за обезпечаване на изпълнението ценна книга / решение № 85/05.07.2012 г. по т.д.№ 438/2012 г. на І т.о. на ВКС /. Даденото разрешение в решение № 194/03.12.2020 г. по т.д.№ 3902/2019 г. на ІІІ г.о. на ВКС, известно на настоящия състав, следва да се възприема корективно – в хипотезата на конкретно разглеждания иск по чл. 424, ал. 1 ГПК, в който основанието на вземането не е прието за ограничено до недействителния запис на заповед, който го обезпечава / видно и от съдебната практика на касационна инстанция, към която решението препраща / .
Следователно, на предявеното правно основание - запис на заповед – искът се явява неоснователен, поради което въззивното решение е неправилно и следва да се отмени, като се отхвърли иска .
С оглед правния резултат следва да бъде възмезден ответника за понесените във въззивна и касационна инстанции разноски / такива не се установяват понесени в първоинстанционното производство / , съответно : 441,16 лева за въззивна инстанция / заплатена държавна такса / и 967 лева за касационна инстанция / 467 лева – заплатени държавни такси и 500 лева – платено адвокатско възнаграждение /.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА решение № 184/04.05.2023 г. по гр.д.№ 577/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил, в частта му, с която е потвърдено решение № 344/ 19.07.2022 г. по гр.д.№ 1842/2021г. на Дупнишки районен съд, за установяване вземане на „АСБО-АГРО“ ООД против „АГРОКРАФТ„ ЕООД, в размер на 21 835,20 лева – дължима цена за доставени стоки по договор от 25.02.2018 г., на основание запис на заповед от 11.08.2020 г., издаден в обезпечение, ведно със законна лихва върху същата сума от 13.01.2021 г. / датата на подаване на заявление по реда на чл.417, т. 10 ГПК / до окончателното й изплащане, както и е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която „АГРОКРАФТ„ЕООД е осъдено да заплати на „АСБО-АГРО„ ООД сумата от 3 423,31 лева – понесени във въззивното производство разноски и сумата 1 620,49 лева – направени в заповедното производство разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АСБО-АГРО“ООД против „АГРОКРАФТ„ ЕООД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, на основание запис на заповед от 11.08.2020 г., иск за установяване вземане на „АСБО-АГРО“ ООД против „АГРОКРАФТ„ ЕООД, в размер на 21 835,20 лева – дължима цена за доставени стоки по договор от 25.02.2018 г., ведно със законна лихва върху сумата от 13.01.2021 г. / датата на подаване на заявление по реда на чл. 417, т. 10 ГПК / до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯВА решение № 184/04.05.2023 г. по гр.д.№ 577/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил, в частта му с характер на определение по разпределяне отговорността за разноски, с което „АГРОКРАФТ „ЕООД е осъдено да заплати на „АСБО-АГРО“ ООД разноски за въззивна инстанция, в размер на 3 000 лева.
ОСЪЖДА „АСБО - АГРО“ ООД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „АГРОКРАФТ„ ЕООД разноски за въззивна инстанция, в размер на 441,16 лева / заплатена държавна такса / и 967 лева - разноски за касационна инстанция / 467 лева – заплатени държавни такси и 500 лева – платено адвокатско възнаграждение /.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: