5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
[населено място] , 04,07,2014 год.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в открито съдебно заседание на десети февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1348/ 2013 год., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. А. против решение № 1634 / 21.11.2012 год. по т.д.№ 2533 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение , с което е отменено решение № 3553 / 26.07.2012 год. по гр.д.№ 7693 / 2011 год. на Варненски районен съд и вместо него е отхвърлен предявеният от касатора против К. К. И. иск с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК , за установяване вземане на ищеца към ответницата, на основание запис на заповед от 01.06.2009 год., в размер на 7 600 евро, по който същата има качеството на авалист . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.535 т.2 ТЗ вр. с т.2 на ТР № 1 / 28.12.2005 год. по т.д. № 1 / 2004 год. на ОСТК,досежно извода за нередовен от външна страна менителничен ефект – порок във формата , предвид липса на безусловност по отношение на част от инкорпорираното в същия вземане, упоменато в текста на записа на заповед с правно основание за дължимостта му.
Ответната страна - К. К. И. - оспорва касационната жалба, поддържайки че въззивното решение е правилно, като съобразено с материалния закон относно извода за нередовност на записа на заповед.Поддържа довода за недоказаност от страна на ищеца наличието на каузално правоотношение ,в обезпечение на което е издаден записа на заповед, считайки го в негова тежест. Поддържа и неразгледания от въззивния съд довод за нередовност на ефекта и поради непосочено място на плащане, като задължителен реквизит съгласно чл.535 т.4 ТЗ.
С определение № 729 / 03.10.2013 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното решение с дадените в т.2 на ТР № 1 / 28.12.2005 год. по т.д. № 1 / 2004 год. на ОСТК указания по отношение „ безусловността„ , като изискуем реквизит на записа на заповед,по правния въпрос : Опорочава ли записа на заповед , в противоречие с изискването на чл.535 т.2 ТЗ за съдържащо се в документа „ безусловно обещание за плащане „ , в качеството му на задължителен реквизит на ценната книга , наличието на упоменато правно основание за дължимост на сумата , респ. на част от нея ?
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал. 1 вр. с чл.417 т.9 ГПК, въззивният съд е приел, че доколкото в текста на записа на заповед , за част от посочената в общ размер от 11 100 евро сума , а именно – за 4 000 евро , е посочено и правно основание за плащането й - „ неустойка „ , въведената в ценната книга „ каузалност „ на вземането опорочава същата досежно задължителния й реквизит по чл.535 т.2 ТЗ - за „ безусловност на плащането„.Порокът във формата предпоставя абсолютно по характер възражение, каквото спрямо поемателя може да противопостави и авалиста.
По правния въпрос :
С последващо спрямо допускането на касационното обжалване , Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 год. по т.д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС- т.4д – бе прието,че запис на заповед с добавка в същия относно наличието на каузално правоотношение,на каквото безспорно сочи добавката „неустойка”, съдържаща се в процесния запис на заповед от 01.06.2009 год., не е пречка за издаване заповед за незабавно изпълнение,освен в случай,че добавката отрича безусловния характер на задължението.Само по себе си дори посочването,че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от конкретно каузално правоотношение, каквато конкретика в случая дори липсва , не е в състояние да опорочи абстрактната сделка,ако не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане,т.е.обещание, произтичащо единствено от менителничния ефект.Такова отбелязване не накърнява реквизитите по чл.455 т.2 и чл.535 т.2 ТЗ и обективно е от значение при доказването на иска по чл.422 ГПК, като следва да се счита ненаписано.
По основателността на касационната жалба :
По смисъла на т.2 от ТР № 1 / 28.12.2005 год.по т.д.№ 1 / 2004 год. на ОСГТК на ВКС,безусловността на менителничния ефект,като задължителен реквизит , съгласно чл.535 т.2 ТЗ , ще е засегната, когато в документа е поставено условие за пораждане действието на поетото задължение за плащане.Квалифицирането на вземането като „неустойка” само по себе си не въвежда условие за заплащането на сумата, в смисъл - ако и доколкото последва бъдещо спрямо издаването на документа неизпълнение на издателя,в обезпечаване отговорността за което страните са договорили неустойка, т.е. не сочи на бъдеща условна изискуемост на вземането,неприемливо като извод и с оглед изрично посочения падеж на задължението - 01.01.2010 година, както и с договорената в конкретен размер лихва върху цялата главница и до падежа, което навежда на възникнала нейна изискуемост.Поради това и в настоящия случай , с оглед отговора на правния въпрос, не може да бъде споделен извода на въззивния съд за нередовност на записа на заповед , по принципно противопоставимото и от авалиста – ответницата - абсолютно възражение срещу ефекта.
Неоснователно е възражението на ответницата, че с добавката , сочеща на обезпечено чрез неустойка каузално правоотношение между страните,кредиторът е въвел същото в спора и следва да докаже съществуването му и наличието на ликвидно и изискуемо вземане на основание същото от длъжника.Както се посочи по-горе, добавката , сочеща на каузално правоотношение, обезпечимо чрез записа на заповед , не е задължителен реквизит на документа и следва да се счита ненаписана.Като включена в текста на документа от издателя му – ответницата,настоящият състав намира,че именно същата, чрез упоменаването й в изключително свой интерес, като длъжник по вземането – в облекчаване установяването на конкретната причина за издаването на ценната книга ,по смисъла на даденото в т.17 на преждепосоченото ТР № 4 / 2014 год. разрешение, следва да го докаже, каквото не е сторено.Съгласно даденото разрешение, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и издателя - длъжник,по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед, както и издателят не е бил длъжен да го сочи в съдържанието на ценната книга.При наличие на пряко доказателство за каузално правоотношение / макар и неиндивидуализирано по вид / в обезпечение на което е издаден менителничния ефект,разпределението на доказателствената тежест в процеса по правилото на чл.154 ал.1 ГПК предпоставя вменяване установяването на конкретно каузално правоотношение в тежест на страната,която се ползва от недължимата,но с доказателствена стойност в процеса „добавка„.Нещо повече,в случая добавката касае само част от вписаната като дължима сума. За сумата от 7 100 евро липсва упомената квалификация на вземането или конкретно договорно основание за плащането й.
Неправилно е съображението на въззивния съд, че въведеното едва с въззивната жалба възражение за нередовност на записа на заповед, предвид непосочено „място на плащането”- чл.535 т.4 ТЗ – е преклудирано.Това възражение е относимо към преценка действителността на ефекта, респ. нищожността на абстрактната сделка, материализирана в записа на заповед и уредена с императивни по характер разпоредби в закона досежно формата й.За противоречие на решението с императивни разпоредби на материалния закон въззивният съд следи служебно, дори и без изричен довод във въззивната жалба.В този смисъл т.1 на ТР № 1 / 09.12.2013 год. по т.д.№ 1 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС. Следователно и като не е разгледал възражението,въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тъй като в случая произнасянето по твърдяната нищожност се основава единствено на съдържанието на записа на заповед, представен по делото , съгласно чл.293 ал.3 ГПК настоящият състав следва да се произнесе, без връщане на делото на въззивна инстанция.
Процесният запис на заповед съдържа изрично посочване място на издаване и плащане - [населено място] .Ответницата възразява за недостатъчна индивидуализация на мястото на плащане, с конкретен адрес , приравнимо на липса на реквизит , по смисъла на чл.535 т.4 ТЗ .Съгласно чл.536 ал.1 ТЗ документ, който не съдържа някой от реквизитите, посочени в чл.535 ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал.2 ,3 и ал.4 на същата разпоредба.Съгласно чл.536 ал.3 ТЗ , ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.Действително законодателят не е дал определение за „ място на плащане „ и „ място на издаване „ , но очевидно приравнява съдържание , обозначаващо „ място на издаването, респ. плащането”, със съдържанието, обозначаващо „ местожителство „ на лицето – издател,а „местожителство” ,съгласно чл.7 / отм./ от ЗЛС и чл.19 ал.1 от Наредба за гражданското състояние / отм./ е населеното място,където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите на населението на същото населено място.Приравняването на мястото на издаването и мястото на плащането с местожителството на издателя на записа на заповед, ясно сочи,че законодателят е имал предвид населеното място,без да са въведени допълнителни изисквания за индивидуализация на точния адрес в рамките на съответното селище /така,вкл.обосноваване с историческо тълкуване, предвид настоящото съдържание на Закона за гражданската регистрация - особено мнение към решение № 225 / 28.03.2014 год. по т.д.№ 948/2012 год. на ВКС,ІІ т.о.,което настоящият състав напълно споделя/.Приравняването е логически оправдано и от факта,че за заместител на липсващото място на плащане се възприема именно местожителството на издателя - платец,длъжник по задължението, основно в чийто интерес би било невъзникване правните последици на абстрактната сделка, предвид недействителност на менителничния ефект и който безспорно е в известност на собственото си местожителство. Към разбирането,че под „място на плащането” и „ място на издаването „ следва да се разбира само населеното място, където следва да се изпълни менителничното задължение и където е издаден записа на заповед,както и че в обхвата на тези реквизити не попадат индивидуализиращите данни от територията на съответното населено място - улица,номер на сграда,етаж , апартамент - се придържа и правната теория.
В съответствие с преждеизложеното,въззивното решение се явява неправилно, поради противоречие с материалния закон и на основание чл. 293 ал.2 ГПК следва да бъде отменено, а искът уважен, с присъждане разноски в полза на касатора,за всяка от съдебните инстанции, на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1634 / 21.11.2012 год. по т.д.№ 2533 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК, че К. К. И. , ЕГН : [ЕГН] от [населено място] , [улица] , дължи на Б. В. А., ЕГН : [ЕГН] ,от [населено място],ул.„М. Б.„ № 1,сумата от 7 600 евро по запис на заповед от 01.06.2009 год., с падеж 01.01.2010 год., ведно със законната лихва за забава ,считано от 18.08.2010 год.,за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 ГПК по гр.д.№ 12510 / 2001 год. на Варненски районен съд,ХХ-ти състав.
ОСЪЖДА К. К. И.,на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК,да заплати на Б. В. А. понесените в производството разноски, както следва : 1 397,29 лева за първа, 1000 лв. за въззивна и 1827, 29 лв. разноски за настоящата инстанция .
Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: