1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

гр. София, 28.12.2017 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1604 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата В. Н. Л., [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Х. срещу решение № 60 от 14.04.2016г. по в. гр. дело № 115/2016г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав. С определение № 281 от 03.05.2017г. по настоящото т. дело № 1604/2016г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след отмяна на решение № 1905 от 19.11.2015г. по гр. дело № 118/2015г. на Окръжен съд Варна са отхвърлени следните предявени от В. Н. Л. срещу [фирма], [населено място] осъдителни искове: 1/ за заплащане на сумата 6 000 лв. на основание чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗАПСП; 2/ за преустановяване на неправомерното използване на произведенията на авторско право на ищцата на основание чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата над 640 лв. до 1 585 лв. – разноски за двете съдебни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не е изложил мотиви относно възраженията и доводите в отговора на въззивната жалба, не е обсъдил всички приети по делото от първоинстанционния съд доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е посочил дали кредитира и в коя част свидетелските показания, не е обсъдил въобще кореспонденцията по скайп между страните, нито снимката от играта с посочено името на ищцата като графичен дизайнер, както и не е съобразил някои отговори в заключението на съдебно-компютърната експертиза. Прави оплакване, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че от значение за установяване на съавторството било установяването на работния процес по изготвянето на графичния дизайн за игрите, както и че не са предоставени „оригинали” на графиките. В тази насока касаторът поддържа, че графиките са представени и на електронен носител с копие за ответника, който го е получил и не е направил възражения относно недостоверност, но въззивната инстанция не е съобразила това обстоятелство, нито е изложила мотиви относно представеното свидетелство за регистрация на промишлен дизайн от 05.06.2014г. В касационната жалба е направено оплакване за неправилност на извода на съда, че липсват доказателства как и къде били създадени изпратените по скайп файлове, както и че ищцата е следвало да докаже и да даде възможност на съда за проследяване на всяко действие по създаването на графичния продукт. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, вместо това предявените искове да бъдат уважени и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност и правилност на въззивното решение. Излага съображения, че ищцата не е представила „оригиналните” графики, нито е предоставила своя компютър за изготвяне на експертизата. Ответникът моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила и претендира присъждане на направените разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи за правилността на въззивното решение, приема следното:
С определение № 281 от 03.05.2017г. по настоящото т. дело № 1604/2016г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в горепосочената част по следните процесуалноправни въпроси:
1/ По процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивния съд за обсъждане на събраните доказателства касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
2/ Кои факти за установяване на авторството/съавторството на графичен дизайн на видеоигра подлежат на доказване? Необходимо ли е ищецът, който твърди авторство/съавторство на графичен дизайн на програмен продукт /видеоигра/, да докаже всеки конкретен детайл, „всяко едно действие” по създаването на отделните изображения, които са станали част от общия програмен продукт? Необходимо ли е при доказване на авторството/съавторството върху графичен дизайн да са налице във всеки случай данни за определени индивидуализиращи признаци на техническите и други средства, послужили за изграждането на конкретния резултат /напр. сериен номер на производство, данни за производител, лиценз за търговия с такива продукти от търговеца, който го е продал на автора и други/? По посочените въпроси касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По релевантните правни въпроси:
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, когато страните спорят относно конкретни факти и доказателства и пред въззивната инстанция, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и изложените в отговора на въззивната жалба съображения всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Необсъждането от въззивния съд на част от представените в първоинстанционното производство доказателства относно спорните пред двете инстанции факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
Видеоиграта е сложно произведение с комплексна природа и представлява единство от софтуер /съвкупност от инструкции, данни, алгоритми, език за програмиране/ и аудио-визуални елементи /изображения, картини, графики, музика, текстове, дизайнерски решения/. Създаването на една видеоигра е резултат на творчески процес, както на програмисти, така и на други специалисти, включително графични дизайнери. Поради това, че видеоиграта се създава не само като компютърна програма, но и като обединение на различни елементи, включващи различни художествени форми, същите представляват обект на авторско право, ако са резултат на творческа дейност. Графичният дизайн на компютърната видеоигра представлява творческа дейност по създаване и обективиране на пространствено разположение и съчетаване на различни знаци, форми, линии, цветове и други художествени елементи в тяхната смислова обединеност по такъв начин, че същите да въздействат емоционално и естетически при нейното използване.
За да бъде доказано авторството/съавторството на графичен дизайн на видеоигра не е необходимо установяване на целия творчески процес и на всички действия на създаване на всяко конкретно изображение, картина, графика, форма, линия, нито е необходимо установяването на всяка отделна част и детайл от тях. Достатъчно е да бъде доказано създаването от съответния автор/съавтор на отделни елементи, детайли и изображения и връзки между тях, в резултат на които може да бъде направен обоснован логически и фактически извод, че процесът на създаване на графичния дизайн е осъществен от съответния автор/съавтор.
При доказване на авторството/съавторството върху графичен дизайн не е необходимо наличие във всеки случай на данни за определени индивидуализиращи признаци на техническите и други средства, послужили за изграждането на конкретния резултат /напр. сериен номер на производство, данни за производител, лиценз за търговия с такива продукти от търговеца, който го е продал на автора и други/, предвид възможността създаването на отделните картини, изображения, графики и други елементи за определена видеоигра да се извършва на друг компютър, различен от този, на който се създава компютърната програма за самата видеоигра, както и с различни инсталирани на различните компютри лицензирани компютърни програми. Индивидуализацията на материалния носител, върху който са създадени изображенията, и собствеността върху него, както и върху останалите технически средства, са без значение за авторското право върху графичния дизайн на видеоиграта. За установяване на процеса на създаване на съответните визуални елементи, детайли и изображения от компютърната игра, т. е. на нейния дизайн, е достатъчно предоставяне на достъп до компютъра, на който същите са създадени, на вещите лица за изготвяне на съответното заключение.
По правилността на въззивното решение:
При така дадените отговори на релевантните правни въпроси, настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд неправилно е отхвърлил иска по аргументи, че ищцата не е доказала авторството на графичните продукти, сочени като част от видеоигрите в исковата молба, не е доказала къде и как са създадени изпратените по „Скайп” графики, нито наличие на договорни отношения между страните, нито е установила предвидените от страните възможности за корекции на графиките и за обема на тези корекции, както и до каква степен те биха се отразили на първоначалния им облик. Процесуалноправният въпрос относно правомощията на въззивния съд за обсъждане на събраните доказателства е разрешен в противоречие с разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивната инстанция и горепосочената постоянната практика на ВКС.
Предвид въведените във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно установена фактическа обстановка с оглед непредставяне от ищцата на оригинали на претендираните графики и неправилна преценка на свидетелските показания в нарушение на чл. 172 ГПК, както и предвид изложените от ищцата в отговора на въззивната жалба съображения и доводи за изпълнение на определение № 998/21.03.2015г. по гр. дело 118/2015г. на Варненски окръжен съд чрез представяне на електронен носител /U. флаш/ на съответните файлове, наличие на обемна скайп-кореспонденция, установяваща съвместна работа на ищцата и сестра й в създаването на графичния дизайн на видеоигрите, въззивният съд е следвало да обсъди всички представени по делото относими доказателства в тяхната взаимна връзка, както и релевираните своевременно възражения и доводи на страните съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Въззивната инстанция не е съобразила, че в изпълнение на определение № 998/21.03.2015г. по гр. дело 118/2015г. на Варненски окръжен съд ищцата с молба вх. № 10703/03.04.2015г. е представила запаметяващо устройство - U. флаш, за което твърди, че съдържа: 1/ създадените от нея през 2013г. файлове – картинки на игрите /плочки за игра, заглавна, респективно друга картина на съответното ниво и др./, представляващи продукт на авторското право и по отношение на които поддържа, че са идентични с картините, обективирани в процесните видеоигри; 2/ трите видеоигри с променен дизайн, които е закупила; 3/ програмния продукт на съавтора Б. Т. в папка „edotor”. В посочената молба ищцата е уточнила използваните от нея за рисуването и съставянето на картините на игрите компютърни програми: A. P. CS6, A. Illustrator CS6 и A. A. E. CS6. Съдебният състав не е обсъдил предоставената на електронен носител информация, нито е отчел, че при изготвяне на заключението на съдебната компютърна експертиза въпреки поставените задачи, вещите лица не са проверили компютрите на ищцата и ответника, нито са проучили съдържанието на представеното запаметяващо устройство - U. флаш. Решаващият съдебен състав в противоречие със съдопроизводствените правила не е обсъдил и обемната скайп-кореспонденция за периода от 27.10.2013г. до 15.12.2013г. във връзка с останалите доказателства.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при установяване на спорната пред двете съдебни инстанции фактическата обстановка, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта по исковете за заплащане на сумата 6 000 лв. на основание чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗАПСП и за преустановяване на неправомерното използване на произведенията на авторско право на ищцата на основание чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата над 640 лв. до 1 585 лв. – разноски за двете съдебни производства. Поради това, че се налага извършването на нови съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, спорът не може да бъде решен по същество в настоящото производство. Делото следва да бъде върнато на Апелативен съд В. за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да обсъди всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка, включително представените скайп-кореспонденция, съдържанието и информацията, съдържащи се в запаметяващото устройство - U. флаш, като предвид необходимостта от специални знания следва да допусне на основание чл. 195 ГПК комплексна експертиза с вещи лица компютърен специалист /системен администратор/ и специалист по графичен дизайн, които да изготвят експертиза със следните задачи:
Вещите лица да проверят компютрите на ищцата и ответника, запаметяващо устройство - U. флаш и всички доказателства по делото и да дадат заключение за следното:
1. Налице ли са работни файлове от съответните компютърни програми /A. P. CS6, A. Illustrator CS6 и A. A. E. CS6/ и какви са мета-данните на работните файлове – кога са създадени работните файлове в компютъра на ищцата и на представения електронен носител /U. флаш/; кога са последните модификации /промени/; кой е автор на файловете и кой последно ги е променял?
2. Съществуват ли в работните файлове отделни слоеве /layers/, от които да се установява наличие на работен процес?
3. Съществуват ли на компютъра на ищцата посочените в скайп-кореспонденцията изпратени по скайп файлове и ако съществуват, какви са техните мета-данни за създаване, последна промяна и собственик на всеки файл?
4. Изпратените от ищцата на ответника файлове идентични, съответно сходни ли са на някои от работните файлове като размери, имена, графично представяне в съответната програма, с която се обработват?
5. Установява ли се различие в дизайна на играта Mahjong S. –Classic /„A. L.“/ спрямо дизайна, съществувал преди промяната? В случай че е възможно, да се отговори на въпроса кога е променен дизайна?
6. Налице ли е промяна в дизайна на видеоиграта Mahjong S.: „C. C.“ и в какво се изразява тя спрямо предходното състояние на видеоиграта? Променя ли се облика й спрямо потребителите в случай, че се установява такава?
7. Съществуват ли на компютъра на ответника файлове, идентични или сходни със съществуващите файлове на компютъра на ищцата и какви са техните мета-данни?
8. Налице ли са на компютъра на ответника различни версии на игрите; при наличието на такива – кога са създадени; към момента, посочен в исковата молба, използвани ли са предоставени от ищцата файлове с графичен дизайн; има ли визуално сходство между използваните в играта дизайни и дизайните на ищцата?
С оглед изхода на спора настоящият съдебен състав не следва да се произнася по исканията за присъждане на направените по делото разноски. Разноските трябва да бъдат съобразени от въззивната инстанция с оглед основателността/неоснователността на предявените искове.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 60 от 14.04.2016г. по в. гр. дело № 115/2016г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав в частта, с която са отхвърлени следните предявени от В. Н. Л. срещу [фирма], [населено място] осъдителни искове: 1/ за заплащане на сумата 6 000 лв. на основание чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗАПСП; 2/ за преустановяване на неправомерното използване на произведенията на авторско право на ищцата на основание чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата над 640 лв. до 1 585 лв. – разноски за двете съдебни производства.
ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.