Р Е Ш Е Н И Е


№ 10

С., 03.02.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

с участието на секретаря К.Дали
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1514 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Н. Й. Й. срещу Решение№ 7755/23.11.2012г. на СГС, Административно отделение, ІІІ-б състав, с което е обезсилено Решението от 31.01.2012г. на Софийски районен съд, 51 състав и делото е изпратено по подсъдност на Търговско отделение на СГС.
С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила както при формирането на извода, че на основание чл.96 ЗАПСП спорът е подсъден на окръжен съд, така и при преценката за недопустимост на първоинстанционното решение поради неправилно определена квалификацията на иска
В писмен отговор насрещната ответникът С.”И.” оспорва основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ТК, Първо търговско отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:
С исковата молба ищецът Н. Й. Й. поддържа, че е отстъпил на ответното сдружение „И.” с договор от 10.11.2002г. да управлява правата му на режисьор и продуцент върху създадени от него аудиовизуални произведения. В защита на правата му върху филма „17 ноември.Защо?”, през 2002г. „И.” предявил иск като процесуален субституент на Й. и с влязло в сила решение по гр.д. № 663/2003г. на Софийски градски съд, [фирма] бил осъден и заплатил на сдружението сумата 10 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди и 9 456.44лв. лихви. С. за колективно управление на авторски права не заплатило на ищеца сумите, присъдени за нарушените му права и изпълнението на това задължение е петитумът на предявените осъдителни искове.
Сезираният със спора Софийски районен съд е приел правна квалификация на предявените искове чл.40,ал.3 ЗАПСП и чл.86,ал.1 ЗЗД. Позовал се е на сключен между страните договор за управление на авторски права от 10.11.2002г. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.40,ал.3,изр.второ, организациите за колективно управление на авторски права са длъжни да разпределят и изплащат всички средства, получени от ползвателите между носителите на права, като удържат необходимото за своята дейност, и уважаването на предявения иск е предпоставено от положителното установяване на фактите: събиране на средства от организациите за колективно управление на авторски права, които организацията е получила от ползвателите и неизпълнението на задължението тези средства да са разпределени на носителите на правата. Приел е, че този фактически състав е налице- между ищеца като носител на авторски права и ответното дружество като организация за колективно управление на права е сключен договор по чл.40 ЗАПСП. Ответното сдружение е представлявало Й. в съдебния процес за защита на авторските му права срещу [фирма], като разноските са били поети от автора. На него е била присъдена сумата 10 000лв., ведно с лихви от 17.11.2002г. С. е получило като взискател по образуваното изпълнително дело сумата 19 238.25лв., която не е изплатена на титуляра на авторското право, и която по силата на чл.40,ал.3, изр.второ ЗАПСП подлежи да му бъде разпределена. По съображения, че ответникът не е установил какви средства му се следват по силата на чл.40,ал.3, изр.второ от закона, респективно, на основание чл.3.4 от сключения между страните договор за управление на авторски права от 10.11.2002г. и липсата на текст от устава му за размера на отчисление, необходимо за издръжката му, на ищеца е присъдена получената от сдружението по изпълнителното дело сума.
Сезиран с жалба на ответника, въззивният съд е приел, че поставеното решение е недопустимо на две основания: на първо място с него бил разгледан непредявен иск. Разпоредбата на чл.40 ЗАПСП предвиждала решение на колективен орган за разпределение на събираните от организациите възнаграждения, СРС не е бил сезиран с такъв спор и се е произнесъл по факти, които не са заявени с исковата молба. Според СГС правната квалификация на иска е чл.79 ЗЗД във вр. с чл.284,ал.2 ЗЗД като отношенията между страните се основават на отчетната сделка по договора за предоставяне на управление на авторски права. Второто самостоятелно основание според въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение ”дори СРС да е дал правилна правна квалификация” е неподсъдността на спора на районния съд предвид разпоредбата на чл.96 ЗАПСП. Според въззивния съд уредената от специалния закон подсъдност обхваща всички спорове, които имат за предмет авторски права - спорове за нарушение и спорове породени от договорно основание.
С Определение № 747 от 09.10.2013г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по приетия на релевантен за спора процесуалноправен въпрос за родовата подсъдност на спор между член на организация за колективна защита на авторски права и съответното сдружение във връзка с неизплатено авторско възнаграждение, получено от организацията при упражнени от нея, на основание чл.73 ЗАПСП във вр. с чл.40,ал.7 ЗАПСП, имуществени права на носителя и за правната квалификация на този иск.
По поставения правен въпрос:
Правото на използване на произведението като изключително имуществено право може да бъде упражнено индивидуално или чрез организация за колективно управление, когато носителят упълномощи организацията да управлява правата му –чл.40 и чл.73 ЗАПСП. Колективното управление на авторските права е наложено поради необходимостта от осъществяване връзката между авторите и ползвателите на произведенията, за да съдейства за сключването на договори за използването им. Правоотношението между носителя на авторското /сродното/ право и организацията възниква въз основа на членственото правоотношение в юридическото лице-сдружение с нестопанска цел, което не може да откаже да приеме за член лице, носител на права, които тя управлява /чл.40,ал.5 ЗАПСП/ и въз основа на договор за мандат. По силата на последния, организацията извършва за сметка на правоимащия възложените действия по управление и защита на конкретно определени видове права по отношение на конкретни обекти. Въз основа на този вътрешен договор, организацията сключва договорите с трети лица за използване на произведението по чл.36 сл.ЗАПСП. Отстъпеното на организацията право /чл.40,ал.1 ЗАПСП/ е за договаряне използването на произведението и за събиране на възнагражденията. Законът изрично признава /чл. 40,ал.7 ЗАПСП/ възможността сдружението да представлява своите членове пред съда при защита на поверените за управление техни права и легитимацията да предявява от свое име исковете. Когато сдружението като процесуален субституент упражни по реда на чл.40,ал.7 ЗАПСП поверени му за управление права на автора, то спорът като такъв за защита на авторско право и сродните му права е с подсъдност, определена в чл.96 ЗАПСП. Когато обаче спорен предмет са вътрешните правоотношения, основани на членството в организацията и конкретния договор за мандат, без да е налице спор за авторство, няма основание за извод, че е предявен иск за защита на авторски права и за приложимост изричното правило за родова подсъдност, въведено с чл.96 ЗАПСП. Спорът за неизплатено авторско възнаграждение, получено от организацията при упражнени от нея на основание чл.40, респ.73 ЗАПСП имуществени права на носителя, не е спор за авторство, а такъв по отчетната сделка за предаване на придобитото в изпълнение на поръчката /чл.284,ал.2 ЗЗД /. Авторското право, респ. неговото нарушаване е извън предмета на облигационния спор по чл.79,ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на задълженията по договора за мандат. Разпоредбата на чл.96 ЗАПСП има своето систематично място в глава 12, уреждаща специалната „Гражданскоправна защита на авторското право и сродните му права”, която се реализира чрез исковете за обезщетение при нарушено авторско право или сродно на него право /чл.94 и чл.94а/ и чрез „други искове” /чл.95/ при използване на обекти по чл.72 или база данни в нарушение разпоредбите на закона. Искът на член на организация за колективна защита на авторски права и съответното сдружение във връзка с неизплатено авторско възнаграждение, получено от организацията при упражнени от нея, на основание чл.40,ал.7, респ .73 ЗАПСП имуществени права на носителя Споровете между организацията за колективно управление на авторски права и носителя, чието авторство не е спорно, относно изпълнението на договора за поръчка /събиране на възнаграждението по чл.40,ал.1 ЗАПСП/ не са от кръга на тези, защитими чрез специалните искове, предвидени в ЗАПСП, защото не са нито за обезщетение при нарушено авторско право, нито „други искове” по смисъла на чл.95 ЗАСП. Те се основават на разпоредбите, регламентирани от по общата правна уредба ЗЗД относно на договора за мандат- отчетната сделка по чл.284,ал.2 ЗЗД. Изричното правило за родовата подсъдност без оглед цената на иска –чл.96 ЗАПСП е приложимо само са специално предвидените в този закон способи за защита на авторското право, в което се състои и отговорът на поставения процесуално правен въпрос.
По съществото на касационната жалба:
С оглед отговора на въпроса, изводът на СГС, че решението на първоинстанциония /районен съд/ е недопустимо като постановено в нарушение на разпоредбата на чл.96 ЗАСП, е неправилен. С оглед цената на предявените искове, приложимата за определяне на родовата подсъдност е разпоредбата на чл.103 ГПК-правилото за основната подсъдност. Хипотезата на чл.104,т.6 ГПК не е налице, тъй като предявените искове не са такива, които да подлежат на разглеждане от окръжен съд, тъй като по отношение на тях разпоредбата на чл.96 ЗАПСП е неприложима. Районният съд е компетентен с оглед правилата за родовата подсъдност да се произнесе се предявените искове.
Неправилен, като постановен в нарушение на процесуалните правила е и изводът на СГС за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск. Сезираният съд е изложил и обсъдил именно релевираните в исковата молба твърдения- предоставяне на организация за колективно управление на авторски права правата на ищеца като режисьор и продуцент на филма, упражняването им от ответника като процесуален субституент на ищеца и присъждане на обезщетение от нарушаването им. Произнасянето е в съответствие и с заявения петитум- осъждането на ответника да предаде на ищеца полученото от ответника обезщетение. Дори правната квалификация да е неправилна, решението би било незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона и негово задължение е да установи приложимата норма и да разгледа предявения иск. Ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо и не се налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане, а е незаконосъобразно, в който смисъл е и трайно установената практика на ВКС /Решение № 226 от 03.08.2011г. по гр.д.№ 1470/2011г. на ІІІ г.о.; Решение № 45 от 20.04.2010г. по т.д.№ 516/2009г. на ІІ т.о. и Решение № 75 от 28.05.2010г. по т.д.№ 923/2009г. на ІІ т.о. и др. и указанията по т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на процесуалния кодекс от 2007г./. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита. Когато такова нарушение не е налице, дадената от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението.
В обжалваното решение е прието, че спорът има друга правна квалификация от посочената от първоинстанционния съд. В нарушение на съдопроизводствените правила СГС е обезсилил решението и е върнал делото за ново разглеждане на основание чл.270,ал.3, изр.трето ГПК, вместо да даде собствено разрешение и се произнесе съобразно приетата от него правна квалификация и изложи собствените си фактически и правни изводи по съществото на спора.
Като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и да бъде върнато за ново разглеждане от СГС за произнасяне по спора.
При новото разглеждане на делото, на основание чл.294,ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за отговорността на страните за разноските за производството пред Върховния съд.
Мотивиран от горното, и на основание чл.293,ал.2 във вр. с чл.281,т.3 ГПК и чл.293,ал.3 ГПК Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :


Отменя Решение№ 7755/23.11.2012г. на СГС, Административно отделение, ІІІ-б състав.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.