О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2670
[населено място], 16.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1759/24г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. П. Ц., действаща като ЕТ“АЛЛА-А. П.“ чрез адв.А. Д., срещу определение №1583/25.06.24г. по в.ч.гр.д.№1602/24г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено определение №1520/22.04.24г. по т.д.№458/23г. по описа на Софийски градски съд като недопустимо и е оставена без разглеждане молбата й вх.№29910/14.03.24г. за изменение на определение от о.с.з., проведено на 08.03.2024г., в частта за разноските, които „Лено“АД е осъдено да заплати на адв.А. Д. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
Искането си за достъп до касационен контрол върху обжалвания съдебен акт частната касаторка обосновава с доводи за произнасяне на състава на апелативния съд в противоречие с т.9 от ТР №6/2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС по обуславящия изхода на спора въпрос Ако страната е представила списък на разноските, заедно с доказателства за присъждането на адвокатски хонорар преди приключване на последното съдебно заседание, то тогава допустимо ли е да подаде молба за изменение в частта за разноските /на основание чл.248 ГПК/ на постановения краен съдебен акт, с който спорът е решен по същество и/или с който е сложен край на производството?
Освен на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, частната касаторка се позовава и на приложимост на самостоятелното такова по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, обосновавайки довода си за очевидна неправилност на определението с твърдението,че списък на разноските е представен своевременно, което може да бъде установено prima facie.
Настоящият състав на Върховен касационен съд констатира,че частната касационна жалба е подадена в установения срок срещу подлежащ на обжалване по посочения ред съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна,което я прави допустима.
За да постанови определението си съставът на Софийски апелативен съд е изложил съображения,че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв се присъжда по искане на страната и следва да бъде включено в списъка на разноските, тъй като представлява част от разноските по делото, а не самостоятелна претенция на адвоката на съответната страна.Констатирайки,че липсва отделен процесуален ред за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв, вкл. за изменение на крайния съдебен акт в частта относно тези разноски, съдът е приложил тълкуването в т.9 от ТР №6/2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което липсата на представен списък за разноските прави искането за изменение на съответната част от съдебното решение недопустимо. Тъй като в случая такъв не е представен, съставът е приел,че молбата на частната касаторка по чл.248 ГПК е била недопустима,поради което е обезсилил постановеното от първата инстанция определение, с което тя се е произнесла по същество на искането и е оставил молбата без разглеждане.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на САС. Поставеният от частния касатор въпрос е относим към спора, но не е обусловил крайния му изход, тъй като съдът е отрекъл да е представен от страната списък на разноските, противно на съдържащото се в контекста на въпроса твърдение за обратното. Поради липсата на обосновано общо основание за достъп, предвидено в чл.280 ал.1 ГПК, не може да бъде формиран извод и за приложимост на сочената с въпроса допълнителна предпоставка в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Въпреки това обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол с оглед очевидната му неправилност, която е осъществена в съответствие с постоянно поддържаните в практиката на Върховен касационен съд критерии за приложимост на основанието по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Неправилността в случая се установява с първоначалния прочит на делото, доколкото в кориците на производството пред СГС, приключило с определение за прекратяване на производството по предявените от „Лено“АД срещу А. П. Ц., действаща като ЕТ“АЛЛА-А. П.“ чрез адв.А. Д., искове, се съдържа представен от страната на 26.02.2024г. /преди откритото съдебно заседание от 08.03.2024г./ списък, с който е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалния й представител по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв в посочен размер от 4620 лв. с ДДС. Изводът за липса на такъв,въпреки наличието му, който и е обусловил изхода по частното дело, се явява очевидно неправилен и тази неправилност сама по себе си налага отмяната на определението и връщане на делото за произнасяне по същество от въззивния съд.
Поради изложеното, атакуваното определение следва да се допусне до касационен контрол и да се отмени като неправилно, като делото се върне на състава на апелативния съд за произнасяне по същество по подадената частна жалба вх.№57823/21.05.24г.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1583/25.06.24г. по в.ч.гр.д.№1602/24г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение №1583/25.06.24г. по в.ч.гр.д.№1602/24г. по описа на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на състава на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество по частна жалба вх.№57823/21.05.24г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: