Р Е Ш Е Н И Е

№ 496

С., 13.07.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева

ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

с участието на секретаря Е. П.

изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1011/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 54 от 101.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № VІ- 35 от 2.12.2008 г. по гр.д.№ 763/ 2008 г. на Б. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск на “С. механизация” Е. гр.Д. за собствеността на две бунгала в “П. база”- А., както и в частта, с която производството по предявен отрицателен установителен иск относно собствеността на терена, върху който са построени бунгалата, е прекратено.

В първата част обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а във втората част- на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК относно косвения съдебен контрол на решенията на поземлените комисии .

В касационната жалба се поддържа, че в посочените части решението на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени, а исковете да се уважат.

Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. Считат, че ищецът не е доказал собствеността си върху претендираните бунгала, а относно терена- наличието на правен интерес от отрицателния установителен иск.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Спорът по делото е за собствеността на две бунгала в П.та база- А., които ищецът счита за свои по силата на правоприемство от бившата държавна фирма “С. и механизация” С.- собственик на П.та база. Предявеният ревандикационен иск е насочен към лицата, на които теренът на П.та станция е възстановен от поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ, както и срещу две търговски дружества, които са последните приобретатели на възстановения имот. Твърденията на ищеца са, че имотът не е подлежал на възстановяване, тъй като върху него е осъществено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, представляващо пречка за връщането на имота. По тази причина имотът е останал държавна собственост, респ. собственост на държавната фирма, на която ищецът се явява правоприемник, с което се обосновава и правото му държи бунгалата върху терена. Последното обстоятелство обуславя и правния интерес от отрицателния установителен иск, с който се иска да се признае, че ответниците не са собственици на терена, върху който е изградена П.та база.

За да отхвърли ревандикационния иск въззивият съд е изложил съображения, че ищецът не е доказал да е собственик на бунгалата, нито че намиращите се на място бунгала са идентични с претендираните. Този извод е необоснован и се опровергава от доказателствата по делото. Същите не са обсъдени във връзка с твърдения от ищеца придобивен способ, поради което решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. По делото не е било спорно, че бунгалата са част от П.та база в А. на бившата държавна фирма “С. механизация” С.. Съгласно заповед № РД- 14.05.91 г. на министъра на строителството, архитектурата и благоустройството фирмата е прекратена, като на нейно място са създадени 13 отделни фирми, които поемат активите и пасивите на прекратената фирма съгласно разделителен протокол. Видно от представения разделителен протокол № 5 от 19.07.1991 г. за предаване на дейността от прекратената ДФ “С. механизация” на новообразуваната фирма “ С. механизация- Б.”, бунгалата в П.та станция А. ще останат собственост на поделението, в което са записана балансово. По баланса на ищеца, когато е бил поделение на ДФ “С. механизация”, са записани две бунгала и въпреки че конкретно за тях липсва разделителен протокол за предаването им от прекратената на новообразуваната фирма, следва да се приеме, че вследствие на извършеното преобразуване те са станали собственост на ищеца. Изграждането и ползването им от поделението в Д. се установява и от гласните доказателства- св. К. и А., а има и писмени доказателства за доставката и монтажа им- л.164- 170 от делото. По изложените съображения следва да се приеме, че ищецът е доказал първата предпоставка на иска по чл.108 ЗС, а именно, че е собственик на двете бунгала № 21 и 22, респ.№ 45 и 46 според номерацията им на място.

Ищецът би могъл да запази собствеността върху бунгалата само ако теренът, на който е разположена П.та база, не подлежи на възстановяване, тъй като по делото не е спорно че той представлява бивш а земеделска земя и е под режима на ЗСПЗЗ. Това обуславя и правния интерес от отрицателния установителен иск, поради което въззивният съд неправилно е приел, че същият е недопустим и отказал да го разгледа по същество. Горните обстоятелства следва да се съобразят и във връзка с иска по чл.108 ЗС, при което следва да се прецени дали е налице пречка за възстановяване на имота по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.

От заключението на в.л. инж.Гълъбова- л.148 и приложената скица е видно, че имот 107 342 с площ 16, 364 дка е изцяло зает от П.та база, като върху терена са разположени множество бунгала, стол, кафе- бар и други сгради, сред които и двете процесни бунгала, означени на място с № 45 и 46 и показани със зелен цвят на скицата на л.153 от делото. Наличието на такъв обект като П. база, съществуващ преди приемането на ЗСПЗЗ, представлява реализирано мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване на имота. Целият имот № 107 342 , сега разделен на имоти № 107 404, в който попадат и двете бунгала и имот № 107 403 не са подлежали на възстановяване, поради което ответниците са придобили имота от несобственици и също не са станали такива. С това е установена и втората предпоставка на ревандикационния иск, а именно, че ответниците владеят имота без основание / в случая двете бунгала, намиращи се върху неправилно възстановения имот/ и следва да ги предадат на ищците. При направения в този смисъл довод от ищците и съгласно ТР № 6/ 2006 г. съдът е компетентен да проведе косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия и когато той е основателен, да не зачете последиците от това решение, имащи значение за решаването на спора за собствеността на имота.

По същите съображения следва да се уважи и предявения от ищеца отрицателен установителен иск, като се признае за установено, че ответниците “В.” ЕООД и “С. тур” ЕООД не са собственици на по ½ ид.ч. от имот № 107342 с площ 16, 364 дка в м. “Коросията”, землището на гр.Ахтопол. Ищецът не заявява собствени права върху терена, нито е носител на право на строеж, но възможността да държи бунгалата си в имота, ако той не се възстановява, а остава държавна собственост, обуславя правния интерес от иска, същият е допустим, а по изложените съображения – и основателен.

В частта относно прекратяване на производството по чл.26 ЗЗД за установяване нищожност на договорите, с които имотът е прехвърлен на двете търговски дружества, решението е правилно, тъй като ищецът действително няма правен интерес от тези искове, защото правото му на собственост върху бунгалата произтича не от нищожност на прехвърлителните сделки, а от това, че имотът не е следвало да се възстановява и ответниците са придобили права от несобственици.

По тези съображения не следва да се отменят и нотариалните актове, с които тези сделки са извършени- нот.акт № 189/2003 г. и нот.акт № 65/ 2005 г., които по посочената причина нямат транслативен ефект.

Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 50 от 17.08.2007 г. по гр.д.№ 263/ 2005 г. на районен съд гр.Царево, оставено в сила с № VІ-35 от 2.12.2008 г. по гр.д.№ 763/ 2008 г. на Б. окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск на “С. механизация” Е. гр.Д. за собствеността на две бунгала в “П. база”- А., както и в частта, с която производството по отрицателния установителен иск относно собствеността на терена, върху който са построени бунгалата, е прекратено и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. Д. Ц., Д. П. Ц., Г. Д. К., Е. Д. К., К. Д. К., Т. Д. Ц., “В.” ЕООД- С. и “С. тур” ЕООД- Б., че “В.” ЕООД - С. и “С. тур” ЕООД - Б. не са собственици на по ½ ид.ч. от нива в землището на гр.А., м. “Коросиата”, с площ 16,364 дка, представляваща имот № 107 342 по картата на същото землище.

ОСЪЖДА “В.” ЕООД, гр.С. и “С. тур” ЕООД , гр.Б. да предадат на “С. механизация“ Е., гр.Д. владението на две бунгала с № 45 и 46 / стара номерация 21 и 22/, всяко с площ от 50 кв.м., състоящо се от две стаи, две санитарни помещения и общо предверие, намиращи се в базата на бившата П. станция –А. и попадащи в имот № 107 342 по картата на възстановената собственост, а сега в имот № 107 404 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД- 18-55/ 24.08.2006 г.

Осъжда “В.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., община П., ж.к. “Сухата река”, бл.13, вх.Г, ап.6 и “С. тур” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Б., ж.к. “Б. М.”, бл.33, вх.2, ет.7, ап.35 да заплатят на “С. механизация” Е. – гр.Д. разноски по делото за всички инстанции в размер на 2765 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1