1


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА


при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Емилия Василева т. дело N 571 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. П. срещу решение № 280 от 18.11.2016г. по в. гр. д. № 214/2016г. на Окръжен съд Кюстендил, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 94 от 10.02.2016г. от Районен съд Кюстендил по гр. д. № 1367/2015г. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от Държавен фонд „Земеделие“ против И. Д. К. обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника И. К. съществуването на вземане на ищеца ДФ „Земеделие“ спрямо него, за сумата от 24 446 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, като дадена по договор с № 10/112/00146 от 14.11.2008г., сключен между страните и в последствие едностранно развален от ищеца поради неизпълнение от страна на И. К. на задължението му да подаде в срок заявка за второ плащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №553/2014г. по описа на РС Кюстендил, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.03.2014г., до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника К. съществуването на вземане на ищеца ДФ „Земеделие“ спрямо него за сумата от 210,92 лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата за периода от 25.02.2014г. до 27.03.2014г., която сума също е била предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 553/2014г. по описа на РС Кюстендил. С първоинстанционното решение е оставен без разглеждане като недопустим, предявения от Държавен фонд „Земеделие” против И. Д. К. иск за признаване за установено по отношение на К. съществуването на вземане на ищеца спрямо него за разноските, присъдени в производството по ч. гр. д. № 553/2014г. по описа на РС Кюстендил – 696,57 лв. за възнаграждение за юрисконсулт и 493,14 лв. – за държавна такса, производството в тази част е прекратено и Държавен фонд „Земеделие” е осъден да заплати на И. Д. К. направените в производството разноски в общ размер на 830,05 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че съдът не се е съобразил с т. 4.4, б. „е“ във връзка с т. 4.8, б. „а“ от договора и § 39 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2008г. /ДВ, бр. 60/07.08.2012г., в сила от 07.08.2012г./. Поддържа становище, че въззивното решение е необосновано, тъй като е налице разминаване между констатациите и изводите на въззивния съд, от една страна, действителните факти и доказателства, от друга страна. Касаторът прави оплакване за нарушение на разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, предвид настъпилата пълна невъзможност за изпълнение на задължението от ответника, поради което не е необходимо да се дава срок за изпълнение. По отношение на оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила касаторът поддържа, че му е нарушено правото на защита поради отстраняване на упълномощения от страна на ДФ „Земеделие“ процесуален представител в проведеното на 12.01.2016г. съдебно заседание. Релевира доводи за липса на мотиви на съдебното решение. Касаторът моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът И. Д. К. от [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. Сл. Л. оспорва касационната жалба и поддържа становище за допустимост и правилност на въззивното решение. Излага съображения, че договорът за финансова помощ е сключен на 14.11.2008г., срокът му е изтекъл на 14.09.2013г. при действие на редакцията на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008г. /ред. ДВ, бр. 60/07.08.2012г./ и отмяна на нормата на чл. 24, ал. 3 от Наредбата. Счита, че приложение намира и разпоредбата на § 5 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2012г. /ДВ, бр. 44/17.05.2013г./. Ответникът се позовава на показанията на свидетеля М. К., установяващи опитът на ответника да подаде заявка с документи за плащане в ДФ „Земеделие“ на 11.11.2013г. и отказ на служителя да ги приеме поради изтекъл срок – нарушение на чл. 40 от Наредбата. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба, възраженията в отговора, доводите на страните и взе предвид данните по делото, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното:
Въззивният съд съобразно правомощията си по чл. 272 ГПК и отчитайки, че въззивникът – ищец не е оспорил фактическите констатации на първоинстанционния съд и не е представил нови доказателства във въззивното производство, е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и по този начин ги е направил свои.
Съдебният състав е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и изложените от него правни доводи съобразно правомощията си по чл. 272 ГПК и по този начин ги е направил свои мотиви: На 14.11.2008г. между ДФ „Земеделие“ и И. Д. К. като ползвател е сключен договор № 10/112/00146 за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, според който Фондът се е задължил да предостави на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес план по одобрен проект, съобразно условията и сроковете, определени с договора, анексите към него и действащите нормативни актове, като помощта е следвало да бъде изплатена на два етапа – първо плащане в размер на 24 446.00 лева и второ плащане в същия размер, при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици. Ползвателят се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели в срок до 12.11.2011г. съгласно т. 3.1 от договора, който срок е продължен неколкократно, като последното удължаване е с анекс IV от 02.01.2013г. до 14.10.2013г. Първото плащане в размер на 24 446 лв. е извършено от ДФ „Земеделие“.
Със заповед № 03-013-010/2#1 от 13.01.2014г. директорът на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Б. е отказал второ плащане по договора поради това, че към 15.10.2013г. ползвателят не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение за подаване на заявка за второ плащане в установения срок, окомплектована с всички изискуеми документи. В заповедта е посочено, че договор № 10/112/00146 от 14.11.2008г. се прекратява на основание т. 4.7, предл. 2 и т. 6, б „г“ от същия във връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД и чл. 33, ал. 1 от Наредба №9/03.04.2008г., и че на основание т. 4.4, б. „е“ и т. 4.8 б.„а“ от договора, чл. 8, ал. 1, т. 6 и чл. 33, ал. 1 от Наредбата и чл. 55, ал. 1 ЗЗД ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане по договора, ведно със законната лихва от датата на получаване на заповедта. С уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с изх. № 01-013-6500/42 от 14.01.2014г. ответникът е уведомен от ищеца за прекратяването на договора и за задължението му да върне полученото в 30-дневен срок от получаване на писмото, което не е направил.
Въззивният съд е възприел изложените доводи относно наличието на смесен фактически състав при подаване на заявлението за финансово подпомагане и проект за бизнес план и отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г., включващ административноправна част, завършваща със заповед, и гражданскоправен елемент – сключения договор. Отчел е, че страните по договора са равнопоставени гражданскоправни субекти, които не се намират в отношения на власт и подчинение; Фондът не действа като административен орган, а като юридическо лице - страна по договор, поради което са приложими правилата на ЗЗД; отговорността относно изпълнението или неизпълнението на договорните задължения следва да се търси по общия исков ред, а не по реда на административното производство.
По делото е приета за неоснователна тезата на ищеца, че ответникът е имал задължение да подаде заявка за второ плащане в срок до 1 месец преди изтичане на срока на договора – до 14.09.2013г. /или от 14.09.2013г. до 14.10.2013г./, тъй като с ДВ бр. 60 от 2012г., в сила от 07.08.2012г., нормата на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 9/03.04.2008г. е била отменена, и е останала да действа разпоредбата на чл. 24, ал. 2. Съдебният състав е възприел позоваването от първоинстанционния съд на разпоредбата на § 5 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2008г., обн. в ДВ, бр. 44 от 2013г., в сила от 17.05.2013г., изводът, че ответникът е имал право да подаде заявката до 14.12.2013г. – два месеца след договорния срок, както и изложените съображения за липса на виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника – въз основа на свидетелските показания е прието, че ответникът е положил дължимата грижа като още на 11.11.2013г. се е опитал да подаде заявка с документи, но служител в РА му заявил, че срокът е изтекъл, като преди това в по-ранен момент същият служител му обяснил, че разполага с време за подаване на заявката - до месец декември.
Съдебният състав, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение, е възприел и извода, че ищецът не е упражнил надлежно правото да развали сключения договор, тъй като изявленията за разваляне не изхождат от страна по договора – изготвени са от директор на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Б., за който не е установено да притежава надлежна представителна власт да извършва действия от името и за сметка на ДФ „Земеделие“.
Възприети са и съображенията, че Фондът не е предоставил на ответника срок за изпълнение на договорното задължение и хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД не е осъществена, доколкото изпълнението на задължението за подаване на заявка за второ плащане след 14.09.2013г. не е станало невъзможно, нито безполезно, нито е следвало да се изпълни непременно в уговореното време.
С определение № 461 от 13.07.2017г. по настоящото т. дело № 571/2017г. съдебен състав на Второ отделение на ТК на ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 280 от 18.11.2016г. по в. гр. д. № 214/2016г. на Окръжен съд Кюстендил, Гражданска колегия по следните правни въпроси:
1. Подведомствени ли са на гражданските съдилища исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатените суми, заедно със законните лихви върху тях по договора по Наредба № 9/03.04.2008г., сключен с ползвателя на безвъзмездната финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.? – Посоченият процесуалноправен въпрос е от значение за проверката на допустимостта на въззивното решение с оглед подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/.
2. Кой е приложимият срок за подаване на заявка за второ плащане по договори за отпускане на финансова помощ, сключени след 25 април 2008г., с оглед редакцията на чл. 24, ал. 2 /ДВ бр. 60/2012г./, разпоредбата на § 39 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. /ДВ, бр. 60/2012г./ и разпоредбата на § 5 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/3.04.2008г. /ДВ, бр. 44/2013г./? - По този материалноправен въпрос касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По допустимостта на въззивното решение:
Производството пред Кюстендилския районен съд е образувано по обективно съединени искове, предявени от ДФ „Земеделие“ срещу И. Д. К., както следва: 1/ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника И. К. съществуването на вземане на ищеца ДФ „Земеделие“ спрямо него, за сумата от 24 446 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, като дадена по договор с № 10/112/00146 от 14.11.2008г., сключен между страните и в последствие едностранно развален от ищеца поради неизпълнение от страна на И. К. на задължението му да подаде в срок заявка за второ плащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №553/2014г. по описа на РС Кюстендил, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.03.2014г., до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника К. съществуването на вземане на ищеца ДФ „Земеделие“ спрямо него за сумата от 210,92 лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата за периода от 25.02.2014г. до 27.03.2014г., която сума също е била предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 553/2014г. по описа на РС Кюстендил.
Предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове са процесуално допустими.
Върховният касационен съд в постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове /решение № 112 от 10.09.2012г. по т. д. № 359/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 199 от 05.12.2014г. по т. д. № 4500/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 17 от 23.03.2017г. по гр. д. № 50176/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и др./ се е произнесъл относно приложимата нормативна уредба, регламентираща условията и реда за финансово подпомагане със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове при действието на Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/ в различни направления и сектори и Оперативна програма „Регионално развитие“ /ОПРР/ 2007-2013г. преди приемането на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. В посочените съдебни актове безпротиворечиво е възприето становището, което се споделя и от настоящия съдебен състав, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/ и Оперативна програма „Регионално развитие“ /ОПРР/ 2007-2013г. се осъществява чрез сключването на договор за безвъзмездна финансова помощ след провеждането на административна процедура, поради което представлява сложен фактически състав с административноправни и гражданскоправни елементи. Наличието на сключен договор за безвъзмездна финансова помощ обуславя подсъдността на споровете относно изпълнение на поетите с него задължения пред общите съдилища по реда на ГПК, поради това, че правните последици на сделки с административен елемент са предимно гражданскоправни. Аргумент за този извод е и разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗПЗП, съгласно която отношенията по предоставяне на финансова помощ могат да бъдат уреждани или чрез договор, или въз основа на административен акт, по повод заявление за подпомагане. В тези случаи приложимият ред за събиране на вземанията за връщане на предоставени помощи е предвиденият в чл. 27, ал. 5, предл. 1 и 2 ЗПЗП: вземанията на Разплащателната агенция /в случая ДФ „Земеделие”/, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите /НАП/; вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК - чрез съставянето на акт за установяване на публични държавни вземания, защитата срещу който, преди и след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, е по административноправен ред.
Със Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, обн. в ДВ, бр. 101/2015г., в сила от 25.12.2015г., се регламентираха по различен от съществуващия до влизането на ЗУСЕСИФ в сила начин правоотношенията между съответните органи и получателите на безвъзмездната финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/. В посочения нормативен акт е предвидено предоставянето на безвъзмездната финансова помощ със средства от ЕСИФ да се извършва с административен договор, който подлежи на оспорване по реда за оспорване на индивидуален административен акт /чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ/. Разпоредбите на чл. 69 – чл. 77 ЗУСЕСИФ регламентират процедурата за установяване на нередности и извършване на финансови корекции, като съгласно чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ решението за финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на АПК, т. е. като индивидуален административен акт. Въведена е и възможност административният орган да изменя и прекратява договора в зависимост от определен държавен, общински или друг интерес. Новата нормативна уредба и предприетата с нея промяна в същностната характеристика на договора за предоставяне на финансова помощ го изключва от категорията на гражданскоправните сделки и обуславя промяна в реда за съдебна защита на страните. Поради това законодателят възлага на административните съдилища разглеждане на производството по оспорване на административния договор /чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ/, включващо съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 и 3 АПК /ред. ДВ, бр.74/2016г./ искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административен договор /т. 1/, искания за изпълнение на административен договор /т. 3/. Съществуващият до влизане на ЗУСЕСИФ в сила гражданскопроцесуален ред за защита на получателите на безвъзмездна финансова помощ при наложена от управляващия орган финансова корекция се заменя със съдебна защита по реда на АПК, като в закона изрично е предвидено, че актът на органа за налагане финансова корекция е индивидуален административен акт - чл.73, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУСЕСИФ.
Със ЗУСЕСИФ не е променен видът на сключените до влизането му в сила договори за безвъзмездна финансова помощ, нито характерът на направените преди датата на влизане на закона в сила от ръководителя на управляващия орган изявления за налагане на финансови корекции, нито е създадена за получателите на помощта и адресатите на такива изявления правна възможност да ги обжалват по реда на чл. 27 ЗУСЕСИФ след влизане на закона в сила.
Поради това е приета разпоредбата на § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ относно заварените случаи, която отчита, че до влизане в сила на закона са възниквали права и задължения между бенефициенти и органи по предоставянето на финансова помощ по отделни програми, подчинени на различна нормативна уредба, определяща различно правно естество на правата и задълженията, съответно различен ред за защита. По тази причина следва да се приеме, че разпоредбата на §10, ал. 1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която всички започнали и недовършени до влизането на закона в сила производства се довършват по досегашния ред, се отнася до заварените съдебни дела за изявления за финансови корекции по договори за предоставяне на безвъзмездна помощ, независимо от качеството на ищеца. Съгласно § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 – 7 се довършват само заварените висящи съдебни производства по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, когато вземанията на Разплащателната агенция възникват въз основа на административен акт по чл. 27, ал. 5 ЗПЗП без да е налице сключване на договор.
Противното тълкуване би довело до поставяне на адресатите на изявления за финансови корекции в различно положение. Тези от тях, които до влизане в сила на ЗУСЕСИФ са инициирали съдебно производство с искане за изплащане на финансова помощ или са предявили отрицателен установителен иск срещу изявления за финансови корекции, биха получили защита по гражданскоправен ред. Получателите на помощи, които поради предявяване на иска за връщане на тези помощи от страна на ДФ „Земеделие като разплащателна агенция, са били поставени в положение на ответници, биха били лишени от възможност за защита по общия исков ред. Получателите на помощи биха били лишени и от възможност за защита по реда на АПК, доколкото по отношение на тях ще са изтекли сроковете, течащи от момента на връчване на изявленията за финансови корекции /ако се възприеме, че актовете, с които ДФ „Земеделие“ иска връщане на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях, са съставлявали индивидуални административни актове и преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ/. Действащата нормативна уредба не съдържа преходни разпоредби за даване на нов срок за оспорване на всички изявления за налагане на финансови корекции, направени до влизане на ЗУСЕСИФ в сила. В случай, че разплащателната агенция пристъпи към събиране на вземанията си по ДОПК, защитата на получателите на безвъзмездна финансова помощ би била твърде ограничена. Поради изтичането на срока за обжалване тя не би била допустима за спора по законосъобразността на наложената финансова корекция, а би се свела единствено до валидността на изявлението. Това разрешение не осигурава правото на съдебна защита, гарантирано на получателите на безвъзмездна помощ от чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на релевантния процесуалноправен въпрос:
Исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатените суми, заедно със законните лихви върху тях по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие“ по Наредба № 9/03.04.2008г., сключен с ползвателя на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015г., са подведомствени на гражданските съдилища. Приложимият ред за защита на правата и на двете страни по този договор е по реда на ГПК, предвид гражданскоправния характер на договора и споровете във връзка с неговото изпълнение/неизпълнение.
Предвид горните съображения и отговора на процесуалноправния въпрос, оплакването на касатора за недопустимост на решението поради липса на подсъдност на спора на общите съдилища, е неоснователно.
По релевантния материалноправен въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. в редакцията й, действала от влизане в сила на наредбата, от 28.04.2008г. до 07.08.2012г., когато е изменена с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2008г. /ДВ, бр. 60/07.08.2012г./, заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от един месец след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1. Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от на Наредба № 9/03.04.2008г. в същата редакция урежда срока за подаване на заявката за второто плащане, когато се подава в края на петата година – тя трябва да бъде подадена в рамките на един месец преди изтичане на срока, определен в чл. 7, ал. 1. Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008г. предвижда, че срокът за изпълнение на бизнес плана до проверката по чл. 6, т. 2 се определя в договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 в съответствие със заложения от кандидата в бизнес плана период за проверка. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008г. не е променяна.
С § 19, т. 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2008г. /ДВ, бр. 60/07.08.2012г., в сила от 07.08.2012г./ нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008г. е изменена, като срокът за подаване на заявката за второто плащане е увеличен: „заявката за второто плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1 от същата наредба“. С правната норма на § 19, т. 3 от същата наредба е отменена разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 9/03.04.2008г., а с § 2 е изменена нормата на чл. 6, т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008г., като е отпаднало второто плащане в края на петата година.
Разпоредбата на § 39 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2008г. /ДВ, бр. 60/2012г., в сила от 07.08.2012г./ урежда приложимите правни норми за заварените случаи по следния начин: „За заявления за подпомагане, подадени преди влизане в сила на тази наредба, т. е. преди 07.08.2012г. се прилагат правилата и условията, които са действали преди влизане в сила на тази наредба“. Разпоредбите на чл. 6, чл. 17 – чл. 20 и чл. 23б – чл. 26 от Наредба № 9/03.04.2008г. разграничават термините „заявление за подпомагане” и „заявка за второ плащане”. Целта на подаване на заявлението за подпомагане с приложените към него документи е след извършване на проверка на документите, предвидените изисквания и необходимите предпоставки на кандидата да бъде предоставена исканата финансова помощ за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели. Правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ се уреждат със сключения между кандидата и съответната Разплащателна агенция /в случая ДФ „Земеделие”/ договор. Целта на подаването на заявката за второ плащане е да се извърши проверка за изпълнението на бизнес плана и да се преведе останалата част от предоставената сума съгласно договора. Изменението и допълнението на Наредба № 9/03.04.2008г. през м. август 2012г. е направено във връзка с Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, във връзка със задължението на държавите – членки да въведат система за контрол, която да гарантира, че се извършват всички необходими проверки за ефективно удостоверяване на спазването на условията, при които се предоставя помощта. Въведените допълнителни изисквания за предоставяне на финансова помощ с посочената Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2008г. /ДВ, бр. 60/07.08.2012г./ се прилагат за заявленията за подпомагане, подадени след 07.08.2012г., а по отношение на заявленията за подпомагане, подадени преди 07.08.2012г., законодателят е предвидил, че се прилагат правилата и условията, които са действали преди влизане в сила на тази наредба /§ 39 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2008г., обн. в ДВ, бр. 60/2012г., в сила от 07.08.2012г./. В посочената правна норма не е уредено изрично приложението на изменените правила и условия към случаите, при които заявлението за подпомагане е подадено и одобрено преди 07.08.2012г., договорът за финансова помощ е сключен преди 07.08.2012г., но заявката за второ плащане е подадена след тази дата. Поради това, че правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ и срокът за подаване на заявката за второ плащане са уредени със сключения между тях договор, и предвид липсата на правни норми, уреждащи срока за подаване на заявки за второ плащане спрямо заварените случаи при сключен договор за отпускане на финансова помощ преди 07.08.2012г., то спрямо правоотношенията между бенефициента и ДФ „Земеделие“, възникнали въз основа на проведената административна процедура и сключения преди 07.08.2012г. договор, се прилага Наредба № 9/03.04.2008г. в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 60/07.08.2012г. Следователно за заявленията за подпомагане, включително заявките за отпускане на второ плащане на финансова помощ, подадени преди 07.08.2012г., се прилагат правилата и условията, които са действали преди посочената дата. Ако заявлението за подпомагане е подадено и одобрено преди 07.08.2012г. и договорът за безвъзмездна финансова помощ е сключен преди същата дата, заявката за второ плащане следва да бъде подадена не по-късно от предвидения в договора срок. Ако заявлението за подпомагане е подадено след 07.08.2012г., срокът за подаване на заявката за второто плащане е не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1 от наредбата.
С разпоредбата на § 5 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2008г., обнародвана в Държавен вестник, бр. 44/2013г., в сила от 17.05.2013г., е предвидено, че от датата на влизане в сила на тази наредба /т. е. от 17.05.2013г./ за договорите за отпускане на финансова помощ, сключени след 25.04.2008г., заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1. Посочената правна норма следва да бъде тълкувана корективно, предвид изменението на чл. 6, т. 2 и отмяната на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 9/03.04.2008г., извършени с Наредбата за изменение и допълнение, обн. в ДВ, бр. 60/07.08.2012г. Разпоредбата на § 5 от ПЗР на посочената наредба е приложима към договори за финансова помощ, чийто срок на изпълнение не е изтекъл към 17.05.2013г., за заявки за второ плащане, на които предходният срок за подаване не е изтекъл или не е започнал да тече, включително, когато заявката за второ плащане се подава в края на петата година.
В разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008г. в горепосочените й редакции и § 5 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2008г. /ДВ, бр. 44/17.05.2013г./ законодателят е предвидил краен срок за представяне на искането за второ плащане. Началният срок е обвързан със срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1 от наредбата, т. е. със срока за изпълнение на бизнес плана, определен в договора за отпускане на финансова помощ. Следователно заявката за второто плащане може да бъде подадена най-рано след изпълнение на бизнес плана или изтичане на срока на изпълнение на бизнес плана. Ако бизнес планът е изпълнен преди определения в договора за отпускане на финансова помощ срок, подадената заявка за второ плащане преди изтичане на срока за изпълнение на бизнес плана по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008г. не е недопустима. Законодателят не е предвидил основание за отказ на Разплащателната агенция за приемане на заявка поради подаването й преди срока по чл. 7, ал. 1 от наредбата. Обвързването на началния срок за подаване на заявката за второто плащане със срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1 от наредбата, е направено с оглед организиране и гарантиране на провеждането на ефективни проверки за изпълнението на бизнес плана и спазването на критериите за извършване на второто плащане.
Предвид действащата във времето нормативна уредба на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав дава следния отговор:
За заявления за подпомагане, подадени през периода от датата на влизане в сила на Наредба № 9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. /ДВ, бр. 42/25.04.2008г./ до датата на влизане в сила на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2008г. /ДВ, бр. 60/07.08.2012г., в сила от 07.08.2012г./ се прилагат правилата и условията, които са действали преди изменението, в сила от 07.08.2012г. Заявките за второ плащане след третата или четвъртата година по договори за отпускане на финансова помощ, сключени въз основа на заявления за подпомагане, подадени преди 07.08.2012г., се подават не по-късно от един месец след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008г. Ако заявлението за подпомагане е подадено след 07.08.2012г., срокът за подаване на заявката за второто плащане след третата или четвъртата година е не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1 от наредбата.
Разпоредбата на § 5 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2008г. /ДВ, бр. 44/17.05.2013г., в сила от 17.05.2013г./ е приложима към договори за отпускане на финансова помощ, сключени след 25.04.2008г., чийто срок на изпълнение не е изтекъл към 17.05.2013г., към заявки за второ плащане, на които срокът за подаване не е започнал да тече или предходният срок за подаване не е изтекъл, включително, когато заявката за второ плащане се подава в края на петата година.
Допустимо е заявката да бъде подадена и преди изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008г.
По правилността на въззивното решение:
Предвид отговора на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно решение е правилно. Съдебният състав е възприел установените в първоинстанционното производство релевантни факти въз основа на събраните доказателства – сключен договор на 14.11.2008г. за отпускане на финансова помощ; тригодишен срок от сключване на договора за осъществяване на предвидените инвестиции, т. е. до 14.11.2013г.; промяна на договорения срок за извършване на всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана – до 14.10.2013г. Преценката за прилагане на Наредба № 9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. към процесния договор е обоснована и съответна на установената фактическа обстановка.
Възприетият извод, че ответникът е имал право да подаде заявката до 14.12.2013г. – два месеца след договорния срок, на основание разпоредбата на § 5 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2008г., обн. в ДВ, бр. 44 от 2013г., в сила от 17.05.2013г., е законосъобразен.
Препращайки изцяло към мотивите относно установената фактическа обстановка и правни доводи на първоинстанционното решение, въззивната инстанция практически е възприела и установените от свидетелските показания обстоятелства, че ответникът и брат му – свидетелят М. Д. К., отишли в Разплащателната агенция в [населено място] на 12.10.2013г. и 11.11.2013г., като при първото посещение получили лист с документите, които ответникът е следвало да представи за второто плащане, а при второто посещение за подаване на заявка за второ плащане с подготвените документи му било отказано приемане на документите поради изтичане на срока за тяхното подаване. При тези дани се налага изводът, че действията на органите на ДФ „Земеделие“ са в противоречие с нормативната уредба, същите не могат да служат като основание за отказ за изплащане на втората част от финансовата помощ. Вместо да откаже да приеме носените от ответника документи, ищецът е следвало да осъществи процедурата по чл. 25 от Наредбата като при евентуални нередности е трябвало да даде указания на вносителя за отстраняването им с писмено изложение, а ако няма такива, е следвало да приеме документите. Поради това, че липсва твърдяното от ищеца виновно поведение от страна на И. К., не е налице и основание за прекратяване на договора за отпускане на финансова помощ едностранно от ДФ „Земеделие“ по вина на ответника.
Доводът на касатора за неправилност на решението поради несъобразяване с т. 4.4, б. „е“ във връзка с т. 4.8, б. „а“ от договора и § 39 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2008г. /ДВ, бр. 60/07.08.2012г., в сила от 07.08.2012г./ е неоснователен. Съгласно т. 5.1 от договора за отпускане на финансова помощ срокът за подаване на заявка за второ плащане след третата или четвъртата година по договора започва да тече след изтичане на срока по т. 3.1 от договора - 12.11.2011г., а съобразно т. 5.2 в случаите, когато заявката за второто плащане се подава в края на петата година, тя трябва да бъде подадена в рамките на един месец преди изтичане на срока по т. 3.1. Със сключените на 31.03.2011г. и 02.01.2013г. анекси срокът по т. 3.1 от договора за изпълнение на бизнес плана е променен съответно до 12.11.2012г. и до 14.10.2013г. Следователно срокът по т. 5.2 от договора за подаване на заявка за второ плащане в края на петата година при действието на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.201г. /ДВ, бр. 60/07.08.2012г./ би следвало да изтече на 14.09.2013г. С приемането на разпоредбата на § 5 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/03.04.2008г. /ДВ, бр. 44/17.05.2013г., в сила от 17.05.2013г./ обаче заварените случаи са уредени и посочената правна норма намира приложение и за заявката за второ плащане, когато същата е подадена в края на петата година, ако предходният срок не е изтекъл или не е започнал да тече.
Неоснователен е и доводът на касатора за допуснати от въззивната инстанция нарушения на съдопроизводствените правила – нарушено право на защита поради отстраняване на упълномощения от страна на ДФ „Земеделие“ процесуален представител в проведеното на 12.01.2016г. съдебно заседание. Недопускането на процесуалния представител на ищеца юрисконсулт М. П. в съдебно заседание, проведено на 12.01.2016г. в първоинстанционното производство, поради липса на надлежна представителна власт съответства на данните по делото – представеното пред Кюстендилски районен съд пълномощно е със срок до 31.12.2015г. Във въззивното производство ДФ „Земеделие“ не е лишен от право на защита, тъй като въззивният съд е съобразил приложеното към въззивната жалба пълномощно на юрисконсулт М. П. със срок на валидност до 31.12.2016г., приел е, че подадената от юрисконсулт М. П. въззивна жалба е редовна, провел е съдебно заседание и се е произнесъл по въззивната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Кюстендилски окръжен съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от него разноски за касационното производство в размер 800 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 280 от 18.11.2016г. по в. гр. д. № 214/2016г. на Окръжен съд Кюстендил, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на И. Д. К. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 сума в размер 800 лв. /осемстотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.