Р Е Ш Е Н И Е

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от П. Ж. П., чрез адв. П. Ж. П. от АК – Стара Загора, срещу въззивно решение № 566/14.11.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 916/2013 г.
Касаторът излага оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Ж. Г. Й., чрез адв. Д. Т. Д. от АК Стара Загора, е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и по-късно, в хода на съдебното производство, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество, неоснователна.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 779/10.06.2014 г. по материалноправния въпрос за характера на договора за прехвърляне на имущество срещу престирана издръжка и гледане за минал и бъдещ период от време, поради противоречива съдебна практика.
С влязло в сила решение № 4/07.01.2013 г. по гр.д. № 326/212 г. на Габровския окръжен съд е прието, че договорът в частта за минали грижи и издръжка има характера на продажба и не подлежи на разваляне поради непрестиране на такива. Съдът е установил имуществените пропорции между частите на договора – за минали и за бъдещи грижи и издръжка, да установи паричния им еквивалент и съобразно с това, да прецени каква е частта от алеаторния договор, която може да се развали поради неизпъленине от страна на приобретателя. В решение № 441/27.05.2009 г. на ВКС ІV ГО по гр.д. № 486/2008 г., постановено по реда на чл. 218а ГПК от 1951 г., отм., е прието обратното –договорът е единен и задължението по него е неделимо, както по своя характер, така и поради намерението на страните. Неизпълнението да се престират грижи след сключване на сделката, когато е съществено с оглед интереса на кредитора, има за последица разваляне изцяло на договора.
Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно второто разрешение.Страните по договорно правоотношение са свободни да уговорят насрещни права и задължения, с оглед своя интерес, доколкото това не е забранено от закона и не противоречи на добрите нрави. Собственикът на една вещ може да я прехвърли срещу една или няколко еднакви или разнородни престации – срещу пари, срещу друга вещ, срещу грижи и издръжка. Във всички тези случаи договорът е единен и прехвърлителят може да иска той да бъде развален, ако насрещната страна не изпълни насрещната престация, както е уговорена. В случаите, когато има частично изпълнение, договорът не се разваля за идеална част от прехвърлената вещ, с оглед неизпълнението; последното е от значение при приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД – щом неизпълнената част от задължението е незначителна и то с оглед интереса на кредитора, разваляне не се допуска, а за кредитора остават възможностите по чл. 79 ЗЗД. При разваляне на договора, ако по него има размяна на престации, всеки дължи връщане на полученото, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Престирането на грижа и издръжка, следователно, може да бъде съчетано с частично плащане на цена, със замяна с друга вещ, и неизпълнението на единия вид престация се преценява при иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД с оглед интереса на кредитора, като в зависимост от това дали неизпълнението се явява незначително, договорът или се разваля изцяло, или искът се отхвърля изцяло. При прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка, както за минало време, така и за в бъдеще, договорът също е единен. Специфичното при него е, че грижите и издръжка до датата на сключването му са вече престирани и те са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени – тогава последният не може да търси по отношение на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл. 79 ЗЗД поради неизпълнение, нито да разваля договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще са с неизвестен обем и продължителност, защото отначало не е възможно да се предвиди каква ще бъде нуждата на прехвърлителя, нито каква ще е продължителността на живота му. При неизпълнение на алеаторната престация, кредиторът има право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с оглед неговия интерес. Според установената съдебна практика, кредиторът има интерес да получава цялостно и ежедневно грижи и издръжка в размера, съответстващ на вида и обема на уговореното; нуждата на кредитора от издръжка и грижи не може да остане неудовлетворена и дори при негова забава, длъжникът трябва да поиска трансформация на натуралната престация в парична, като до постановяване на решение е длъжен да продължи изпълнението в пари именно, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. В обобщение, при всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението. По този начин се процедира и когато част от уговорената престация срещу прехвърлената вещ, е била получена от отчуждителя към момента на сключване на договора – било дадени грижи и издръжка за минал период, било парична сума, вещ и т.н.
Въззивният съд е постановил своето решение в съответствие с даденото тълкуване.
Предявен е иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор, оформен в нот. акт № 18/2007 г. на нотариус В. Д. с район на действие РС Стара Загора, с който Ж. Г. Й. е прехвърлил на П. Ж. П. свой недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка за в бъдеще и за минало време – считано от началото на 2002 г.
Апелативният съд, като отменил решението на първостепенния Старозагорски окръжен съд, уважил иска, като е приел, че приобретателят по алеаторния договор е престирал частични, непълни и непостоянни грижи, а от месец септември 2012 г. е налице пълно неизпълнение. Изложени са съображения, че дори да има отказ от кредитора да приеме изпълнението, за да се освободи от отговорност, П. е следвало да поиска трансформация на алеаторното задължение в парично, което не е сторила.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
В заключение, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, а касаторът да за заплати на насрещната страна сторените от нея съдебноделоводни разноски за инстанцията – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар. По делото са представени два документа, наименовани договор за правна защита и съдействие, по образец, от кочан, и двата с един и същи номер [ЕГН], с уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 500 лв. В съдържанието на документите – написаното на ръка относно предмета, има разминаване, което обаче не е достатъчно, за да доведе да извод, че страната Ж. Й. е заплатил два отделни хонорара на адв. Д. Д. за процесуално представителство пред Върховен касационен съд. Списъкът по чл. 80 ГПК не доказва извършването и размера на разходите.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 566/14.11.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 916/2013 г.
ОСЪЖДА П. Ж. П. да заплати на Ж. Г. Й. сумата в размер на 500 лв. - съдебноделоводни разноски, направени в производството пред Върховен касационен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: