ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т.д. № 904 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищците И. А. П. и Б. А. П. срещу решение № 813 от 21.12.2022 г. по т.д. № 1138/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 264433/05.07.2021 г. по гр.д.№ 5999/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-10 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение от 03.02.2022 г., са отхвърлени предявените от И. А. П. и Б. А. П. срещу „Инвестбанк“ АД искове по чл. 57, ал. 1 ЗПУПС /отм./ за сумата общо 29 185,39 евро, представляваща стойност на неразрешени платежни операции, извършени от сметката на починалия А. Б. П. по сметка на И. Д. И. без разрешението на ищците в качеството им на законни наследници на А. Б. П., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата общо от 1 887,01 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода от 09.01.2019 г. до 07.05.2019 г., и са присъдени разноски по делото в полза на ответника, като решението е изменено в частта за разноските с определение № 167 от 13.03.2023 г.
Касаторите поддържат, че решението в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в противоречие на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорват като противен на закона извода на въззивния съд, че извършената платежна операция въз основа на неистинско завещание и декларации е „разрешена“. Изтъкват, че завещанието е нищожно и като такова не може да породи никакви правни последици, включително не може да бъде основание за извършване на платежни операции. Сочат, че подписът под завещанието видимо се различава от подписа на титуляря на сметката, положен по подписани от него и находящи се в държане на банката документи, което ответникът е следвало да установи в изпълнение на задълженията си за осигуряване на сигурност при изпълнението на платежните операции. Поддържат, че хипотезите, при които се изключва отговорността на банката за неразрешена операция, са лимитативно очертани в нормата на чл. 58 ЗПУПС/отм./ и процесната не е измежду тях. По тези доводи молят въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени, както следва: по чл. 57, ал.1 ЗПУПС /отм./ за сумата общо 29 185,39 евро, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата общо 1 887,01 лева, както и да им бъдат присъдени разноски за всички инстанции.
Ответникът по касация, „Инвестбанк“ АД, оспорва касационните жалби като неоснователни. Излага, че въззивното решение в обжалваната му част е правилно като постановено при точно приложение на материалния и процесуалния закон. Претендира присъждането на разноски по делото.
Третото лице помагач на страната на ответника „Инвестбанк“ АД – И. Д. И., не изразява становище по жалбата.
С определение № 826 от 03.04.2024 г. по т. д. № 904/2023 г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Достатъчно ли е от обективна страна служител на банката да е извършил платежната операция без съгласието на правоимащите лица, за да се счита същата за неразрешена по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС /отм./?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, по която не е налице спор между страните. Счел е, че към 01.03.2016 г. на името на А. Б. П. при ответника „Инвестбанк“ АД е имало открити две сметки с общо салдо от 29 185,39 евро, въз основа на сключен валиден договор за платежни услуги и свързан с него договор за откриване и поддържане на банкови сметки. Приел е, че от представеното удостоверение за наследници от 06.07.2016 г. (л.14) се установява, че титулярят на сметките А. Б. П. е починал на 23.10.2014 г. и е оставил за наследници по закон ищците И. А. П. и Б. А. П., негови дъщери. Зачел е и безспорния факт, че с решение № 5280 от 03.08.2018 г. /л.15/ по иск с правно основание чл. 42, б.“б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, предявен от ищците против И. Д. И., съдът е признал за нищожно саморъчно завещание, обявено с протокол от 29.02.2016 г. на нотариус М. Воденичарски. Посочил е, че от представените от ответника писмени доказателства се установява, че на 01.03.2016 г. при него е депозирана молба, с която лицето И. Д. И. е поискало информация за наличието на сметки и размера на паричните средства по тях, открити на името на починалия А. Б. П., като молителят се е легитимирал с универсално саморъчно завещание, направено от А. Б. П. в негова полза, и е приложил удостоверение с изх. № 26/01.03.2016 г., издадено от Нотариус М. Воденичарски за снабдяване с информация относно открити банкови сметки. Позовал се е на разпечатка от електронна кореспонденция, от която е приел, че се установява, че ответникът е поискал от нотариус Воденичарски да потвърди автентичността на удостоверението, след което на 02.03.2016 г. е издал служебна бележка с исканата информация. Подчертал е, че третото лице И. Д. И. е представил пред банката, освен саморъчното завещание от А. Б. П., също и удостоверение за наследници и два броя клетвени декларации, изхождащи от ищците, заверени с апостил на 30.03.2016 г. в Гърция, с които същите декларират, че са съгласни да бъде изпълнено завещанието на техния баща в полза на И. Д. И., както и удостоверение за платен данък върху наследствата на името на И. Д. И.. Приел е, че от представените доказателства се установява, че на 08.04.2016 г. с платежно нареждане за вътрешнобанков превод с реф. № 11223884, третото лице И. Д. И. е наредил превод на сумата от 28 996,86 евро в своя полза и по своя банкова сметка с IBAN [банкова сметка], което нареждане е изпълнено от ответника. Позовал се и на събраните заключения по две съдебнографически експертизи, от които е приел, че се установява, че завещанието не е написано и подписът не е положен от А. Б. П., както и че подписите на клетвените декларации не са положени от ищците – негови дъщери. Зачел е и дадените обяснения от вещото лице, че в декларациите не се наблюдават признаци за имитация на подписите - подписите в декларациите са положени произволно, като са използвани букви от малките имена на ищците, без сходство с истинските подписи на лицата. Отчел е, че изводите на първоначалната експертиза се потвърждават от заключението по приетата повторна експертиза, и приел, че по делото с категоричност се установява, че саморъчното завещание на А. Б. П. и клетвените декларации на И. А. П. и Б. А. П. са неавтентични документи – не изхождат от посочените в тях автори, респективно наследодателят А. Б. П. не е извършвал разпореждане с имуществото си за след смъртта си и негови наследници са тези по закон - И. А. П. и Б. А. П., а последните не са автори на документи, удостоверяващи съгласието им да се изпълни съставено от баща им завещание. Въз основа на последното е обобщил, че ищците се легитимират чрез наследствено правоприемство като универсални правоприемници на А. Б. П. и към тях са преминали всички имуществени права на починалия наследодател.
Подчертал е, че спорът между страните е правен и се свежда до това следва ли да се ангажира отговорността на ответната банка по чл. 57, ал.1 ЗПУПС (отм.) като доставчик на платежни услуги и дали извършената платежна операция е неразрешена, както поддържат ищците. Съобразил е, че последната законова разпоредба предвижда задължение на доставчика на платежни услуги в случай на неразрешена платежна операция да възстанови на платеца незабавно стойността на неразрешената платежна операция и когато е необходимо, да възстанови платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Отчел е, че разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗПУПС (отм.) размества доказателствената тежест и ответникът е този, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че оспорените от ищците две платежни операции са надлежно разрешени. Позовал се е на нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗПУПС/отм./ и приел, че платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, респективно би била неразрешена по смисъла на закона, ако платецът не е дал съгласието си за нея (изр. 2). Зачел е легалното определение на "платежна операция", дадено в § 1, т. 17 от ДР на ЗПУПС, и счел, че това е действие, предприето от платеца или от получателя по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя. Обобщил е, че анализът на нормативната уредба води до извода, че определянето на една платежна операция като разрешена или неразрешена е обусловено единствено от наличието или липсата на съгласие на лицето, което е титуляр на платежната сметка и разпорежда изпълнението на платежни операции по тази сметка. Приел е, че извършените платежни операции от 08.04.2016 г., с които банката е превела суми в общ размер от 29 185,39 евро от двете сметки на починалия А. Б. П. по сметка на И. Д. И., са разрешени. Обосновал е този си решаващ извод с доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът като доставчик на платежни услуги е изпълнил всичките си задължения по закон и съобразно Общите условия на договора за откриване и поддържане на банкови сметки, за да провери и установи, че към онзи момент това е действителният платец и наредената от него платежна услуга е разрешена. Изтъкнал е, че след като третото лице по делото И. Д. И. е депозирал във финансовия център на „Инвестбанк“ АД в [населено място] молба на 01.03.2016 г., с която е поискал информация за наличието на сметки и размера на паричните средства по тях, открити на името на платеца А. Б. П., легитимирайки се като негов наследник по завещание, банката е реагирала адекватно, като е извършила всички възможни проверки, за да установи дали към онзи момент това е действителният платец. Отчел е, че за да извърши процесните платежни операции, банката е взела предвид приложеното към молбата на третото лице помагач удостоверение с изх.№ 26 от 01.03.2016 г., издадено от Нотариус М. Воденичарски, от което е видно, че представеното в банката завещание е обявено и е вписано в регистъра на саморъчните завещания под № 0001, нот. д. №1з/2016 г., включително още същия ден служител на „Инвестбанк“ АД е изискал по имейл от нотариус Воденичарски потвърждение на автентичността на представеното в банката удостоверение № 26 от 01.06.2016 г., едва след което е издадена служебна бележка от 02.03.2016 г. с исканата информация. Посочил е, че по искане на банката третото лице И. Д. И., представил се като наследник по завещание, е представил и удостоверение за платен данък върху наследствата изх. № [ЕГН] от 11.03.2016 г. на името на И. Д. И., като са представени и два броя клетвени декларации, подписани от двете ищци, заверени с апостил на 30.03.2016 г. в Гърция, за които банката няма задължение да прави проверки дали са автентични. Допълнил е, че декларациите са били преведени на български език от „Л. 48“ ООД, с удостоверен подпис на преводача от Министерство на външните работи, Дирекция „Консулски отношения“ на 04.04.2016 г. Изтъкнал е, че с клетвените декларации е дадено писмено съгласие от Б. П. и И. П., като наследници по закон на А. Б. П., да бъде изпълнено завещанието, направено от завещателя в полза на И. Д. И.. Подчертал е, че в банката е подписана от И. Д. И. и декларация по чл. 4, ал.7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИИ. Обобщил е, че към датата на извършване на платежната операция ответникът „Инвестбанк“ АД е спазил вътрешните правила на банката, извършил е всички необходими проверки по представените му документи. Посочил е, че важен в случая е и фактът, че към този момент процесното завещание е съществувало в правния мир, не е било обявено за нищожно и е било годно основание за изплащане на завещаната сума, следователно извършената от „Инвестбанк“ АД на 08.04.2016 г. платежна операция е разрешена по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС /отм./, съгласно която норма „платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й.“ Изтъкнал е, че в случая платецът е лицето, на което е завещана паричната сума от титуляря на платежната сметка. Посочил е, че следва да се има предвид, че съдебното решение от 03.08.2018 г. по гр.д. № 9432/2016 г. по описа на СРС, с което е обявено за нищожно завещанието, е влязло в сила на 08.09.2018 г., т.е. повече от две години след извършване на процесната банкова операция, а и банката не е била страна, следователно силата на пресъдено нещо не се разпростира върху нея. По тези доводи е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на „Инвестбанк“ АД при условията на чл. 57, ал.1 ЗПУПС /отм./, респективно сезиралите го искове са неоснователни. Добавил е, че ищците като законни наследници на титуляря на сметката А. Б. П., разполагайки с решението по гр.д. № 9432/2016 г. на СРС, биха могли да защитят правата си срещу И. Д. И. единствено по пътя на неоснователното обогатяване – чл. 55 ЗЗД.
По тези съображения с решението в обжалваната му част е отменил първоинстанционното решение в осъдителните му части и вместо това постановил, че отхвърля предявените искове като неоснователни и е присъдил разноски по делото.
По релевирания материалноправен въпрос:
Предвид дадената законова дефиниция с нормата на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС (отм.) платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й.
Същата законова разпоредба дефинира платежната операция като неразрешена, когато е извършена при липса на съгласие.
Изводимо от нормата на чл. 51, ал. 2 ЗПУПС ( отм.) разрешението от платеца се дава преди изпълнението на платежната операция или ако е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги – след изпълнението на операцията. Съгласието за изпълнение на платежна операция или на поредица от платежни операции се дава по ред и начин, уговорени между платеца и неговия доставчик на платежни услуги.
Предвид дадената с § 20 от ДР на ЗПУПС (отм.) дефиниция „платец” е физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а когато липсва платежна сметка - физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане. § 21 дефинира като „ползвател на платежни услуги" физическо или юридическо лице, което се ползва от платежна услуга в качеството си на платец или на получател, или и в двете си качества, а § 22 определя за "получател" - физическо или юридическо лице, краен получател на средства, които са предмет на платежна операция.
С нормата на чл. 56, ал. 1 ЗПУПС (отм.) е разписано правилото, че в хипотезите, когато ползвател на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга е този, който носи доказателствената тежест, да установи автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяване, както и че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък. С разпоредбата на ал. 3 на чл. 56 ЗПУПС ( отм.) е пояснено правилото на ал. 1 на същата законова норма, като е предвидено, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежната услуга използване на платежен инструмент, не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията по чл. 53 ЗПУПС (отм.).
Цитираната законова уредба налага извода, че платежна операция, която не е наредена от платеца, дефиниран като титуляр на платежна сметка, който разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а когато липсва платежна сметка - физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане, съобразно уговореното между платеца и неговия доставчик на платежни услуги, и за която не е дадено съгласие от платеца, по уговорения начин и ред, е неразрешена операция по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС (отм.)
Горното тълкуване на националния закон е съответно и на даденото задължително за националните съдилища тълкуване на разпоредби от транспонираната в ЗПУПС (отм.) Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 95/7/ЕО (ОВ, L 319/1 от 5 декември 2007 г.), с която – чл. 86 от Директивата, се предвижда пълна хармонизация и изисква от държавите членки да гарантират, че доставчиците на платежни услуги не нарушават във вреда на ползвателите на платежни услуги разпоредби на националното законодателство за прилагане на разпоредбите на директивата или съответстващите на тях, освен когато това е изрично предвидено с директивата. В този смисъл е разрешението по съображение 11 от решение от 11.07.2024 г. по дело С – 409/22 г. на СЕС.
С решение на СЕС от 11.04.2019 г. по дело С – 295/18 г. на поставения въпрос по отправено до съда преюдициално запитване е отговорено, че член 2, параграф 1 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че изпълнението на директни дебити по инициатива на получателя по платежна сметка, на която не е титуляр, и за които титулярят на задължената сметка не е дал съгласие, попада в обхвата на понятието „платежна услуга“ по смисъла на тази разпоредба, както и че член 58 от Директива 2007/64 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „ползвател на платежни услуги“ по смисъла на тази директива включва титуляр на платежна сметка, по която са изпълнени директни дебити без неговото съгласие.
В този смисъл е и даденото тълкуване с решение от 11.07.2024 г. по дело С-409/2022 г., с което е прието, че по силата на чл. 59, § 2 от Директива 2007/64, когато ползвател на платежни услуги отрича да е разрешавал изпълнена платежна транзакция, използването на платежен инструмент, регистрирано от доставчика на платежни услуги, само по себе си не е достатъчно доказателство, че тази операция е била разрешена от платеца. Изтъкнато е, че предвид ясната разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната транзакция като неразрешена при извършването й без съгласието на платеца, законодателят на Съюза очевидно не е целял установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните актове, използвани за даването на това съгласие – съображения 73 и 74.
По горните съображения на поставения правен въпрос следва да бъде отговорено, че платежна операция, осъществена от доставчик на платежни услуги, без да е наредена или разрешена от платеца, дефиниран като титуляр на платежна сметка, който разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а когато липсва платежна сметка - физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане, съобразно уговореното между платеца и неговия доставчик на платежни услуги, е неразрешена по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС (отм.).
По основателността на касационните жалби:
Въззивното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но неправилно по поддържаните с касационните жалби доводи.
Въззивната инстанция правилно е установила фактическата обстановка по спора. Обосновано е приела, че по делото с категоричност се установява, че саморъчното завещание на А. Б. П. и клетвените декларации на И. А. П. и Б. А. П. са неавтентични документи – не изхождат от посочените в тях автори, респективно наследодателят А. Б. П. не е извършвал разпореждане с имуществото си за след смъртта си и негови наследници са тези по закон - И. А. П. и Б. А. П., а последните не са автори на документи, удостоверяващи съгласието им да се изпълни съставено от баща им завещание. След обсъждането на всички събрани по делото доказателства правилно въззивният съд е обобщил, че ищците се легитимират чрез наследствено правоприемство като универсални правоприемници на А. Б. П. и към тях са преминали всички имуществени права на починалия наследодател.
Неправилно при така установените факти въззивната инстанция е достигнала до правния извод, че процесните платежни операции, осъществени на 08.04.2016 г., с които банката е превела суми в общ размер от 29 185,39 евро от двете сметки на починалия А. Б. П. по сметка на И. Д. И., са разрешени, с мотиви, че ответникът като доставчик на платежни услуги е изпълнил всичките си задължения по закон и съобразно Общите условия на договора за откриване и поддържане на банкови сметки, за да провери и установи, че към онзи момент И. И. е действителният платец и наредената от него платежна услуга е разрешена, обосновано с представените пред банката от И. документи.
Предвид дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, операция, осъществена от доставчик на платежни услуги, без да е наредена или разрешена от платеца, дефиниран като титуляр на платежна сметка, който разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, е неразрешена по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС (отм.).
С оглед установеното по делото от фактическа страна ищците И. А. П. и Б. А. П. са универсални правоприемници на починалия титуляр на процесните сметки А. Б. П., респективно са правоприемници на всички права и задължения на последния, включително на правата му по договорното правоотношение с ответната банка по повод на откритите в банката две процесни банкови сметки. Последното дефинира ищците като платци по смисъла на ЗПУПС/отм./, съобразно горепосочената законова дефиниция на понятието. Не е спорно по делото, че ищците като платци – титуляри на откритите банкови сметки, не са наредили, нито са изразили съгласие за извършване на процесните платежни операции. Напротив, по делото се установява, че платежните операции са изпълнени от банката въз основа на неавтентични документи и по нареждане на трето лице, което не е титуляр на банковите сметки – И. И.. Извършените без съгласие на платеца платежни операции са неразрешени, съобразно дефиницията на закона и гореизведения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, като без значение за последното е дали банката е извършила формална проверка от външна страна на представените й документи и дали е спазила формално вътрешните си правила при осъществяване на платежните операции.
В този смисъл е даденото задължително за националните съдилища тълкуване по отправено от български съд запитване до СЕС по решение от 11.07.2024 г. по дело С-409/2022 г., с което е прието, че по силата на чл. 59, § 2 от Директива 2007/64, когато ползвател на платежни услуги отрича да е разрешавал изпълнена платежна транзакция, използването на платежен инструмент, регистрирано от доставчика на платежни услуги, само по себе си не е достатъчно доказателство, че тази операция е била разрешена от платеца, а доставчикът на платежни услуги трябва да докаже, че ползвателят на платежни услуги е изразил надлежно своето съгласие за въпросната транзакция според реда за даване на съгласие, уговорен между страните. По вече изложените доводи доказване в този смисъл не е проведено от ответника и напротив по делото е безспорно установено, че ищците като титуляри по осъществено наследствено правоприемство на платежните сметки не са нито нареждали, нито са съгласявали по друг допустим начин с извършването на процесните платежни операции.
Формираният от въззивния съд извод за неотговорност на банката за осъществените неразрешени платежни операции е противен на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.), с която е уредена отговорността на доставчика на платежни услуги в случаите на неразрешена платежна операция, като е вменено на последния задължението да възстанови на платеца незабавно стойността на неразрешената платежна операция, както и когато е необходимо, да възстанови платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Като единствено изключение от общото правило за отговорност на доставчика на платежни услуги при осъществена неразрешена платежна операция с разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗПУПС (отм.) е предвидено, че платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, ако ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 53 ЗПУПС (отм.) умишлено или поради груба небрежност. Уредените с нормата на чл. 53 ЗПУПС (отм.) задължения за ползвателя на платежни услуги са: да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, да уведомява доставчика на платежни услуги за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежни инструменти незабавно след узнаването, както и след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани защитни характеристики, включително да не записва каквато и да е информация за тези характеристики върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Никоя от хипотезите на чл. 58, вр. чл. 53 ЗПУПС (отм.) не се твърди от ответника, нито се доказва по делото, поради което и при приложение на общата разпоредба на чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) ответникът „Инвестбанк“ АД следва да възстанови на ищците стойността на процесните неразрешени платежни операции.
По тези мотиви предявените от ищците искове по чл. 57, ал. 1 ЗПУПС за осъждане на ответника да им възстанови сумите по процесните неразрешени платежни операции в общ размер на сумата 29 185,39 евро са основателни, като на всяка следва да бъде присъдена половината от сумата или по 14 592,70 евро при зачитане разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, гласяща че децата на починалия наследяват равни части.
Предвид нормата на чл. 57, ал. 2 ЗПУПС (отм.) възстановяването на сумата по неразрешената платежна операция се извършва незабавно, но не по-късно от 21 дни след получаване на уведомлението. Не се спори, че ищците са отправили искане до ответника да им възстанови сумите по процесните неразрешени операции на 18.12.2018 г., респективно ответникът е изпаднал в забава на 09.01.2019 г. Лихвата за забава върху сумата от 29 185,39 евро (57 081,47 лв.) за периода от 09.01.2019 г. до 07.05.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) е в размер на общо 1887,01 лв., или искът на всяка от ищците е основателен за сумата 943,51 лв.
Като е приел противното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в обжалваната му част на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, и вместо него постановено решение, с което исковете бъдат уважени за горните суми.
При този изход на делото право на разноски имат ищците. Не доказват извършването на разноски. Предвид изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. И. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищците за трите инстанции в размер на сумата 6 600 лв., определено при съобразяване предмета на делото.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса за трите инстанции в размер на 4 717,48 лв. и сторени разноски в размер на 400 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОТМЕНЯ решение № 813 от 21.12.2022 г. по т.д. № 1138/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение № 264433/05.07.2021 г. по гр.д. № 5999/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-10 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение от 03.02.2022 г., са отхвърлени предявените от И. А. П. и Б. А. П. срещу „Инвестбанк“ АД искове по чл. 57, ал. 1 ЗПУПС /отм./ за сумата общо 29 185,39 евро, представляваща стойност на неразрешени платежни операции, извършени от сметките на починалия А. Б. П. по сметка на И. Д. И. без разрешението на ищците в качеството им на законни наследници на А. Б. П., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 887,01 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода от 09.01.2019 г. до 07.05.2019 г., и в частта за разноските, включително с изменението, постановено с определение № 167 от 13.03.2023 г. т.д. № 1138/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на И. А. П., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС /отм./ сумата 14 592,70 евро, представляваща стойност на неразрешени платежни операции, извършени от сметките на починалия А. Б. П., ЕГН [ЕГН], по сметка на И. Д. И., ЕГН [ЕГН], без разрешението на ищеца в качеството й на законен наследник на починалия титуляр А. Б. П., ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 943,51 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода от 09.01.2019 г. до 07.05.2019 г.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Б. А. П., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС /отм./ сумата 14 592,70 евро, представляваща стойност на неразрешени платежни операции, извършени от сметките на починалия А. Б. П., ЕГН [ЕГН], по сметка на И. Д. И., ЕГН [ЕГН], без разрешението на ищеца в качеството й на законен наследник на починалия титуляр А. Б. П., ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 943,51 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода от 09.01.2019 г. до 07.05.2019 г.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат И. В. Ю., с адрес [населено място], [улица], вх. Б, офис 12, сумата 6 600 лв. – възнаграждение за извършено процесуално представителство по делото на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на ВКС държавна такса за трите инстанции в размер на 4 717,48 лв. и сторени разноски в размер на 400 лв.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач на страната на ответника „Инвестбанк“ АД - И. Д. И., ЕГН [ЕГН].
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: