ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2575 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД (правоприемник на „Кей би си банк България“ ЕАД, с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД) срещу решение №261237 от 07.04.2022 г. по в.гр.д.№1078/2021 г. на СГС в частта, с която е потвърдено решение №20231437 от 21.10.2020 г. по гр.д.№57946/2019 г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу Я. С. Д. иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.430, ал.1 от ТЗ за разликата над 3312.55 лв. до пълния предявен размер от 9643.78 лв., главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№47749/2018 г. на СРС, както и срещу решение №261372 от 15.12.2023 г. по в.гр.д.№1078/2021 г. на СГС, с което е допълнено решение №261237 от 07.04.2022 г., като решение №20231437 от 21.10.2020 г. по гр.д.№57946/2019 г. на СРС е потвърдено и в частта с характер на определение, с която е прекратено производството по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за сумата от 9418.97 лв., предсрочно изискуема главница.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на решенията. Посочва се, че направеното в исковата молба изявление на банката за предсрочна изискуемост на кредита, поражда правни последици от връчването на исковата молба на ответника, като обявяването на предсрочната изискуемост представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК. В този смисъл се поддържа, че е следвало да бъде уважен изцяло установителният иск или да бъде разгледан предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск, който е допустим и основателен.
Ответникът по касация Я. С. Д., чрез особения представител адвокат К., заявява становище за неоснователност на жалбите. Посочва, че въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, поради което твърденията на касатора за неправилност на решението са неоснователни, като навежда и доводи, че евентуалният осъдителен иск е недопустим, както е приел и въззивният съд.
С определение №1534 от 05.06.2024 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Ако в исковото производство по реда на чл.415, вр. чл.422 ГПК бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, но обявяването на предсрочната изискуемост се осъществи в хода на исковото производство, това представлява ли правнорелевантен факт, който следва да бъде съобразен на основание чл.235, ал.3 ГПК в рамките на претендираните суми при произнасянето по установителния иск.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови решение №261237 от 07.04.2022 г. в обжалваната част, въззивният съд е приел, че при липсата на доказателства за валидно направено волеизявление от страна на банката, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че счита кредита за предсрочно изискуем, то не би могло да се приеме, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане. Счел е, че исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Посочил е обаче, че това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК по отношение на вноските с ненастъпил към датата на устните състезания - 14.12.2021 г., падеж. За да постанови решение №261372 от 15.12.2023 г. (с което е допълнено решение №261237 от 07.04.2022 г., като решение №20231437 от 21.10.2020 г. по гр.д.№57946/2019 г. на СРС е потвърдено и в частта с характер на определение, с която е прекратено производството по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за сумата от 9418.97 лв., предсрочно изискуема главница), въззивният съд е намерил, че разликата между главния установителен и евентуалния осъдителен иск в случая е само във вида на търсената защита и тъй като заявеният спорен предмет е един и същ, съединяването на исковете е недопустимо.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана споделяна от настоящия състав практика на ВКС, обективирана в решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д.№16/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. В посоченото решение е разяснено, че ако в исковото производство по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК (без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен), бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.
Въззивният съд в отклонение от разрешенията, дадени в цитираната практика е приел, че обявена на длъжника, чрез връчването на препис от исковата молба, предсрочна изискуемост, не може да бъде взета предвид като факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК, което е довело и до неправилност на извода за неоснователност на установителния иск в отхвърлената му част. Доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
В случая в исковата молба е обективирано изявление на банката ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по процесния договор за студентски кредит от 21.08.2012 г. предсрочно изискуем, като преписът от исковата молба следва да се счита връчен на особения представител на ответника на 20.07.2019 г. (съобразно константната практика на ВКС, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника ответник) в хода на първоинстанционното производство. С връчването са настъпили последиците на предсрочната изискуемост, с оглед наличието на предвидените в чл.6.2 от процесния договор предпоставки – неиздължаване на три месечни погасителни вноски (непогасените падежирани вноски са седемнадесет за периода от 20.03.2018 г., когато е настъпил падежа на първата дължима вноска до 20.07.2019 г.), като този относим към предсрочната изискуемост факт, настъпил след предявяване на иска, следва да бъде взет предвид. С оглед приетия по делото, приложим в отношенията между страните погасителен план и заключението на назначената ССЕ, дължимата изискуема към 20.07.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК) главница е в размер на 224.81 лв., дължимата за периода 20.07.2018 г. – 20.07.2019 г. изискуема главница е в размер на 829.38 лв. (падежирани след заявлението и преди обявяване на предсрочната изискуемост вноски), а за останалата част от главницата в размер на 8589.59 лв., е настъпила предсрочна изискуемост в хода на исковото производство – с връчване на исковата молба, който правно релевантен факт, както бе посочено, следва да бъде взет предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Предвид изложеното решение №261237 от 07.04.2022 г., в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение отхвърлящо предявеният от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу Я. С. Д. иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.430, ал.1 от ТЗ за разликата над 3312.55 лв. до пълния предявен размер от 9643.78 лв., главница по договор за кредит, следва да бъде отменено, а искът следва да бъде уважен, като върху главницата, представляваща разлика над сумата от 3312.55 лв. до пълния предявен размер от 9643.78 лв., законна лихва се дължи от 20.07.2019 г. (датата на предсрочната изискуемост на посочената главница) до окончателното изплащане (в частта, установяваща дължимостта на главница в размер на 3312.55 лв. и момента, от който се дължи законна лихва върху тази главница, решението на въззивния съд е влязло в сила). В този смисъл решение №261237 от 07.04.2022 г. в частта, с която е потвърдено решение №20231437 от 21.10.2020 г. по гр.д.№57946/2019 г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу Я. С. Д. иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на законна лихва за периода 20.07.2018 г. – 20.07.2019 г. върху главницата, представляваща разликата над 3312.55 лв. до пълния предявен размер от 9643.78 лв., следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора по главния иск, следва да бъде оставено в сила решение №261372 от 15.12.2023 г. по в.гр.д.№1078/2021 г. на СГС, с което е допълнено решение №261237 от 07.04.2022 г., като решение №20231437 от 21.10.2020 г. по гр.д.№57946/2019 г. на СРС е потвърдено и в частта с характер на определение, с която е прекратено производството по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск (без да се разглеждат повдигнатите въпроси за допустимостта на този иск) за сумата от 9418.97 лв., предсрочно изискуема главница.
Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от още 163.24 лв., разноски за заповедното производство, сумата от още 757.35 лв., разноски пред първоинстанционния съд, сумата от още 864.09 лв., разноски пред въззивната инстанция и сумата от 856.62 лв., разноски пред ВКС.
Относно възнаграждението на особения представител:
Постъпила е молба от особения представител, в която се излагат съображения, че определеният от въззивния съд размер по Наредба №1/2004 г. на възнаграждението за осъществяване на процесуално представителство на физическото лице ответник – 500 лв., следва да бъде завишен с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата.
Настоящият състав като взе предвид осъществените от особения представител процесуални действия във връзка с изготвяне на отговори на касационните жалби (идентични), без явяване в открито съдебно заседание и съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че не е обвързан от предвидените в Наредба №1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения (с оглед решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. и формирана многобройна практика на ВКС), намира, че размерът на възнаграждението на особения представител е определен правилно от въззивния съд, а молбата на особения представител следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОТМЕНЯ решение №261237 от 07.04.2022 г. по в.гр.д.№1078/2021 г. на СГС в частта, с която е потвърдено решение №20231437 от 21.10.2020 г. по гр.д.№57946/2019 г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу Я. С. Д. иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.430, ал.1 от ТЗ за разликата над 3312.55 лв. до пълния предявен размер от 9643.78 лв., главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 20.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№47749/2018 г. на СРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Я. С. Д., ЕГН [ЕГН] дължи на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК[ЕИК] (като правоприемник на „Кей би си банк България“ ЕАД, с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД) и разликата над сумата от 3312.55 лв. до пълния предявен размер от 9643.78 лв., главница по договор за студентски кредит от 21.08.2012 г., ведно със законната лихва от 20.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№47749/2018 г. на СРС.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №261237 от 07.04.2022 г. по в.гр.д.№1078/2021 г. на СГС в частта, с която е потвърдено решение №20231437 от 21.10.2020 г. по гр.д.№57946/2019 г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу Я. С. Д. иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на законна лихва за периода 20.07.2018 г. – 20.07.2019 г. върху главницата, представляваща разликата над 3312.55 лв. до пълния предявен размер от 9643.78 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №261372 от 15.12.2023 г. по в.гр.д.№1078/2021 г. на СГС, с което е допълнено решение №261237 от 07.04.2022 г., като решение №20231437 от 21.10.2020 г. по гр.д.№57946/2019 г. на СРС е потвърдено и в частта с характер на определение, с която е прекратено производството по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за сумата от 9418.97 лв., предсрочно изискуема главница.
ОСЪЖДА Я. С. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК[ЕИК] (като правоприемник на „Кей би си банк България“ ЕАД, с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД) сумата от още 163.24 лв., разноски за заповедното производство, сумата от още 757.35 лв., разноски пред първоинстанционния съд, сумата от още 864.09 лв., разноски пред въззивната инстанция и сумата от 856.62 лв., разноски пред ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат П. К. за определяне на допълнително възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Я. С. Д. пред ВКС.
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.