РЕШЕНИЕ № _ _

      РЕШЕНИЕ

 

          № 271

 

 

                                                                   гр.София, 29.03.2010 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година в състав:

                        Председател:  Жива Декова

                                                                  Членове:  Олга Керелска

                                                                                       Ерик Василев

 

при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 3131 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. А. срещу решение № 114 от 15.05.2008 г., по гр.д. № 132/2008 г., на Окръжен съд- Търговище, с което се отменя решение № 26 от 13.02.2008 г., по гр.д. № 1747/2007 г. на Районен съд- Търговище и се разпределя реално ползване на дворно място от 549 кв.м., с ид. № 7* находящ се в гр. Т., бул.”М” № 1* между А. И. Ч., на когото е предоставено ползване на западната част от дворното място и А. И. А. , на която е предоставено ползване на източната част от мястото, съобразно скица № 2 на вещото лице, неразделна част от решението, на основание чл.32, ал.2 от Закона

за собствеността /ЗС/.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 29 от 21.10.2008 г., тъй като поставеният материалноправен въпрос, във връзка с предмета на конкретния спор за разпределение ползването на обща вещ, когато в съсобствен имот има строежи и подобрения, е разрешен от въззивният съд в противоречие със съдебната практика - решение № 3* от 30.11.1981 г. по гр.д. № 2532/1981 г., на ВКС, І г.о. и решение № 899 от 25.10.1985 г. по гр.д. № 421/1985 г., на ВКС, ІV г.о.

Ответникът по касационната жалба А. И. Ч. е депозирал писмен отговор, в който се твърди, че не са налице нарушения на материалния закон, тъй като приетия вариант от вещото лице е най- справедлив, с оглед на което въззивното решение следва да се потвърди.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, при проверка на обжалваното решение на посочените от касатора основания и поставения за решаване при допускане на касационното обжалване материалноправен въпрос, за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на застроено дворно място, в което са изградени допълнителни постройки и са направени подобрения от двете страни по спора.становеното фактическо ползване на имота от ответната страна, чийто достъп до имота е през съседен общински имот, съдът е възприел за допустимо, като е преценил, че при промяна на обстоятелствата в бъдеще (по отношение на фактическия излаз през чуждия имот), няма пречка да се иска ново разпределение на ползването между страните, с пряк достъп до улицата от всички съсобственици. Съобразявайки заключението на вещото лице през въззивната инстанция и правото на собственост на страните върху общата вещ, решаващият състав е разпределил ползването на дворното място.

Касационната жалба на А. И. А. срещу решението по гр.д. № 132/2008 г., на Окръжен съд- Търговище, съдържа оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост, тъй като е недопустимо извършените строежи и подобрения в дворното място да се засягат при разпределение на ползването му чрез съда. Изложени са съображения за неблагоприятните последици от евентуалната съдебна намеса по отношение на съществуващите постройки в имота, в производството по чл.32, ал.2 ЗС.

Жалбата е основателна.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че правилно въззивният съд е възприел фактическите обстоятелствата по делото, но е направил незаконосъобразни правни изводи.становено е безспорно, че страните по спора са придобили чрез дарение дворното място и са съсобственици с равни права – по ½ идеална част. Имотът е бил засегнат от предвижданията на одобрения нов план за населеното място, в резултат на което са отчуждени 174 кв.м., а на собствениците е изплатено обезщетение, което е обуславя правния интерес от водения иск за ново разпределение на ползването му.

Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а ако липсва такова или решението е вредно за вещта, съдът решава въпроса и взема необходимите мерки, като разпределя ползването и може да назначи управител (чл.32, ал.2 ЗС). Когато ползването на общия недвижим имот може да се осъществи от всички съсобственици, съдът избира този вариант на разпределение на ползването, който с оглед фактическото състояние на имота не накърнява имуществените права на съсобствениците. При вземането на решение за разпределение на ползването, съдът замества мнозинството и не може да постанови нещо извън правомощията му по закон. Мнозинството определя нужните действия и разноски за предпазване на вещта от повреждане или амортизиране, както и начина на служене с нея, но няма право да налага разпореждане с общата вещ.

Въззивният съд правилно е приел, че всеки от съсобствениците има право да си служи с общото дворно място според дела си и не може да бъде лишен от реалното му ползване. В нарушение на материалния закон обаче съдът е възприел вариант от заключение на вещото лице, с което се допуска събаряне на съществуващите постройки в имота. Правната възможност за разпределение на ползването следва да се преценява като се съобразят притежаваните от всеки от съсобствениците жилищни сгради и постройки в дворното място, без оглед на тяхната законност или на бъдещи предвиждания за преустройството им. Необосновано решаващият състав е приел, че ползването на имота следва да се съобрази единствено с дяловете на съсобствениците. Поставеният за разглеждане въпрос за съдебната намеса при разпределение на ползването на съсобствен имот, в който са изградени различни допълнителни постройки от двамата съсобственици, които съществуват строежи и подобрения, следва да се разрешава съобразно изискванията на закона, но и с оглед претенциите на страните за възприетия от съда начин на ползване. В случая, дворното място е застроено в значителна степен от двамата съсобственици като единствения възможен достъп от вътрешната част на дворното място до лицето на имота е във варианта, посочен от вещото лице Р. (щрихован в зелено) в първоначалното й заключение, но с оглед възможностите за ползване на незастроената част и дяловете на съсобствениците, ползването следва да се разпредели по втория вариант, посочен в допълнителното заключение на вещото лице от 15.01.2008 г., при който А. И. Ч. ще ползва 245,50 кв.м. (в син цвят), а А. И. А. – 308,50 кв.м. (в червен цвят), с пътека с ширина 1.5 метра, необходима за общо преминаване на двамата съсобственици (щрихована в зелено) до улица „К”.

Предвид изложеното, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е незаконосъобразно, с оглед на което следва да се отмени, а предявения иск бъде уважен, като се приеме втория вариант, посочен в допълнителното заключение на вещото лице, чиято скица от 10.01.2008 г. е неразделна част от съдебното решение, (лист 38), без да се присъждат разноски, тъй като не са поискани такива пред настоящата инстанция от ищеца.

Воден от изложеното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

 

 

 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 114 от 15.05.2008 г., по гр.д. № 132/2008 г., на Окръжен съд- Търговище и вместо това:

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на дворно място от около 549 кв.м., с идентификационен № 7* находящ се в гр. Т., бул.”М” № 1* по предявения от А. И. Ч.,

срещу А. И. А. иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, както следва: на А. И. Ч. се предоставя ползването на 245,50 кв.м. (в син цвят на скицата на вещото лице), а А. И. А. – 308,50 кв.м. (в червен цвят на скицата на вещото лице), с пътека с ширина 1.5 метра, за общо преминаване на двамата съсобственици (щрихована в зелено на скицата на вещото лице) от улица „К” на 16.50 м. от границата с имот с идентификационен № 73626.505.606 в южна посока. Скицата от 10.01.2008 г. към втория вариант в заключението на вещото лице е неразделна част от съдебното решение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.