О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50

София 20.01.2011 г.
.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева
Мариана Костова

като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. № 636 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на ЕТ С. И. Р. с фирма “Р. – 100 – С. Р.” със седалище в гр. В. Т. срещу определение № 352 от 6.07.2010г. по в.гр.дело №623/2010г. на Окръжен съд - В. Т., с което е оставена без уважение частната жалба на едноличния търговец и е потвърдено определение №279 от 10.02.2010г. по гр.дело №919/2009г. на Районен съд – В. Т.. Искането му е за отмяна на обжалваното определение и за разглеждане на жалбата по същество. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставя като процесуален въпрос този за защитата на ответника когато е постановено присъствено, респ. неприсъствено решение, когато не му е връчен препис от исковата молба, не е призоваван и не е участвувал в процеса и до къде се разпростират правомощията на първоинстанционния съд да квалифицира исканията на страната по представените по делото документи от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като допълнителна предпоставка се сочи противоречивото решаване на въпроса за характера на решението с двете отделни определения на В. окръжен съд.
Ответникът [заличено име на фирма], гр.София в писмено становище заявява искане да не се допуска въззивното определение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.3,т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
Разглеждането на частната касационна жалба по същество е допустимо само при наличието на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Съгласно т.1 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС задължение на ВКС е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, което се разпростира и във фазата по чл. 288, във вр. с чл.280, ал.1ГПК.
В случая са налице както основната, така и допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставеният от частният касатор процесуален въпрос за правомощията на съда, свързани с администрирането на въззивна жалба / молба на отмяна/ на неприсъствено решение.
Районен съд – В. Т. е сезиран с въззивна жалба / молба за отмяна/ вх. № 13533 от 28.12.2009г., подадена на основание чл.240, ал.1 ГПК. Производството по отмяна на постановеното неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1, т. 1-3 от ГПК е специфично и не е подробно уредено в ГПК, но като процедура е аналогично на производството за отмяна на неправилните влезли в сила решения по чл.303 ГПК. В чл.240, ал.1 ГПК законодателят е посочил само компетентният съд, който разглежда молбата за отмяна на непресъствено решение, срока за нейното подаване и основанията за нейното уважаване. Това означава, че районният съд трябва да администрира подадената въззивна жалба / молба за отмяна/ до по-горе стоящия въззивен съд, след като същата от външна страна отговаря на изискването на чл.260 и чл.261 ГПК / арг. от 306 ГПК/. По допустимостта на молбата, обаче, единствено компетентен да се произнесе е въззивният съд, съгласно чл.240, ал.1 ГПК и по арг. на чл.307, ал.1 ГПК. Предварителната проверка на съда по отмяната се отнася по допустимостта на молбата. Ако е подадена срещу решение, което е постановено по общия исков ред, т.е. не е неприсъствено решение по смисъла на чл.238-239 ГПК, не е подадена от надлежна страна или не е спазен преклузивния срок по чл.240, ал.1 ГПК, молбата за отмяна ще трябва да бъде оставена без разглеждане.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна по следните съображения.
В случая въззивният съд се е произнесъл по едно недопустимо определение на първоинстанционния съд. Районният съдия е излезнал извън предоставените му от ГПК правомощия за преценка за характера на депозираната пред него въззивна жалба за отмяна и нейната допустимост.
Неправилно с определение №279/10.02.2010г. по гр.дело № 919/2009г. съдът е квалифицирал въззивната жалба на ЕТ Р., като въззивна жалба, с която се обжалва решение, което е постановено по общия исков ред. Изрично в нея жалбоподателят е посочил, че жалбата се подава по реда на чл.140, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение, поради допуснати процесуални нарушения по призоваването му, каквато позиция поддържа и в хода на обжалване на определението. Като се придали на въззивната жалба съдържание, каквото жалбоподателят не поддържа и са постановили нейното връщане, поради неспазване на срока по чл.259, ал.1 ГПК, съдилищата са постановили недопустим съдебен акт. С оглед на установената по - горе недопустимост определението на Велокотърновския окръжен съд и оставеното с него в сила определение на районния съд ще следва да бъдат обезсилени и изпратено делото на В. окръжен съд за произнасяне по подадената до него въззивна жалба – молба за отмяна на решението № 561от 27.07.2009г., постановено по гр.дело № 919/2009г. на В. районен съд.

С оглед на изложеното, ВКС, ТК, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение № 352 от 6.07.2010г., постановено по ч.гр.дело №623/2010г. на В. окръжен съд и оставеното с него в сила определение №279 от 10.02.2010г. по гр.дело № 919/2009г. на Районен съд – В. Т..
Делото да се изпрати на Окръжен съд – В. Т. за произнасяне по въззивната жалба / молба за отмяна / вх.№13533/28.12.2009г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: