О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 75

София, 17.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№345 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, пр.2 ГПК. С определение №2428/29.11.13г. по ч.гр.д.№1020/13г. на Плевенския окръжен съд е обезсилено определение №745/16.07.13г. по гр.д.№392/13г. на Районен съд [населено място], с което на основание чл.126, ал.2 ГПК е разпоредено детето Г. Д. Т., род. на 01.01.2009г., да се изземе от неговите баба и дядо по бащина линия – В. Г. Т. и Г. Д. Т. и да се върне по административен ред на майката Б. З. П. и е прекратено производството по тази молба.
Въззивният съд е приел, че молителката Б. З. П. е майка на детето Г.. Тя е живяла на съпружески начала с бащата на детето Д. Г. Т., в дома на родителите му в [населено място]. В същия дом е живяло и детето. На 07.05.13г. молителката е напуснала този дом и се е установила при родителите си в [населено място], а детето е останало с баща си и неговите родители. Впоследствие бащата заминал на работа в Англия, а майката предявила пред съда молба за връщане на детето по административен ред. При тези данни въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.126, ал.2 СК е неприложима в случая, тъй като детето нито се е отклонило само, нито е било отклонено от трети лица от местоживеенето си. В настоящия случай родителите не живеят заедно, а местоживеенето на детето е в дома на неговия баща. С подадената от майката молба се претендира не връщане на детето по неговото местоживеене, а напротив – отклоняването му от това местоживеене. С молбата по чл.126, ал.2 СК се цели разрешаване по ненадлежния ред на спор между родителите за местоживеенето на детето и за упражняване на родителските права, затова тя е процесуално недопустима. Недопустимо е и определението на районния съд, с което тази молба е разгледана по същество и е уважена, затова то следва да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено. Частна жалба срещу преграждащото определение на въззивния съд е подадена от майката Б. П.. Тя поддържа, че съдът не е разгледал чл.126, ал.2 СК във връзка с ал.1 на същия текст, според който родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини не налагат да живеят отделно. Местоживеенето на детето следва това на родителите му. След като бащата на детето е заминал на работа в чужбина и не живее с него, за майката възниква интерес да приведе местоживеенето на детето в съответствие с чл.126, ал.1 СК, а не да разрешава спор за местоживеенето и за упражняването на родителските права. В случая спорът не е между родителите, а между майката и трети лица, затова приложимият ред е чл.126, ал.2 СК. Ответниците в производството В. Г. Т. и Г. Д. Т. оспорват частната жалба. Считат, че тя е неоснователна. Детето не е било отклонено от своето местоживеене, за да се прилага чл.126, ал.2 СК. Обратно – майката е напуснала детето си и го е оставила на техните грижи, а преместването му в непозната среда не е в негов интерес. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на въззивния съд. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът за прилагането на чл.126, ал.1 СК е определящ за изхода на настоящото дело, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно чл.126, ал.1 СК, родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини не налагат да живеят отделно. За обезпечаване на това правно положение в чл.126, ал.2 СК е предвиден административен ред за изземване на дете, което не живее с родителите си. Текстът на чл.126, ал.2 СК следва да се тълкува систематично, във връзка с чл.126, ал.1 и чл.125 СК, тъй като буквалното тълкуване води до неправилен извод за по-тясно прилагане на административния ред за изземване на дете, отколкото е имал предвид законодателят. Според чл.125, ал.1 СК, право и задължение на родителя е да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование, лични и имуществени интереси. Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му – чл.125, ал.2 СК. Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете – чл.125, ал.3 СК. На задълженията на родителя, уредени в чл.125 СК, отговаря правото на детето да бъде отглеждано и възпитано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие – чл.124, ал.1 СК. Бабата и дядото на детето имат право на лични отношения с него – чл.128 СК, но не и правата и задълженията по чл.125 и чл.126, ал.1 СК. От връзката между чл.126, ал.2 СК и чл.124, чл.125 и чл.126, ал.1 СК следва, че административният ред за изземване на дете се прилага не само в тясната хипотеза, когато то се е отклонило или е било отклонено от местоживеенето си, но и в тези случаи, при които местоживеенето е запазено, но е нарушено изискването и правното положение детето да живее с родителите си или с единия от тях. Историческото тълкуване на чл.126, ал.2 СК във връзка с чл.71, ал.1 СК 1985г. /отм./ е в подкрепа на същия извод. Старата редакция на текста по-ясно изразява идеята, че административният ред се прилага във всички случаи, когато детето не живее с родителите си. Новото в редакцията на чл.126, ал.1 и ал.2 СК е само в това, че съвместното живеене на родителите и децата е определено като правно положение, а не като задължение. В настоящия случай, след като малолетното дете е останало да живее само със своите баба и дядо по бащина линия, майката е имала право да сезира съда с искане по чл.126, ал.2 СК. Правилно първоинстанционният съд е уважил това искане. Въззивният съд не е имал основание да обезсилва първоинстанционното определение и да прекратява производството по подадената молба. Като е сторил това, той е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и делото да се върне на същия съд за произнасяне по съществото на частната жалба. Постигнатото междувременно съгласие между родителите за начина на упражняване на родителските права върху детето не лишава производството по чл.126, ал.2 СК от предмет и въззивният съд следва да се произнесе по съществото на частната жалба, с която е сезиран. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2428/29.11.13г. по ч.гр.д.№1020/13г. на Плевенския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение №2428/29.11.13г. по ч.гр.д.№1020/13г. на Плевенския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по съществото на частната въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: