Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година,в състав:

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 292 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 03.06.2010г. по гр.д.№510/2010г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на Г. З. К. и И. Д. К.,че Г. Г. Г. и Т. Г. Г. са собственици на новообразуван имот с идентификатор * по ПНИ на м.”А.”, находящ се в [населено място],м.”А.”,землището на кв.В.,с площ от 639кв.м., по силата на приключила в тяхна полза реституция,обективирана с решение №1532/12.11.2007г. на ОСЗГ-В. и заповед №366/24.06.2008г., поправена със заповед №540/08.09.2008г.,в качеството им на наследници на Г. П. К. и на основание чл.108 ЗС Г. З. К. и И. Д. К. са осъдени да им предадат владението и е отменен н.а.№*,том *,рег.№*, н.д.№*/2005г. на нотариус Я. Н. с рег.№011 на НК и район РН-В..
С определение №594/09.06.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за правилата за призоваване,процесуално представителство и възможността на страните да вземат участие по делото.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е била призовавана в производството пред въззивния съд чрез адв.И. П.,който обаче е бил упълномощен само от Г. З. К.. Въпреки това съдът е приел,че е редовно призована,което я е лишило от възможността да участва в делото.Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Г. Г. Г. и Т. Г. Г. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за предаване владението на новообразуван имот №* по ПНИ на м.”А.”,землището на кв.В. на [населено място].
С обжалваното решение на въззивния съд е потвърдено първоинстанционното решение,с което предявеният от Г. Г. Г. и Т. Г. Г. срещу Г. З. К. и И. Д. К. иск е уважен.
Прието е,че Г. Г. и Т. Г. се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на решение №1532/12.11.2007г. на ОСЗГ-В.,с което на основание чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ и чл.18ж,ал.1 и чл.18з,ал.1 ППЗСПЗЗ е признато правото на собственост на наследниците на Г. П. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 1.825дка,находяща се в терен по §4 в м-т “У. к.”,В.,представляващ по плана на СО”А.” част от ПИ №* и включващ имот пл.№* и части от пл.№* и * и заповед №366/14.06.2008г. на кмета на район “П.”,с която на основание §4,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и влезлия в сила ПНИ за възстановяване право на собственост при условията на §46,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на Г. П. К. е възстановена собствеността. Прието е,че тази заповед има конститутивно вещноправно действие и легитимира адресатите й като собственици по отношение на всяко трето лице,освен ако същото не докаже собствени права върху имота,в случая придобиване по давност на правото на собственост.
Прието е,че процесният имот е идентичен и с описания в предходно решение №1156/25.04.2004г. и че решение №1532/12.11.2007г. касае част от първоначално признатия за възстановяване имот с площ от 6 дка с оглед извършена корекция в плана,т.е. последващото решение не изменя предходното в противоречие с чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ.
Прието е,че ответниците са собственици на имот №*,който е съседен на процесния,като не е установено да са придобили по давност процесния имот №*,тъй като не е доказано да са владяли непрекъснато, несмущавано и явно имота и да са манифестирали намерение за своенето му спрямо неограничен кръг лица. Прието е,че данните по делото сочат на т.нар. “скрито владение”,което не може да доведе до придобиване по давност-имотът е имал ползувател /К. М. Б./ и до уреждане на отношенията му с възстановените собственици по реда на §4а-4л ПЗР ЗСПЗЗ той е бил този,който държи имота. Освен това е прието, че придобиване по давност не е налице с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ,както и с оглед обстоятелството,че имотът е индивидуализиран едва с влизане в сила на ПНИ.
По отношение на възражението относно липсата на идентичност на наследодателя на ищците-К. е прието,че изписването в удостоверението за наследници представлява техническа грешка. Прието е, че имотът е идентичен с притежавания от Г. К. преди образуване на ТКЗС имот-границите се установяват от събраните гласни доказателства и съвпадат с представените разписни листове и с писмения договор от м.март,1847т.,сключен между Г. К. и неговия баща.
В производството по чл.288 ГПК е прието,че е налице основание за допускане на касационно обжалване с оглед наличието на противоречива практика по въпроса за начина на призоваване,процесуалното представителство и възможността на страните да вземат участие по делото.
В производството пред въззивния съд е прието,че И. Д. К. е редовно призована чрез адв.И. П.,който обаче е бил упълномощен само от въззивника Г. З. К..
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №19/28.04.2010г. на ВКС,І ТО по т.д.№133/2010г. е прието,че правото на страната на участие в производството е нарушено ако като неин представител се е явил адвокат без да има представено надлежно пълномощно за представляването й в процеса.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС след преценка на застъпеното становище в цитираното решение на ВКС и становището, изразено от Варненския окръжен съд по поставения въпрос, на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №19/28.04.2010г. на ВКС,І ТО по т.д.№133/2010г.,като съображенията за това са следните:
Страната има правото да извършва съдопроизводствени действия лично /чл.28,ал.1 ГПК/ или чрез надлежно упълномощен представител /чл.34 ГПК/. Тези разпоредби гарантират правото на участие в производството по делото с оглед защита интересите на страната. Гаранция за правото на участие в производството са и разпоредбите, уреждащи начина на призоваване на страните-призовките и съобщенията следва да бъдат връчени лично на адресата,т.е. на страната,на съдебен адресат,пълномощник, на пълнолетно лице от домашните или на лице, което живее на адреса /чл.39,чл.46,чл.38 ГПК/. Връчването на призовка на лице,посочено като пълномощник,което обаче не разполага с представителна власт по смисъла на чл.34 ГПК не може да се приеме за надлежно. Ако като представител на страната се е явил адвокат без да има представено надлежно пълномощно да я представлява в процеса и страната е била призовавана само чрез него,правото й на участие по делото е нарушено.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по призоваване на страната и процесуалното й представителство /чл.34 ГПК,чл.39 ГПК,чл.46 ГПК/, довело до нарушаване правото на страната на участие по делото /чл.28,ал.1 ГПК/.
Както вече беше отбелязано,И. Д. К. е била призовавана в производството по гр.д.№510/2010г. по описа на Варненския окръжен съд само чрез адв.И. П.,когото обаче не е упълномощавала да я представлява и който не е бил посочен изрично от нея като съдебен адресат. Въззивният съд е приел,че така извършеното призоваване е редовно и е дал ход на делото,което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281,т.3 ГПК,тъй като И. Д. К. не е била уведомена за датата на провеждане на откритото съдебно заседание пред въззивния съд и не е могла да извършва съдопроизводствени действия нито лично,нито чрез надлежно упълномощен представител,което пък е довело до нарушаване правото й на защита в процеса. Обстоятелството,че адв. И. П. е бил упълномощен от съпруга на И. Д. К. не заличава последиците от допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила,тъй като ГПК не познава фигурата на задължително общо представителство на съпрузи.Всеки един от участниците в процеса разполага с гарантирано и признато от процесуалния закон право на лично участие и възможност да защитава правата си по избран лично от него начин.Съпрузите могат да се представляват по смисъла на чл.32,т.2 ГПК само при наличие на изрично пълномощно,т.е. съществуването на представителна власт между съпрузи не може да се предполага.
Тъй като И. Д. К. е била лишена от възможността да участвува в производството пред въззивния съд,а оттам и от възможността да организира защитата на правата си,настоящият състав приема,че по реда на чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Решението следва да бъде отменено изцяло с оглед на обстоятелството,че при предявен ревандикационен иск решението следва да бъде еднакво спрямо двамата съпрузи /чл.216,ал.2 ГПК/. Новото разглеждане на делото следва да започне от извършването на проверка за редовността на подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба с оглед обстоятелството,че същата е подадена от името на Г. З. К. и И. Д. К.,но е подписана само от адв. И. П.,който обаче е представител по пълномощие само на Г. З. К.. Това обстоятелство не обуславя според настоящия състав наличие на основание за обезсилване на въззивното решение,тъй като въззивният съд е бил надлежно сезиран чрез подаване на жалба от Г. З. К.,а И. Д. К. като необходим другар на въззивника следва да бъде конституирана от въззивния съд и служебно /чл.265,ал.2 ГПК/.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 03.06.2010г. по гр.д.№510/2010г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Варненския окръжен съд.

Председател:

Членове: