Р Е Ш Е Н И Е

№ 243

София 01.04.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 март две хиляди и десета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева

Членове: Мария Иванова

Илияна Папазова

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 772/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 641 от 19.06.2009г., постановено по настоящото дело № 772/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 09.01.2008г. по в.гр.д. № 566/2008г. с което е оставено в сила решението на Дупнишкия районен съд от 02.07.2008г., постановено по гр.д. № 440/2006г., с което е отхвърлен искът по чл. 200 КТ на В. В. против „М. Б. д.” ЕАД за заплащане на сумата 7 605 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от професионално заболяване. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за доказателствените средства, с които може да се установи имуществена вреда, изразяваща се в равностойността на разходите за специален хранителен режим при професионално заболяване.

Ответникът по жалбата „М. Б. д.” ЕАД гр. Б. д. и третото лице помагач „К. БД” ЕООД в ликвидация гр. Б. д. не са изразили становище.

За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното:

Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 200 КТ по съображения, че не е установено наличието на заболяване за периода след 01.03.2002г. и не е установено настъпването на твърдените вреди. Ищецът В. В. е заболял през 1998г., когато е работил в „М. Б. д.” като подземен машинист, от хроничен бронхит. Заболяването е признато за професионално и с ЕР на ТЕЛК от 2000 г. срокът на инвалидност е продължен до 01.03.2002г., но не са представени доказателства за преосвидетелстване след тази дата. С влязло в сила решение по гр.д. № 260/2002г. на ДРС по иск по чл. 200 КТ срещу „К. – БТ” ЕАД в полза на В. е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за усилена храна във връзка с професионалното му заболяване „хроничен бронхит” за периода от 01.07.1997г. до 08.01.2002г. Освен това съдът е приел, че въз основа заключението на вещото лице не може да се направи извод дали е спазван специален хранителен режим. По тези съображения е отхвърлил иска без да обсъжда възражението за погасяване на иска по давност, както и влязлото в сила решение за присъждането на обезщетение за същите имуществени вреди по отношение на третото лице помагач „К. БД” ЕООД в ликвидация.

В касационната жалба на В. В. са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост. Развити са доводи, че съдебно-медицинската експертиза е годно доказателство за установяване спазването на хранителния режим.

ВКС намира жалбата за основателна поради следните съображения:

На първо място необоснован е извода на съда, че липсват доказателства за продължаване на срока на инвалидност след 01.03.2002г. В заключението на вещото лице д-р Е от 06.07.2006г. са описани ползваните от експерта доказателства, сред които са и ЕР на ТЕЛК по белодробни заболявания № 0* от 26.04.2004г., с което на В. В. е определена 82 % загубена работоспособност, от които 55 % за професионални заболявания, със срок от 3 години – до 01.04.2007г. В приложеното гр.д. № 260/2002г. на ДРС се съдържат данни и за предходното ЕР на ТЕЛК № 608/27.03.2001г. за срок от 3 години, - до 01.03.2004г. Въззивният съд не е съобразил тези данни в експертизата което е довело до неправилния извод за липса на преосвидетелстване за периода след 01.03.2002г.

На следващо място незаконосъобразен е изводът на съда, че експертизата не е достатъчна за установяване спазването на хранителния режим. Това би било така, ако не бе категоричното заключение на вещото лице П. , че посочените и оценени в експертизата храни са животоподдържащи с оглед заболяването „хронична обструктивна белодробна болест- смесена форма, хроничен обструктивен професионален бронхит, белодробен емфизем, дихателна недостатъчност ІІ-ІІІ стадии инфламирани бронхиектазии вдясно”. Заключението е обосновано с това, че усилената храна повишава имунитета и се противопоставя на страничните действия на повечето от лекарствата, които В. задължително ползва. Според вещото лице посочените в заключението храни са жизнено необходими и имат такова значение, каквото има и медикаментозното лечение. Същото становище вещото лице П. поддържа и като член на тройната съдебномедицинска експертиза и по същество то не е оспорено от ответника. Напротив, процесуалният представител на ответното дружество в с.з. на 16.06.2006г. е заявил изрично, че не оспорва факта, че това са животоподдържащи храни като видове.

Изложеното налага отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество от настоящата инстанция.

От представения по делото протокол № 6/29.01.1998г. на Диагностичната комисия по професионални белодробни болести – София, становищата по иска на ответника „М. Б. д.” ЕАД и на третото лице помагач „К. – БД” ЕООД, заповед № 296/99г. на Комитета по енергетика за преобразуване на „М. Б. д.” ЕАД и решения за вписване в търговския регистър, се установява, че ищецът В. В. е работил в рудник „Миньор” – Б. д. като миньор в продължение на 8г. и 11 месеца. Рудник „Миньор” е бил включен в състава на „М. Б. д.” преди отделянето на „К. – БД” ЕООД през 1999г. С влязло в сила решение от 03.05.2000г. по гр.д. № 920/99г. на КОС са осъдени „М. Б. д.” ЕАД и „К. – БД” ЕООД в ликвидация да заплатят солидарно на В. В. сумата 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние. С влязлото в сила решение по гр.д. № 260/2002г. на ДРС е осъдено „К. – БД” ЕООД в ликвидация да заплати на В. В. обезщетение за имуществени вреди от разходи за усилена храна за периода от 08.01.1999г. до 08.01.2002г.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че ответникът „М. Б. д.” ЕАД е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск по чл. 200 КТ. Искът е доказан по основание и размер за периода след крайната дата на присъденото по гр.д. № 260/2002г. на ДРС обезщетение за разходи за усилена храна – 08.01.2002г., до предявяването на иска 24.01.2006г. С оглед направеното от третото лице помагач „К. – БД” ЕООД в ликвидация възражение за погасяване на иска по давност и съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ претенцията следва да се уважи за периода от 24.01.2003г. до предявяването на исковата молба – 24.01.2006г., съобразно неоспореното от страните заключение на тройната медицинска експертиза, определила стойността на пълноценното хранене на 4,42 лв. на ден. Изчислено по този начин обезщетението за тригодишния период е 4 839,90 лв., в какъвто размер следва претенцията да се уважи ведно със законната лихва от 24.01.2006г. до окончателното изплащане и разноските по делото в размер на 764 лв., изчислени съобразно уважената част на иска. За разликата до пълния предявен размер 7 605 лв. въззивното решение следва да се остави в сила. Ответникът следва да се осъди да заплати и 193,60 лв. държавна такса по сметка на ВКС.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 09.01.2008г. по в.гр.д. № 566/2008г. и оставеното с него в сила решение на Дупнишкия районен съд № 369 от 02.07.2008г. по гр.д. № 440/2006г. В ЧАССТА, с която е отхвърлен искът по чл. 200 КТ на В. В. против „М. Б. д.” ЕАД за заплащане на сумата 4 840лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от професионално заболяване, както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „М. Б. д.” ЕАД гр. Б. д. да заплати на В. В. В. от с. Г., Кюстендилска община, ЕГН **********, сумата 4 840 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от професионално заболяване, равностойно на разходите за хранителен режим за периода от 24.01.2003г. до 24.01.2006г., както и 764 лв. разноски по делото, а на ВКС да заплати 193,60 лв. държавна такса.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: