ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч.т.д. № 1766 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 933/03.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 873/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна на определение № 128/14.03.2025 г. по т.д. № 59/2025 г. на Окръжен съд – Благоевград, е допуснато на основание чл. 389 ГПК обезпечение на предявени от “Електроразпределителни мрежи запад” ЕАД, ЕИК[ЕИК], против настоящия частен касатор искове за сума в размер от 45 032,92 лева – претендирана по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ главница по фактура № 3545289/11.06.2024 г., чрез налагане на възбрана върху собствените на ответника “ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ” ЕООД недвижими имоти: 1./ Поземлен имот, площ по док. – 5 160 кв.м., местност “Кукурево”, право на строеж за жилищна сграда № 2, РЗП 208.78 кв.м., обл. Благоевград, общ. Разлог, [населено място], идентификатор № 61813.589.920, имотна партида № 97199; 2./ Поземлен имот, пл. № 524006, площ по док. - 2002 кв.м., местност “Кукурево”, обл. Благоевград, общ. Разлог, [населено място], идентификатор № 61813.524.6, имотна партида № 109175, като внесената вече гаранция в размер на 5 000 лева служи и за тази обезпечителна мярка.
С частната касационна жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се претендира неговата отмяна и отхвърляне на искането за допускане обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана на недвижими имоти. Счита се за негоден обект на тази обезпечителна мярка правото на строеж за жилищна сграда, като са изложени аргументи, че ако собственик на земята е дружеството “ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ” ЕООД, то вещното право на строеж следва да е учредено в полза на трето лице и съответно не принадлежи на длъжника. В случая то било продадено на С. Шуик Преннер съгласно нотариален акт от 15.12.2021 г. Изтъква се, че към датата на допускането на обезпечението поземлен имот с идентификатор 61813.589.920 не съществува в правния мир, тъй като със Заповед № РД 15-1315/13.11.2023 г. е одобрен ПУП - ПР, с който същият е заличен и от него са образувани четири нови недвижими имоти с идентификатори 61813.589.921, 61813.589.922, 61813.589.923 и 61813.589.924. Добавя се, че според справка от имотния регистър ответникът не е собственик на ПИ с идентификатори 61813.589.921, 61813.589.922 и 61813.589.924. Допуснатата обезпечителна мярка се оспорва и като неподходяща, защото при евентуално уважително решение няма да доведе до удовлетворяване на кредитора в относително кратък времеви период. Поддържа се тезата, че искането не е подкрепено с убедителни писмени доказателства, които да сочат на вероятна основателност на ищцовата претенция. Подчертава се, че допуснатото обезпечение чрез възбрана върху недвижими имоти е несъразмерно с оглед цената на иска от 45 032,92 лева. От разпоредбата на чл. 442а ГПК се извеждат доводи, че след като законодателят държи сметка за съразмерност на наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите принудителни действия при влязло в сила решение и безспорно установено вземане, то на по-голямо основание съразмерността следва да се отчете в обезпечителното производство, където вземането е спорно. Като допълнителен аргумент срещу извода на въззивната инстанция за наличие на обезпечителна нужда се изтъква стабилното финансово състояние на ответното дружество, разполагащо с активи над 4,4 млн. лева според годишния му финансов отчет за 2023 г. Изразява се несъгласие с допускането на обезпечението без определяне на парична гаранция, която да послужи за евентуална обезвреда на вредите от незаконосъобразното му налагане.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси:
1. “Може ли да се допусне обезпечение на бъдещ или предявен иск чрез налагане на обезпечителна мярка “възбрана” върху несъществуващ към датата на допускане на обезпечението в правния мир недвижим имот (имот, който към датата на допускане на обезпечението е променен, като същият е заличен от кадастрално-административната информационна система /КАИС/ на АГКК и от него са образувани 4 нови имота)? В случай че е допустимо, как следва да се впише допуснатата обезпечителна мярка в службата по вписванията – по партидата на стария имот или и по партидата на новообразуваните?”.
2. “Допустимо ли е да се наложи обезпечителна мярка “възбрана” на недвижим имот, който не е собственост на ответника по обезпечителното и исковото производство/а?”.
3. “Приложима ли е разпоредбата на чл. 442а ГПК в производството по обезпечение на бъдещ или предявен иск? Подходяща ли се явява обезпечителната мярка за иск за парични вземания “възбрана” върху недвижими имоти, съществено превишаващи по стойност размера на вземанията, претендирани от молителя по обезпечението?”
4. “Длъжен ли е обезпечителният съд, при допускане на обезпечителната мярка, да следи за интереса и на длъжника, съответно да не допусне такава поискана обезпечителна мярка, която би засегнала в голяма степен неговата основна и обичайна търговска дейност?”.
5. “Длъжен ли е съдът да определи парична гаранция, след внасянето на която да бъде издадена обезпечителна заповед, в случаите когато обезпечителната мярка е възбрана на недвижим имот, собственост на търговско дружество, чиято основна и обичайна търговска дейност е търговия с недвижими имоти и строителство на жилищни сгради?”.
По първото, четвъртото и петото питане се твърди, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Вторият въпрос се релевира в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с казуалната практика на касационната инстанция – определение № 481/23.12.2020 г. по ч.т.д. № 1880/2020 г. на ВКС, I т.о., определение № 297/30.07.2020 г. по ч.т.д. № 1116/2020 г. на ВКС, II т.о., определение № 176/04.05.2022 г. по ч.т.д. № 671/2022 г. на ВКС, I т.о., а третият – поради отклонение от разрешението, дадено в определение № 23/14.01.2016 г. по ч.гр.д. № 57/2016 г. на ВКС, IV г.о.
Счита се, че обжалваното определение е и очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като допуснатото обезпечение чрез налагане на възбрана върху имущество за няколко милиона лева за задължение от 45 хил. лева е явно несъразмерно.
Насрещната страна “Електроразпределителни мрежи запад” ЕАД възразява по искането за достъп до касация и оспорва основателността на подадената частната касационна жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като обсъди изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
В случая апелативният съд е приел следното:
С определение № 128/14.03.2025 г. по т.д. № 59/20254 г. Окръжен съд - Благоевград е допуснал обезпечение на основание чл. 389 от ГПК на предявени искове от “Електроразпределителни мрежи запад” ЕАД против “Ес Енд Пи инвест” ЕООД за сума в размер от 45 032,92 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, представляваща претендирана главница по фактура № 3545289/11.06.2024 г., чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответното дружество в 23 банки и клонове на чуждестранни банки в Република България до размера на иска, при условие, че бъде внесена гаранция от 5 000 лева, като е отхвърлил искането за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху описани в исковата молба недвижими имоти.
Сезиран с частна жалба на ищеца срещу първоинстанционното определение в отхвърлителната част, Апелативен съд – София е намерил предявените от “Електроразпределителни мрежи запад” ЕАД искове за допустими и подкрепени с писмени доказателства. Констатирал е, че в разглеждания случай освен запор върху банкови сметки от ищеца е поискано налагането на възбрана върху недвижим имот, което би осигурило бъдещото удовлетворяване на вземанията му към ответника. Преценил е, че обезпечителната мярка е конкретизирана и съответна на обезпечителната нужда, тъй като се касае за претенция за заплащане на парична сума, която при уважаване на иска би могла да се изпълни чрез принудително изпълнение върху възбранения недвижим имот. Въззивният съд е подчертал, че когато законът поставя условие за съответност, същият няма предвид стойностите на обезпечения иск и обекта на обезпечението, а преценката дали чрез изпълнението върху обекта би могло да се удовлетвори правото – предмет на иска. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 133 ЗЗД, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане, решаващият състав на Апелативен съд – София е приел, че всеки кредитор има право и възможност да избира върху коя част от имуществото на длъжника да насочи изпълнението и съответно да поиска налагане на обезпечителна мярка за вземането си.
По тези мотиви е отменил първоинстанционното определение в обжалваната отхвърлителна част и е допуснал поисканото обезпечение чрез налагане на възбрана върху посочените от ищеца имоти, като внесената от “Електроразпределителни мрежи запад” ЕАД гаранция в размер на 5 000 лева служи и за тази обезпечителна мярка.

Настоящият състав намира, че се обосновава допуск до касация.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор претендира извършване на касационна проверка на определението на САС поради “очевидна неправилност” по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба, очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, от чийто мотиви пряко е установимо приложение на закона в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), прилагане на несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), несъобразяване с императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или грубо нарушение на правилата на логиката. Такива съждения не се излагат от страната, а въведените доводи представляват оплакване за обикновена неправилност касателно преценката на решаващия състав за наличие на обезпечителна нужда от исканото обезпечение, което не може да бъде обсъждано във фазата по селектиране на частните касационни жалби по реда на чл. 288 ГПК. При това положение не се обосновава наличие на поддържаното от страната основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касация.
Следва да се разгледа искането за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора и отговарящ на допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Поставените от частния касатор първи и пети въпрос не покриват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първото питане е фактологично, а не правно, тъй като предпоставя преценка на кадастрални регистри и партиди, водени от Служба по вписванията, както и на законосъобразността на обжалваното определение. Петият въпрос не кореспондира с решаващата воля на апелативния съд, който не е допуснал исканото обезпечение без внасянето на гаранция по реда на чл. 391, ал. 2 ГПК, а е преценил, че внесената такава следва да ползва и новата обезпечителна мярка. Липсата на обосноваване на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК по тези питания лишава от необходимост обсъждането на релевирания от частния касатор допълнителен такъв по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос, поставен от частния касатор, е правен и отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 5 от Тълкувателно решение от 14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. В случая апелативният съд не се е произнесъл в разрез така цитираната задължителна практика, поради което по второто питане не може да се обоснове наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касационна проверка.
Поставените от частния касатор трети и четвърти въпрос могат да се обобщят като правно питане относно преценката на съда дали исканата обезпечителна мярка е подходяща и адекватна на претендираното субективно материално право предвид цената на иска. Същото е правно и покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК за осъществяване на касационен контрол. В казуалната практика на касацията, намерила израз в определение № 23/14.01.2016 г. по ч.гр.д. № 57/2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 303/08.07.2022 г. по ч.т.д. № 1406/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о., се приема, че подходящи са тези обезпечителни мерки, които гарантират евентуално бъдещо принудително изпълнение върху обезпеченото имущество и осребряването му за удовлетворяване на правата на кредитора. Същите следва да са съответни на интереса на кредитора. Когато е поискано налагане на повече от една обезпечителна мярка, съдът допуска тези от тях, които се явяват най-малко обременителни за длъжника и същевременно са достатъчни за удовлетворяване на кредиторовия интерес. Съдът може да допусне всички претендирани обезпечителни мерки, ако данни по делото сочат, че само една или няколко от тях не са достатъчни да гарантират успешното бъдещо принудително изпълнение срещу длъжника. Когато само някои от мерките или част от поискана такава обезпечават имуществото, еквивалентно на размера на заявените права на кредитора, обезпечението се допуска само в съответната част. Така даденото разрешение по обобщения правен въпрос се споделя от настоящия състав.
Наличието на така формираната практика на касационната инстанция, която не се обосновава от частния касатор да се нуждае от осъвременяване, изключва по четвъртото питане приложение на релевирания допълнителен критерий по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Следва да бъде допуснат касационен контрол по обобщеното питане на основание чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на атакуваното определение с практиката на касацията.
Неоснователни са оплакванията на частния касатор за липса на представени от ищеца убедителни писмени доказателства, които да сочат на вероятна основателност на предявения иск. От изложените твърдения в исковата молба и от приложените към нея документи може да се направи обоснован извод за отношенията между страните, намерили основанието си в Закона за енергетиката и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от КЕВР (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), и евентуалното съществуване на твърдяното вземане. Доколкото в обезпечителното производство не се дължи от ищеца пълно и главно доказване на предявения иск, горното се явява достатъчно да обоснове вероятната основателност на претенцията.
С оглед дадения отговор на послужилия за допуск до касация правен въпрос, при поискани в разглеждания случай няколко обезпечителни мерки следва да бъде преценено тяхното съответствие с размера на заявените от кредитора права, т.е. цената на иска от 45 032,92 лева. Като се вземат предвид допуснатите от първата инстанция запори върху вземания по банкови сметки на длъжника в 23 банки и клонове на чуждестранни банки в Република България, както и възможната пазарна стойност на възбранените недвижими имоти, дори без отчитане на продажната им цена съгласно приложените към частната жалба нотариални актове, се налага извод за неадекватност на наложеното обезпечение – възбрана. При отчитане интересите на двете страни в процеса и с оглед липсата на данни за недостатъчност на паричните средства по запорираните банкови сметки на длъжника, не може да се обоснове обезпечителна нужда от поисканата възбрана върху поземлени имоти в [населено място] с обща площ от 7 162 кв.м. и право на строеж върху единия от тях. Различен би бил въпросът, ако допуснатият с първоинстанционното определение запор върху вземания на длъжника по банкови сметки не постигне целения резултат поради недостиг на парични средства до запорирания размер. В тази хипотеза няма пречка да се поиска дообезпечаване на предявения иск. С оглед на горното безпредметно остава обсъждането на останалите доводи на частния касатор досежно собствеността на възбранените имоти, стабилното финансово състояние на ответното дружество и определянето на парична гаранция по реда на чл. 391, ал. 2 ГПК.
При това положение се налага извод за неправилност на обжалваното определение на Апелативен съд – София, поради което същото следва да бъде отменено, издадената въз основа на него обезсилена заповед - обезсилена, а искането за допускане на обезпечителната мярка възбрана - оставено без уважение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 933/ 03.04.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 873/2025г. по описа на Апелативен съд – София.
ОТМЕНЯ Определение № 933/03.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 873/2025 г. по описа на Апелативен съд – София и ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на него обезпечителна заповед, като вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Електроразпределителни мрежи запад” ЕАД, ЕИК[ЕИК], за допускане на обезпечение на предявените от същото против “ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], осъдителни искове за сумата от 45 032,92 лева по фактура № 3545289/11.06.2024 г., чрез налагане на възбрана върху собствените на ответника “ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ” ЕООД недвижими имоти: 1./ Поземлен имот, площ по док. – 5 160 кв.м., местност “Кукурево”, право на строеж за жилищна сграда № 2, РЗП 208.78 кв.м., обл. Благоевград, общ. Разлог, [населено място], идентификатор № 61813.589.920, имотна партида № 97199; 2./ Поземлен имот, пл. № 524006, площ по док. - 2002 кв.м., местност “Кукурево”, обл. Благоевград, общ. Разлог, [населено място], идентификатор № 61813.524.6, имотна партида № 109175.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.