11

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври , две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при участието на секретаря Р.Иванова
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2846/2013 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на Н. Ц. Т. чрез адв. Ж. К. срещу решение от 12.02.2013г по гр.дело № 358/2012г. на Окръжен съд [населено място] , с което след отмяна на решение от 30.10.2012 по гр.д 418/2012 на Ломски районен съд , упражняването на родителските по отношение на детето Г. П. В. , [дата на раждане] г е предоставено на бащата П. Г. В. и е постановено местоживеене на детето в [населено място] , по адрес на бащата ,при определен режим на лични контакти с майката ,понастоящем касатор и е присъдена издръжка, съответно е отхвърлен насрещния иск на настоящата касаторка за предоставяне на родителските права и издръжка ,включително за минало време на основание чл. 149 СК .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон ,в нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и необоснованост . Незаконосъобразно и необосновано в решението е придадено определящо значение на материални и социални условия , които местожителството на бащата би осигурило , като е игнорирана съвкупната преценка на съда по критериите , изразени в ППВС №1/12.11.1974г. Игнорирана е ниската възраст на детето , това , че до сега то не е отделяно от майка си , която полага адекватните грижи за него . Решаващо е прието от въззивния съд , при особеното мнение на председателя на състава ,че при предстоящо начално обучение в първи клас интересът на детето налага бащата да упражнява родителските права , тъй като местожителството му е в [населено място] , докато това на майката е в [населено място] , обл. М. ; детето ще учи в училище в голям град, при друга социална среда,без да се налага да пътува . Така са игнорирани критериите по ППВС №1/12.11.1974г кои обстоятелства са определящи и решаващи за интереса на детето при съвкупна преценка, не са обсъдени и преценени съответно и доказателствата ,приетата по делото съдебно- психологическа експертиза .Детето мъчно би се адаптирало към нова среда . Съображения са развити в жалбата с искане да се отмени решението и да се постанови друго , да се присъди издръжка .Претендират се разноските за всички инстанции
. Ответникът по касационната жалба П. Г. В. оспорва в обжалваното решение да е допуснато противоречие с ППВС №1/12.11.1974г във връзка с преценката на различните възможности , които големият град ще даде за развитието на детето .Всяко дете има право на жизнен стандарт и среда ,съответстваща на нуждите му съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето, което е висш интерес. Родителите и институциите са длъжни да осигурят това . В критериите по ППВС №1/12.11.1974г има съответната градация , но и указание преценката по тях да е съвкупна , а всеки от критериите има и относителна самостоятелност .Предимството на града пред селото в случая не е презюмирано от съда , то е реално и висшият интерес на детето изисква същото да бъде отчетено при възможностите на родителите да осигурят необходимото за развитието му. Това е по- задълбоченото разбиране на критериите по ППВС №1/12.11.1974г ,което е правилното, Изтъква се още ,че предвид доказателствата въззивният съд е проявил необосновано снизхождение към майката ,като е приел относително равенство в родителския капацитет - отговорност към детето ,разбиране на интересите му и възможност за създаване на добри условия за живот и развитие , като в писмената защита се изтъкват съображения относно предимствата на бащата . Претендират се разноски .
С определение №751 от 17.06.2013г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради това ,че се касае за преценка относно интерес на дете , по въпроса за прилагането на критериите в ППВС №1/12.11.1974г ,в конкретния случай относно обстоятелственото значение на вида населено място при различно местожителство на двамата родители с оглед интереса на детето, за осигуряване на образователна и социална среда при предстоящо начално обучение, при спор за упражняването на родителските права .

По изведения въпрос ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд приема следното :

Постановление №1 от 12.11.1974г.на Пленума на ВС обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, като дава указанието упражняване на родителски права и мерките да бъдат определени конкретно ,т.е от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства . Тази относимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии , които не са изчерпателни и търпят развитие в обемането на относимите и съпоставими към тях факти , но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост : възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик , начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето , на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма то е привързано и защо , разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, включително , макар и допълнително, следва съобразяване със социалната среда ,в която предстои да живее детето , не само като финансови и материални възможности ,но и начина на живот. При критериите не се игнорират и предпоставките за отглеждане и възпитание , в това число и обучение на децата , свързани с материалните условия на живот , които предпоставки също са конкретно , а не абстрактно обусловени от населеното място , обема социални услуги в него , инфраструктурата и редица обективни фактори .Необходима е комплексна преценка на всички по-горе изброени обстоятелства , от които не се изключва и осигуряването на среда , подходяща и гарантираща на детето съответно образование . Не може обаче да се приеме, че на етап начално обучение на дете ( в първи клас) и при местожителство на родителите в населени места от различен тип , за решението на съда на кого да предостави упражняването на родителските права може да е определяща абстрактната съпоставка на условията , които училищата в малките населени места дават в социален , или тясно образователен аспект, спрямо училищата в големия град.Изтъкването на подобен мотив за предпочитание сочи на липса на съотносимост и съпоставимост и е в противоречие с критериите на ППВС .

Съобразно така дадения отговор на поставения въпрос - подадената касационна жалба е основателна.

Въззивният съд неправилно е определил и мотивирал предпочитанието към единия родител абстрактно , а не конкретно : предвид възможностите на големия град . Като е придал решаващо значение на предпоставки и фактори, вместо на релевантните по критериите на ППВС№1 от 12.11.1974г обстятелства - без да е подложил на конкретно изследване и анализ тези предпоставки , а по водещите за преценката критерии необосновано е преценил паритет между родителите при настоящата възраст на детето , въззивният съд е постановил незаконосъобразно и необосновано решение . Не е съобразена ниската възраст, обусловената от полаганите грижи привързаност към майката , стабилната за детето в емоционален и психологически план среда, осигурена от нея след конфликтната раздяла между двамата родители и същевременно среда ,в която е осигурено главното , от което един първокласник ще има нужда . Видно от данните по делото и приетата психологическа експертиза, раздялата между родителите и смяната на местожителството се е отразила на детската психика ,но стресът е преодолян. Не е съобразена значимостта на отрицателния ефект , който би предизвикала една промяна на този етап от психо-физическо развитие на детето ,в полза на обективно , но абстактно преценявяните по-добри възможности на големия град и нивото на училищата в него. При сегашното местожителство на майката в [населено място] , до близкия [населено място] има организиран училищен транспорт ,какъвто детето може да ползва ,включително понастоящем за посещение на детска градина и предучилищна подготовка в близкото [населено място], макар че майка му използва лек автомобил . Детето е в тази среда от четири годишна възраст.Съображението за предстоящ избор на училище не обосновава необходимост стабилността да бъде пренебрегвана при избора на упражняващия родителски права , нито да бъдат пренебрегвани водещо указаните критерии за преценка съгласно ППВС№1 от 12.11.1974г , особено когато се касае на начално образование, при седем годишна възраст на детето, а не за необходимост от профилирано образование , в който случай и при вече друга възраст , предлаганите от местожителството на другия родител предимства на социалната среда , включително образователна в [населено място] , би се оказало от значение. Въпросът кой от двамата родители да упражнява родителските права и обусловените от това въпроси следва да бъдат решени по същество, като според настоящия състав на Върховен касационен съд упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката поради следните съображения:

Детето Г. е [дата на раждане] г в [населено място] ,където родителите му са съжителствали до раздялата си през м. април на 2011г , предшествана от конфликти и съдебни спорове в производства за защита от домашно насилие , повдигани от майката Н. Ц. . В резултат на Заповед за незабавна защита от 27.04.2011г , с което временното местожителство на детето е определено при майката, последната е могла да напусне [населено място] заедно с детето и се е установила с него в [населено място], обл М.. Създадените конфликтни отношения между родителите до м. април на 2011г са ескалирали именно заради спорното бъдещо местожителство на детето след раздялата , като стремежът на бащата и неговата майка да не се допусне именно това - майката Н. Ц. да отведе четиригодишния Г. от [населено място] ,на който детето е било свидетел , е довел до ситуацията , обусловила намеса по реда на ЗЗДН. Понастоящем исканията на страните за предоставяне упражняването на родителските права са насрещни , като исковата молба на основание чл.123 ал.2 СК е предявена от бащата ,който се противопоставя местожителството на майката в [населено място] ,в дома на нейните родители , да е определящ за изхода на този спор .Майката Н. Ц. е отвела детето със себе си въпреки противопоставянето на бащата ,но не е в положение да опровергава в процеса твърдения или предположение , че е отвела детето в друго населено място в свой , а не в негов интерес , след като нейното оставане в жилището на неговата майка , или в собственото на бащата друго жилище в [населено място], се оказало нетърпимо за нея. След установяването на майката и детето в [населено място] , до завеждането на иска и определянето на привременни мерки в хода на настоящето производство , срещите на бащата с детето са били първоначално инцидентни. Бащата не само желае , но и от пролетта на 2012г ревностно полага грижи да съхрани връзката си с момчето, като в хода на съдебния спор е имал възможност и да го отвежда до [населено място] за една седмица всеки месец , въпреки значителните разстояния, които се налага да пропътува. По делото са приети социални доклади на АСП, изготвяни разделно от отделите за Закрила на детето в [населено място] и [населено място], снети са показанията на социалния работник към Дирекцията [населено място] и [населено място], изслушани са родителите и свидетели . Както настоящите условия за отглеждане и възпитание на детето , така и предлаганите от бащата и неговата майка в жилището в [населено място] са преценени положително , както и родителският и капацитет и ресурс. Материалните възможности на бащата са по- добри ,майката има затруднение с намирането на постоянна работа. Ангажирани са свидетелски показания за отношенията между страните преди и след раздялата им , за битовите условия в които детето живее понастоящем , но никоя от страните не е установила обстоятелство , което да компроментира качествата на другия родител по отношение на родителския капацитет ,моралния им облик и полагането на необходимите грижи . Същия извод следва и по отношение на спорно преценяваната от страните към настоящия момент необходимост от спешност на операция поради урологичен проблем (диагноза hydrocele dex към дата 19/03/2012г.) По делото е приета съдебно психологична експертиза след освидетелстване на малолетния Г. (на петгодишна възраст), според чието заключение детето е контактно , ориентирано ,в период на личностно изграждане ,не е отчужден към бащата, когото възприема като добронамерен , помагащ и подкрепящ , възприема семейството като едно цяло. Когато се касае обгрижване той предпочита майка си, когато се касае за оцеляване или развлечение, предпочита баща си .

И двамата родители са грижовни , имат възпитателски качества , но при родителския капацитет като цяло майката има предимство, тъй като детето е още малко и има нужда от нейните грижи постоянно . Дори възможностите на двамата родители по установените в съдебната практика критерии да бъдат преценени като равни по отношение на качества , морална пригодност ,полагани от тях грижи според обстоятелствата и въпреки раздялата им , обичта и привързаността от страна на детето към двамата , не може са се приеме доводът на ответника по касационната жалба , че срещу психолоическата привързаност да детето към него , радостта от срещите и общуването , се противопоставя една само биологична привързаност , към майката . Не е обосновано да се противопоставя осигурената на детето среда като „изцяло женска” в противовес на идентифицирането на детето с бащата и възприемането на „мъжки модел поведение”. Не е разумно и оправдано също така , изборът на училище при първокласник да бъде довод за необходимост от постановяване на рискова промяна в средата, която детето възприема положително, за откъсване от преките грижи на майката, които са адекватни и свидетелстват за правилен родителски и възпитателски подход и освен това , на този етап тъкмо тези грижи са безспорно необходими . Майката се е грижила за детето досега , осигурила е понастоящем подходяща социална среда , включително образователна ,в района на нейното местожителство . Не само усилията на бащата , но и възпитателния подход на майката е създал правилни нагласи у детето за възприемане и на двамата родители .Касаторката се явява по-пригодният родител на този етап от развитието и възпитанието на детето .

Въззивното решение следва да бъде отменено в тази част и следва да бъде поставено друго , с което да бъде уважен иска на Н. Ц. за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г., при определяне на подходящ режим на виждане с другия родител, а и предвид служебното задължение на съда да определи режима в този случай. Искът по чл.123 ал.2 СК , предявен от бащата , следва да се отхвърли .

При определяне на режима на лични отношения следва да бъде съобразен интересът на детето . Той налага осигуряването на възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители, независимо, че същите не полагат за него съвместни грижи в едно домакинство. Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права не е лишен от тях и също следва да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи , още повече когато този родител (в случая бащата) търси начини за постоянни контакти и информация за детето. Контактите на детето с бащата в имат видимо положителна роля за малолетния Г. .Той е във възраст, в която се установяват и укрепват отношенията на доверие и емоционална привързаност между родител и дете. Режимът на лични отношения следва да е по-разширен за първоначалния ищец поради изградената в резултат на усилията му в последно време добра основа за общуване с детето и емоционалната привързаност между двамата .Режимът обаче следва да бъде и подходящ съобразен с училищната подготовка на Г. , а местожителството на бащата в [населено място] е сравнително отдалечено. През време на учебната година е удачно бащата да има възможност да взема детето при себе си веднъж месечно от петък ,след приключване на учебните занятия, до неделя, всяка първа седмица от месеца . След приключване на учебната година и за периода на лятната ваканция бащата ще има възможността да отвежда детето при себе си за един месец ,но и допълнително една цяла седмица – винаги първата на м. септември ,всяка година. Също възможност за личен контакт ,с отвеждане от бащата , следва да има за една от двете големи ваканции- за всяка четна календарна година (напр 2014,2016 и пр.) през Коледните празници, включително Нова Годинабащата ще взема детето при себе си , а през Великденските празници същата година детето ще е при майката.При нечетна календарна година(напр. 2013 , 2015 и пр.)редът ще е обратен , през Коледните празници детето ще е при майката , а пред Великденската ваканция–при бащата. При избора на този режим настоящия съд съобразява сегашното местожителство на двамата родители . Основателен е и иска на касаторката за месечна издръжка, която другият родител да заплаща .В насрещната искова молба касаторката е заявила искане на основание чл. 149 СК да се присъди издръжка и за една година назад в заявения размер от 200 лева , считано от 12.06.2011г , както и до завеждането на насрещния иск ,за който период последната сама е полагала грижи за детето. В хода на процеса е постановено издръжка в минимален размер да се заплаща привременно от бащата (определение от 26.06.2012г на РСЛом) По искането за присъждане на издръжка , считано от завеждане на насрещната искова молба , съдът намира следното :

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. По отношение на ненавършило пълнолетие дете правото да получи издръжка е безусловно.В случя родителите не са сключвали граждански брак.Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на детето, и възможностите на родителя, който я дължи. За нуждите на дете ,което през м. януари на 2014г ще навърши седем години ,цялостната издръжка съдът определя на 240 лева , необходима с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, нужди от получаване на образование ,задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, учебни спортни и културни занимания На съобразяване подлежат възможностите на родителя да заплаща издръжка с оглед на доходите , имотното му състояние, квалификация, дали има задължения за издръжка към други лица .

И двамата родители понастоящем не дължат издръжка на други лица и са в трудоспособна възраст . Родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, следва да поеме по-малък размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото той дава част от издръжката в натура, а и неизбежно върху майката в случая ляга тежестта от възпитанието и ежедневните грижи за детето. От друга страна, безспорен е заявеният от бащата месечен доход на бащата от 1000 до 1500 лева заплата като шофьор, допълнителен доход от наем (250 лв. месечно) неговата имуществена обезпеченост с жилище в [населено място] . Майката реализира доходи от дейността на фирма , която е регистрирала и които доходи не са постоянни . С оглед данните за доходи на страните и материалните им възможности – и двамата в трудоспособна възраст, като бащата , предвид по- добрите му материални възможности и липсата на установени задължения по издръжката на други лица ,както и с оглед нуждите на Г. като първокласник , издръжката следва да бъде определена на 240 лева в общ размер , като бащата следва да бъде осъден да заплаща 150 лева месечно, със законните последици при просрочие, на вноска . Искът за издръжка срещу него е предявен в завишен размер. Останалото следва да поеме другият родител , на когото съдът предоставя упражняването на родителските права и майката в случая има материална възможност да поеме този дял от задължението
Искът за издръжка за минало време ,за една година назад , т.е от 11.06.2011г до 11.06.2012г , също е основателен в обжалваната част(т.е над присъдените вече 60 лева месечно ) , макар и не в предявения размер от 200 лева . За периода не се установява бащата да е давал издръжка , каквато дължи като родител , но следва да се има предвид , че за същия период нуждите на детето , с оглед възрастта му , сочат на основателност на иска в размер на 100 лева месечно. До пълния предявен размер този иск също следва да се отхвърли .
С оглед изхода на делото, ответникът по касационната жалба П. Г. В. дължи на Н. Ц. Т. разноски за инстанциите, пред които нейни разноски са установени и претендирани , в негова тежест са и съответните държавни такси по иска за издръжка в една част вече присъдени ( с първоинстанционното решение , в необжалваната му част) . Ответникът по жалбата следва да заплати още 72 лева държавна такса , а на насрещната страна следва да заплати 1430 лева разноски за всички инстанции

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Отменява решение от 12.02.2013г по гр.дело № 358/2012г. на Окръжен съд [населено място] в часта по исковете за родителските права , режима на лични отношения на другия родител и присъдена издръжка от майката , по издръжката в частта , с която е отхвърлен иска на Н. Ц. Т. за разликата до 150 лева месечна издръжка , считано от завеждане на иска и за присъждане на издръжка за минало време , до размера от общо 480 лева за периода 11.06.2011г – 11.06.2012г (по 40 лева месечно) , частта относно държавната такса в тежест на Н. Ц. Т. и в частта за присъждане на разноски по делото и вместо това постановява :

Отхвърля иска на П. Г. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против Н. Ц. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място] обл М. с правно основание чл.127 ал.2 СК да му бъде предоставено ,в качеството му на баща , упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г. П. В. , [дата на раждане] г, с определяне на режим на лични контакти с другия родител и присъждане на издръжка.
Предоставя упражняването на родителските права върху малолетното дете Г. П. В. , [дата на раждане] г с [ЕГН], на майката Н. Ц. Т. с ЕГН [ЕГН], която да полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето и при която детето да живее .
Постановява бащата П. Г. В. ЕГН [ЕГН] да има право на режим на лични отношения с детето Г. П. В. , [дата на раждане] г като го вижда и взема при себе си, в следния обем : всеки първи петъчен ден от месеца , след приключване на училищните занятия на детето , до 18.00 часа в неделния ден на същата седмица , в който час да го връща на майката Н. Ц. Т. , в местоживеенето на детето . Предоставя на бащата П. Г. В. ЕГН [ЕГН] и правото да взема детето Г. при себе си за по тридесет (30 )дни през летните месеци всяка година, по време на лятната училищна ваканция , което време не съвпада с годишния отпуск на майката , както и през първата седмица на месец септември всяка календарна година ,за времето от 12.00 часа на неделния ден , прехождащ седмицата през която детето ще е при бащата , до неделята , когато следва да върне детето в неговото и това на майката местожителство най- късно до 17.00 часа , както и правото да взема при себе си детето Г. всяка четна календарна година през Коледните празници, включително Нова Година , като за същата година през Великденските празници детето ще е при майката , а при нечетна календарна година бащата да взема детето през Великденската ваканция , а за Коледните празници ,вкл. Нова Година детето ще е при майката , като при определения режим за времето на двете ваканции бащата следва да връща детето на майката в последния ден на училищната ваканция, не по- късно от 17.00 часа .
Осъжда П. Г. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] бл. 35 ет.7 ап.№19 да заплаща на малолетното си дете Г. П. В. , [дата на раждане] г с [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител майката Н. Ц. Т. с ЕГН [ЕГН], живуща в [населено място] , обл. М. [улица], ежемесечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет ) лева , считано от 12.06.2012г , до настъпването на причина за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска , както и да заплати издръжката за периода от 11.06.2011г до 11.06.2012г още по 40 лева месечно - издръжка за минало време, съставляващи разликата между присъдения размер от 60 лева месечно по решение от 30.10.2012 по гр.д 418/2012 на Ломски районен съд, влязло в сила в тази част , до размера от 100 лева месечна издръжка ,за който размер искът е основателен , ведно със законната лихва върху този присъден размер от общо 480 лева , считано от 12.06.2012г, до окончателно изплащане .
Осъжда П. Г. В. да заплати на Н. Ц. Т. сумата 1430 лева разноски по делото за всички инстанции , а по сметка на Върховен касационен съд да заплати държавна такса от 72 лева
Оставя в сила решението в останалата обжалвана част .

Решението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: