О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2905

Гр. София, 08.11. 2024г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т.о. в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.ч.т.д. № 2408 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ХИМИК“ АД чрез процесуалния му представител – адв. А. Д., срещу определение № 420/10.07.2024г. на АС – Варна по в.ч.т.д. №326/2024г., с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 47/20.05.2024 г., постановено по търг. дело № 41/2023 г., по описа на Окръжен съд – Разград, с което производството по делото е спряно до приключване на търг. дело № 27/2023 г. по описа на РОС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че постановеното определение е незаконосъобразно. Счита, че въззивният съд неправилно е приел, че решенията на ОС на акционерите на „Химик“ АД от 31.08.2023г. и в частност освобождаването на Я. Я. като член на СД има значение за законосъобразността на последващите му действия/изявления. Счита, че апелативният съд не е обсъдил доводите му, че следва да се разграничат правните последици от това решение и от неговото вписване в Търговския регистър, което има конститутивно действие. Според жалбоподателя заявените за разглеждане по делото възражения на прокуриста във връзка с освобождаването на изпълнителния директор Я. Я., основани на въпросното решение, са недопустими, но дори и да се възприеме противното, не е отчетено конститутивното действие на вписването. Позовава се на ТР №1/06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС относно разграничението между невзето / липсващо/ решение на ОС и вписано такова, обявено за нищожно по –късно. Поддържа, че до вписване на освобождаването на Я. Я. в Търговския регистър, той продължава да е изпълнителен директор и няма пречка да вземе решение за оттегляне на правомощията на прокуриста. По подробно изложените доводи претендира допускане на касационно обжалване на определението, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като обосновава доводите си с неправилно тълкуване на императивната норма на чл. 241, ал.3 от ТЗ относно действието на вписването, както и на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както твърди и произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката по въпроса относно действието на вписването за освобождаването на изпълнителен директор в АД, като посочва противоречие със следните актове: решение №122/03.11.2009г. по т.д.№122/2009г. на ВКС, 1 т.о. и опр. №1018/24.04.2024г. по ч.т.д. №421/2024г. на ВКС, 1 т.о.

Ответникът по частната жалба – „Роуд Дизайн“ АД оспорва същата чрез процесуалния си представител – адв. П. З., по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 21.10.2024г. Претендира потвърждаване на обжалваното определение, като изтъква, че не е налице очевидна неправилност, нито друго основание за достъп до касация, още повече, че жалбоподателят не бил формулирал правен въпрос. Сочи, че остава неизяснена и редовността на частната жалба, като твърди, че имало продължаване на срока, но нямало молба за това преди изтичането му.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото намира следното:

С атакуваното определение на АС – Варна, е оставена без уважение частната жалба, подадена от „Химик“ АД, срещу определение № 47/20.05.2024 г., постановено по търг. дело № 41/2023 г., по описа на Окръжен съд – Разград, с което производството по делото е спряно поради висящ преюдициален спор, на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК. Въззивният съд е посочил, че производството по търг. дело № 41/2023 г. по описа на РОС, е образувано по иск на „Роуд дизайн“ АД срещу „Химик“ АД за прогласяване на нищожността на решението на изпълнителния директор Я. Г. К. за оттегляне изцяло пълномощията на прокуриста на „Химик“ АД - В. Т. С., като едно от изтъкнатите основания е, че считано от 31.08.2023 г., Я. Г. К. няма качеството на изпълнителен директор, тъй като е освободен като член на Съвета на директорите на „Химик“ АД с решение на ОС на дружеството от 31.08.2023 г. Апелативният съд е отчел и че същевременно е висящо търг. дело № 27/2023 г., образувано по искова молба на „Броком плюс“ ЕООД, представлявано от управителя Я. Г. К., като акционер в „Химик“ АД, с която се претендира да се прогласи нищожност, и в условията на евентуалност да се отменят решенията на ОС на акционерите на „Химик“ АД от 31.08.2023 г., едно от които е освобождаването на Я. Г. К. като член на Съвета на директорите на „Химик“ АД. Въззивният съд се е позовал на мотивите на мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. АС – Варна е приел, че валидността на решенията на ОС на акционерите на „Химик“ АД от 31.08.2023 г., едно от които е свързано с персоналния му състав, в частност освобождаването на Я. К. като член на Съвета на директорите, ще има значение за законосъобразността на последващите действия или волеизявления на същия член на състава на дружеството, поради което производството по исковете за установяване нищожност на решението на ОС, като липсващо и невзето решение, евентуално отмяната му като незаконосъобразно, предмет на търг. дело № 27/2023 г. по описа на РОС, е обуславящо спрямо производството за прогласяване нищожността на решението на изпълнителния директор Я. Г. К. от 04.09.2023 г., за оттегляне на пълномощията спрямо прокуриста на дружеството. С така изложените мотиви, Варненски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение за спиране на производството по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения ГПК преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване с поставен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно относно действието на вписването на освобождаването на изпълнителния директор, противно на твърденията на ответната страна. Неоснователни са възраженията по отговора, че неправилно бил продължен срока за отстраняване на нередовности по частната касационна жалба, тъй като видно от съобщението, указанията са връчени на жалбоподателя на 20.09.2024г., а на 27.09.2024г. е изпратена по пощата, т.е. в рамките на срока, молба, входирана в съда с вх.№7018, по която е искано и е продължен срока, и в рамките на продължения срок е депозирана уточняващата молба, също изпратена по куриер, видно от разписката на Еконт, с вх.№7100, с която са отстранени нередовностите на касационната жалба. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Касационната инстанция може да допусне до обжалване въззивния съдебен акт, по отношение на който се установява вероятност да е нищожен - основание съгласно чл. 280, ал. 2 , пр. 1 от ГПК, вероятност да е недопустим – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК или очевидно неправилен – основание по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК. В случая не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на определението на АС – Варна на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като не се установява обжалвания съдебен акт да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от същия, без да се налага обсъждане на мотивите му. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, но не може да бъде установена само въз основа на акта, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд при допускане на касационно обжалване. Изложените от касатора доводи относно неправилността не биха могли да обусловят извод за очевидна неправилност по смисъла на горепосочената разпоредба. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове основание за допускане на касационно обжалване и предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е налице когато с обжалвания акт, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно действието на вписването на освобождаването на изпълнителния директор в акционерно дружество, като поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният въпрос е обуславящ, тъй като е свързан с възприетото от въззивния съд за преюдициалността на спора, по който се атакува решението от 31.08.2023г. за освобождаването на изпълнителния директор на дружеството, което обстоятелство не е вписано в ТР, относно валидността на последващи негови действия и изявления в качеството му на законен представител на дружеството, и отговоря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК. Налице е константна практика на ВКС, обективирана в опр. №497/05.12.2018г. по ч.т.д.№2139/2018г., 1 т.о. и др., че в т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, е проведено разграничение между правните последици от липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, и взето решение на ОС, нищожността на което е установена по - късно по исков ред. В първия случай вписаното несъществуващо обстоятелство има действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му при условията на чл. 493 от ГПК, но за същия период няма действие по отношение на членовете на дружеството. Във втория случай, за периода от вземане на решението от съответния орган и до установяване на неговата нищожност, това съществуващо решение (което има конститутивно действие) ще е задължително за членовете на дружеството, а от вписването и до заличаването му ще има действие и по отношение на третите добросъвестни лица - чл. 493 от ГПК. Разрешението относно правните последици на нищожните решения спрямо членовете на дружеството е приложимо и в случаите когато решението не подлежи на вписване или не е вписано поради спиране на регистърното производство. В същия смисъл, а именно, че вписването има значение за третите лица, каквито са съответно съда /и прокуриста/, е и посоченото от касатора като практика на ВКС опр.№241/22.05.2014г. по ч.гр.д.№1993/2014г., на 1 г.о., което макар да е по казус за управител на ООД е съответно приложимо и спрямо представителят на АД, предвид идентичната норма относно конститутивното действие на вписването спрямо решението за освобождаването му, и съгласно което не е налице основание за спиране на друго дело докато трае производството по чл. 29 ЗТР с предмет установяване несъществуване на решение за приемане на съдружник и за избор на управител, тъй като не е налице преюдициалност на спора по търговското дело по отношение на другото дело, защото това решение, ако искът бъде уважен, е основание за заличаване на извършеното вписване в търговския регистър, но заличаването има действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването - чл. 141, ал.6 ТЗ и до влизане в сила на това решение, тъй като вписването в Търговския регистър има конститутивно действие, за управител на дружеството се счита този, който е вписан в търговския регистър. Той представлява дружеството пред третите лица. Затова е прието, че в тази хипотеза производството по спора и съдебния акт по него, не е обуславящ другото дело и не е налице основание за спиране, когато решението по обуславящото дело ще действа за напред, в който смисъл са и посочените в акта определение № 1192/21.11.2014. по гр.д. № 5124/2014г. ІІІ гр.о. на ВКС, определение № 229 от 24.03.2014г. по ч.гр.д. № 1336/2014г. ІV гр.о., определение № 437/20.06.2013г. по т.д. № 1986/2013г. – т.о. и др. В този смисъл е и решение №135/09.11.2009г. по т.д.№184/2009г., 1 т.о., решение № 606 от 22.06.2007 г. на ВКС по т.дело № 250/2007 г. и др., съгласно които във вътрешните отношения между съдружниците действието на решението за освобождаване на управител, респ. избирането на нов управител, настъпва веднага, като вписването на решението за овластяването, респ. неговото заличаване, има действие по отношение на третите лица. Ограниченото действие на решението за избор на управител се преодолява чрез вписването му в търговския регистър, когато ще настъпи конститутивния ефект на вписването и решението ще произведе действието си по отношение на третите лица и от този момент ще бъдат прекратени правомощията на управителя, съответно изпълнителния директор. Въззивният съд не се е съобразил с горецитираната практика, като е приел, че за валидността на изявлението за оттегляне на пълномощията на прокуриста, който е трето за дружеството лице, решението по спора относно валидността на акта за освобождаване на изпълнителния директор, което не е вписано в ТР преди изявлението, има преюдициален характер, поради което е налице допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, като делото бъде върнато на съда за последващи процесуални действия.

С оглед гореизложените мотиви, настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване, да се отмени въззивното определение и потвърденото с него определение за спиране, и делото да се върне на съда за последващи процесуални действия.

Разноски не се претендират от жалбоподателя, поради което не следва да се присъждат такива.

Воден от горните съображения, ВКС, ТК, 2 т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение №420/10.07.2024г., постановено от Апелативен съд – Варна по в.ч.т.д.№326/2024г.

ОТМЕНЯ определение № 420/10.07.2024г., постановено от Апелативен съд – Варна по в.ч.т.д. №326/2024г., с което е оставена без уважение частната жалба на касатора „Химик“ АД срещу определение № 47/20.05.2024 г., постановено по търг. дело № 41/2023 г., по описа на Окръжен съд – Разград, с което производството по делото е спряно до приключване на търг. дело № 27/2023 г. по описа на РОС, на основание чл.229, ал.1, т. 4 ГПК.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.