4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 697
гр.София,01.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на тринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1052/ 2010 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 779/ 06.07.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1052/ 2010 г. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд № 206/ 22.02.2010 г. по гр.д.№ 70/ 2010 г. С решението въззивният съд по предявена от Ц. Д. Д. молба е разрешил на детето Е. Л. П. да пътува заедно с майка си Ц. Д. Д. извън пределите на Република Б. неограничено до навършване на 18 годишна възраст, без да е необходимо за това съгласието на бащата Л. Т. П..
Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика по въпроса за законовите предпоставки, които дават основание на съда да разреши неограничено пътуване извън страната на дете без съгласие на единият от родителите му. Някои съдилища приемат (включително в обжалваното въззивно решение), че когато родителят с предоставени за упражняване родителски права има необходимите родителски качества, не може да се откаже издаване на разрешение да извежда детето от страната постоянно и неограничено. Други съдилища приемат, че когато между родителите има разногласие във връзка с упражняване на родителските права, постановяването на решение, заместващо съгласието на майката за постоянно извеждане на детето извън граница, ще породи допълнителни спорове между тях, което не е в интерес на детето.
Настоящият съдебен състав приема, че цитираната в изложението на касатора съдебна практика не дава ясен отговор на въпроса може ли да се даде разрешение за неограничено пътуване на детето извън границата на страната без съгласие на eдин от родителите му. А всъщност на този въпрос вече е даден по реда на чл.290 от ГПК отрицателен отговор (срв. решение № 982 от 15.03.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 900/ 2009 г.). Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводите в това решение. Когато съдът решава спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето, включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. Не е в кръга на тези интереси детето да може да бъде извеждано по усмотрение на родителя където и да е извън границите на страната, защото този родител може да реши да отведе детето в държава, в която има, например, гражданска война или епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от европейската общност, държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителят, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето. Ето защо по реда на чл.291 т.2 от ГПК на въпросът, поради който е допуснато касационно обжалване, следва да се отговори в отрицателен смисъл. Разрешение за неограничено извеждане на дете от територията на Република България на един от родителите, не може да бъде дадено. Може да бъде дадено, когато това е в интерес на детето, разрешение за извеждането му за определен период в опредена държава или в държави, чиито кръг е определяем (например държавите – членки на Европейския съюз). Дали даването на такова разрешение е в интерес на детето се определя за всеки конкретен случай с оглед установените по делото обстоятелства.
След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбата на Л. Т. П. следното:
Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд е изложил мотиви според които когато родителят с предоставени за упражняване родителски права има необходимите родителски качества, не може да му бъде отказано да получи разрешение да извежда детето от страната постоянно и неограничено. Това е неправилно, тъй като въпросът с местопребиваването на детето и извеждането му извън страната не се решава с оглед качествата на родителя, упражняващ родителските права, а се решава с оглед интересите на детето, установени по конкретното дело. Никога не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница против съгласието на другия постоянно и неограничено. Може да е в интерес на детето да се издаде такова разрешение за определен период и за определена държава, като дали този интерес е налице не се определя само от родителските качества на родителя, който претендира за издаване на разрешението.
Следователно правните изводи на въззивния съд са направени в нарушение на материалния закон, което е основание за касиране на решението, съгласно чл.281 т.3 от ГПК. Тъй като не се налага извършването на други процесуални действия, след отмяна на атакуваният съдебен акт делото следва да бъде решено от настоящата инстанция.
Молбата за издаване на разрешение за неограничено пътуване на детето зад граница е неоснователна, тъй като удовлетворяването й не дава никакви гаранции къде ще бъде отвеждано детето и как ще се упражняват мерките на лични отношения на другия родител с детето. Молителката и ответникът са разведени, като с влязлото в сила бракоразводно решение на майката е предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Е., а за бащата е регламентиран режим на лични отношения. По гр.д.№ 1809/ 2009 г. на Казанлъшки районен съд режимът на лични отношения е изменен по спогодба на родителите, като е регламентирано, че детето Е. ще живее в с майка си Ц. Д. в гр.Казанлък, бул.”23 пехотен Ш. полк”, № 25, вх.Б, ап.14. От този дом бащата Л. П. има право да взема детето два пъти месечно с преспиване и там е длъжен да го връща. Молителката Ц. Д. твърди, че се кани да се установи във В. и да сключи брак, както и че в интерес на детето би било то да живее с нея и с новото й семейство, при по-добри битови условия. Тя обаче не е поискала издаване на решение на съда, с което местожителството на детето да бъде определено във В. и съответно да бъде регламентиран нов режим на лични отношения с бащата. Във всеки случай по делото са налице само декларации, но не и доказателства за твърдяните от молителката факти, свързани с бъдещето й във В.. Тя твърди, че ще сключи брак, но това е бъдещо и несигурно събитие, тъй като осъществяването му не зависи само от нейното желание. Другояче би стоял въпросът, ако майката е сключила брак и се е установила при добри битови условия в друга държава. В този случай би могло да се постави на обсъждане въпросът дали е в интерес на детето да живее в тази друга държава с майка си, но както съдът вече изложи съображения, този въпрос не е предмет на настоящето производство. По това дело молителката претендира да й бъде осигурена възможност до навършване на пълнолетие на детето против волята на бащата да го извежда зад граница в която държава пожелае и за какъвто период от време реши, което с оглед ниската възраст на детето не може да бъде счетено в негов интерес.
Съответно молбата за издаване на заместващо съгласие с претендираното от Ц. Д. съдържание се явява неоснователна. Въззивното решение, с което тази молба е уважена, следва да бъде отменено и да бъде постановено ново решение за отхвърлянето й.
При този изход на спора за разноските за производството в трите инстанции следва да се възложат в тежест на ответницата.
Касаторът следва да бъде осъден да заплати държавната такса, дължима за касационната инстанция, за предварителното внасяне на която не са представени документи по делото.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Варненски окръжен съд № 206/ 22.02.2010 г. по гр.д.№ 70/ 2010 г. с което е разрешено детето Е. Л. П. да пътува заедно с майка си Ц. Д. Д. извън пределите на Република Б. неограничено до навършване на 18 годишна възраст, без да е необходимо за това съгласието на бащата Л. Т. П. и Л. П. е осъден да заплати на Ц. Д. 397,60 лв разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Ц. Д. Д. молба за издаване на разрешение детето Е. Л. П. да пътува заедно с майка си Ц. Д. Д. извън пределите на Република Б. неограничено до навършване на 18 годишна възраст, без за това да е необходимо съгласието на бащата Л. Т. П..
ОСЪЖДА Ц. Д. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, гр.Казанлък, бул.”23-ти пехотен Ш. полк”, № 25, вх.Б, ап.14 заплати на Л. Т. П., гр.Варна, ул.”Генерал С.” № 13 А, ет.6, ап.17 сумата 830 лв (осемстотин и тридесет лева) разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. Т. П., гр.Варна, ул.”Генерал С.” № 13 А, ет.6, ап.17, да заплати сумата 40 лв (четиридесет лева) – държавна такса за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: