Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. София, 22.01.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ
АННА НЕНОВА
при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1867/2023 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция „Земеделие„ – Стара Загора против решение № 164/16.05.2023 г. по т.д.№ 5/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, в частта му с която, след отмяна на решение № 867/19.10.2022 г. по гр.д.№ 932/2022 г. на Районен съд - Стара Загора, е уважен предявеният от „Еврика ЗМ“ ЕООД против касатора иск, с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД , като Областна дирекция „Земеделие „ – Стара Загора е осъдена да заплати на „Еврика ЗМ“ ЕООД обезщетение за претърпени загуби от неизпълнение на сключения между страните договор за услуга № 30-021/03.12.2020 г., в размер на 21 099 лева. В частта по уважения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, за сума от 9 491,04 лева – неустойка за неизпълнение, на основание чл. 31 от същия договор, въззивното решение е влязло в сила.
Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност правилността на постановеното въззивно решение. Относно недопустимостта му се позовава на съобразено от въззивния съд поведение на ответника, възприето като неизпълнение на договорни задължения, в период - 31.03.2021 г. – 27.07.2021 г., различен от посочения от ищеца - 17.06.2021 г. – 19.10.2021г.. Недопустимо намира и присъждането на двукратно обезщетение за едни и същи вреди, доколкото наред с обезщетение на основание чл. 82 ЗЗД е присъдена и кумулативно неустойка, като отнапред договорено по размер обезщетение за същите вреди. Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с чл. 82, ал. 1 ЗЗД, тъй като претендираните за обезщетяване вреди не произтичат пряко и непосредствено от поведението на ответника и не са предвидими. Неправилните изводи на съда по приложението на материалния закон се сочат и като резултат от съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК - необсъдени възражения на ответника и свързани с тях доказателства, относно релевирания от ищеца период на неизпълнение и за обусловена от бездействие на самия ищец вреда, поради непредприета организация на вече възложените две обучения, в периода след отпадане на противоепидемичните мерки, за които ответникът не счита, че е дължал повторно възлагане. Основно се акцентира на непредвидимост на претендираните вреди, тъй като при сключването на договора и при обусловеност, съгласно същия, на дължими от изпълнителя действия само въз основа на отправено изрично възлагателно писмо, възложителят Областна дирекция „Земеделие„ – Стара Загора не е могъл и не е бил длъжен да предвиди сочените вреди, като последица от преждевременно сключени с трети лица, но в изпълнение на все още невъзложени на „Еврика ЗМ„ ЕООД дейности по изпълнение на договора за обществена поръчка. В този смисъл, сключването на договорите с трети лица касаторът визира като действия извън „обичайното стечение на обстоятелства„.
Ответната страна - „Еврика ЗМ„ ЕООД – оспорва касационната жалба, като споделя решаващите изводи на съда за правилни и в съответствие със закона за отговорността при забавено изпълнение на задължение по договора.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:
Ищецът „Еврика ЗМ“ ЕООД претендира обезщетение за претърпяна вреда, в причинност с неизпълнение от ответника на сключения помежду им договор № 30-021/03.12.2020 г. за възлагане на обществена поръчка, с предмет услуга по организиране и провеждане на 5 двудневни и 4 тридневни специализирани обучения на служителите на Областна дирекция „Земеделие„ – Стара Загора. Обезщетението от 21 099 лева ищецът съизмерява със сбора от сумите на заплатени от него на трети лица неустойки – по сключени с тях, в качеството им на подизпълнители по сключения с ответника договор, 7 договора, от които : един- с дружество - туроператор „Бон – тур БГ„ООД, за осигуряване хотелско настаняване на служителите на ответника, включени в специализирани обучения и шест - с физически лица – преподаватели, за провеждане на съответните обучения. Всички договори са сключени на 15.03.2021 г., със срок до 03.12.2021г., като съдържат неустоечна клауза, за дължима, при едностранно прекратяване на договора от страна на възложителя „Еврика ЗМ „ЕООД, неустойка в размер на 30 % от стойността на договора, т.е. от уговореното в същия възнаграждение. Ищецът се позовава на предприето от него едностранно прекратяване на тези договори с трети лица и съответно заплащане на дължимите неустойки – доказано по делото, по причина виновното поведение на ответника, който, в срока на сключения с ищеца договор – уговорен „до изпълнение на всички поети от страните задължения, но за не повече от 12 месеца, считано от сключването му„ - чл.4 / , т.е. до 03.12.2021 г., не е възложил на ищеца уговорените обучения, независимо от демонстрирана от последния готовност да изпълни. Позовава се на изпратени му от ответника две възлагателни писма от 11.03.2021 г.– за организиране на две двудневни обучения на 30 служителя, по темите „ Здравословни и безопасни условия на труд на служителите на ОДЗ при работа, сигурност и безопасност на работа„ и „ Защита на земеделските земи от пожари и контрол по предотвратяването им„. Твърди, че е предприел организацията на семинарите в периода 25 - 27 март 2021 г., като с отговори от 15.03.2021 г. на възлагателните писма на ответника / представени по делото /, е посочил дати и място на семинарите. Провеждането им на посочените дати се осуетило поради форсмажорни обстоятелства - обявени временни противоепидемични мерки, във връзка с разпространението на Covid 19, за периода 22.03.2021 – 31.03.2021г.. С последващи писма от 17.06.2021г., 02.09.2021г., 13.09.2021г. и 14.09.2021г., ищецът поканил ответника да предприеме необходимите действия за започване изпълнението на сключения договор, т.е. да му бъде възложена организацията на уговорения брой и с конкретна тема семинари, заявявайки готовност за изпълнение. В исковата си молба визира период на бездействие на ответника от 17.06.2021г. до 19.10.2021г. Сочи, че ответникът не е предприел възлагане, като във връзка с предявеното му от ищеца „възобновяване на дейностите по договора“, с писмо № 15 от 02.09.2021г., се е позовал на обективна невъзможност – ангажираност на служителите в провежданата кампания по сключване на доброволни споразумения за ползване на земеделски земи за стопанската 2021г. – 2022г. и извършването на теренни проверки / конкретно за предложените дати за провеждане на вече възложените 2 семинара – 16,17 и 18 септември 2021г. - писмо изх.№ ПД -05-4-11/14.09.2021г./. Позовавайки се на същата обективна невъзможност за провеждане и на останалите предвидени обучения, ответникът е прекратил предсрочно договора, с писмо от 19.10.2021г. Предвид последното и като оспорва наличието на невиновна невъзможност на ответника да му възложи провеждането на договорените обучения, респ. да приеме изпълнението, ищецът претендира обезщетение за понесени вреди, в размер на заплатените на подизпълнителите неустойки, но предявява и иск, основан на чл. 31 от сключения договор, за неустойка, в размер на 9 491,04 лева – присъдена с въззивното решение, в тази му част влязло в сила, поради касационна необжалваемост, съгласно чл. 280, ал. 3, т.1, пр. второ ГПК.
Ответникът оспорва исковете, като този за неустойка, на основание чл. 31 от договора, счита изначално неоснователен, тъй като клаузата предвижда обезщетение за вреди от забавено изпълнение, а не от пълно неизпълнение, каквото се сочи и е предмет на установяване и по иска, основан на чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Съответно намира недопустимо кумулирането на обезщетение по чл. 82 ЗЗД и неустойка, за обезщетяване на едни и същи вреди. Оспорва настъпили в причинност с поведението си вреди за ищеца, тъй като насрещно задължение за същия, в изпълнение на сключения договор, възниква едва с отправянето на възлагателно писмо, но по отправените две възлагателни писма обучението е осуетено, поради форсмажорно обстоятелство - наложени временни противоепидемични мерки, спрямо първоначално определените дни за провеждане и поради обективна невъзможност за отделяне служителите му от работа, в предложените от ищеца по-късни дати, вкл. и за останалите предвидени като брой с договора, но невъзложени от ответника обучения. Ответникът акцентира на обстоятелството, че ищецът не е съгласувал с него начина и организацията за провеждане на обученията, вкл. изпълнението чрез подизпълнители и конкретните лектори, съгласно предвиденото в чл. 1, ал. 3 от договора. Навежда довод за тенденциозно сключване на договорите с подизпълнители, единствено с цел реализиране настоящата претенция, съответно – сключването им на дата, различна от посочената - 15.03.2021г., оспорвайки я като действителна дата на договаряне, както и оспорвайки договорите с трети лица за симулативни / какъвто е смисълът на неточно заявеното оспорване на „верността им„ /.Акцентира на ненужното и нелогично сключване на договорите с подизпълнители, за срок от 15.03.2021г., въпреки че към този момент са възложени само две от общо 9 предвидени обучения, т.е. без възлагане за останалите седем, както и обвързването на тези договори със срок до 03.12.2021г., въпреки че съгласно чл. 5 от сключения между страните договор срокът за организиране и провеждане на всяко конкретно обучение е 15 календарни дни от датата на писменото възлагане и предаване необходимите изходни данни и информация от възложителя. В този смисъл, страната противопоставя довод, че визираните вреди са изцяло в причинност с поведението на ищеца, вкл. поради неразумното му ангажиране с неустоечни клаузи. Ответникът оспорва и реално извършени плащания на неустойки в полза на подизпълнителите.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете.
За да промени правния резултат и уважи и двата иска, въззивният съд е приел следното : съгласно договореното, за изпълнителя не е възникнало задължение да съгласува с възложителя условията по изпълнението, предвидени в Приложение № 1 към сключения договор, с изключение на предвиденото в т. 13, но в 7-дневен срок преди съответното обучение. Предвид това, несъстоятелно е възражението на ответника, че е налице - обуславящо собственото му - неизпълнение на ищеца. Съдът е приел, че сключените с подизпълнители договори са в изпълнение на възложеното с двете възлагателни писма от 11.03.2021 г. , съгласно чл. 1 от договора, който не съдържа забрана за договаряне с подизпълнители, а последното е и житейски оправдано. Приел е, че чл. 3, ал. 1 от договора не намира приложение в настоящата хипотеза и изпълнителят не е бил длъжен да уведоми възложителя за ангажирането на подизпълнител, тъй като такова задължение би възникнало само ако би упоменал такъв в офертата си до възложителя. Позовавайки се на чл. 28, т. 1 и т. 5 от договора съдът приема, че за възложителя е възникнало задължение да приеме изпълнението на услугите от ищеца, когато отговарят на договореното, както и да му окаже необходимото съдействие във връзка с изпълнението. На това задължение кореспондира поетото с чл. 25, т. 2 от договора право на изпълнителя да получи необходимото съдействие от възложителя. Оттук насетне съдът е разгледал писмата на ищеца до ответника от 17.06.2021 г., 13 и 14 септември 2021г., изразяващи готовността му да престира, като предложено изпълнение, на което кореспондира възникнало за възложителя задължение да възложи изпълнението, при това в качеството му на необходимо за изпълнението на ищеца съдействие. Следователно, за периода 31.03.2021 г. / отпадане на противоепидемичните мерки до 27.07.2012г. / датата на заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите, с която са възложени дейностите, противопоставени от ответника като причина за невъзможност да осигури служители за обучения / според въззивният съд е съществувал разумен и подходящ за изпълнение срок от 4 месеца, в които за ответника не е съществувала невъзможност за изпълнение / макар предходно да е прието, че за същия задължение е възникнало след 17.06.2021г. /. Като е приел за установено заплащането на неустойки от ищеца, в полза на трети лица – подизпълнители, в общия размер от 21 099 лева, както и че намаляването на имуществото му с тази сума съставлява пряка и непосредствена, предвидима последица от неизпълнението на ответника, въззивният съд е уважил предявения иск по чл. 82 ЗЗД, в претендирания размер. Уважен е за същите вреди / доколкото не са заявени от ищеца, нито коментирани от съда други / и иска за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въпреки че чл. 31 от договора урежда неустойка за забава в изпълнението на страна по същия, а предходният иск е уважен поради пълно неизпълнение, каквото се и твърди, доколкото договорът е окончателно прекратен, без предприето – според ищеца и съда - каквото и да било изпълнение от страна на ответника.
С определение № 1067/25.01.2024г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато по въпроса : Допустимо ли е кумулирането на неустойка и обезщетение за вреди от неизпълнение на едно и също договорно задължение ? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , поради противоречие на въззивното решение с приетото в решения по т.д. № 1141/2010 г. и т.д.№ 450/2011 г. на І т.о. и гр.д.№ 1549/2000 г. на V г.о. на ВКС.
Както вече се е произнесъл настоящият състав, в определението по чл. 288 ГПК, несъстоятелни са доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, само предвид несъобразяване от съда периода на визирано от ищеца бездействие на ответника, в изпълнение на задължения по договора, доколкото исковете се основават на липса на каквото и да било изпълнение от негова страна, в качеството на възложител. Конкретизацията на периода от страна на ищеца е с оглед връзката му с релевирани, относими към преценка за възникване отговорността на ответника, обстоятелства. Съобразяването на друг период, вместо посочения, без съпътстващи го различни от вече заявените обстоятелства и петитум, не води до произнасяне на съда по друг, вместо по предявения иск, а единствено до произнасяне в несъответствие с твърденията на самата страна, подлежащо на преценка за правилност, а не за недопустимост. Същото важи и по отношение довода за недопустимост, поради уважаването и на двата иска, но в обезщетяване на едни и същи вреди – не се касае за произнасяне в отклонение от предявеното, поради липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на всяка от претенциите, поради което правилността на кумулативното обезщетяване подлежи на преценка по същество.
По правния въпрос :
В решение по т.д.№ 450/2011г. на І т.о. на ВКС, към което препраща и решение по т.д.№ 11412010 г. на ІІ т.о. на ВКС, е прието, че обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението, но с уговорката за неустойка не се ограничава размера на обезвредата на кредитора. Изводът се основава на нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката. Законодателят е уредил отговорността за вреди от неизпълнение на договорно задължение в разпоредбите на чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По правилото на чл. 82 ЗЗД вредите, представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, ако са в размер надхвърлящ уговорената неустойка между страните, имат характер на “по-големи вреди”, по смисъла на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Следователно, претенцията за обезвреда на кредитора може да включва както уговорената неустойка, така и обезщетение за действителните вреди, но само тези, които са над размера на неустойката.
Същото е прието и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения по т.д.№ 838/2008г. на ІІ т.о. и т.д.№ 944/2012г. на І т.о. на ВКС, в съответствие и с предходно формирана казуална практика на касационна инстанция , с решения по т.д. № 579/2004г. на ІІ т.о. и т.д. № 676/2005г. на І т.о. на ВКС : доколкото неустойката има и санкционна функция, няма законова пречка за кредитора да я претендира, независимо от присъденото му с влязло в сила решение, предхождащо предявения иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено изпълнение на едно и също парично задължение, ако размера на лихвата се приспадне от размера на неустойката. Следователно, недопустимо е кумулирането на неустойка за забава на парично задължение с парично обезщетение по чл. 86 ЗЗД, в размер на законната лихва за същото неизпълнение, когато неустойката по размер покрива размера на действителните вреди , т.е. е равен или по-голям от размера на същите.
Разрешението в посочените съдебни актове, което се споделя и от настоящия състав, независимо че е дадено в хипотеза на обезщетяване на вреди от забавено изпълнение, е аналогично приложимо и за хипотеза на обезщетяване на вреди от пълно неизпълнение / какъвто е настоящия случай / или на неточно изпълнение, като се има предвид, че преценима за кумулиране би била договорена компенсаторна или неустойка за обезщетяване вреди от развалянето на договора, а не и мораторна неустойка, каквато е договорена между страните по настоящия спор. Присъждането на мораторна неустойка предполага прието по договора изпълнение, но самото то забавено.
По съществото на касационната жалба:
Ищецът не е претендирал, в обезщетяване с иска по чл. 92 ЗЗД, вреди, различни от предявените с този по чл. 82 ЗЗД, нито иска по чл. 82 ЗЗД е предявил за присъждане на разликата между сумата на неустойката и действителния размер на претърпените вреди от същото неизпълнение на ответника. Въззивният съд не е мотивирал размер на претърпяна от неизпълнението на ответника вреда, надхвърлящ размера на уговорената неустойка. При това, клаузата на чл. 31 от договора не урежда компенсаторна по вид неустойка за неизпълнение, каквато само би могло допустимо / но при съблюдаване на възприетото в цитираната практика недопускане неоснователно обогатяване на кредитора / да се кумулира с така предявения иск за обезщетяване на вреди, според предмета и основанието му. Неправилността на въззивния акт в тази му част – уважаването на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД - не е обект на допуснат касационен контрол, но последиците му следва да се съобразят спрямо размера на обезщетението по чл. 82 ЗЗД, в случай на преценка за основателност на иска и съобразно размера на действително претърпените вреди от ищеца.
Предявеният иск по чл. 82 ЗЗД, обаче, е изначално неоснователен.
При виновно неизпълнение на договорните си задължения длъжникът носи отговорност да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. При доказана недобросъвестност на длъжника обезщетението е за всички преки и непосредствени вреди.
В правната теория и съдебна практика безпротиворечиво се приема, че преки и непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника / напр. от поведението на кредитора, трето лице или непреодолима сила / те са косвени / така решение № 296 от 05.11.2013г., гр.д. №48/2013г., ВКС, IV г.о.; решение №190 от 12.08.2014г., гр.д. №6532/2013г., ВКС, IV г.о.; решение №240 от 07.05.2015г., т.д. №317/2014г., ВКС, I т.о.; решение №245 от 31.07.2017г., т.д. №3625/2015г., ВКС, I т.о.; решение №182 от 21.11.2018г., т.д. № 3103/2017г., ВКС, I т.о., реш.№ 73 по т.д.№ 897/ 2009 год. на І т.о. ВКС и др. /. Вредата е „пряка„ и „непосредствена„ последица от неизпълнението, когато то е „необходимо” и „достатъчно” условие за настъпването й „в обичайна среда„. Неизпълнението е „необходимо” условие, когато без него вредата със сигурност не би настъпила. То е „достатъчно„ условие, когато само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата. Косвени са вредите, които са нетипичен резултат на неизпълнението – в конкретния случай са настъпили, но при обичайно стечение на обстоятелствата не настъпват / така в реш.№ 296 по гр.д.№ 48/2013 год. на ІV г.о. на ВКС /.
Квалификацията на подлежащите за обезщетяване вреди като „преки„ и „непосредствени„ / втората квалификация няма изведено в теорията и практиката самостоятелно смислово значение / по необходимост предхожда квалификацията им като „предвидими„,, защото предвидимите вреди са по-тесен кръг преки и непосредствени вреди - вреди, които длъжникът е могъл или е бил длъжен да предвиди, при това към момента на пораждане на задължението / така в решения по гр.д.№48/2013г. и гр.д.№ 6532/2013г. на ІV г.о., т.д.№ 317/2014г., т.д.№ 3625/2015г., т.д.№ 3103/2017г. на І т.о. на ВКС и др. /, с оглед обстоятелствата, които са му били известни или са могли да му бъдат известни, при полагане на дължимата грижа, към същия този момент, но доколкото по начало са необходимо, закономерно настъпващи като резултат от неизпълнението.
Между неизпълнението на длъжника и вредата следва да е налице такава обвързаност, че последната да е необходим, закономерен, сигурен резултат от и само от неизпълнението / т.е. не би настъпила само от действието на други, макар съпътстващи неизпълнението фактори /. Определянето на вредите като преки, непосредствени и предвидими се извърша във всеки отделен случай, с оглед конкретните факти и обстоятелства.
Сключеният между страните договор е рамков по своя характер – рамково споразумение по смисъла на Закона за обществените поръчки, обн. ДВ бр. 13/16.02.2016 г., приложим в редакцията му след изм. обн. ДВ бр.23/14.03.2020г.. Със същия е поето от ответника – възложител общото задължение да възложи на изпълнителя, в рамките на конкретно определен срок, организацията и провеждането на конкретно определени по брой и тематика обучения за служителите си, като заплати така предоставената му от изпълнителя услуга. С договора ищецът - изпълнител е поел да организира и проведе така възложените му семинари, в съответствие с предварително определени в предложението за изпълнение / приложение № 3 към договора /, съгласно техническата спесификация / приложение № 1/ параметри и условия, при прогнозна стойност на изпълнението, съгласно Приложение № 2 към договора за услуга. Конкретното съдържание на дължимата услуга, обаче, не е индивидуализирано в окончателна степен с приложенията към договора и съгласно чл. 1, ал. 3 от същия подлежи на допълнително договаряне между страните. Достатъчно индивидуализирани по съдържание насрещни задължения на страните, във връзка с конкретната организация и провеждане на отделно обучение, респ. задължение на ищеца – изпълнител, съгласно чл. 1, ал. 2 от сключения договор за услуга, по организацията и провеждането на отделно обучение, в обхвата на предварително предвидените по чл. 1, ал. 1 от договора за услуга и Техническата спесификация / Приложение № 1 към договора /, възникват едва с отправено от възложителя до изпълнителя конкретно възлагане и след изготвяне от изпълнителя и предварително съгласуване с възложителя начина на организация на обучението. Разпоредбите на приложенията към договора за услуга действително са с предимство, спрямо разпоредбите на договора, съгласно чл. 39, ал. 2, т. 2 от същия, но само в случай, че между същите е налице противоречие. Такова противоречие, досежно изискването за изрично възлагане от възложителя и задължението за предварително съгласуване между страните, в съответствие с единствено общо предвидените изисквания и параметри на услугата в приложенията към договора, няма. Несъстоятелно е съображението на въззивния съд, че приложенията към договора за услуга установяват в пълнота съдържанието на дължимата от изпълнителя престация и за същия не възниква задължение за предварително съгласуване, освен на изпълнението му, поето с т. 13 от приложения № 1 и № 3 / изготвяне и представяне на възложителя,в срок от 7 дни преди обучението на учебната програма, презентациите, обучителните материали, анкетните карти и всички продукти, свързани с поръчката /.
За рамковия характер на сключения договор свидетелстват и пряко разпоредби от същия. Така в чл. 4 от договора, срокът му на действие е уговорен „до изпълнение на всички поети от страните задължения по същия, но за не повече от 12 месеца, считано от датата на сключването му„. Аналогично в чл. 34, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора, прекратяването му е договорено алтернативно: „ с изтичане на срока на договора“ или с „изпълнение на всички задължения на страните по него„. Така договорени разпоредбите допускат прекратяване на договора и само с изтичането на срока, без изпълнение на поетите задължения - възмездно възлагане срещу организиране и провеждане на всички, определени по брой и тематика, обучения за служители на възложителя, както и предсрочно, в случай на изпълнението им. Ако се приеме, че със сключването на договора са окончателно възложени и е настъпила изискуемост на насрещните задължения на изпълнителя за всички договорени обучения, то визирането на конкретен срок на действие на договора се явява безпредметно. Безпредметен би се явил и уговореният с договора самостоятелен / извън срока по чл. 4 / срок за изпълнение от страна на „Еврика 3М„ ЕООД по всяко отделно възлагане /чл.5 /.
Предвид рамковия характер на договора за услуга, конкретно правоотношение по представяне на такава услуга, с предмет организация и провеждане на отделно обучение, в обхвата на предварително договорените, следва да се счита възникнало след възлагане от Областна дирекция „Земеделие„ и съгласуване на условията, съществени за интереса на възложителя, съвместно от страните, в съответствие с чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора. Възлагане е отправено за две обучения, непроведени поради наличието на форсмажорни обстоятелства / ковид епидемия /. Възлагането, по мнение на настоящия състав, следва да се счита отпаднало, при неосъществяване на обучението, по обективни причини, поради безвиновна невъзможност на страните, в предвидения съгласно чл. 5 от договора 15 – дневен срок. Няма спор между страните, че ново възлагане на предвидено с договора обучение не е последвало.
В случая се претендират вреди, в причинност с невъзлагане от страна на Областна дирекция „Земеделие„ – Стара Загора на предвидените в договора 9 бр. обучения – неизпълнение на общото задължение за конкретно договаряне на 9 бр. поръчки, като вредите се съизмеряват с платени от „Еврика 3М“ ЕООД неустойки по сключени граждански договори с лектори и с тур-оператор, за осигуряване на хотелско настаняване. Задълженията по тези договори не са поети в изпълнение на конкретно правоотношение между настоящите страни, в резултат на изрично възлагане и предварително съгласуване. Само на това основание така заплатените неустойки не съставляват преки и непосредствени вреди от неизпълнението на задължението на ответника за възлагане - не биха настъпили като нормална, закономерна, безусловна последица само и единствено от същото и независимо от поведението на ищцовото дружество, предприело преждевременно действия за подсигуряване на евентуалното си бъдещо и все още неизискуемо изпълнение, по организацията и провеждането на всички предвидени обучения. Действително съществува риск, в краткия 15 – дневен срок от възлагането, изпълнителят да не би могъл да подсигури лектор или хотелско настаняване за конкретното обучение, но това е следвало да бъде съобразено от него при приемане условията на обществената поръчка.
Впрочем, страните неправилно визират третите лица, с които ищецът е договарял, като подизпълнители по договора за услуга. Такива биха били само лица, на които са превъзложени от изпълнителя задължения с предмета на договора за услуга – организация и провеждане на обученията. При наличие на конкретно възлагане и съгласуване между страните, договарянето от изпълнителя с трети лица е изпълнение на поетите от него задължения. Затова и разпоредбите от договора за услуга, касаещи подизпълнители / чл. 3, чл. 12, чл. 26, т.5 и т.10 /, са неотносими към настоящия спор и конкретно – предвиденият кратък тридневен срок за сключване на договори с подизпълнители, считано от сключването на договора за обществена поръчка.
Като не отговарят на характеристиката за преки и непосредствени, неотносим е коментар за предвидимостта на така претендираните от ищеца вреди.
Следователно, искът по чл. 82 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, след отмяна на въззивното решение , с което е уважен изцяло.
С оглед изхода на спора въззивното решение следва да се коригира и в частта по възмездяването на разноски за първа и въззивна инстанция, с оглед частично влязло в сила въззивно решение, по уважения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, в размер на 9 491,04 лева. Изчислени пропорционално дължимите в полза на ищеца разноски от заплатена държавна такса в първоинстанционното производство възлизат на 379,64 лева , а за заплатено адвокатско възнаграждение – на 465,40 лева и следователно над тези размери, до присъдените суми от 1 223,60 лева от държавна такса и 1 500 лева – от заплатено адвокатско възнаграждение или над сумата от общо 845,04 лева до присъдените 2 723,60 лева въззивното решение следва да бъде отменено. Аналогично за въззивна инстанция, припадащи се на уважения иск са разноски от 189,82 лева – заплатена държавна такса и 961 лева – заплатено адвокатско възнаграждение или за размера над сумата от 1 150,82 лева и до присъдените 3 709 лева, въззивното решение следва да бъде отменено. За защитата на ответника, съобразно отхвърления иск по чл. 82 ЗЗД, следва да му бъдат присъдени разноски за първа инстанция в размер на 550 лева / от платено възнаграждение за вещо лице по допуснатата СИЕ, относима към разглеждането на този иск / и 300 лева за въззивна и инстанция, юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Следва да бъдат възмездени понесените от ответника разноски за касационното производство в размер на 452 лева – заплатени държавни такси и 3 550 лева – платено адвокатско възнаграждение или общо сумата от 4 002 лева. Не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА решение № 164/16.05.2023 г. по т.д.№ 5/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, в частта му с която, след отмяна на решение № 867/19.10.2022 г. по гр.д.№ 932/2022 г. на Районен съд - Стара Загора в тази му част, е уважен предявеният от „Еврика ЗМ“ ЕООД против Областна дирекция „ Земеделие „ – Стара Загора иск, с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и е осъдена Областна дирекция „Земеделие „ – Стара Загора да заплати на „Еврика ЗМ“ ЕООД обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на сключения между страните договор за услуга № 30-021/03.12.2020 г.,в размер на 21 099 лева, к а к т о и в частта в която Областна дирекция „Земеделие„ – Стара Загора е осъдена да заплати на „Еврика 3М“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , разноски за първоинстанционното производство над размера от 845,04 лева и разноски за въззивното производство над размера от 1 150,82 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Еврика ЗМ“ ЕООД против Областна дирекция „ Земеделие „ – Стара Загора иск, с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД , за осъждане Областна дирекция „Земеделие „ – Стара Загора да заплати на „Еврика ЗМ“ ЕООД сумата от 21 099 лева – обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на сключения между страните, по реда на ЗОП обн. ДВ бр. 13/16.02.2016 г. в сила от 15.04.2016 г., договор за услуга № 30-021/03.12.2020 г. от страна на ответника.
ОСЪЖДА „Еврика 3М“ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Областна дирекция „Земеделие„ – Стара Загора 550 лева - разноски за първоинстанционното производство, 300 лева - юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция и 4 002 лева – разноски за касационна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: