ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети август, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА


като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1046 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Е. К. против определение №598 от 16.02.2016 г. по ч.гр.д.№4930/2016 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №90729 от 03.09.2015 г. по т.д.№4041/2014 г. на СГС, с което е върната частна жалба с вх.№86947 от 06.07.2015 г., подадена от Е. Е. К..
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Посочва се, че молба с вх.№86947 от 06.07.2015 г. няма характер на частна жалба, а с нея е било поискано да се администрира подадена по пощата и входирана в СГС на 17.02.2015 г., частна жалба, която не е била администрирана от съда, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, са поставени въпроси, с които жалбоподателят поддържа наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение САС е приел за правилно становището на първоинстанционния съд, че молба вх. №86947/ 06.07.2015 г. има характера на частна жалба и тъй като в указания срок не са изпълнени указанията за посочване на обжалвания с визираната молба акт, е потвърдил първоинстанционното определение.
Настоящият състав намира, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалвания съдебен акт - т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, че независимо от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси, обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за осъществяване на проверка на допустимостта му.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК, на инстанционен контрол пред съответния съд подлежат само тези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които законът изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани.
В случая с обжалваното пред въззивния съд разпореждане №90729 от 03.09.2015 г. по т.д.№4041/2014 г. на СГС, първоинстанционният съд е върнал молба с вх.№86947 от 06.07.2015 г. С тази молба Е. Е. К. е поискала от съда да администрира подадена на 16.02.2015 г. чрез куриер, частна жалба срещу разпореждане №1460/28.01.2015 г. на СГС за връщане на исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство, в частта й по предявените искове по чл.71 от ТЗ и чл.29 от ЗТР. По никакъв начин обаче от съдържанието на визираната молба не може да се направи извод, че с нея се обжалва постановен от първоинстанционния съд, съдебен акт. В този смисъл разпореждането за връщането й не прегражда развитието на производството, а тъй като от друга страна законът не е предвидил обжалваемост на това разпореждане, произнасяйки се по частна жалба срещу необжалваем съдебен акт, въззивният съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено.
С оглед установените по делото факти: 1. Наличие на частна жалба с вх.№19868 от 16.02.2015 г. срещу разпореждане №1460/28.01.2015 г. на СГС за връщане на исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство, в частта й по предявените искове по чл.71 от ТЗ и чл.29 от ЗТР, която частна жалба е върната с влязло в сила на 04.04.2015 г. разпореждане 2. Наличие на частна жалба /находяща се на л.13 и сл. от ч.гр.д.№1530/15 г. на САС/ срещу разпореждане №1460/28.01.2015 г. на СГС за връщане на исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство, в частта й по предявените искове по чл.71 от ТЗ и чл.29 от ЗТР, която частна жалба е подадена на 16.02.2015 г. чрез куриер /видно от товарителница, находяща се на л.5 от ч.гр.д.№1530/15 г. на САС, в която изрично е посочено, че се подават 2 бр. частни жалби/, но не е входирана в регистратурата на СГС, след връщане на делото на първоинстанционния съд, същият следва да извърши преценка дали подадената чрез куриер частна жалба представлява уточнение/допълнение на частна жалба с вх.№19868 от 16.02.2015 г. или е самостоятелна жалба, подлежаща на администриране. В случай, че възприеме първата хипотеза, в зависимост от това, дали при постановяване на влязлото в сила на 04.04.2015 г. разпореждане е формирал воля в тази насока, но не я изразил или такава воля не е била формирана изобщо, съдът следва или да отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка в разпореждането, или да върне частната жалба, подадена чрез куриер, с ново разпореждане. Ако прецени, че е налице самостоятелна жалба, същата следва да бъде надлежно администрирана, включително и чрез даване на указания за отстраняване на евентуално допуснати нередовности.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №598 от 16.02.2016 г. по ч.гр.д.№4930/2016 г. на САС.
ОБЕЗСИЛВА определение №598 от 16.02.2016 г. по ч.гр.д.№4930/2016 г. на САС.
Връща делото на СГС за продължаване на процесуалните действия и изпълнение на дадените в мотивите на определението указания.
Определението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.