РЕШЕНИЕ
N 114
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3933/2016 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 301 от 19.05.2017 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение № 2814 от 07.04.2016 г. по гр. д. № 9907/2010 г. на Софийски градски съд. Проверката е допусната по разрешените с него въпроси относно: - допустимостта на извършения косвен съдебен контрол, върху решението на административния съд, постановено в производство по обжалване на отказ за отмяна на отчуждаването и предпоставка ли е за упражняване на това правомощие възражението за незаконосъобразност от ответната страна и по въпроса относно размерът на обезщетението, което подлежи на връщане след отмяна на отчуждаването при проведените в страната деноминации на лева.
Касационното обжалване е инициирано от П. С., която иска отмяна на решение № 2814 от 07.04.2016 г. по гр. д. № 9907/2010 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 29.04.2010 г. по гр. д. № 11467/2005 г. на СРС, І-во г. о., 38 състав, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу С. Б. АД, [населено място] ревандикационен иск за 1/3 ид. ч. от част от имот пл. № 284а (стар) от кв. 80 по плана на район Банкя, заключен по буквите А-Б-В-Г-Д-Р-З-А, попадаща в парцел І, кв. 80А, по плана на [населено място], с площ от около 5730 кв. м. съгласно заключението на вещото лице и приложената към него скица от 12.02.2010 г., която е неразделна част от решението.
Ответникът по касация оспорват касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., разгледа жалбата по наведените основания и установи следното:
Производството е по предявен ревандикационен иск.
От фактическа страна по делото е установено, че ищцата е наследница на И. С.. Последната е придобила чрез договор за покупко-продажба, сключен с М. С. през 1917 г., правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от нива с площ от 6402 кв. м., съставлявала част от нива цялата от 14.00 дка в м. Голямата”, в землището на [населено място] и същата част от нива с площ от 4326.50 кв. м. в м. „Голямата нива”, образуваща парцели 6, 8 и 9 от кв. (не е посочен) по плана на [населено място]. Закупените имоти са били съседни, което следва от посочените общи съседи: Г. А. и д-р П. Л. и посочения като съсед за втория имот от две страни Младжо С., който е продавач на първия. С писмени доказателства: удостоверение от ГИС София от 29.05.2014 г. (л. 82 от въззивното дело) и приложена към него скица е установено, че имотът на Младжо С., част от който е закупила наследодателката на ищцата, е бил заснет с пл. № 302 в кадастралния план от 1915 г. От представената скица № 6858 от 26.07.1961 г. (л. 106 от гр. д. № 9907/2010 г. на СГС) се установява, че следваща дворищна регулация за [населено място] е била утвърдена със заповед № 127 от 4.03.1960 г. и по данни от плана 1/3 ид. ч. от имот пл. № 284а от кв. 80, с площ от 7752.00 кв. м. е записан на И. С.. Отразено е, че кв. 80 е отреден за Балнеоложки комплекс.
От приетото като доказателство удостоверение № ИД-94-71-27/1/ от 11.09.2013 г., издадено от Столична община, се установява, че имот пл. № 248а (стар), кв. 80, м. Банкя е отчужден за „ЦК на БПФК-МНЗ-Балнеоложки санаториум” със заповед № 127 от 1960 г. Процедура по отчуждаване на имота от С. е проведена през 1961 г. по преписка 39/1962 г. Отчуждаването е извършено за нуждите на ЦС на ПС за балнеосанаторуим на леката промишленост. С протокол от 21.07.1961 г. е определено парично обезщетение в размер на 31008 лв. за притежаваните от нея 2548.00 кв. м. при цена от 12.00 лв. за кв. метър. И. С. е подала жалба срещу оценката на 11.08.1961 г. По делото няма данни за изхода на спора и как е приключило отчуждителното производство.
След влизане в сила на ЗВСВНОИ наследниците на И. С. са поискали да бъде отменено отчуждаването, тъй като имотът не е бил усвоен за мероприятието, за което е бил отчужден.
Отказът на кмета на [община] да отмени отчуждаването на имота е бил обжалван пред СГС по реда на чл. 4 ЗВСОНИ, който с решение от 26.02.1999 г. по а. х. д. № 586/1998 г. е отменил отчуждаването за имот пл. № 248а (стар) в кв. 80 по плана на [населено място]. Това решение е потвърдено с решение на ВАС, постановено на 11.04.2000 г. по адм. д. № 6267/1999 г.
Ответникът по иска „С. – Б. АД е противопоставила възражение, че с договор за приватизация от 21.12.2000 г. министерство на здравеопазването, в качеството си на оторизиран орган по приватизацията и собственик на капитала, с който е регистрирано дружеството е продало на [фирма] 62377 акции, представляващи 67 % от капитала на продавача. В т. 4 на договора е посочено, че включените в баланса на приватизиращото се дружество към 30.06.2000 г. активи, включително и недвижимите имоти, са собственост на Българската държава и към тях няма претенции с изключение на описаните в приложение № 3 и възможните такива по ЗОСОИ. Поддържал е и довод, че не са били налице предпоставките за отмяна на отчуждаването, тъй като мероприятието, за което е бил отреден и отчужден имотът, е било реализирано.
За да постанови решение за отмяна на отчуждаването, административния съд въз основа на приета техническа експертиза е приел за установено, че имот 284а не е бил засегнат от строителството на балнеоложкия санаториум – мероприятието, за което е бил отчужден.
Въззивният съд, в производството по ревандикационния иск, е извършил косвен съдебен контрол върху решението за отмяна на отчуждаването и е намерил, че не са били налице предпоставки за това, тъй като мероприятието, за което е бил отчужден имота – балнеоложки комплекс, е реализирано. Приел е, че упражняването на този контрол е допустимо, тъй като към момента на датата на постановяване на решението от Върховния административен съд, на която дата решението за отмяна на отчуждаването е влязло в сила, имотът е бил собственост на търговското дружество, независимо от това, че собственик на капитала му е била държавата, в лицето на Министерство на здравеопазването.
На следващо място е формирал извод, че касаторката не е възстановила полученото обезщетение, тъй като внесената от нея сума от 6.30 лв. не съответства на дължимото обезщетение. Обезщетението за отчуждения й имот от наследодателката И. С., е било определеното на 27.07.1961 г. в размер на 31008.00 лв., т. е. след проведената парична реформа в началото на м. януари 1962 г. на основание ПМС № 149 от 22.07.1961 г. и преди извършената през 1999 г. деноминация на лева. Възстановяването на полученото обезщетение е станало да бъде съобразено с деноминацията, извършена със Закона за деноминацията на лева (ДВ бр. 20 от 5 март 1999 г.), който предвижда българският лев да се деноминира, като 1000 стари лева се заменят с 1 нов лев., от което следва че дължимото обезщетение възлиза на сума около пет пъти по-голяма от внесената.
От това е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на имота, предмет на иска на основание реституция по ЗВСНОИ.
По въпросите, по които е допусната касационна проверка:
Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК предвижда възможност по изключение съдът да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административните актове, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е взела участие в административното производство по издаването и обжалването му. Косвения съдебен контрол е недопустим, ако върху акта е бил упражнен пряк съдебен контрол. Това следва от разпоредбите на чл. 302 ГПК и чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК. Тези норми са дали основание в мотивите на ТР № 5 от 14.01.2012 г. по т. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС да се приеме, че след влизане в сила на чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК ТР № 6 /2006 г. е изгубило сила в частта по т. 4, в която е прието, че косвен съдебен контрол може да се упражни и върху съдебните решения за отмяна на отчуждаването постановени в производство по чл. 4 ЗВСНОИ. Това разрешение се отнася за Държавата, тъй като тя е участвала в административното производство чрез своите органи. Намира приложение и по отношение на субектите, които черпят права от Държавата, тъй като те не могат да са носители на повече права от праводателя им. В този смисъл е задължителната практика, формирана с решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр. д. № 5615/2013 г. на ВКС, І г. о.
По вторият въпрос съдът намира, че проведените в страната парични реформи имат действие от посочената в тях дата или от влизането им в сила, ако друго не е посочено. Задължението за връщане на полученото обезщетение не е ограничено със срок. С него законодателят свързва влизането на решението за отмяна на отчуждаването в сила (чл. 6, ал. 1 ЗВСНОИ). Размерът на дължимото обезщетение се определя след съобразяване на извършените парични реформи към датата на плащането.
По същество на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение е постановено в несъответствие с дадените разрешение на правните въпроси, по които е допусната проверката му, поради което е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Извършеният косвен съдебен контрол е направен при неправилно прилагане на закона.
Тъй като административният акт – отказът на кмета да отмени отчуждаването, е бил отменен със съдебно решение, то това решение има действие по отношение на всички, както повелява чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК. От административното решение са обвързани както участниците в производството така и техните правоприемници.
След отчуждаването на имота той е станал собственост на Държавата. Бил е предоставен за стопанисване и управление на Министерство на здравеопазването. По данни от техническата експертиза (л. 52 от първоинстанционното дело) имот пл. № 248а попада в парцел ЦК на БПФК- Министерство на народното здраве-Балнеосанаториум. Ответникът по иска е регистриран като акционерно дружество „Специализирана болница за рехабилитация с решение от 08.05.2000 г. по фирмено дело 5912/2000 г. с държавно имущество. Той е правоприемник на държавата, поради което е обвързан от влязлото в сила решение през 1999 г. за отмяна на отчуждаването на част от терена, включен в парцел І в кв. 80, който съответства на частта от имот пл. 284а, попадаща в този парцел. Тази част е установена с приета техническа експертиза и е заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-Р-З-А нанесени в комбинираната скица, изготвена от в. л. инж. Д., л. 153 от пъвроинстанционното дело.
Необоснован и незаконосъобразен е изводът на съда относно размерът на обезщетението, което касаторката е следвало да възстанови, за да породи реституционен ефект решението за отмяна на отчуждаването.
По делото е представен протокол от 27.07.1961 г., съставен от комисия, назначена от председателя на ИК на ДРНС за извършване на оценка на имот пл. № 284а в кв. 80 по регулационния план на [населено място]. С взетото решение оценката е определена на сумата 31008.00 лв. На основание ПМС № 149 от 22.07.1961 г. е извършена паричната реформа считано от 1.01.1962 г. като мащабът на цените е бил изменен в съотношение 10:1.В резултат на това определеното обезщетение в протокола е редуцирано в размер на 3100.80 лв. След извършената деноминация на лева считано от 5.07.1999 г., така определеното обезщетение е в размер на 3.10 лв. Внесеното обезщетение от 6.30 лв. е два пъти по-голямо от дължимото. С внасянето му е удовлетворено изискването на закона – чл. 6, ал. ЗВСНОИ и от тази дата е настъпил реституционния ефект на решението.
При така установените факти необоснован и незаконосъобразен е изводът, че ищцата не се легитимира като собственик на 1/3 ид. ч. от частта от имот пл. № 284а в кв. 80 по плана на [населено място] от 1977 г., кой е действащия план, по данни от приетата техническа експертиза и комбинирана скица, издадена от ГИС – София на 10.03.2008 г., за имот пл. № 248а, включен в парцел І кв. 80 по плана на [населено място].
Допуснатото неправилно прилагане на закона е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение.
Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, в тази част следва да бъде постановено ново решение от касационната инстанция по съществото на спора.
Ищцата се легитимира като собственик на 1/3 ид. ч. от имот пл. № 284а стар, в кв. 80, който участва в образуването на парцел І – балнеоложки комплекс на основание реституция по ЗВСНОИ. Упражняването на фактическа власт върху имота от ответника е установено с показанията на свидетеля Ч. М., който установява и това, че по границите на парцел І от кв. 80 е материализирана ограда. Установено е и от изявлението на повереника на ответника по иска, направено в съд. заседание от 5.06.2008 г.
Доказани са елементите от фактическия състав на ревандикационния иск, поради което той е основателен и ще бъде уважен като се признае за установено по отношение на ответника, че касаторката, ищца по иска, е собственик на 1/3 ид. ч. от частта от имот пл. № 284а стар, в кв. 80, която участва в образуването на парцел І – балнеоложки комплекс и е означена с букви А, Б, В, Г, Д, Р, З, А на комбинираната скица, изготвена към петата допълнителна техническа експертиза, приета в първоинстанционното производство, съобразена с действащия регулационен план за кв. 80 на [населено място] от 1977 г. Ревандикационният иск ще бъде уважен и в осъдителната му част, с което на ищцата ще бъде осигурен достъп до съсобствения с ответника имот.
При този изход на делото ответникът ще бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски за воденето му във всички инстанции, които по данните от делото и представения списък по чл. 80 ГПК възлизат на сумата 1636 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2814 от 07.04.2016 г. по гр. д. № 9907/2010 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 29.04.2010 г. по гр. д. № 11467/2005 г. на СРС, І-во г. о., 38 състав и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], [населено място], че П. Д. С. е собственик на 1/3 ид. ч. от част от имот пл. № 284а (стар), в кв. 80 по плана на [населено място], която участва в образуването на парцел І – балнеоложки комплекс, в кв. 80 и е означена по букви А, Б, В, Г, Д, Р, З, А на комбинираната скица, изготвена към петата допълнителна техническа експертиза, приета в първоинстанционното производство (л. 153), която подписана и от състава на ВКС е неразделна част от решението и ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да предаде на П. Д. С. от [населено място], [улица], чрез пълномощника й адв. Н. С., от [населено място], ул. „6-ти септември” № 13, вх. А, владението на същия имот.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на П. Д. С. от [населено място], [улица], чрез пълномощника й адв. Н. С., от [населено място], ул. „6-ти септември” № 13, вх. А, сумата 1636 (хиляда шестотин тридесет и шест) лв. разноски за водене на делото, направени във всички инстанции.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: