5


Р Е Ш Е Н И Е


№ 171

С., 22.12.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. Х.

при секретаря И. В.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3408/2014 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Злати Д. Ж., с EГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник и съдебен адресат адвокат П. Р., срещу решение № 1061 от 22.05.2014 г. по т.д. № 739/2014 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 20.08.2012 г. по гр.д. № 3660/2009 г. на Софийски градски съд, І-2 състав за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК, че Злати Ж. дължи на [фирма] сумата 76 962 лева, на основание чл.538 ТЗ, във вр. с чл.481 ТЗ – незаплатена сума по записи на заповед от 25.10.2004 г. с падежи 30.12.2005 г., 31.01. 2006 г. и 28.02.2006 г., заедно със законната лихва от 26.08.2008 г. и разноски в полза на банката в размер на 1 521.24 лева.
С определение № 351 от 25.06.2015 год. е допуснато касационно обжалване на решение № 1061 от 22.05.2014 г. по т.д. № 739/2014 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 11 състав предвид данните за вероятната му недопустимост.
Касаторът поддържа доводи за недопустимост поради липса на валидно искане за издаване на заповед за изпълнение, което води до недопустимост на постановените по делото първоинстанционно и въззивно решение. Твърди, че възражения в този смисъл са направени още в отговора на исковата молба и поддържани в хода на процеса, които обаче не са преценени правилно от съдебните състави на СГС и САС.
Ответникът по касация не е заявил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният състав е счел, че първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск срещу Злати Ж. е валидно, допустимо и правилно. Прието е, че е налице валидно заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение въз основа на процесните записи на заповед, /имащи обезпечителна функция/ и срещу авалиста Злати Ж.. Решаващият състав е направил извод за недопустимост на доводите на Ж. по отношение на каузалния дълг, тъй като последният не е страна по договора за кредит от 25.10.2004 г., сключен между ищеца и издателя на записите на заповед [фирма], а по делото липсват доказателства за недобросъвестност на приносителя или злоупотреба с право от негова страна.
Въззивното решение е процесуално недопустимо.
Първостепенният съд е сезиран с подадена от Българска банка за развитие” АД искова молба против : [фирма], [населено място], Т. Г. П. от [населено място] и Злати Д. Ж. от [населено място], с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимостта на сумата 76 062 лв. – главница по записи на заповед от: 30.12.2005 г., 31.01.2006 г. и от 28.02.2006 г., за която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 25283/2008 г. на Софийски районен съд. В подкрепа на твърденията са представени заверени копия от: заявлението за издаване на заповед за изпълнение, посочените три броя записи на заповед, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която „М. фрут Е. и Т. Г. П. са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] главницата по посочените записи на заповед в общ размер 76 062 лв. и изпълнителен лист, издадени на 22.10.2008 г. по ч.гр.д. № 25283/2008 г. на СРС, както и молба от 19.12.2008 г., подадена от [фирма] до Софийски районен съд. В последната е направено искане за допълване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист в частта, в която са посочени длъжниците, като бъде вписан като солидарен длъжник и Злати Д. Ж., но не са представени доказателства за уважаване на молбата.
С първоинстанционното решение предявеният срещу тримата солидарни длъжници иск е уважен изцяло.
Софийският апелативен съд, надлежно сезиран с подадени от [фирма] и от Злати Д. Ж. въззивни жалби, е обезсилил решението на Софийски градски съд по гр.д. № 3660/2009 г. в частта, с която на основание чл.422 ГПК е признато за установено, че [фирма] /в несъстоятелност/ дължи на [фирма] сумата 76 962 лв. – незаплатена сума по процесните записи на заповед, както и в частта за законната лихва и разноските, като е прекратено производството по делото в тази част. Констатирано е, че по отношение на [фирма] е открито производство по несъстоятелност преди предявяване на иска по чл.422 ГПК, като всички вземания на банката спрямо [фирма], вкл. и тези по договор за кредит от 25.10.2004 г., които процесните записи на заповед са обезпечавали, са предявени и приети в изготвения от синдика списък, както и, че с влязло в сила решение пот.д. № 192/2011 г. на АС-В.Т. е отхвърлен предявеният от [фирма] иск по чл.694 ТЗ за установяване недължимостта на приетите вземания на банката. В тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано по реда на чл.280 и сл. ГПК.
В частта, с която първоинстанционният съд е уважил предявения иск срещу Злати Д. Ж., решението е потвърдено, по посочените по-горе съображения.
По отношение на ответника Т. Г. П., решаващият съдебен състав изрично е отразил, че подадената от него въззивна жалба е върната с влязло в сила разпореждане и същият не се е присъединил към някоя от допустимите въззивни жалби до приключване на първото заседание по делото, поради което първоинстанционното решение е влязло в сила.
При горните данни следва да се приеме, че предявеният положителен установителен иск за установяване на вземане на банката срещу Злати Д. Ж., в качеството му на солидарен длъжник – авалист по процесните записи на заповед, е процесуално недопустим. По делото липсват доказателства за надлежно издадена заповед за изпълнение, респ. за допълване на издадената такава срещу дружеството – издател на менителничните документи и първият авалист Т. П. по ч.гр.д. № 25283/2008 г. по описа на Софийски районен съд, по отношение на конституирания с исковата молба, като ответник в процеса Злати Ж. /сега касатор/.
За да е допустим изрично предвиденият в чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск, е необходимо към момента на предявяването му да е налице изпълнително основание за вземането на кредитора, издадено по реда на заповедното производство. Само при издадена заповед за изпълнение и при надлежно материалноправно оспорване на вземането по нея, искът на кредитора за установяване на вземането би бил допустим. Предвид самостоятелното материалноправно положение на издателя на менителничните документи – главен длъжник и на авалистите, които са необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното производство, произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. Правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение, чрез подадено по реда на чл.414, ал.2 ГПК възражение. В този смисъл е т.5в от постановеното на 18.06.2014 г. Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Липсата на доказателства за издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и срещу ответника Злати Ж. – касатор в настоящото производство, обуславя извод за липса на правен интерес за ищеца от установяване на вземането срещу този ответник – авалист по процесните записи на заповед.
Несъобразявйки горното, въззивният съдебен състав е постановил недопустим съдебен акт в обжалваната от Злати Ж. част, който следва да се обезсили на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, както и потвърденото с него първоинстанционно решение, като производството по делото се прекрати. ВКС не се произнася за последиците от прекратяване на производството по делото, тъй като в представената по делото заповед за изпълнение касаторът не е посочен като длъжник.
Предвид основателността на касационната жалба, на касатора се дължат разноски по делото в размер на 3 000 лева, като ответникът по касация следва да заплати и държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК, както следва: по сметка на ВКС държавна такса в размер на 790.62 лева, а по сметка на САС – 760.62 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение




Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА решение № 1061 от 22.05.2014 г. по т.д. № 739/2014 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, както и потвърденото с него решение от 20.08.2012 г. по гр.д. № 3660/2009 г. на Софийски градски съд, І-2 състав в частта, с която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Злати Д. Ж. дължи на [фирма] сумата 76 962 лева, на основание чл.538 ТЗ, във вр. с чл.481 ТЗ – незаплатена сума по записи на заповед от 25.10.2004 год. с падежи 30.12.2005 г., 31.01. 2006 г. и 28.02.2006 год., заедно със законната лихва от 26.08.2008 год. и разноски в полза на банката в размер на 1 521.24 лева, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Злати Д. Ж., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес [населено място], ул.”Бачо К. № 6, ет.4, ап.11, адв. П. Р., сумата 3 000 / три хиляди/ лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 790.62/седемстотин и деветдесет лева и шестдесет и две стотинки/ лева държавна такса, а по сметка на Софийски апелативен съд – 760.62 /седемстотин и шестдесет лева и шестдесет и две стотинки/ държавна такса.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: