9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр. София 03.07.2024 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ АННА НЕНОВА
при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2311/2022 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Геоплан„ ЕООД против решение № 301/16.06.2022 г. по т.д.№ 182/2022 г. на Апелативен съд Пловдив, в частта му, с която е уважен / след отмяна на първоинстанционното решение, уважило предявения главен иск, с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК / предявеният от Национална агенция за приходите евентуален иск, с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, срещу ответниците „ Лидер Агро Трейд „ ЕООД и „Геоплан„ ЕООД, като е обявена за относително недействителна по отношение на Държавата сключената между ответниците сделка по покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нот. акт № 47/29.06.2016 г., том І, рег.№ 560, дело № 45/2016 г. на Нотариус Н. И., рег. № 679 на НК . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с позоваване на съществено процесуално нарушение на съда - съобразяване със заключение на съдебно - оценителска експертиза от неправоспособно, като нерегистрирано по реда на Закона за независимите оценители, вещо лице. Без да оспорва осъществяването на останалите предпоставки от хипотезиса на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, касаторът намира недоказана последната – разпореждане с имуществено право, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, доколкото се основава на приетата експертиза от неправоспособно вещо лице. Страната излага и съображения относно необоснованост на заключението, вкл. поради непозоваване на методи на оценка, респ. на непрофесионален подход в изготвянето му, като неубедителността му е установима и при съпоставяне цената на която имотът е придобит, по-малко от месец преди атакуваното разпореждане, спрямо цената на която е бил продаден от ответника „Лидер агро трейд„ ЕООД – с 3 740,80 лева по-висока от придобивната. Касационната жалба съдържа детайлно обосноваване на изискуема за вещото лице правоспособност, придобита по реда на Закона за независимите оценители, на основание чл. 403, ал. 1, т . 2 от Закона за съдебната власт вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Страната обосновава служебно задължение за съда да съобрази липсващата компетентност и да определи служебно ново вещо лице за изпълнение на задачата, без да е било необходимо искане от нейна страна.
Ответната страна - НАП – оспорва касационната жалба, като счита, че въззивният съд правилно е приел, че няма служебно задължение да назначи нова експертиза, а в тежест на ответника е било да поиска такава, оспорвайки изготвеното заключение. Акцентира на обстоятелството, че видно и от касационната жалба, страната не го оспорва по същество.
От ответника „Лидер агро трейд„ЕООД не е депозирано становище. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съгласно доводите и възраженията на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК , за да се произнесе съобрази следното :
За да уважи предявеният от НАП против „ Лидер агро трейд „ЕООД и „Геоплан „ЕООД иск, с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, досежно единствено спорната между страните предпоставка - даденото значително да надхвърля по стойност полученото, съдът е съобразил заключение на съдебно - оценителска експертиза, установила че при продажна цена, в размер на данъчната оценка на имота – 55 866,90 лева / от които 55 391,60 лева за самия обект, с предназначение на офис и 475,30 лева – за припадащите се идеални части от земята /, действителната пазарна цена на същия към датата на продажбата е била 122 860, 20 лева. За да обоснове този си извод вещото лице е изходило от обобщени статистически данни за продажна цена на квадратен метър, за имоти на територията на [населено място], от електронен сайт „imoti.net“. Вещото лице е пояснило, че изведените данни са обобщение от офертите на всички агенции, участници в сайта. Ответникът „Геоплан„ ООД своевременно е оспорил заключението, като необосновано, поради непосочени подходи и методи за определяне на оценката. Позовал се е и на неправоспособност на вещото лице, в смисъл на непридобита по реда на Закона за независимите оценители правоспособност „независим оценител„, което обстоятелство експертът признава. Страната не оспорва обстоятелството, че вещо лице Ц. е вписано в списъка на вещите лица за района на съответния съд. Първоинстанционният съд е приел заключението и постановил решение за уважаване на главния иск – по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, в която част решението му е отменено и след отхвърляне на главния иск въззивният съд е уважил евентуалния - по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, позовавайки се на заключението. Съдът приема, че за правоспособността на вещото лице е без значение регистрацията му като „независим оценител“, по реда на Закона за независимите оценители, след като не е оспорена професионалната му квалификация, на основание която е включен в списъка на вещите лица и условие за която не е качеството „независим оценител„. Въззивният съд е посочил, че доколкото ответникът не е поискал назначаване на нова експертиза, съгласно чл. 200, ал. 3, вр. с чл. 201 ГПК, няма основание да не се кредитира депозираното заключение, установяващо разпореждане на цена, значително занижена спрямо пазарната цена на имота.
С определение № 967/07.11.2023г. касационното обжалване е допуснато по въпроса: При необоснованост на заключението на вещото лице длъжен ли е съдът служебно да упражни правата си по чл. 200, ал. 3 ГПК и да назначи друго вещо лице ?
Въпросът е конкретизиран от настоящия състав, в съответствие с правомощията му , съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в относимост към конкретно поддържания от страната касационен довод за порок на заключението / стр. 6, пар.1 от касационната жалба /. Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – мотиви към т.3.
По правния въпрос :
Съгласно постановките на т. 3 от ТР № 1/2013 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 год. на ОСГТК, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, когато е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК, аналогична на чл. 157, ал.1 ГПК /отм./ вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. По аргумент от чл. 201 ГПК заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано. Експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. В негово изключително правомощие, обаче, по силата на чл.202 ГПК, е да възприеме или не заключението на вещото лице, независимо дали страните са направили възражения срещу него, извършвайки самостоятелна преценка за обосноваността му. Във всички случаи - възприемайки или не експертното заключение, според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, решаващият съд е длъжен да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Това му задължение е проявление на основните принципи на гражданския процес – за служебното начало и за установяване на истината, въведени съответно с чл.7 ГПК и чл.10 ГПК, чрез които законодателят е повелил на съда да следи както за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, така и да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите от значение за решаването му / решения по т.д. № 806/2009 г. на ІІ т.о., т.д. № 2637/2015 на II т.о., т.д.№ 408/2010 г. на І г.о. на ВКС и др. /.
По основателността на касационната жалба :
Елементите от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК не са предмет на спор в настоящата инстанция, изключая предпоставката неравностойност на престациите, при която даденото от „Лидер Агро Трейд„ ЕООД следва да надхвърля значително получената от „Геоплан „ ЕООД продажна цена. С влязъл в сила на 10.10.2018 г. ревизионен акт, в тежест на „Лидер Агро Трейд „ ЕООД са установени публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК, в общ размер от 40 308,82 лева. Атакуваната покупко-продажба е сключена след връчване на заповедта за ревизия на длъжника. Обект на сделката е самостоятелен обект в сграда, с предназначение на офис, с площ от 105,55 кв. м., находящ се на 6-ти етаж на сграда, в урегулиран имот по плана на [населено място] , с прилежащи 23/324 ид. части от поземления имот и съответни на 14,31 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Договорена е и заплатена продажна цена от 55 866,90 лева,кореспондираща на данъчната оценка на имота.
В отговора на исковата молба ответникът „Геоплан“ ЕООД е оспорил същата, с общо оспорване на всички предпоставки от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, но и конкретно – с довода, че договорената и заплатена продажна цена е съответна на реално възможната да се получи за имота, предвид конкретното му местонахождение и състояние към момента на продажбата. Представен е и нотариалния акт, материализиращ придобивното основание на „ Лидер Агро Трейд„ ЕООД – покупко - продажба на същия имот, с продавач „Фикс“ЕООД , броени дни преди атакуваната сделка / на 14.06.2016 г./, за цена от 43 000 лева с вкл. ДДС. В хода на производството ответникът се позовава и на това обстоятелство, като индиция за договаряне по реални пазарни цени.
Вещото лице от назначената съдебно-оценителска експертиза - Л. Ц. – е работило въз основа приложени по делото документи, без посещение на имота / освен външен оглед, предполагайки че след 2016 г. е променено състоянието му от момента на сделката , без обективно да е изследван този въпрос по делото / и по данни от сайта „imoti.net“ , за сделки с подобен вид имоти в [населено място]. Установява, че имота, обект на атакуваната сделка, се намира в първа зона на [населено място] - „Широк център„, на последен надземен етаж. Не е коментирано конкретното му състояние, без да се е твърдяло от някоя от страните, че е променено след сключване на продажбата. По същество са анализирани данни от сайта „imoti.net„, който обобщава данни от агенции за недвижими имоти – участници в сайта, но без да са посочени конкретни данни за сравнените, при това само на база офертни цени, сделки. Не са описани приложени от вещото лице методи за определяне на средна пазарна цена, при изричното му признание в открито съдебно заседание от 26.11.2021г., че офертните цени се влияят от конкретното местоположение на имота, състоянието, обзавеждането му и пр.. При разпита си експертът е потвърдил, че е формирал средна пазарна цена на база офертни цени, не и въз основа на реално сключени сделки за имоти, с идентично или поне сходно местонахождение, предназначение, състояние и пр..
Ответникът „Геоплан„ ЕООД е оспорил заключението, като необосновано, основавайки се на липса на правоспособност за „независим оценител„ по ЗНО на вещото лице, както и като необосновано в крайния си извод - за средна пазарна цена на имота от 122 860,20 лева, тъй като не е определена с приложение на конкретни методи за оценка. Претендирал е неприемането му, без да поиска допускане на нова експертиза, основавайки се на изначална невъзможност да бъде ползвано като годно доказателствено средство, тъй като не е основано на демонстрирани специални знания .
За да уважи евентуалния иск по чл. 216, ал. 1 ,т. 2 ДОПК , след отмяна на първоинстанционното решение - уважило главния , с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, въззивният съд не е споделил съображението на касатора, че назначеният експерт следва да има правоспособност на „ независим оценител „ , по реда на ЗНО, както и че следва да се кредитира заключението на експертизата, тъй като, единствено оспорвайки го, ответникът не е оборил изводите му„ с предвидените в процесуалния закон средства„ .
Неоснователно е възражението на касатора, че заключението на съдебно - оценителската експертиза е опорочено дори само предвид липса на придобита от вещото лице правоспособност по реда на Закона за независимите оценители / ЗНО /. Същата не е задължително условие за компетентността на експерт, по допусната съдебно-оценителна експертиза на недвижим имот . На основание чл. 403, ал. 1 т. 2 ЗСВ Министърът на правосъдието, съгласувано с Пленума на Висшия съдебен съвет, издава наредба за условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица /, въз основа на който текст е издадена Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Закона за независимите оценители урежда условията и реда за придобиване на професията „независим оценител„, упражнявана въз основа на договор между възложител и независим оценител / чл. 17 и чл. 19 от ЗНО /, вкл. отговорността на последния при несъответно изпълнение и за причинени на възложителя вреди. Както в чл. 7 от посочената от касатора Наредба / понастоящем отменена с пар. 3 от ЗР на Наредба Н-1/14.02.2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, обн.ДВ бр.18 от 26.02.2023г. /, така и в чл. 7 от новоприетата, придобиване на правоспособност „независим оценител„ по реда на ЗНО не е визирано като условие за нужната квалификация, за утвърждаване на лицето като експерт по съдебни дела. Не е установено назначеното по делото вещо лице да не отговаря на някое от предвидените в чл. 7, ал. 1 от Наредбите - предходна и настояща – условия / доколкото същите не са предвидени кумулативно, а алтернативно /, както и да не отговаря на кумулативно изискуемите условия по ал. 2 на същата разпоредба, въпреки че фигурира в утвърдения от Министъра на правосъдието списък.
Основателно е, обаче, възражението на касатора, че представеното заключение на съдебно-оценителската експертиза е необосновано в извода си за справедлива продажна цена на имота от 122 860, 20 лева, към м. юни 2016 г., доколкото съобразява единствено офертни продажни цени от сайт за имотни сделки, а не цени по ефективно сключени продажби, както и без обосноваване с какъвто и да било метод за извличане на средна пазарна цена, дори посочените офертни цени да биха се приели за реални, на имоти с „подобно разположение„ / доколкото това е единствено изведения в заключението общ критерий за сравнените и процесния обекти /. Обичайно за оценка на недвижими имоти се използват метод на приходите, метод на пазарните аналози, метод на разходите , с определяне на справедлива пазарна стойност, като среднопретеглена стойност въз основа резултатите от трите метода или обоснован избор на стойността по един от тях. Методът на пазарните аналози, базиран на принципа на субституцията ( оценяваният имот струва толкова, колкото имот със същото качество на строителството, удобства, функционалност, локация, достъп и др.), използва като обективен фактор пазарна информация за сделки, при които са продадени подобни имоти, освен ако такива обективно няма, но последното, дори да би било налице, не обуславя автоматична приложимост на офертни цени, тъй като само по себе си сочи на липса на пазарен интерес. Заключението не съдържа данни, позволяващи проверка на обективността и компетентността на вещото лице, дори на база съобразени за изводите му факти , поради липсата на конкретно описание на сравняваните обекти, макар достатъчно за необосноваността му да е позоваването на офертни, а не на реални цени по сделки. Напълно неясно е какво се визира като „подобно местоположение„ /при това неправилно отчетено като единствен критерий /, съобразено ли е разположението на обекта в конкретната сграда – на последен етаж, традиционно избягван за закупуване, нито е отчетена спецификата, че обект на разпореждане са и идеални части от правото на строеж.
В съответствие с отговора на правния въпрос, при обоснован въззивен довод на касатора, за негодност на приетото заключение, поради непълнота и необоснованост с професионални методи за оценка / макар и по несподелими съображения за правоспособността на вещото лице /, предвид което е останал неизяснен факта относно действителната пазарна цена на разпоредения имот, въззивният съд е бил длъжен, при това му съдържание, да отчете преждеизложените недостатъци в подхода на изследване от вещото лице и липсата на мотиви, убедително обосноваващи сочената за действителна, пазарна стойност на имота. Както се посочи в отговора на правния въпрос, това му задължение се следва от принципите за служебното начало и за установяване на истината в гражданския процес, съответно с чл. 7 ГПК и чл. 10 ГПК, и не зависи от друго процесуално действие на заинтересованата страна, освен позоваване във въззивната жалба на недостатък на приетата експертиза, препятстваща установяване на релевантен факт, значим за правния резултат. Нещо повече, в съответствие с чл. 145 , ал. 2 ГПК, първоинстанционният, а при бездействие на същия, въззивният съд е бил длъжен да изиска конкретизация на възражението на ответника, относно обективното състояние на имота към момента на продажбата, в съответствие с което и да предостави възможност на страните за ангажиране на доказателства за това, след което и новата експертиза, за определяне на действителна пазарна цена на имота, да бъде съобразена с така установеното, а в случай, че състоянието на имота е останало непроменено – да работи след оглед на имота.
Предвид преждеизложеното, въззивното решение се явява постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 202 вр. с чл. 195 ГПК, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, с ангажиране на нова съдебно – оценителска експертиза .
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да определи и отговорността за разноски за настоящото производство, с оглед изхода на правния спор и съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 301/16.06.2022 г. по т.д.№ 182/2022 г. на Апелативен съд Пловдив, в частта му, с която е уважен предявеният от Национална агенция за приходите иск, с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК срещу ответниците „ Лидер Агро Трейд „ ЕООД и „Геоплан„ ЕООД и е обявена за относително недействителна, по отношение на Държавата, сключената между тях сделка по покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нот. акт № 47/29.06.2016 г., том І, рег.№ 560, дело № 45/2016 г. на Нотариус Н. И., рег. № 679 на НК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: