Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 83

София, 05.07.2010 г.

В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание  на двадесет и първи април  две хиляди и десета  година в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА

                     БОНКА  ЙОНКОВА  

при секретаря Ирена Велчева

изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова

т.дело №  808/2009година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Т. от гр. С., срещу решение № 178 от 10.06.2009 г. по гр.д. № 1122/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, с което е оставено в сила решение № 105 от 06.11.2008 г. по гр.д № 27979/2007 г. на Софийски районен съд, 69 състав за отхвърляне на предявен срещу „Д” А. частичен иск по чл.208, ал.1 КЗ за сумата 9 000 лева- част от застрахователно обезщетение в общ размер 40 600 лв.по договор за имуществено застраховане.

Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди, че нормата на чл.202, ал.1, изр.2 от Кодекса за застраховането, даваща право на застрахователя да прекрати договора при неплащане на цялата разсрочена вноска, е неприложима при частично неизпълнение на това задължение, тъй като това би довело до разширително тълкуване на закона. Независимо от поддържането на тези доводи и в производството пред въззивната инстанция, според касатора те не са преценени от решаващия състав. От друга страна, счита за неправилно изразеното от въззивния съд становище за неприложимост на разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, предвид размера на неплатената част от последната премия по застрахователния договор - 460 лв. спрямо нейния пълен размер- 2 253 лв., което сочи на незначителност на неиздължената част. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, или решаване на спора по същество като се уважи изцяло иска, с произтичащите правни последици.

С определение № 817 от 30.12.2009 г. е допуснато касационно разглеждане на делото, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по материалноправен въпрос, свързан с възможността застрахователят да упражни правото си за прекратяване на договора по чл.202, ал.1, изр.2 от Кодекса за застраховането при неплащане само на част от разсрочена вноска от застрахователната премия.

Ответникът по касация – „Д” А. , чрез процесуалния си пълномощник, счита обжалваното решение за правилно, по съображения в защита, поддържани в съдебно заседание на 21.04.2010 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на касатора, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:

За да потвърди изводите на първостепенния съд за неоснователност на предявения от В. Т. частичен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ, решаващият състав е приел, че застрахователното събитие е настъпило след автоматичното разваляне на договора, с неплащане на част от последната вноска от застрахователната премия и изтичане на предвидения в общите условия 15-дневен срок след падежа на вноската, или считано от 06.06.2007 г. Противозаконното отнемане на лекия автомобил, собственост на ищеца, е настъпило след 24.00 часа на посочената дата и затова то не ангажира отговорността на застрахователя, поради което неоснователно се претендира и застрахователното обезщетение. Не са възприети доводите на ищеца за забава на ответника поради неоправдан отказ да приеме изпълнението, както и за недобросъвестно поведение на ответника изразяващо се в неоправдано забавяне при определяне на обезщетението по предходна щета и оттам да препятстване на възможността за извършване на прихващане, съгл. чл.202, ал.3 от КЗ. Като неоснователни са преценени и възраженията на застрахованото лице за незначително неизпълнение на задължението за плащане на застрахователна премия, като съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД.

Обжалваното решение е неправилно.

С разпоредбата на чл.202, ал.1 от Кодекса за застраховането/КЗ/ е предвидена възможност за периодично изпълнение на паричното задължение на застрахования за плащане на застрахователната премия, правните последици от неизпълнението, съответно потестативните права, с които разполага застрахователя при неплащане на дължимата част от премията в уговорените в договора за имуществено застраховане срокове. За да настъпят правните последици от неизпълнение на задължението на застрахования за разсрочено плащане цената на застраховката, е необходимо отправяне на предупреждение от страна на кредитора и надлежното му връчване на длъжника, както и изтичане на минималния 15-дневен срок от получаване на писменото предупреждение/ ал.2, изр.1 на чл.202 КЗ/. За разлика от отменената уредба на разсроченото плащане на премията и реда за упражняване правата на застрахователя при неизпълнение на това задължение на застрахования/ чл.387, ал.3/отм./ ТЗ, в Кодекса за застраховането/ чл.202, ал.2, изр.2/ законодателят е предвидил фингирано връчване на предупреждението в случаите, когато в застрахователния договор изрично е посочено кое от правата по чл.202, ал.1, изр.2 КЗ ще бъде упражнено от застрахователя след изтичането на 15-дневния срок след падежа на разсрочената вноска на премията – намаляване на застрахователната сума, изменение на договора или неговото прекратяване. Съобразно редакцията на изр.2, ал.1 на чл.202 КЗ застрахователят има право да упражни извънсъдебно посочените потестативни права при неплащането на разсрочена вноска. Тълкувайки посочените разпоредби, следва да се направи извод, че законодателят е предвидил фингирано връчване на писменото предупреждение само в случаите, когато е налице пълно неизпълнение на задължението на застрахованото лице, но не и в случаите при неплащане само на част от разсрочената вноска на застрахователната премия. Частичното изпълнение на паричното задължение на застрахования за плащане на текуща премия е обективно възможно, тъй като не се касае за неделимо задължение по смисъла на чл.128 ЗЗД. При частично погасяване на разсрочена вноска застрахователното дружество разполага с правната възможност да упражни правото си за прекратяване на договора преди настъпване на застрахователното събитие и при настъпил падеж на съответната вноска от премията, но след като застрахованото лице реално получи писмено предупреждение и съответно не по-рано от 15 дни от получаването му. По тези съображения, в случая не се налага произнасяне по въпроса дали застрахователният договор следва да се счита за автоматично прекратен след изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на последната вноска. В тази насока следва да се има предвид по принцип съдържанието на писменото извънсъдебно предупреждение като искане за изпълнение в законодателно определения минимален 15-дневен срок и предупреждение за прекратяване на договора. В този смисъл, настоящият състав споделя напълно изразеното разбиране от съдебния състав на ВКС, І т.о. в цитираният в определението по чл.288 ГПК съдебен акт.

Въз основа на изложените съображения и предвид доказаното по настоящото дело частично неизпълнение на задължението на застрахованото лице за плащане на последната текуща премия по сключения застрахователен договор за имуществено застраховане, следва да се направи извод за основателност на предявения от В. Т. частичен иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ. При изяснена фактическа обстановка относно валидността на застрахователното правоотношение и настъпването на покрит от застрахователя риск – противозаконно отнемане на застрахования автомобил, въззивният съд е направил незаконосъобразни изводи за автоматично настъпване на последиците от развалянето на договора след изтичане на 15-тия ден след падежа на последната вноска от премията, която е частично погасена, чрез прихващане с дължимо от застрахователя обезщетение в размер на 103 лв., с дължим остатък от 460 лв. Частичният иск за заплащане на застрахователното обезщетение е предявен първоначално за 1 000 лв., увеличен с 9 000 лв., или общо за 10 000 лв. Тъй като обаче и първоинстанционният съд и въззивният са се произнесли по частичен иск за 9 000 лв., а в рамките на преклузивния срок за допълване на решението не е заявено такова искане пред съответния надлежен съд, липсата на произнасяне не би могла да се преодолее пред настоящата инстанция. Или, ВКС дължи произнасяне по частичен иск за 9 000 лв., който е основателен в посочения размер. С оглед предмета на настоящото дело, не следва да се преценяват доводите на страните и събраните доказателствени средства, касаещи действителната стойност на лекия автомобил, който е бил предмет на имуществено застраховане по застраховка „К”.

Възражението за прихващане с част от неизплатения остатък в размер на 416 лева от четвърта вноска от премията по застраховката, направено от застрахователя в първоинстанционното производство и поддържано и пред настоящата инстанция, е основателно, с оглед на безспорно установения факт на непогасяване на тази част от текущата премия и наличието на законовите предпоставки за прихващане.

Предвид горното, въззивното решение, като неправилно, следва да се отмени частично и вместо него се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се уважи предявеният частичен иск по чл.208, ал.1 КЗ за сумата 8 584 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.11.2007 г. до окончателното изплащане на главницата. В останалата част за разликата до 9 000 лв. искът следва да се отхвърли, поради прихващане, в какъвто смисъл отхвърлителното решение трябва да се остави в сила.

При този изход на делото, на ищеца се дължат разноски по делото в размер на 1 560 лева.

Така мотивиран и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 178 от 10.06.2009 г. по гр.д. № 1122/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав в частта за отхвърляне на иска на В. Г. Т. за сумата 8 584 лв., както и в частта за присъдените в полза на ответника разноски, вместо което постановява:

ОСЪЖДА „Д” А. да заплати на В. Г. Т. сумата 8 584/ осем хиляди петстотин осемдесет и четири/ лева – застрахователно обезщетение по частичен иск с правно основание чл.208 КЗ, дължимо на основание сключен застрахователен договор по застраховка „К” – полица № 1203060115395/22.11.2006 г., ведно със законната лихва от 28.11.2007 г. до окончателното плащане, както и сумата 1560/хиляда петстотин и шестдесет/ лева – разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата отхвърлителна част – за разликата над 8 584 лв. до 9 000 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: