2

Р Е Ш Е Н И Е

N 324/2011


гр. София,19.01.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря А. Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1488 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Подадена е касационна жалба от В. Г. Б., Л. Б. Б., Н. Б. Б., Ц. Н. Витска и М. Е. В. чрез пълномощника им адв.Н.И. против въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-В въззивен състав на гражданска колегия от 19.05.2010г. по гр.д. 3237/2007г.
Касационното обжалване е допуснато по жалбата на В. Г. Б., Л. Б. Б., Н. Б. Б. и Ц. Н. Витска с определение по чл.288 ГПК № 382 от 21.04.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК по въпроса как следва да процедира въззивният съд ако районният съд е допуснал делба на имот, индивидуализиран в исковата молба по отменен регулационен план.
Ответниците не оспорват касационната жалба и считат, че делбата следва да се допусне на имота според актуалния му регулационен статут.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване настоящият състав на ВКС на основание чл.291 ГПК намира за правилна практиката в решение № 1957/1995г. на ВС, ІV г.о., според което имотът, предмет на иска за собственост следва да се индивидуализира от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба по действащия, а не по отменения план на населеното място. Урегулираните поземлени имоти се индивидуализират преди всичко чрез заснемането им по действащия регулационен план , който определя и техния пространствен обхват и градоустройствен статут. След влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър /З./ индивидуализацията на имотите се извършва и със заснемането по кадастъра, който е съвкупност от основни данни за местоположението, границите, размерите и собствеността на недвижимите имоти – чл.2 З.. По исковете за собственост , както и по делата за делба, първата фаза по които има установително действие по отношение на съсобствените имоти и правата на лицата в съсобствеността, имотите следва да се индивидуализират според заснемането им по действащия план, както и с данните от кадастралната карта, ако такава е одобрена за съответното населено място. Последното е необходимо за вписване на исковата молба /чл.114 б.”а” във връзка с чл.112 б.”а” ЗС/, за което съдът следи служебно съгласно ТР 3/2010г. на ВКС, ОСГК, а чл. 6 ал.3 от Правилника за вписванията изрично изисква посочване на данните по чл. 60 т.1-7 З. в подлежащия на вписване акт, които включват идентификатор, вид на имота, адрес, граници, площ, предназначение и етажност на сградата.
Когато имотът е посочен със сигнатура по отменен план , исковата молба е нередовна и при действието на отменения ГПК, по който е разгледано настоящото дело съгласно разясненията в ТР 1/2001г. на ВКС, ОСГК въззивният съд е длъжен да остави исковата молба без движение като даде указания на ищеца да отстрани нередовността, след което да постанови нов диспозитив, който да отговаря на петитума след надлежната индивидуализация на имота, предмет на спора. Допуснатото нарушение на процесуалните правила от първата инстанция при постановяване решение по нередовната искова молба и без да е идентифициран спорния имот по действащия регулационен статут не може да бъде отстранено само чрез излагане на нови мотиви и допълване на диспозитива при оставяне в сила на първоинстанционното решение. О. решение следва да се постанови и когато нередовността на исковата молба бъде отстранена по почин на ищците пред въззивния съд.
По основателността на жалбата.
С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд е приел въз основа на изслушаното от него заключение на вещото лице, че по регулационния план от 1960г. имотът е заснет като парцел VІІІ-1193 кв.7 , включващ и придаваеми по регулация 26 кв.м. от съседния имот пл.№1641, както и 260 кв.м. от имот 1193-а, заплатени на собствениците, регулацията е приложена и собствеността е придобита по силата на самия план. В последващия, действащ и по настоящем регулационен план от 1977г. за имотът не е отреден парцел , той е заснет само с планоснимачен номер 1278, който попада в УПИ І – за комплексно индивидуално жилищно изграждане от кв.140, обединяващи голям брой имоти, а със заповед от 16.02.1996г. кметът на район Б. е одобрил попълване на кадастралната основа с нанасяне на старите парцелни граници. При тези обстоятелства съдът е направил извод, че описаният в диспозитива на първоинстанционното решение имот е идентичен с имот пл.№ 1278 /стар пл.№ 1193/ , част от УПИ І к.140 по плана на [населено място] , очертан по букви АБВГДЕЖЗИКА на скицата на вещото лице от 12.04.2010г. , площта на имота е на 1060 кв.м., както е посочено в документите за собственост и съвпадащите графични данни на скиците и е оставил в сила първоинстанционното решение.
Както вече се посочи в изложението по чл.291 ГПК индивидуализацията на недвижимия имот, предмет на предявения иск следва да се извърши според актуалния му статут – действащ регулационен план и/или съответно одобрена кадастрална карта като ненадлежната индивидуализация представлява недостатък на исковата молба, за което съдът, включително и въззивния следи служебно. В случая въззивниците изрично са се позовали в жалбата на такъв порок на исковата молба. Във връзка с този довод във въззивното производство е изслушана техническа експертиза, но исковата молба не е оставена без движение. Порокът обаче е отстранен по почин на ищците, които сами са поискали да им се даде възможност да уточнят исковата молба / изявление на пълномощника им в с.з. на 18.04.2008г. /, а след изслушване на заключението на вещото лице те са поискали делбата да се допусне на поземления имот, заснет в рамите на общия парцел. С оглед на така направеното изявление нередовността на исковата молба е била отстранена, делбеният имот е индивидуализиран според последното му заснемане по плана и въззивният съд е следвало да се произнесе с изричен диспозитив по допускане на делбата на имот пл.№ 1278. Като е потвърдил първоинстанционното решение, въпреки констатацията в мотивите, че делбата следва да се допусне не на парцел VІІІ-1193 кв.7, за който първоначално е бил предявен иска , а на имот пл.№ 1278 в рамките на УПИ І от кв.140, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на решението по чл.281 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия , делото не следва да се връща за ново разглеждане, а да се реши по същество от касационната инстанция.
От допълнителното заключение на вещото лице К. от 13.04.2010г. е установено, че делбеният имот е с актуален № 1278 и отговаря на бивш имот пл.№ 1193 , който е с площ , изчислена по цифровия кадастър и представената трасировъчна скица площта на имота 1075 кв.м. Съгласно § 1 т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър "площ" на имотите е площта, определена въз основа на геодезическите координати на точките, определящи граници на поземлени имоти, съответно очертанията на сгради. При несъответствие между площта по документите за собственост и по кадастъра следва да се проведе процедура по чл. 53 З. за отстраняване непълноти или грешки. Ето защо ако във втората фаза на делбата се извърши ново допълване на кадастралната основа или се прецизира измерването на имота по графични данни, разликата в квадратурата като един следва да бъде съобразена при извършването на делбата. С това не би се стигнало до пререшаване на въпросите по чл.282 ГПК/отм./, тъй като квадратурата е само един от индивидуализиращите признаци на имота. С оглед на изложеното делбата следва да се допусне на имот пл. № 1278 попадащ в УПИ І кв.140 к.л. А-2-10-Б с площ от 1075 кв.м. така както е поискано от ищците пред въззивния съд след установяване на актуалния регулационен статут от вещото лице. В останалата част относно участниците в съсобствеността и техните права въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Другите доводи в касационната жалба за неправилност на решението във връзка с недопустимостта на делбата само на част от УПИ І кв.140 не се поддържат в хода на устните състезания и не следва да се осъждат.
Воден от горното Върховният касационен съд , Първо гражданско отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-В въззивен състав на Гражданска колегия от 19.05.2010г. по гр.д.3237/2007г. по жалбата на В. Г. Б., Л. Б. Б., Н. Б. Б. и Ц. Н. Витска и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО място, заснето като имот пл. № 1278 попадащ в УПИ І кв.140 к.л. А-2-10-Б с площ от 1075 кв.м., намиращ се в землището на [населено място], местност „Бански рид“ , при граници по нот.акт № 175/1964г. от изток – улица, от юг братя И., от запад път и от север – М. Кр.П. . АТАТА между съделителите и при квотите, определени с решението на Софийския градски съд, ІІ-В въззивен състав на Гражданска колегия от 19.05.2010г. по гр.д.3237/2007г. и оставеното в сила решение на Софийския районен съд, 78 състав от 27.06.2007г. по гр.д.№ 19574/2006 г. , а именно: за В. Г. Б., Л. Б. Б., Н. Б. Б. при квоти по 1/9 и за Ц. Н. Витска и Л. Л. Х. при квоти по 3/9 ид.ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: