2

гр. д. № 1595/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1595/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от Териториално поделение на Н. , [населено място] частна жалба срещу определение № 45 от 18.11.2013 г. по ч. гр. д. № 39/2014 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 11.18.2013 г. по гр. д. № 79_2013 г. на Сливенски РС, с което е оставено без уважение искането на касатора за изменение на решението постановено на 30.07.2013 г. по гр. д. № 79/2013 г. в частта за разноските.
Касационният довод е за незаконосъобразност на извода, че касаторът дължи разноските по делото с предмет установяване на трудов стаж по реда на ЗУТОС. Допускането до касационна проверка се иска по разрешения от съда въпрос дали НОИ дължи разноските направените по делата за установяване на трудов стаж, след като няма вина за предявяването им, а предявяването на иска е обусловено единствено от унищожаването или изгубването на документите за трудов стаж от страна на работодателя. Поддържа се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на съдилищата по него и се решава противоречиво, поради което обуславя основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.

Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Производството по гр. д. № 79/2013 г. на Сливенски РС е било образувано по предявен от В. К. установителен иск за да се установи по отношение на касатора, че в периода от 01.03.1970 г. до 15.12.1973 г. е работила като „икономист” на пълно работно време. Искът е уважен след като по селото са събрани гласни доказателства за установяване на твърдяното обстоятелство.
С решението съдът е осъдил касатора за заплати направените от ищцата разноски възлизащи на 44.45 лв.
Налице е основание за допускане касационна проверка по поставения от касатора въпрос.
По делото ищцата К. е направила разноски за правна защита и съдействие, като съдът с решението си е осъдил касатора да заплати част от тях съобразно уважената част от иска.
Решението в частта за разноските е постановено при несъобразяване с императивната законовата разпоредба. Решаван е противоречиво от съдилищата, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУТОС по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси. С алинея 2 от нормата е разпоредено, че съдебните разноски, направени от ищеца по иск за установяване на трудов и осигурителен стаж остават за негова сметка. Като е приел друго съдът е постановил незаконосъобразно решение в частта за разноските. Това е основание съдебният акт както и определението на въззивния съд, което го потвърждава, да бъдат отменени и вместо това постановено друго определение, с което искането за присъждане на разноски да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационна проверка на определение № 45 от 18.11.2013 г. по ч. гр. д. № 39/2014 г. на Сливенски окръжен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 45 от 18.11.2013 г. по ч. гр. д. № 39/2014 г. на Сливенски окръжен съд и потвърденото с него решението 30.07.2013 г. по гр. д. № 79/2013 г. на Сливенски РС в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата В. К. за присъждане на направените от нея разноски по гр. д. № 79/2013 г. на Сливенски РС.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: