Р Е Ш Е Н И Е

№ 79
София.31.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора Раева,като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4867 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:




Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Б. Ч. чрез адв.П. В. срещу решение № 2860 от 30.04.15г.по в.гр.дело № 7265/14г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № І-48-38 от 25.03.13г.по гр.дело № 34740/12г.на Софийски районен съд,48 състав.С него е отхвърлен иска,предявен от същата страна против Столична дирекция на вътрешните работи за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 500лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража на 29.06.11г.за 24 часа по заповед рег.№ 28499/29.06.11г.
С определение № 1304 от 18.11.14г.настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила –чл.118 ал.2 ГПК.Поддържа се,че след констатацията,че искът му е неподсъден,въззивният съд е следвало да изпрати неподсъдното му дело на надлежния компетентен съд.
Ответникът по жалбата СДВР не заявява становище.
Представителят на Прокуратурата на РБ е на становище,че искът намира правното си основание в чл.1 ал.1 ЗОДОВ и компетентен да разгледа делото е Административен съд –София град.

Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за допустимост на обжалваното решение,приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел,че задържането на ищеца за 24 часа със заповед № 28499/29.06.11г.от инспектор в 06 сектор на ОПКП-СДВВР е осъществено по реда на чл.63 ЗМВР/отм./,а не по реда на НПК.Задържането на лице от полицейските органи в изброените в чл.63 ал.1 ЗМВР/отм./хипотези е административна,а не правосъдна дейност,с оглед на което вреди от незаконно задържане могат да се претендират по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ пред компетентния административен съд.По тези съображения съдът е счел,че предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Правилно въззивният съд е квалифицирал иска по чл.1 ал.1 ЗОДОВ,но неправилно е приел,че е предявен на основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ и го е отхвърлил като неоснователен.Посоченото от страната правно основание в исковата молба не обвързва съда,в чието правомощие е да даде точната правна квалификация на спорното материално право.От изложените в исковата молба обстоятелства е видно,че се претендира обезщетение за неимуществени вреди от заповед,с която е постановено задържането на ищеца за срок до 24 часа на основание чл.63 ал.1 ЗВМР/отм./Взетата мярка за неотклонение не е наложена по реда на НПК,а спрямо ищеца е издаден административен акт по прилагане на принудителна административна мярка – задържане в 03 РПУ на СДВР и този акт е отменен с влязло в сила съдебно решение.Съгласно чл.1 ал.2 ЗОДОВ исковете по ал.1 се разглеждат по реда,установен в АПК.Според разпоредбата на чл.128 ал.1 т.5 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове,действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
С оглед на изложеното гражданските съдилища не са били компетентни да разгледат предявения иск.Постановените от тях решения са процесуално недопустими и следва да се обезсилят,като делото следва да се изпрати за разглеждане на Административен съд – София град с оглед правилата за определяне на местна подсъдност съгласно чл.7 ал.1 ЗОДОВ.





Мотивиран от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 2860 от 30.04.15г., постановено по в.гр.дело № 7265/14г.на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № І – 48-38 от 25.03.13г.по гр.дело № 34740/12г.на Софийски районен съд,48 състав.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане по компетентност на Административен съд – София град.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.



ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА съдия В.Райчева
По гр.д.№4867/2015г., ІV г.о. на ВКС

Считам, че решението постановено по гр.д.№7265/2014г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение по гр.д.№34740/2012г. на Софийски районен съд следва да се прогласят за нищожни.
Разпределението на делата между гражданските и административните съдилища не е въпрос нито на родова, нито на местна или функционална подсъдност. Макар и да са част от една съдебна система гражданските и административните съдилища разглеждат различни категории дела и по различен съдопроизводствен ред. Критерият, от който изхожда чл. 14, ал. 1 ГПК, когато говори за подведомственост на гражданските дела, е методът на регулиране на отношението. Граждански в широк смисъл на думата са всички правоотношения, регулирани с метода на равнопоставяне на субектите на отношението. Не са граждански, а са държавноправни /административни, финансови и т.н./ правоотношенията, регулирани с метода на власт и подчинение на субектите на правоотношението. Подведомствеността на административните съдилища е уредена в чл.128 АПК, чрез посочените в тази разпоредба дела. Гражданските и административните дела не се разглеждат по един и същ съдопроизводствен ред. Гражданските дела се разглеждат по реда на ГПК,, а административните по реда на АПК и ДОПК. Оттук е и разликата в инстанционността на производствата по тези дела.
Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда , което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на волеизявление от надлежен орган. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване.

С оглед на така изложените съображения решението, постановено от неподведомствен орган е нищожно, тъй като е налице волеизявление на некомпетентен орган.

В.Райчева