Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав

при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3832/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:


Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
[фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] е обжалвал въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 215 от 26.04.2015г. по въззивно гражданско дело № 149/2015г.
Ответниците са подали отговор, в който изразяват становище, че решението е обосновано и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по правния въпрос за значението на предвижданията на архитектурния проект, установяващ обособеността на даден обект и неговата индивидуализация и съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на §5 т. 39 ЗУТ помещение, изградено като канцелария по одобрен архитектурен проект.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба и намира следното:
1. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
Обект на правото на собственост могат да бъдат вещи, които имат самостоятелно съществуване. Видът на самостоятелните обекти в сградите е нормативно установен и се означава в одобрените от техническите органи архитектурни проекти. При действието на ЗУТ те са част от инвестиционните проекти - чл. 139 . А. проект определя функционално-пространственото оформление на сградите и разпределението на отделните етажи съгласно чл. 29 ал.1 т.2 от Наредба № 4 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обн. ДВ. бр.51 от 05. 06. 2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Същото е предназначението на архитектурните проекти и по отменените нормативни актове за териториално и селищно устройство, макар те да не съдържат аналогични разпоредби. Видът и функционалните характеристики на обектите на правото на собственост, предвидени по архитектурния проект, трябва да отговарят на действащите нормативни към момента на одобряване на проектите. Веднъж възникнали, те са годен обект на собственост дори и когато впоследствие настъпи промяна в законодателството и такъв вид обект не е предвиден за изграждане, освен ако не е придадено обратно действие на новите правни норми и не са преуредени заварените случаи. Изменението на предназначението на законно изграден обект , приобщаването му към други помещения или превръщането му от самостоятелен обект в обща част на сградата, следва да стане със съгласие на собственика на това помещение и след изменение на одобрените проекти по предвидения затова ред. Промяната в техническите характеристики и предназначението на изграден като самостоятелен обект не може да има вещноправни последици по отношение на съседните му, незасегнати от преустройството обекти, защото такъв способ за изгубване респ.придобиване на собственост не е предвиден в закона – чл.77 и 99 ЗС.
2.По основателността на касационната жалба.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от собствениците в етажната собственост в сградата на @@9@ [населено място] ревандикационен иск , въззивният съд е приел, че процесното помещение е обща част по предназначение съгласно чл.38 ал.1 ЗС. То обслужва функционално всички останали самостоятелни обекти – в етажната собственост след преустрояването в периода 1991-1994г. на сградата от общежитие с канцеларии на първия етаж в жилищен блок. При това преустройство останалата непреустроена по законен ред канцелария, се е трансформирала в обща част по предназначение, след като на останалите канцеларии е променено предназначението и са станали жилища. Съдът е изложил и съображения, че по действащите строителни правила и норми на ЗУТ и Наредба № 7/22.12.2003г. е предвидено в надземните етажи освен жилища да се изграждат само ателиета и стаи – кабинети за индивидуална творческа и научна дейност.
Решението е незаконосъобразно.
По одобрените архитектурни проекти, въз основа на които е издадено разрешение за строеж на сградата, на първия етаж са предвидени канцеларии, а останалите етажи са предназначени за общежитие на работещите в А. П.. С протокол от 30.04.1991г. между правоприемника фирма „Старт” и директорите на новосъздадените транспортни фирми, първият етаж от сградата в [населено място], [улица] предаден на фирма „Старт”, който до този момент ползван за нуждите на нейния електронен център. През 1991г. общежитието е преустроено в жилищна сграда като първия етаж е останал административна част. Впоследствие през 1992г. е останала една канцелария, а другите са преустроени в жилища. При тези доказателства съобразно разрешението на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, няма основание да се приеме, че статут на това помещение е променен и то се е превърнало в обща част на цялата сграда. Общите части в сграда в режим на етажна собственост съгласно чл. 38 ал.1 ЗС са изрично изброените в закона, както и всички други, които по естеството си или по предназначение служат за общо ползване. В случая сградата по проект е със смесен характер - общежитие и канцеларии. Поради липса на промяна в предназначението на процесната канцелария, след преустройството на останалите канцеларии в жилища, тя е запазила самостоятелния си характер, независимо че по действащото към настоящия момент законодателство не е предвиден обект с такова наименование. При действието на ЗУТ канцеларията може да се приравни на офис /чл. 38 ЗУТ/ , за съдържанието на който няма специфични нормативни изисквания.
Според правилото на чл. 154 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът по ревандикационния иск следва на първо място да докаже, че е собственик на вещта. Ответникът може да се защитава само като отрича придобиването на собствеността от ищеца на посоченото в исковата молба основание, без да противопоставя свои вещни права. В случая ищците са твърдели в исковата молба, че спорното помещение се води като канцелария и е част от общите части на сградата, но то не е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38 ал.1 ЗС, не е предвидено по първоначалния проект и като общо помещение на сградата по предназначение. Събраните доказателства за приобщаване на част от общия коридор към канцеларията и ползването й за жилище не са относими към основателността на предявения иск, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба няма такива твърдения, а искането на ищците е за предаване владението на канцелария, обозначено на проектите с № 6 и размери 6.64/2.51 кв.м. и само за този обект се е произнесъл в диспозитива на решението въззивния съд.
По изложените съображения като постановено в нарушение на закона , обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши от настоящата инстанция.
С оглед изложените мотиви , че ищците не са доказали твърденията за придобиването на процесния обект като принадлежност към жилищата в качеството му на обща част на сградата по чл. 38 ЗС, предявеният иск за предаване владението на основание чл. 108 ЗС като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за всички инстанции в размер на 2080 лв. /хиляда лева за първата инстанция, хиляда лева за въззивното производство и 80 лв. за производството пред ВКС/.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло включително и за разноските въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 215 от 26.04.2015г. по въззивно гражданско дело № 149/2015г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска , предявен от собствениците на самостоятелни обекти в сградата на Етажната собственост в сградата на @@17@ [населено място] , регистрирана в Община [населено място] под № 447/17.02.2014г., представлявана от Д. Д. Миров против [фирма] [населено място], [улица] ЕИК[ЕИК] за предаване владението помещение, намиращо се на първия етаж в северозападната част на сградата на @@19@ [населено място] обозначено на архитектурното разпределение на етажа като канцелария № 6 с размери 6,64м./2,51м.
ОСЪЖДА на основание чл. чл.78 ал.3 ГПК собствениците в етажната собственост в сградата на @@26@ [населено място] , регистрирана в Община [населено място] под № 447/17.02.2014г., представлявана от Д. Д. Миров да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 2080лв. /две хиляди и осемдесет лева/ разноски за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: