Р Е Ш Е Н И Е

№ 88
[населено място], 04.07.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 693 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „ТЕДА ПАК“ЕАД против решение № 641/13.10.2022 г. по в.т.д. № 741/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 18.04.2022 г. по т.д. № 961/2021 г. на СГС и са отхвърлени предявените от касатора срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование “ЧЕЗ Разпределение България” АД/ искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 61682,92 лв., представляваща недължимо платена коригирана цена по фактура № 3237810/30.08.2019 г. по констативен протокол от 17.06.2019 г., и на сумата 241 лв., представляваща недължимо платена такса за възстановяване на захранване с ел. енергия, заедно със законната лихва за забава върху двете суми, считано от 12.12.2019 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като делото е било разгледано в открито съдебно заседание на 03.10.2022 г. при неспазен срок от датата на връчване на призовката за същото – на 29.09.2022 г. Правят се и оплаквания за необсъждане на всички доводи и доказателства, за необоснованост на изводите на въззивния съд. Иска се отмяна на решението на САС и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Ответникът по касационната жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“АД в писмения си отговор оспорва основателността на същата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесните искови претенции се основават на първия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като ищецът претендира връщане на парични суми, които той бил заплатил на ответника при начална липса на основание – сумата 61 682,92 лв. по фактура № 3237810/30.08.2019 г. и сумата 241 лв., представляваща такса за възстановяване на захранване с ел. енергия. Установил е сключването между праводателя на ищеца - „Елдиес Пласт“ ООД, и ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД на договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, собственост на ответника, до мястото на доставка на обекта на ползвателя в [населено място], както и сключването от ищеца на договор за продажба на ел. енергия, действал към 2019 г., с лицензирания търговец на ел. енергия „Енерджи Маркет“ АД . Констатирал е, че на 17.06. и 18.06.2019 г. от служители на ответника са били извършени проверки на средството за търговско измерване на доставяната в обекта на ищеца ел. енергия, резултатите от които са били описани в констативни протоколи № 3026154/17.06.2019 г. и № 1024890/17.06.2019 г., като е била издадена процесната фактура № 3237810/30.08.2019 г., с която на ищеца е била допълнително начислена сумата 61 682,92 лв. за потребена ел. енергия за 3-месечен предхождащ период.
По спорните въпроси относно наличието или не на основание за начисляване на процесните суми и легитимацията на ответника да ги получи САС е приел, че независимо, че за мрежовите услуги крайните клиенти се намират в договорни отношения със съответния оператор на мрежа, то по силата на специалната регулация оправомощени да фактурират и събират дължимите суми за ползване на тези услуги са съответните доставчици на енергия, при това – от свое име. Тази специфична регулация представлява съществено отклонение от общия правен режим на облигационните отношения и е предвидена с цел улесняване на крайните клиенти, които следва да заплащат всички суми на един субект, вместо на трима /един доставчик на енергия и двама оператори на мрежи – преносна и разпределителна/. Това не означава, че доставчикът на енергия замества мрежовия оператор в облигационното му отношение с крайния клиент, а че е налице специално нормативно овластяване да упражни от свое име правата на мрежовия оператор спрямо клиента. По тази причина доставчикът има право да събере от свое име вземанията за цена за мрежовите услуги – доброволно или принудително, вкл. и чрез съдебна и изпълнителна защита. Подобен правен механизъм съществува и за отношенията, касаещи измерването на количествата ел. енергия, вкл. в хипотезите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Въззивният съд се е позовал на чл. 87, ал. 2, т. 6 и чл. 89, т. 6 ЗЕ, съобразно които норми част от мрежовите услуги, които предоставят операторите на мрежи, е измерването на електрическата енергия в електропреносната и електроразпределителните мрежи. Акцентирал е, че по силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ отношенията относно измерването на енергия се уреждат от приети от КЕВР правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В изпълнение на делегацията КЕВР е утвърдила действащите ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35/30.04.2019 г., изм. и доп.), в чийто раздел ІХ е уреден редът и начините за преизчисляване на количеството ел. енергия. Съдът е намерил, че е предвидено това преизчисляване се извършва след проведени проверки, чиито резултати са закрепени в констативен протокол, който се подписва от представител на мрежовия оператор и от ползвателя или негов представител, като при отсъствие на такъв или отказ да подпише се подписва и от свидетел, който не е служител на оператора, а протоколът се изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка – чл. 49, ал. 3 и 4 ПИКЕЕ. Правилата уреждат начините за преизчисляване на количеството ел. енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване, неправомерно въздействие, повреда на СТИ или в случай на ел. енергия, измерена с показания в невизуализиран регистър на СТИ. В тези случаи се извършва корекция на сметка на крайния клиент по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, която съставлява корекция на фактурираното количество ел. енергия за предходен период, което от своя страна води до промяна в цената, дължима от клиента за предоставената му престация – както за потребената енергия по продажбеното отношение с доставчика, така и на потребените мрежови услуги по правоотношението със съответния оператор на мрежа. Тази корекция не се отразява само върху продажбената цена на потребената от клиента енергия съобразно общите му задължения по чл. 183 и чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Корекцията може да е в полза на клиента, когато му е начислено по-голямо количество ел. енергия от реално използваното и той е надплатил, в който случай е безспорно, че му се връща не само надплатената цена за доставена енергия, но и надплатената цена за мрежовите услуги по правоотношението с мрежовия оператор, зависеща от доставеното количество енергия /чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „б“ ЗЕ, чл. 57 ПИКЕЕ/. САС е съобразил , че ПИКЕЕ, отчитайки спецификата на отношенията с клиента, диференцира хипотезите на корекция на цената, когато тя не се извършва в полза на клиента, а той следва да заплати допълнителни суми. Разгледал е съществуващата регулация и е констатирал, че тя предвижда: 1)корекцията се извършва от и в полза на доставчика на енергия в хипотезата на чл. 56, ал. 4 във вр. с чл. 53, ал. 1 ПИКЕЕ – когато поради повреда или неточна работа на тарифния превключвател, използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя, като в тези случаи преизчислените количества енергия се заплащат от потребителя по цената за съответната тарифа; 2) корекцията се извършва от и в полза на оператора на електроразпределителната мрежа – във всички останали случаи на преизчисляване – чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ. В последната хипотеза операторът предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“ /чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ/. Определената сума се заплаща от ползвателя на мрежата на оператора на съответната мрежа /чл. 56, ал. 2/, като преизчислените количества ел. енергия се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор /чл. 56, ал. 3/. Преизчислените количества ел. енергия се отразяват както на дължимите суми за самата доставена енергия, така и на сумите за мрежови услуги, /с посоченото изключение/, макар и глобалната сума да се определя на база действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи по ал.3. Въззивната инстанция е посочила, че всяко от тези вземания се дължи от клиента в рамките на отделните облигационни отношения с доставчика и с мрежовия оператор, но по силата на изричното нормативно овластяване право да получи и събере дължимите суми има само мрежовият оператор. САС е заключил, че противно на приетото от СГС, уредбата на чл. 56, ал. 1-3 ПИКЕЕ не е в противоречие с разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, нито излиза извън рамките на законовата делегация за приемане на ПИКЕЕ или на ПТЕЕ, тъй като законът е делегирал на КЕВР цялостната подзаконова регламентация на отношенията между крайните клиенти, доставчиците на енергия и операторите на мрежи.
По отношение основанието за начисляване на процесните суми, САС е намерил следното: От съвкупната преценка на доказателствата е счел за доказано по несъмнен начин, че при извършена на 17 - 18.06.2019 г. проверка по реда на чл. 49 ПИКЕЕ е било установено, че спрямо средството за търговско измерване на доставената ел. енергия в обекта на ищеца е бил осъществен нерегламентиран достъп и промяна на схемата на свързване на измервателната система, което води до непълно/частично измерване на потребената ел. енергия, както и нарушаване на пломбата на вратата на електромерното табло, монтирано на фасадата на трафопоста, на пломбата на измервателния клеморед, намиращ се под електромера, както и на пломбата на вратата на килията за мерене в трафопоста, в която се намират трите токови трансформатора. Освен това е било установено развиване на винта на клемореда в началото на вторичната намотка на втория токов трансформатор /фаза S/, както и монтирането на 3 бр. проводници /шунтове/ към началата на вторичните намотки на трите токови трансформатора на фази R, S и Т преди СТИ, които в другите си краища не са били свързани към нищо, а са били изолирани с пресни изолационни лепенки. САС е кредитирал и двете заключения на СТЕ и е приел, че развиване на винта на клемореда увеличава контактното съпротивление в мястото на връзката и води до грешка в измерването предвид чувствителността на СТИ. Спрял се е на категоричния извод на ексепритзите относно монтирането на трите проводника - ако свободните краища на тези проводници са били свързани към нулев потенциал /земя, корпус/, то това води до значително намаляване на преминаващата през електромера ел. енергия и до отчитането на по-малка консумация от действително потребената на обекта. Отчел е, че по делото няма преки доказателства за това дали и къде са били свързани тези проводници в свободните си краища, но се е обосновал със събраните косвени доказателства, че те са били свързани към нулев потенциал – най-вероятно са били заземени. Този извод е бил направен след анализ от страна на съда на товарните профили на обекта, т.е. от съпоставката на отчетената консумация на обекта през отделните отчетни периоди. Намерил е, че данните за отчитане недвусмислено показват, че измерването на консумираната ел. енергия чрез процесното СТИ е било манипулирано и е счел за убедително обяснението на вещите лица, че това е станало чрез въпросните 3 бр. допълнително монтирани проводници. Приел е за ирелевантно обстоятелството от кого е била извършена неправомерната манипулация на схемата за свързване на СТИ и чия е вината за това. Посочил е, че в исковото производство се изследват само гражданскоправните последици от установеното неточно измерване на енергията, а не конкретната вина на отговорните физически лица, която следва да се изясни в образуваното наказателно производство. Ето защо САС е заключил, че е било налице основание за преизчисляване на количеството ел. енергия, доставено на обекта, по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ. За начина на преизчисляване е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, според която операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Обосновал е становище, че по-краткият период от двата визирани е 3-месечният, тъй като по-близка извършена проверка не е имало. Позовал се е на съвпадащите изводи и на двете изслушани заключения на СТЕ, че извършеното от ответното дружество преизчисляване съответства на нормативните правила и сумата за корекция е била определена на 51 402,43 лв. без ДДС /61 682,92 лв. с ДДС/ на база действащите към момента на корекцията цени за покриване на технологичните загуби, утвърдени от КЕВР съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.
С определение № 217/01.02.2024 г. по т.д. № 693/2023 г. на ВКС, I т.о. е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение на САС за проверка съответствието му с практиката на ВКС по правния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да призове страната за първото по делото заседание на осн. чл.56, ал.3 ГПК ?
По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване настоящият състав на ВКС намира следното:
В посоченото от касатора решение № 32/16.02.2017 г. по гр.д. № 2942/2016 г. на ВКС, IV г.о., както и в служебно известните на състава на ВКС – решение № 110/23.04.2012 г. по гр.д. № 1024/2011 г. на ВКС, III г.о. и решение № 384/27.10.2014 г. по гр.д. № 4836/2014г. на ВКС, IV г.о. е прието, че едноседмичният срок по чл. 56, ал. 3 ГПК за призоваване на страните преди заседанието е гаранция, че страната ще има възможност да подготви защитата си. Неспазването на този срок нарушава правото на страната на участие в делото. Поради това решаването на делото в съдебно заседание, на което е даден ход на делото в нарушение на чл. 56, ал. 3 ГПК, съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане след извършване на процесуалните действия по редовното призоваване на страните.
Настоящият състав на ВКС споделя така дадения отговор.
По същество на касационната жалба:
Предвид дадения отговор на правния въпрос касационната жалба се явява основателна. В отклонение от практиката на ВКС въззивният съд е провел открито съдебно заседание по в.т.д. № 741/2022 г. на САС на 03.10.2022 г., при неявяване на представител на „ТЕДА ПАК“ЕАД и при нарушение на правилото на чл.56, ал.3 ГПК. Видно от разписка за връчено чрез пълномощника на посоченото дружество съобщение за насроченото на 03.10.2022 г. съдебно заседание, призовката е получена на 26.09.2022 г. До датата на откритото заседание на 03.10.2022 г. не е изтекъл необходимият срок от една седмица, който срок се брои по правилото на чл.60, ал.4 ГПК – започва да тече на 26.09.2022 г. /понеделник/ и изтича на 03.10.2022 г. /понеделник/. Последният ден на изтичане на срока съвпада с деня на заседанието, а по правилото на чл.56, ал.3 ГПК следва да изтича преди заседанието.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е лишило касатора от участие в делото във въззивното производство, като е препятствало защита му срещу въззивната жалба на насрещната страна, вкл. по всички повдигнати с касационната жалба въпроси. Това налага отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, на осн. чл.293, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

ОТМЕНЯ решение № 641/13.10.2022 г. по в.т.д. № 741/2022 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: