1

6

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2564 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. П., представляван от адвокат Г. Г., определен за адвокат на жалбоподателя във връзка с предоставена му правна помощ, срещу определение № 1435 от 4. 05. 2018 г. по ч. гр. д. № 1095/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение от 11. 12. 2017 г. по гр. д. № 3115/2007 г. на Софийски градски съд, I-4 състав в частта, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ за изменение на постановеното по гр. д. № 3115/2007 г. на СГС решение в частта за разноските с присъждане на разноски на П. за разликата над сумата от 1092, 73 лв. до сумата от 6 000 лв.
Касационният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Излагат се доводи срещу извода на съда, че на основание чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./ на касатора следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1092, 73 лв. Съображенията на жалбоподателя са, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са под минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в изложението Наредба № 1/2004 г./ – 5874, 92 лв., поради което съдът е нарушил нормата на чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./ при намаляването на разноските поради прекомерност на заплатеното от П. адвокатско възнаграждение. Моли обжалваното определение да бъде отменено в атакуваната част и да му се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 1092, 73 лв. до 6000 лв.
Допускането на касационно обжалване поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси в противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 6. 11. 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС: 1. Какъв е минималният размер на адвокатското възнаграждение при цена на иска от 276 746 лв.?; 2. Налице ли е в конкретния случай прекомерност на адвокатското възнаграждение и при намаление на същото поради прекомерност може ли да се присъди адвокатско възнаграждение под минималните размери, предвидени в Закона за адвокатурата и Наредба № 1/2004 г.? Наред с това въвежда довод, че обжалваното определение е очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата „Елица 2002“ ЕООД – гр. София е депозирал в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният състав е приел за установено, че ответникът по иск по чл. 145 ТЗ – касационен жалбоподател в настоящото производство е бил представляван в приключилото с отхвърлително решение първоинстанционно производство първоначално /за периода 2007 г. – 2009 г./ от упълномощен адвокат – адв. Т. И., на когото е заплатил договорено възнаграждение от 6 000 лв., а впоследствие - от двама адвокати, чиято представителна власт е отпаднала поради смърт и оттегляне на пълномощно. На 7. 12. 2016 г. на Н. П. е била предоставена правна помощ, във връзка с което е определено да бъде представляван от адвокат Г..
Въззивният съд е приел, че на основание чл. 64, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК /отм./ за ответника Н. П. се е породило правото на разноски и възнаграждение за един адвокат с оглед отхвърлянето на предявения срещу него иск. Счел е, че предоставената на страната в хода на делото правна помощ не се отразява на правото й да търси сторените от нея разноски в производството, в обхвата на които се включва възнаграждение за един адвокат. За да присъди сумата от 1092, 73 лв. за направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, решаващият състав е преценил като основателно възражението на насрещната страна за прекомерност на договореното възнаграждение. Посочил е, че възнаграждението следва да се намали съобразно предвидения в Наредба № 1/2004 г. в действащата редакция към момента на сключване на мандатния договор - ДВ, бр. 64/2004 г. размер с оглед цената на иска – 2185, 46 лв. и се редуцира съобразно обема на фактически извършените правни действия с 1/2.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното:
Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос и частта от втория въпрос дали е налице в конкретния случай прекомерност на адвокатското възнаграждение не могат да се квалифицират като правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорите на тези въпроси предпоставят проверка на правилността на изводите на въззивния съд, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и при условията на чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./ същото следва да бъде намалено до посочения в обжалваното определение размер. Съгласно задължителните указания в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в стадия по селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, а извършва преценка за наличието на основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Тъй като въпросите са от значение за правилността на обжалваното определение, те не изпълняват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение по уточнения в съответствие с разясненията по т. 1 от Тълкувателно дело № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС въпрос: При намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност може ли съдът да присъди по-нисък размер на това възнаграждение от предвидения за съответния род дела в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения? Този въпрос е обусловил решаващите изводи на съда и е налице твърдяното от страната противоречие със съдебната практика – т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6. 11. 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен да намали разноските за адвокат до минималния размер на възнаграждението, предвиден в Наредба № 1/2004 г. Касае се до разрешение приложимо и при намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./ с оглед съвпадащите предпоставки за намаляването по цитираната норма и по чл. 78, ал. 5 ГПК и отпадането с приемането на действащия ГПК само на правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. В случая въззивният съд е намалил разноските за адвокатско възнаграждение, като е слязъл под установения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията, ДВ, бр. 64/2004 г. минимум.
По съществото на частната касационна жалба:
Въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията към момента, към който е уговорено и платено възнаграждението – 23. 04. 2008 г., а именно ДВ, бр. 64/ 2004 г., като е определил минималния размер по цитираната норма в размер на 2185, 46 лв. и редуцирайки го наполовина с оглед обема на извършената работа от адвоката е присъдил в полза на касатора сумата от 1092, 73 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в посочената редакция за защита по граждански дела с определен интерес минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес над 10 000 лв. е 540 лв. плюс 2 % за горницата над 10 000 лв. или в случая с оглед цената на отхвърления иск – 276 746 лв. минималното възнаграждение за адвокатска защита възлиза на 5 874, 92 лв. Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение, до който съдът може да слезе при преценка за прекомерност на заплатеното възнаграждение, в случая е 5874, 92 лв. Незаконосъобразен е изводът на решаващия състав за възможност при намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение да се слезе под визирания минимум предвид обема на извършените действия от страна на упълномощения процесуален представител – адвокат. С оглед споделяния и от настоящия състав извод за липса фактическа и правна сложност на делото / предявеният иск по чл. 145 ТЗ срещу бивш управител за вреди във връзка с издаване на запис на заповед от дружеството-ищец с поемател ответника П. е отхвърлен поради обвързващата страните сила на пресъдено нещо на съдебно решение за дължимостта на сумата по записа на заповед/ в случая на основание чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./ възнаграждението следва да бъде намалено до сумата от 5875 лв.
На основание чл. 64, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК /отм./, когато е отхвърлен предявеният от ищеца иск, ищецът дължи разноски за възнаграждение за един адвокат, поради което при разпределяне на отговорността за разноски в случая трябва да бъдат отчетени обстоятелствата, че в хода на процеса на ответника П. е била предоставена правна помощ за процесуално представителство и във връзка с това в производството като негов представител е участвал адвокат Г. по следните съображения. Заплащането на предоставената правна помощ се извършва от Националното бюро за правна помощ /НБПП/ по банков път, въз основа на решение на председателя на бюрото и отчета, представен от адвоката, проверен и заверен от Адвокатския съвет /чл. 39 ЗПП/. НБПП се произнася съобразно вида и количеството на извършената дейност и съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ. Съдът, на основание чл. 78, ал. 7 ГПК, присъжда адвокатско възнаграждение, но не в полза на адвоката, а само по искане и в полза на НБПП, което е легитимирано да го получи по правилата на чл. 78, ал. 1 - 3 ГПК, в зависимост от изхода на спора. Ако правната помощ е предоставена на ищеца и искът му е уважен, съдът осъжда ответника да заплати адвокатско възнаграждение в полза на НБПП съобразно представеното решението на председателя на НБПП по чл. 39 ЗПП и съразмерно уважената част от иска; ако правната помощ е предоставена на ответника и искът бъде отхвърлен, тогава ищецът заплаща в полза на НБПП адвокатско възнаграждение. Следователно при осъществяване на процесуално представителство във връзка с предоставена правна помощ на ответника и отхвърляне на предявения иск, ищецът следва да заплати на НБПП изплатеното от него възнаграждение на адвоката – процесуален представител. С оглед тази регламентация на заплащането на правната помощ и отговорността по чл. 78, ал. 7 ГПК за заплатеното възнаграждение от НБПП, когато в едно и също производство страната е представлявана от пълномощник по възмезден договор за правна защита и съдействие и от адвокат във връзка с предоставена правна помощ, тя не може да упражни право на избор кое възнаграждение иска да бъде заплатено – по договора за правна помощ или на процесуалния представител във връзка с предоставената правна помощ. Тъй като на основание чл. 64, ал. 2 във вр. с 1 ГПК /отм./ насрещната страна дължи разноски само за един адвокат, в посочената хипотеза от сторените разноски по договор за правна защита и съдействие, подлежащи на присъждане на ответника, следва да бъде приспаднато възнаграждението на процесуалния представител-адвокат, определен с оглед предоставената правна помощ. В случая от намаления размер на разноските за адвокатско възнаграждение 5875 лв. трябва да бъде приспадната сумата от 450 лв., определена по чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като към момента на процесуалния представител на частния жалбоподател адвокат Г. не е определено и изплатено от НБПП възнаграждение за осъществяваната правна помощ, или на основание чл. 64, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК /отм./ на касационния жалбоподател се дължи сумата от 5425 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
В обобщение, обжалваното определение и потвърденият с него съдебен акт следва да бъдат отменени в частта за отхвърляне на искането за присъждане на разноски на ответника по иска – касационен жалбоподател за сумата от 4332, 27 лв. и на жалбоподателя да се присъди тази сума. В останалата обжалвана част определението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОТМЕНЯ определение № 1435 от 4. 05. 2018 г. по ч. гр. д. № 1095/2018 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 11. 12. 2017 г. по гр. д. № 3115/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлена молбата на Н. Г. П. по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ за присъждане на разноски за сумата над 1092, 73 лв. до 5425 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Елица 2002“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Янко Сакъзов № 80, ет. 1, ап. 3, да заплати на Н. Г. П. допълнително сумата от 4 332, 27 лв. /четири хиляди триста тридесет и два лева и 27 ст./ разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1435 от 4. 05. 2018 г. по ч. гр. д. № 1095/2018 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част, с която е потвърдено определение от 11. 12. 2017 г. по гр. д. № 3115/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлена молбата на Н. Г. П. по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ за изменение на решението по гр. д. № 3115/2007 г. на СГС в частта за разноските, като му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 5 425 лв. до 6 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: