Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
Гр.София, 26.03.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на първи декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4615 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Росица С. С. и С. С. З., [населено място] срещу решение № 355/13.08.2013г., постановено по т.д.№ 1221/13г. от Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 139/31.01.2013г. по гр.д.№ 5517/11г. на Старозагорския районен съд за осъждане на касаторите да заплатят на В. И. М., [населено място] суми от по 11698.04 лв., като наследници на издателя на запис на заповед от 28.11.05г. С. З. С..
Касаторите поддържат, че решението е неправилно и молят за неговата отмяна.
Ответникът В. И. М. оспорва жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед от 28.11.05г. е издаден от С. С. и авалиран от В. М. в полза на [фирма] като обезпечение по договор за кредит от 28.11.05г. Авалистът е погасил изцяло задълженията на кредитополучателя – издател на ценната книга по договора с банката, поради което на основание чл.485, ал.3 ТЗ се е суброгирал в правата на кредитора. Записът на заповед е с падеж 20.12.2007г., като към датата на предявяване на иска – 19.10.2011г. са изтекли специалните давностни срокове по чл.531 ТЗ, поради което претенциите са уважени на основание чл.534, ал.1 ТЗ поради прескрибиране на менителничния ефект.

С определение № 555/25.06.14г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса за обема на правата на платилия авалист срещу издателя на записа на заповед.

Становището на състава на ВКС произтича от следното:
По силата на нормата на чл.537 ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. С оглед на конкретно поставения правен въпрос, приложение намира разпоредбата на чл.513 ТЗ относно солидарната отговорност между издателя по записа на заповед и поръчителя, както и правото на приносителя да предяви исковете си срещу всички задължени лица заедно и поотделно, без да се съобразява с реда, по който са се задължили. При неплащане по ценната книга от прекия длъжник – издателя, поемателят /приносител на записа на заповед/ разполага с правото да реализира правата си по отношение на останалите задължени лица, включително спрямо авалиста. Отговорността на поръчителя спрямо поемателя е такава, каквато е отговорността на издателя по отношение на поемателя – чл.485, ал.1 ТЗ.
Съгласно чл.485, ал.3 ТЗ поръчителят, който е платил менителницата, встъпва в правата по нея срещу лицето, за което е поръчителствал. В този смисъл издателят отговаря спрямо платилия по записа на заповед авалист в размер на платената сума по ценната книга.
Касационното обжалване е допуснато за проверка на съответствието на въззивния акт с решение № 320/17.06.10г. по т.д.№ 161/09г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че погасяването на правото на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл.531 ТЗ е онзи юридически факт, от който за последния възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ срещу издателя на ефекта до размера на инкорпорираното в същия парично вземане, с което настъпилата в патримониума му вреда, довела до увеличаване на имуществото на платеца – издател, се съизмерява. В случая по настоящото дело е налице плащане от авалиста на поемателя, поради което е поставен и въпросът за обема на правата на авалиста срещу издателя на ефекта.
П. авалист не се суброгира в правата на кредитора, а по правилата за лицата, спрямо които е реализирана регресната отговорност, разполага с обратен иск по чл.507 ТЗ срещу издателя. Отговорността обхваща сумата, която е платил, законната лихва върху платената сума от деня на плащането, направените разноски и комисионна по чл.506, ал.1, т.4 ТЗ.
За разлика от нормата на чл.143 ЗЗД, вменяваща задължение на поръчителя да уведоми длъжника за предявения срещу него иск, за да може да реализира регресните си права, то при менителничното поръчителство неуведомяването за неприемане или неплащане по чл.499, ал.5 ТЗ има за последица отговорност за вредите от неуведомяването, а не отпадане на права на поръчителя по обратния иск.
В случай на плащане на поемател по запис на заповед от авалиста, последният разполага със самостоятелни права спрямо издателя на основание чл.485, ал.3 вр. чл.507 ТЗ.

По изложените съображения на поставения правен въпрос следва да се отговори в смисъл, че обемът на правата на платилия авалист срещу издателя на записа на заповед обхваща сумата, която е платил по записа на заповед /главница и законни лихви/, законната лихва върху платената сума от деня на плащането и направените разноски.

По същество на касационната жалба.
С оглед на отговора по поставения правен въпрос неоснователни са поддържаните от касаторите основания за отмяна на въззивното решение поради нарушения на материалния закон относно липсата на легитимация като кредитор по ефекта на задължения по записа на заповед авалист.
Обжалваното решение е необосновано в частта, с която е определен обемът на отговорността на наследниците на издателя по записа на заповед. При принципно правилното разрешение за основателност на предявения от авалиста иск, въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на наследниците на издателя по записа на заповед за платените от същия суми на поемателя по записа на заповед в образуваното изпълнително производство след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение. При така очертания обем на отговорността решаващият състав е изчислил размера на задължението общо на сумата от 23396.08 лв., за които е посочил, че са платени от ищеца по иска.
По делото са били представени удостоверение от частен съдебен изпълнител изх.№ 19628/10.10.11г. и удостоверение от [фирма] изх.№ 231-1675/11.10.11г. В удостоверението от частния съдебен изпълнител е посочено, че по изпълнителното дело са постъпили сумите от 1697.45 лв., преведена на взискателя /банката/ и 1902.72 лв., преведена на съдебния изпълнител за такси. Изпълнителното дело е било образувано за събиране на сумата от 16740.25 лв., дължима по записа на заповед, ведно със законната лихва от 06.02.09г., 919.61 лв. разноски по делото, като за тези суми е издадената заповед за изпълнение. В удостоверението от банката като платена е посочена сумата от 13160.26 лв. главница, 871.56 лв. договорна лихва, 6371.77 лв. законова лихва, всички по договор за банков кредит от 28.11.05г. и 1087.77 лв. съдебни разноски и постъпилата сума от 1902.72 лв. по изпълнителното дело. Общият размер на платеното задължение според удостоверението на банката е 23394.08 лв. Доколкото поръчителството е поето за обезпечение на издадения заповед на заповед, то необосновано съдът е приел по предявения иск, че се дължи плащане на договорна лихва по кредита. Налице е неяснота в двете удостоверения относно сумата от 1697.45 лв. в едното посочена като платена от сметката на съдебния изпълнител на взискателя, но същата не е включена в удостоверението на банката. Не биха могли да се съпоставят и платените разноски – по изпълнителното делото и съдебните разноски.
Предвид на приетото разрешение, че издателят, респ. неговите наследници отговорят за платените суми по записа на заповед, законната лихва от датата на плащането и направените разноски, то съдът е следвало да изясни плащането на всяка една от посочените в двете удостоверения суми и да ги съпостави с влязлата в сила заповед за изпълнение. Въззивният съд е следвало да назначи счетоводна експертиза за направите плащания от поръчителя по изпълнителното дело и пряко на банката и да съпостави същите с размера на задължението.
В този смисъл постановеното решение е неправилно и на основание чл.293, ал.3 ГПК следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне изслушване на заключение на счетоводна експертиза, която да определи размера на задължението, т.е. главницата за която е издадена заповедта за изпълнение - 16740.25 лв., дължима по записа на заповед, ведно със законната лихва от 06.02.09г. до датата на плащане /която също следва да се посочи от експерта след проверка на направените плащания на банката, респ. по сметка на съдебния изпълнител/. Към тази сума следва да се прибавят и разноските – по съдебното и по изпълнителното производство. След определяне на размера на задължението експертът следва да определи размера на направените от авалиста плащания, съпоставени с размера на задължението.
При постановяване на решението съдът следва да определи размера на отговорността на наследниците на издателя по записа на заповед според платените суми по влязлата в сила заповед за изпълнение въз основа на записа на заповед и според направените разноски – за заповедното производство, по установителния иск и в съдебното изпълнение.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 355/13.08.2013г., постановено по т.д.№ 1221/13г. от Старозагорския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.