. стр. от решение по гр.д. № 2160/2013 на Върховния касационен съд, ІV ГО
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2160 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № І-158/29.11.2012 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 296/2010 в частта, в която е отменено решение № 1203/25.11.2009 на Бургаския районен съд по гр.д. № 4721/2008, като са отхвърлени за сумата над 4.220,00 лева предявения иск за обезщетение за ползването на чужд имот и законни лихви до предявяването на иска над размера на 71,26 лева. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за правното действие на решението за обявяване на смърт по отношение на третите лица.
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че решението за обявяване на смърт като охранителен акт има действие по отношение на всички и задължава администрацията да издаде акт за гражданско състояние съгласно установеното в решението (моментът на издаването на акта за гражданско състояние е без правно значение, удостоверените факти пораждат правното си действие, както са посочени в акта). Легитимиращият ефект на акта за гражданско състояние трябва да бъде зачитан от всички. Третите лица не може да отричат нито факта на смъртта, нито момента на настъпването й, освен ако по надлежния ред не докажат нещо различно. Редът, по който лицата, претендиращи права от фактите, че лицето е живо или е починало по друго време, но не са участвали като заинтересовани страни в производството по обявяването на смъртта е чрез иск по чл. 573, ал. 2 ГПК (чл. 431, ал. 2 ГПК отм.) или чрез иск по чл. 552 ГПК (чл. 447 ГПК отм.). Това може да са лица, които биха придобили права върху имуществото на лицето, чиято смърт е обявена, осигурителни или други права, които биха възникнали, ако то е живо или ако смъртта му е настъпила в друго време – дете, чийто произход би бил установен от презумпция за бащинство или друг наследник, който би наследил и по-късно починали роднини на лицето, чиято смърт е обявена.
В производството по предявения иск третите лица могат да докажат различни факти, което ще доведе до отменяване или изменяване на издадения акт за гражданско състояние съгласно чл. 573, ал. 2, изр. 3 ГПК (чл. 431, ал. 2, изр. 3 ГПК отм.), съответно чл. 552, ал. 1 ГПК (чл. 447, ал. 1 ГПК отм.).
В отделни случаи (напр. установяване и оспорване на произход в производството по допускане на делбата), законът позволява на съда да установи съответния факт от гражданското състояние на лице в рамките на висящото пред него производство. В такъв случай съдът може да събере доказателства и да установи съответния факт, без да е представен акт за гражданско състояние или в отклонение от удостовереното в представения акт за гражданско състояние.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в отношенията между страните е установено с влязло в сила решение, че ищцата е собственик на процесния имот като единствена наследница на майка си А., починала на 03.01.2004 г. и като единствена наследница на сестра си Л., починала на 08.06.2002 г. Ответницата е бивша съпруга и майка на починалите на 17.11.1993 г. син и внук на Л. и поради това тя не наследява свекърва си. От месец януари 2003 г. ответницата е поставила метална врата на процесното жилище и препятства достъпа на майката на ищцата и след това на нея. Смъртта на съпруга и сина на ответницата е установена с влязло в сила решение по чл. 477 ГПК (отм.) без участието на ответницата като заинтересована страна. Ответницата е искала отмяна на това решение, като молбата й е отхвърлена с влязло в сила решение на 10.07.2006 г. Наследниците на лицето, чиято смърт е обявена придобиват наследството не от деня на смъртта, както е обявена, а от деня на съставянето на акта за смърт въз основа на влязлото в сила съдебно решение, но след като то е непротивопставимо на ответницата следва да се приеме, че тя дължи обезщетение за пропуснатите ползи от 10.07.2006 г. до 10.08.2007 г., когато ответницата е заявила готовност да предаде на ищцата ключ от металната врата и е поканила ищцата да определи деня на предаването.
Правилно въззивният съд е приел, че в отношенията между страните е установено с влязло в сила решение, че ищцата е собственик на процесния имот като единствена наследница на майка си А. и на сестра си Л.. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът не е зачел силата на пресъдено нещо на съдебното решение, в чиито обективни предели влиза основанието за придобиване на собствеността. В нарушение на забраната за пререшаване на разрешен със сила на пресъдено нещо спор въззивният съд е разгледал възраженията на ответницата срещу правото на ищцата да наследи процесното жилище първо от майка си и след това от сестра си. Действително ответницата не е била обвързана от решението за обявяване на смъртта на съпруга и на сина й, но тези нейни възражения са преклудирани що се отнася до собствеността върху процесния имот. Отделно стои въпросът, че съдът не може да откаже да признае легитимиращия ефект на акт за гражданско състояние, освен ако той е отменен по съответния ред. Ако законът позволява на съда да установи съответния факт в рамките на висящото пред него производство (напр. установяване и оспорване на произход пред делбения съд), той може да събере доказателства и да установи съответния факт, но ако това не е позволено от закона (както е в процесния случай) и е предявен иск за оспорване на акта, съдът е длъжен да спре висящото пред него производство, за да изчака изхода на делото по оспорването на представения акт за гражданско състояние.
Видно от изложеното решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че в отношенията между страните е установено с влязло в сила решение, че ищцата е собственик на процесния имот като единствена наследница на майка си А., починала на 03.01.2004 г. и като единствена наследница на сестра си Л., починала на 08.06.2002 г. Ответницата като бивша съпруга и майка на починалите на 17.11.1993 г. син и внук на Л. от месец януари 2003 г. е поставила метална врата на процесното жилище и до 19.09.2007 г. препятства достъпа на майката на ищцата и след това на нея. През това време майката на ищцата и след това лично тя е пропуснала да реализира ползи в размер на не по-малко от 9.800 лева (с оглед размера на предявения частичен иск).
Без правно значение са обстоятелствата: дали ответницата е ползвала процесното жилище през процесния период – отговорността й е ангажирана поради ограничаването на достъпа на ищцата; както и от кога ответницата признава смъртта на съпруга и сина си – легитимиращият ефект на актовете за смърт на съпруга и сина на ответницата не е оборен, тъй като предявените по реда на чл. 447, ал. 1 ГПК (отм.) искове са отхвърлени и издадените актове за смърт не са изменени.
Видно от изложеното ответницата дължи на ищцата претендираната част от обезщетението за неоснователно ползване на процесното жилище със законната лихва от 02.12.2008 г., както и съответната част от разноските по делото в размер на 1.342,40 лева. Лихва върху претендираното обезщетение преди предявяването на иска не се дължи, тъй като не са представени доказателства ответницата да е била поканена да плати дължимото обезщетение преди подаването на исковата молба.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОТМЕНЯ решение № І-158/29.11.2012 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 296/2010 в частта, в която е отменено решение № 1203/25.11.2009 на Бургаския районен съд по гр.д. № 4721/2008, като отхвърлен за сумата над 4.220,00 лева предявеният иск за обезщетение за ползването на чужд имот на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. М. Ч. да заплати на Ф. Ц. С. сумата 5.580,00 лева част от обезщетение за неоснователно ползване на чужд имот в периода от 01.01.2003 до 19.09.2007 г. на основание чл. 59 ЗЗД със законната лихва от 02.12.2008 г., както сумата 1.342,40 лева разноски за всички инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № І-158/29.11.2012 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 296/2010 в частта в която е отменено решение № 1203/25.11.2009 на Бургаския районен съд по гр.д. № 4721/2008, като е отхвърлен предявеният иск за законни лихви до предявяването на иска над размера на 71,26 лева на основание чл. 86 ЗЗД.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.