О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                         № 460

                                     София, 28.07.2009 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

                                                                                            Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 334 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4362/9.ІІ.2009 г. на „В” Е. – гр. В., подадена чрез процесуалния представител на д-вото адв. Б. Б. от АК В. , против въззивното определение № 175 на Варненския ОС, ТК, от 26.І.2009 г., постановено по ч. т. дело № 1183/08 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение № 1* на Варненския РС от 4. ХІ.08 г. по гр. д. № 7816/08 г.: за прекратяване на пр-вото предвид направено възражение за наличието на арбитражно споразумение /чл. 19 ГПК/.

Единственото оплакване на търговеца-частен касатор е за недопустимост на атакуваното въззивно определение, като вместо за обезсилването му - той претендира за неговото отменяване и връщане на делото в първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „В” ЕООД-гр. Варна поддържа, че била налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос дали при условията на субективно съединяване на искове, предявени при условието на евентуалност, позоваването на арбитражна клауза от страна на ответника по евентуалния иск следва да има за свой резултат прекратяване на производството и по главния иск, ответникът по който не прави възражение по чл. 19 ГПК. Понеже този въпрос нямал отражение в практиката на съдилищата, той бил релевантен както за точното прилагане на процесуалния закон, но така също и от значение за развитие на правото въобще.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския ОС, частната касационна жалба на „В” Е. – гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.

С. за това, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са следните:

Съчетаването в конкретната хипотеза на процесуалната субституция, от една страна, с евентуалното субективно съединяване на облигационни искове на субституента срещу действителния носител на правото, но при положителното условие главният му иск /срещу продавача на неговия лизингодател/ да е бил вече уважен – от друга, наред с наличието на арбитражно споразумение между тези двама ответници, както и такова между субституента и носителя на правото, характеризират въпроса за допустимостта на тези искове като такъв, който е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото, доколкото се налага тълкуване на всички тези процесуалноправни институти в тяхната сложна взаимовръзка, а същевременно наличната съдебна практика се отнася до приложението на всеки един от тях поотделно.

Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Ноторно е, че пасивно другарство в процеса е възможно и при евентуално съединяване на исковете срещу всеки един от другарите, но не при положително, а под отрицателно условие: искът срещу втория ответник би могъл да бъде разгледан, само ако е отхвърлен този срещу първия от другарите. На трето място, възражението по чл. 19 ГПК за наличие на арбитражно споразумение може да се прави не в срока за отговор по исковата молба, а и по-късно: до приключване на първото по делото редовно съдебно заседание /арг. чл. 8, ал. 1 ЗМТА/.

При тези базисни положения крайните изводи на въззивния съд за недопустимост на исковете, предявени от „В” Е. – гр. В. срещу ответниците „Б” Е. – В. и „И” ЕАД, клон В. ще следва да бъдат споделени, макар и по други съображения:

1/ Спрямо първия ответник търговецът-частен касатор не би могъл да действа в качеството на процесуален субституент на втория ответник, тъй като не е налице изрично предвидена законова възможност за това. Напротив, в отношенията си с дружеството-лизингодател, в чиито права „В” Е. неоснователно претендира да се е суброгирало /като лизингополучател/, двете са обвързани от арбитражната клауза по чл. 17.4 на сключения помежду им договор за финансов лизинг на автомобил от 26. ХІ.2007 г.;

2/ При недопустимостта на процесуалната субституция от посочения вид, практически липсва другарство на страната на ответниците, а още по-малко то е процесуално възможно при евентуалното съединяване на исковете на „В” Е. срещу тях под положителното условие: да е бил уважен иска срещу продавача на автомобила „Б” /предявен от субституент на купувача-лизингодател/, като условие, за да бъде уважен и прекият иск на търговеца-частен касатор срещу втория ответник, чиито права той противозаконно е предявил.

3/ Ирелевантно за делото е наличието на арбитражна клауза и между двамата търговци-ответници по сключения помежду им договор за продажба на лизинговия автомобил от 29. ХІ.2007 г., защото те не са в спор помежду си.

С оглед изложеното частната касационната жалба на „В” ЕООД- В. ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея прекратително определение на въззивния съд – да се потвърди.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 175 на Варненския окръжен съд, ТК, от з.з. на 29.І.2009 г., постановено по ч. т. дело № 1183/08 г.

ПОТВЪРЖДАВА въззивното определение № 175 на Варненския ОС, ТК, от з.з. на 29.І.2009 г., постановено по ч. т. дело № 1183/08 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 334 по описа за 2009 г.