О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
Гр.София, 27.06.2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1036 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 46/16.01.2014г., постановено по ч.т.д.№ 770/13г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4359/21.10.2013г. по т.д.№ 1622/13г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната касационна жалба е допустима.
Производството по делото е образувано по иск на настоящия частен жалбоподател - издател на запис на заповед от 17.10.2008г. за признаване за установено по отношение на поемателя и на авалиста по записа на заповед, че не съществува вземане на това основание. Искът е бил предявен от [фирма], конституиран като трето лице – помагач в производството по т.д.№ 2553/12г. на Варненския окръжен съд по иск на поемателя [фирма] срещу авалиста [фирма] иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане по записа на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че записът на заповед има обезпечителна функция спрямо договор за лизинг, сключен между него и поемателя, който е прекратен на 03.12.09г. с връщане на лизинговите вещи и заплащане на дължимите неустойки. Сочи, че евентуалното уважаване на иска в производството по чл.422 ГПК срещу авалиста ще обоснове правен интерес на последния от водене на регресен иск срещу него, поради което има правен интерес от установяване несъществуването на вземането спрямо поемателя, което ще ползва и авалиста.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърден първоинстанционния акт за прекратяване на производството по делото, въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска. Изложени са съображения, че в производството по т.д.№ 2553/12г. на В. ищецът по делото е конституиран като трето лице – помагач и защитата на ответника – авалист и на издателя съвпадат с изложеното в исковата молба по отношение на изразените от тях становища и възражения по предмета на спора.
Частният жалбоподател поставя въпросите за правния интерес на издателя на запис на заповед да оспори съществуването на притезанието по записа на заповед, когато изпълнителното производство е насочено само срещу авалиста и за основателността на водене на отделен процес по установяване на съществуването на вземането от страна на издателя, основано на каузалните правоотношения с поемателя при висящ спор между джирант и авалист с единствено основание – плащане по записа на заповед като абстрактна сделка. По първия въпрос е въведено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по втория – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По въпроса за допустимостта авалистът по запис на заповед да релевира възражения, произтичащи от каузалното правоотношение на издателя е постановено цитираното от частния жалбоподател решение № 17/21.04.11г. по т.д.№ 213/10г. на ВКС, ІІ т.о. Даденото разрешение е, не е допустимо авалистът да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед. Възраженията, основани на каузалното правоотношение между хонората и приносителя на ефекта са допустими, само когато авалистът също е страна по това правоотношение, както и в хипотезата на недобросъвестност или злоупотреба с права, осъществени от приносителя. Доказването на възраженията е в тежест на авалиста.
Предвид на така поставените от частния жалбоподател въпроси и съобразно с практиката на ВКС относно допустимите възражения на авалиста, които могат да се релевират спрямо приносителя на менителничния ефект, същите се явяват обуславящи за преценката на правния интерес на ищеца в настоящото производство и съответно за допустимостта на иска. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като съставът обобщава въпросите за правния интерес на издателя на запис на заповед да оспори съществуването на вземането по ценната книга, когато приносителят на ефект е насочил изпълнение само срещу авалиста.

Становището на състава на ВКС произтича от следното:
Релевирането на възражения от авалиста, основани на каузалното правоотношение между издателя и поемателя, е допустимо в посочените в решение № 17/21.04.11г. хипотези. Основателността на заявените възражения би имала за последица отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземане на приносителя спрямо авалиста. Ако съдът счете посочените възражения за неоснователни, ще признае съществуването на вземането и при направено плащане от авалиста, същият ще разполага с правата по чл.485, ал.3 ТЗ. Конституираният като трето лице – помагач в това производство издател на ефекта на страната на ответника ще е обвързан от установителното действие на решението в отношенията му с приносителя и от задължителната сила на мотивите в отношенията му с авалиста. В този смисъл би липсвал правен интерес от оспорване на съществуването на вземането от издателя в отделно производство, но само ако посочените възражения са въведени в предмета на делото между поемателя и авалиста. От друга страна, погасяването на вземането по каузалното правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, погасява и вземането по ценната книга. Издателят на запис на заповед разполага с релативни възражения срещу поемателя, чиято основателност има за последица и погасяване на задължението по ценната книга. Следователно, дори и в производството по установяване на съществуването на вземането срещу авалиста да са заявени възражения, основани на каузално правоотношение, издателят има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо несъществуването на вземането по каузалното правоотношение спрямо издателя предвид на ограниченията относно допустимите от авалиста възражения, които последният може да противопоставя на поемателя. По тези съображения съставът на ВКС намира, че правният интерес на издателя от предявяването на установителен иск произтича от съществуващата възможност авалистът на плати на поемателя и да упражни по отношение на издателя регресните си права, като не във всички случаи интересът следва да се поставя в зависимост от процесуалното поведение на страните в производството по иск на поемателя срещу авалиста.
По тези съображения на поставения правен въпрос съставът на ВКС отговаря в смисъл: Издателят на запис на заповед би могъл да разполага с правен интерес да оспори съществуването на вземането по ценната книга с възражения, основани на каузално правоотношение, по повод или връзка с което е издаден записът на заповед, когато приносителят на ефекта е насочил изпълнение само срещу авалиста, като преценката за наличието на правен интерес следва да се прави при всеки конкретен случай.
По същество на частната жалба.
С оглед на отговора на поставения правен въпрос обжалваното въззивно определение е неправилно. Ищецът – издател на запис на заповед разполага с правен интерес от предявяване на иск за признаване за установено по отношение на поемателя и на авалиста по записа на заповед, че не съществува вземане на това основание. В производството по т.д.№ 2553/12г. авалистът е направил възражения, че записът на заповед е изчерпал обезпечителната си функция, тъй като на ищеца е признато съществуването на вземане по договор за лизинг, който е прекратен, но и че записът на заповед не обезпечава претендираните от ищеца вреди, въз основа на които е формиран размерът на заявената част от главното задължение. В настоящото производство издателят твърди, че договорът за лизинг е прекратен, както и че джиратарят – приносител на ефекта и ищец в производството по чл.422 ГПК е недобросъвестен. В този смисъл заявените възражения срещу вземането в производствата по двете дела не са идентични. Въззивното и първоинстанционното определения за прекратяване на производството по делото следва да се отменят и делото да се върне на Варненския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯ определение № 46/16.01.2014г., постановено по ч.т.д.№ 770/13г. от Варненския апелативен съд и определение № 4359/21.10.2013г. по т.д.№ 1622/13г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за разглеждане и решаване на спора по предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.