13

[населено място],09.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА И.

при участие на секретаря Лилия Златкова

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 1738 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Столична община, представлявана от кмета Йорданка Фандъкова, чрез юрисконсулт К. М. обжалва решение № 166 от 22.03.3021 г. по в.т.д. 127/21 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 11 състав, с което след отмяна на решението на Софийски градски съд е осъдена Столична община да заплати на „К. груп“ ООД сумата от 54 826,22 лв, представляваща незаплатено възнаграждение по договор № СО-РД-55-112/24.02.2014 г., незаплатен остатък по фактури № 00000000037/15.11.2017 г. и № 00000000038/24.11.2017 г., ведно със законната лихва от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски за двете инстанции.

В касационната жалба излага съображения, че е налице необоснованост на съдебното решение, отменително основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Въззивният съд е следвало правилно да установи фактите на първо място, че единственият договор, който е обвързващ за страните е договорът за строителство, като страни по този договор били Столична община и ДЗЗД „Градска магистрала“, като били посочени всички участници „Интегрирани пътни системи“ АД, „Инфраструктурна компания“ Ад, „К. груп“ ООД и „Рутекс“ ООД, като от този договор не било се установявало наличието на водещ съдружник, както било прието във въззивното съдебно решение.

Оспорва изводите относно правата на водещия съдружник в гражданското дружество, приети във въззивното решение и прави анализ на доказателствата, като обосновава извод, че първоначално е определен за водещ съдружник „Интегрирани пътни системи“ АД, като липсвало надлежно уведомяване за Анекс от 16.09.2014 г. към ДЗЗД „Градска магистрала“, като освен това г-н К. не бил част от представителството на „Интегрирани пътни системи“ АД, а участвал в управлението на „К. груп“ ООД.

Относно вписванията в регистър Булстат и процентното участие на съдружниците в гражданското дружество, счита , че само Анекса към договора за гражданско дружество, от 17.07.2014 г. относно дяловете на съдружниците е станал известен на Столична община. Ищецът не можел да черпи права от неизпълнението на задълженията, посочено в чл. 12, ал. 4 вр., чл. 3, ал.1 т. 6 от Закона за регистър Булстат. Сключените анекси към договора за гражданско дружество били нищожни като целящи да заобиколят закона и да накърнят добрите нрави.

Освен това счита, че е налице неправилно приложение на закона, отменително основание съгласно чл. 281, ал. 3, пр. 1 от ГПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че е налице неточно изпълнение с плащането от Столична община по сметка на един от съдружниците в дружеството по ЗЗД, чрез служебния синдик. Счита, че е налице, чл. 75, ал.2 от ЗЗД, като твърди, че е платил точно на лице, което според обстоятелствата е било овластено да получи плащане.

Моли да се отмени въззивното съдебно решение и вместо него да се отхвърли иска.

Ответникът „К. груп“ АД (правоприемник на „К. груп“ ООД) оспорва касационната жалба. Счита, че правилно въззивният съд бил установил, че ответникът Столична община не бил обвързан от задължението за изпълнение на запорно съобщение, тъй като не дължал плащане в полза на „Инфраструктурна компания“ АД, а общо на четиримата участници в дружеството по ЗЗД - изпълнител при условията на солидарност, още повече, че издател на двете фактури бил дружеството по ЗЗД. Столична община нямала право да се намеса в отношенията между съдружниците в гражданското дружество.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Столична община обжалва решението на въззивния съд, с което след отмяна на решението на първата инстанция е осъдена да заплати на „К. груп“ ООД сумата от 54 826,66 лв., представляваща неизплатено възнаграждение, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и е потвърдено решението за допълване на решението по делото, с което е оставено без уважение искането за допълване. За да потвърди решението, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, въззивният съд е изложил съображения, че липсва евентуално съединен иск, а само иск за присъждане на по-малка сума, представляваща разликата между неплатената част от задължението и следващата се сума на съдружника, комуто е изпълнено, съобразно неговия дял. Това искане не било свързано с различни от изложените обстоятелства в исковата молба и така е прието, че липсва предявен иск и такъв не е разгледан.

За да отмени първоинстанционното решение и вместо него да осъди Столична община да заплати на „К. груп“ ООД сумата от 54 826,22 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор № СО-РД-55-112/24.02.2014 г., незаплатен остатък по две фактури № 00000000037/15.11.2017 г. и № 00000000038/24.11.2017 г. , издадени с оглед изпълнение на задълженията по сключения договор, въззивният съд е приел, че на 24.02.2014 г. между Столична община и ДЗЗД „Градска магистрала“ е сключен договор за изработка. Гражданското дружество било образувано от „К. груп“ ООД, „Интегрирани пътни системи“ АД, „Инфраструктурна компания“ АД и „Рутекс“ ООД, които били сключили договор за гражданско дружество от 02.04.2013 г., с цел участие в обществена поръчка за сключване на посочения договор за изработка. С така посочения договор от 24.2.2014 г., Столична община била възложила на посочените в договора търговски дружества-участници в гражданското дружество, изработването на строително-монтажни работи. Прието е, че в клаузите на чл. 2 и чл. 3 от договора за строителство, страните били уговорили размер и сроковете за заплащане на възнаграждение за приети СМР. В клаузите на чл. 3.5 от договора било уговорено, че плащането се извършва въз основа на акт за установяване на изпълнени работи, подписан от възложителя, изпълнителя и инвеститорския контрол. В договора липсвала друга конкретизация относно дължимостта на възнаграждението. От това е направен извод, че се дължи общо плащане в полза на дружеството по ЗЗД. В договора било посочено, че гражданското дружество е създадено с договора за гражданско дружество от 02.04.2013 г. Съдът е направил извод, че всички плащания следвало да се извършват на водещия съдружник, определен по съгласие на страните в договора. Изпълнител по договора бил самото дружество по ЗЗД, като отделните участници били напълно индивидуализирани. Но липсвала конкретизация за обема на СМР, които всеки отделен участник следва да изпълни, както и дължимото на всеки изпълнител възнаграждение. Липсата на конкретно поети задължения за изпълнение на отделни по вид, обем и стойност СМР, както и естеството на гражданското дружество, е мотивирало въззивния съд да приеме, че задължението за изпълнение на уговорените СМР е поето общо от всички четирима участници в договора за гражданско дружество. Така е прието, че е налице солидарност на поетите задължения, респ. на правото на получаване на уговореното възнаграждение. Уговорката за заплащане на цената чрез единия от участниците в дружеството, сочел на извода, че възнаграждение се дължи на изпълнителите общо, при условията на активна солидарност.

Въззивният съд е приел, че активната солидарност и уговореният начин за плащане водели до извод, че с плащането от Столична община, по сметка на един от съдружниците чрез неговия служебен синдик, не било погасено задължението. Плащането било осъществено извън предвидения начин на плащане в договора. Във фактурата бил посочен ДЗЗД като изпълнител и поради това поетото задължение било за плащане общо, а

не разделно, съобразно дяловото участие на всеки от изпълнителите по договора за строителство. След като била налице активна солидарност, следвало да се плати само по предвидения в договора начин, в полза на водещия съдружник, тъй като след плащането следвало да се разпределят загубите и едва тогава да се преведе на правоимащия точната сума.

Договорът за изработка бил изпълнен от изпълнителите, обектът бил въведен в експлоатация. Били издадени фактури на стойност 104 548,66 лв. и на стойност 78 205,39 лв., от които в полза на гражданското дружество била платена от Столична община сумата от 127 927,83 лв. Част от сумата, равна на цената на иска (54 826,22 лв), не била платена точно. Плащането на синдика на едно от дружествата „Инфраструктруна компания“ АД, а не по сметка на ДЗЗД не можело да се извърши разделно. Трябвало да се плати общо. Уговорката за активна солидарност вменявала задължение да изпълни съобразно уговорения в договора начин на водещия съдружник. Плащането на синдика на един от кредиторите-участник в ДЗЗД било произволно. Това било необоснована намеса във вътрешните отношения на съдружниците и извършеното плащане било в нарушение на чл. 75, ал.1 от ЗЗД, тъй като не било извършено в полза на кредитор, на упълномощено от него лице или да бъде извършено в полза на овластено от съда или от закона лице, поради което не било довело до погасяване на задължението .

С определение от 22.06.2022 г., настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на съдебно решение № 166 от 22.03.2021 г. по в.т.д. 127/21 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е осъдена Столична община да заплати на „К. груп“ АД сумата от 54 826,22 лв, незаплатена част от възнаграждение, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, на основание договор СО-РД-55-112/24.02.2014 г., сключен между ДЗЗД „Градска магистрала“, образувано от „К. груп“ ООД, „Интегрирани пътни системи“ АД, „Инфраструктурна компания“ АД и „Рутекс“ ООД и Столична община, както и обезщетение за забава размер на 5 613,05 лв и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 096,52 лв.

Касационно обжалване е допуснато, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, по поставения правен въпрос: Относно условията за установяване наличието на активна солидарност, възникнала на основание

сключен договор между длъжника и кредитори-съдружници в гражданско дружество, учредено на основание чл. 357 от ЗЗД и предпоставките за освобождаване на длъжника от задълженията по отношение на всички кредитори.

Съгласно трайната съдебна практика, израз на която са решение № 241 от 09.03.2017 г. по т.д. 2799/15 г. , решение № 131 от 21.03.2014 г. по т.д. 1121/11 г., и определение № 101 от 22.02.2017 г. по ч.т.д. 1809/16 г по описа на ВКС, I ТО, сдружаването на юридически лица в граждански дружества е форма на обединение за постигане на определена стопанска цел. Гражданското дружество не представлява правен субект. Сключеният договор за гражданско дружество между участниците в него, регулира правата и задълженията по отношение на постигане на общата цел и към него, освен уговореното между страните съобразно задължението, предвидено в чл. 20 а от ЗЗД, се прилагат и правилата, предвидени в чл. 357 и сл. от ЗЗД. Поради това, че е обединение, при него правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на съдружието. Когато е сключен договор за изработка, с възложител и изпълнители - участници в гражданско дружество, страна по договора, изпълнител са отделните правни субекти, тези, които са страни по договора за гражданско дружество. При изпълнение на задълженията по договор за изработка, когато не са разграничени отделните работи и дължимото възнаграждение, всички права и задължения са общи на съдружниците в гражданското дружество. Само във вътрешните отношения между съдружниците, те са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството, с оглед разпоредбите на чл. 359, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.

Активна солидарност може да възникне само, ако е уговорена, в съответствие с предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Установяване на активна солидарност изисква установяване от съдържанието на договора, действително поетите задължения. Когато се установи, че възложителят се задължава спрямо изпълнителя, като изпълнението е поето от всички посочени страни – участници в гражданското дружество (без разграничаване на отделни дейности да се изпълняват от всеки съдружник), поетото задължение от възложителя да заплати възнаграждение за изпълнението на работата общо, на всички изпълнители, означава уговорена активна солидарност. Дори при осъществено представителство от един от съдружниците в качеството му на управител на гражданското дружество или от пълномощник, всички съдружници са страна по договора. Упълномощаването на един от съдружниците или учреденото представителство на един от тях, не изключва активната солидарност, защото не изключва качеството кредитор на всеки от съдружниците. Всеки кредитор може да упражнява правата по сключени от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Когато договорът е сключен от името на съдружниците, дори представлявани от водещия съдружник или упълномощено лице, то отново е налице активна солидарност, произтичаща от уговореното между страните, че участниците в гражданското дружество, общо са поели задължение за изпълнение на задълженията, липсва разграничение на задълженията им, съответно имат право да получат уговореното възнаграждение общо.

Относно активната солидарност липсва позитивна правна уредба. Но съответно, на основание чл. 46 от ЗНА, следва да се приложат правилата на чл. 121 и сл. от ЗЗД. Следователно на основание чл. 123, ал. 1 от ЗЗД следва да се приеме, че погасяването на паричното задължение при активна солидарност, може да стане на всеки от кредиторите. При уговорена активна солидарност, изпълнението на парично задължение към един от кредиторите, освобождава от отговорност длъжника, спрямо всички кредитори. Длъжникът може да избере, до предявяване на иск от някой от кредиторите, кому да престира. Тази свобода на избора следва от липсата на изрично императивно правило в закона при наличието на активна солидарност, от което да се поражда задължение длъжникът да престира на определено лице или в определена поредност. Следователно при наличие на договор за изработка с изпълнител – участници в ДЗЗД и уговорена активна солидарност, длъжникът може да изпълни парично задължение на един от кредиторите, който може да бъде и водещия съдружник в ДЗЗД, и упълномощен от тях представител. Но също така може да плати на всеки кредитор, като може да избере конкретно лице до предявяване на иск от кредитор или кредиторите. Когато изпълнението е на основание сключен договор, то тогава с него се погасяват задълженията към всички кредитори, независимо на кого от тях е престирано. Изпълнението на парично задължение на един кредитор при активна солидарност, не е лошо

изпълнение. С изпълнение на задължението спрямо кредитора, на когото е изпълнено точно, се освобождава от задължението спрямо всички кредитори. При уговорена активна солидарност, ЗЗД не изисква изпълнение на упълномощен кредитор или водещ съдружник. При получено изпълнение от един от активно солидарните кредитори, когато всички кредитори са участници в гражданско дружество, получилият плащане дължи отчитане на сумите и разпределението им съобразно предвиденото в договора за гражданско дружество и чл. 361 от ЗЗД. Но отношенията между съдружниците, дори и известни на длъжника, не могат да обусловят извод за задължение на длъжника да престира само на посочен от тях, без да има такова уговорено задължение за длъжника.

Изпълнението спрямо един от кредиторите погасява задължението, когато е направено точно. Длъжникът – който не е страна в правоотношението по учредяване и съществуване на гражданско дружество, не е длъжен да изпълни, съобразявайки вътрешните отношения между кредиторите и да преценява размера на участието им, съответно дали получилият изпълнение кредитор е отчел резултата от полученото изпълнение.

С оглед разрешението на поставения правен въпрос, следва, че въззивният съд неправилно е възприел установените факти по делото.

Установява се по делото от събраните доказателства, че е създадено гражданско дружество по ЗЗД с договор от 02.04.2013 г., сключен между „Интегрирани пътни системи“ АД, „Инфраструктурна компания“ АД, „К. груп“ ООД и „Рутекс“ ООД. Този договор е с цел участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Рехабилитация на [улица]от надлез на [улица]до надлез над [улица], вкл. прилежащи съоръжения; Рехабилитация на бул. Сливница от [улица]до [улица]вкл. надлез при „Захарна фабрика“. С договора за гражданско дружество е определен водещ съдружник „Интегрирани пътни системи“ АД. В чл.4 е прието, че водещият съдружник е упълномощен да задължава и да получава указания за и от името на всеки един и на всички партньори в дружеството за цялостното изпълнение на договора, като изпълнението, включително и плащанията, са отговорност на водещия съдружник и плащанията по договора ще се извършват чрез открита на името на дружеството банкова сметка.

Сключен е на 24.02.2018 г. договор между Столична община, като възложител и изпълнител, с участници в ДЗЗД „Градска магистрала“, „Интегрирани пътни системи“ АД, „Инфраструктурна компания“ АД, „К. груп“ ООД, „Рутекс“ ООД, на 24.02.2014 г. Освен предмета – рехабилитация на [улица]е посочено, че общата стойност на договора е 8 753 439,06 лв, без ДДС, цена на проектиране 29 472 лв с ДДС. Цена за изпълнение на СМР 10 474 654,87 лв. с ДДС. Относно плащането е уговорено, че Столична община като възложител плаща на изпълнителя аванс в размер на 10 %, както и 70 % от цената в срок до 30 дни от приемане на разработките и 20 % в срок от 30 дни след съгласуване на проектите. Уговорени са детайли по плащанията, включително междинни плащания, стойност на труда. Така сключеният договор представлява договор за изработка.

С Анекс от 16.09.2014 г. към договора за ДЗЗД от 02.04.2013 г., е променен представляващия вместо Н. Д., изп.д. на „Интегрирани пътни системи“ АД, на П. К.. С Анекс от 17.07.2014 г. са изменени дяловете на съдружниците в ДЗЗД – като „Интегрирани пътни системи“ АД получава 2 %, „Инфраструктруна компания“ АД 2 %, „К. груп“ ООД 95 % и „Рутекс“ ООД 1 %. С писмо от 14.10.2014 г. до Столична община е представен Анекса от 17.7.2014 г.

Не е спорно в процеса и от представените двустранна сметка 5, протокол 5 и двустранна сметка 6 и протокол 6 , протокол за установяване на годност за ползване на строежа , констативен акт обр. 15 от 17.11.2017 г. и разрешение за ползване № СТ 05397/30.03.2018 г. се установява, че изпълнителите са изпълнили точно задължението си по изграждането на договорените строително-монтажни работи. Не се спори, че по-голямата част от задължението за заплащане на възнаграждение, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, е изпълнена в размер на 127 927,83 лв. Спорно е изпълнението на задължението в размер на 54 826,22 лв.

При така уговорено изпълнение на плащането на изпълнителя по договора за изработка, следва да се приеме, че е уговорено общо плащане, както и общо изпълнение на всички предвидени СМР, без детайлизиране, кой от изпълнителите каква дейност от възложеното ще изпълни. Следователно е налице уговорена активна солидарност. Съгласно посоченото по-горе, възложителят дължи изпълнение на задължението, като плащането към един от изпълнителите-кредитори го освобождава от задължението. Наличието на това задължение, произтичащо от договора – основание на иска, не може да доведе до друго задължение за същия длъжник да заплаща по начин, предвиден в договора по ЗЗД. Уговореният начин на плащане в договора за изработка, чл. 8 по начин и в срок, уговорени в този договор и посочване на конкретна банкова сметка, не изключват уговорената активна солидарност. Следователно изводът за задължения за плащане по сметка на водещ съдружник, направен от въззивния съд е необоснован и в противоречие с направения от него извод за наличие на уговорена активна солидарност между страните. Поради това и всички установени факти относно наличието на анекс за изменение на участието на съдружниците в гражданското дружество, както и представителството и уведомяването на длъжника за тези факти, са ирелевантни. Ирелевантни са и данните по отношение на регистрацията в регистър Булстат на представителите на гражданското дружество.

При така възприетия извод за наличие на уговорена активна солидарност, уговорките между съдружниците в договора за ДЗЗД и Анексите за неговото изменение, са непротивопоставими на длъжника, Столична община. Първоначално сключеният договор за ДЗЗД, както и анексът от 17.07.2014 г. към този договор за изменение дяловете на съдружниците, са известни на длъжника, Столична община, за което е уведомен с посоченото писмо от 14.10.2014 г. Но тези факти не го обвързват. Сключеният между длъжника и изпълнителите, участници в ДЗЗД дружества, договор, урежда отношенията по изпълнение на задълженията по този договор. Договорът за гражданско дружество и измененията в него, не пораждат задължения за възложителя-длъжник. Наличието на договор за гражданско дружество между кредиторите, не изключва приложението на посочените правила относно активната солидарност, предвидени в договора за изработка. Направеният извод от въззивния съд за преимущество на уговореното представителство, в договора за гражданско дружество, по отношение на кредиторите, спрямо длъжника, е в противоречие на приетото относно наличието на активна солидарност със сключения договор за изработка.

Изложените мотиви в решението на въззивния съд са противоречиви. Изводът за наличие на активна солидарност, последователно и логично, води до извода, че длъжникът може да изпълни на всеки от кредиторите и това погасява задължението спрямо останалите кредитори. В противоречие на извода за активна солидарност, е приетото, че задължително при наличие на договор, сключен между участници в гражданско дружество, престацията от длъжника следва да се направи на определения от кредиторите с договора и съобщен на длъжника водещ съдружник. Аргументите относно разпределяне на паричните средства между съдружниците в гражданското дружество са ирелевантни, както бе посочено. Правото на вземане принадлежи на кредиторите. Участието им в гражданското дружество и разпределение на загубите, а след това печалбите е въпрос на вътрешни отношения, непротивопоставими на длъжника им. Възможно е водещият съдружник да предяви иск за събиране на сумите, но това следва да стане до изпълнение на задължението от длъжника на всеки един от активно солидарните кредитори. Изводът на въззивния съд за лошо изпълнение от страна на длъжника и поради това за наличие на вземане за участниците в гражданското дружество е в противоречие на правилата на уговорената активна солидарност.

Липсва лошо изпълнение чрез осъщественото плащане от Столична община. При поето задължение от Столична община да заплати възнаграждение за извършената работа на изпълнителите при условията на активна солидарност, преценката дали е направено точно изпълнение, се извършва с оглед уговорената активна солидарност. Осъщественото плащане на един от кредиторите, освобождава длъжника от задължението му.

По отношение на довода, че длъжникът е изпълнил на един от кредиторите, несъразмерно на участието на този кредитор в гражданското дружество, т.е. получил е повече от колкото е било участието му към момента на плащане, следва да се приеме, че промяната в дяловете на съдружниците, както и разпределението на загубите е от значение за вътрешните отношения между тях и отговорността на кредитора, получил плащане, към останалите кредитори-съдружници, но е непротивопоставима на длъжника. Вече бе посочено, че при активна солидарност, длъжникът може да избере кредитора, комуто да престира, независимо от стойността на дела му, стига да е установено качеството му кредитор. В настоящия случай, е установено, че е извършено плащане на „Инфраструктурна компания“ АД, като сумата е платена на синдика, на основание чл. 659, ал.1, т. 8 от ТЗ. С това плащане е погасено задължението, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД към всички кредитори. Не може да се приеме, че е налице лошо плащане, поради това, че при активната солидарност с изпълнение на задължението към един от кредиторите, се погасяват задължението на длъжника към всички кредитори. Към момента на извършеното плащане на 23.02.2018 г. липсва предявяване на искане за плащане от някой от другите съдружници или от водещия съдружник. Доколкото длъжникът може да избере на кого да плати от кредиторите, при уговорена активна солидарност, то плащането е надлежно и погасява задължението спрямо всички кредитори. То не се явява плащане съобразно дела на този съдружник в гражданското дружество, а е плащане на остатъка от възнаграждението на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

Изводите на въззивния съд са вътрешно-противоречиви и постановени в отклонение от нормата на чл. 9 и чл. 123 от ЗЗД вр. чл. 46 от ЗНА, с което е допуснато нарушение на материалния закон, основание за отмяна на решението съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК.

При допуснатото нарушение на материалния закон, ще следва да се отмени решението на въззивния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

При този изход на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на касатора Столична община се дължат всички направени разноски в производството в общ размер 2 023,52 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

ОТМЕНЯ решение № 166 от 22.03.2021 г. по гр.д. 127/21 г. по описа на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К. груп“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] срещу Столична община иск с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 54 826,22 лв с ДДС, представляваща главница по издадени и неплатени фактури за извършени СМР по договор с регистрационен индекс СО –РД-55-112 от 24.02.2014 г., с предмет „Рехабилитация на [улица]от надлез над [улица]до надлез над [улица], включително прилежащи съоръжения, както и .

ОСЪЖДА „К. ГРУП“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Столична община, [населено място], [улица] сумата от 2 023,52 лв, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: