11

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50026

гр. София, 17.02.2025 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2040 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Ц. В. Трифонов и Н. В. Трифонов, двамата от [населено място] чрез процесуални представители адв. Г. В. и адв. Б. Л. /Адвокатско дружество „В. и Л.“/ срещу решение № 4462 от 22.07.2020 г. по в. гр. дело № 6233/2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В състав, с което е потвърдено решение № 56418 от 05.03.2019 г. по гр. дело № 66913/2018 г. на Софийски районен съд, I ГО, 162 състав и Ц. В. Трифонов и Н. В. Трифонов са осъдени да заплатят общо на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 връзка с ал. 8 ГПК сума в размер 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от Ц. В. Трифонов и Н. В. Трифонов срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата 6 558,99 лв., представляваща главница по договор за кредит от 18.04.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 11.11.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата 702,61 лв. - лихва за периода 25.02.2011 г. - 23.10.2011 г., сумата 145,54 лв. - наказателна лихва за периода 25.03.2011 г. - 10.11.2011 г., и на сумата 148,14 лв. - разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.11.2011 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9838/2011 г. по описа на Районен съд Бургас, претендирани при условията на солидарност по изпълнително дело № 1425/2011 г. по описа на ЧСИ С. С. Н., с peг. № 805 на КЧСИ.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат становище, че неправилно въззивната инстанция е квалифицирала конституирането на нов взискател по изпълнителното дело на 30.01.2014 г. поради цедиране на вземането като изпълнително действие, водещо до прекъсване на давността; неправилно е приравнил конституирането на нов взискател поради цедиране на вземането на присъединяване на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. Излагат съображения, че е налице заместване на кредитор поради настъпило частно правоприемство – цесия, което не може да ползва взискателя като действие по присъединяване на взискател, годно да прекъсне давността. Молят въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове да бъдат уважени. Претендират присъждане на направените в трите инстанционни производства разноски и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „В. и Л.“ с включен ДДС.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Р. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на извода във въззивното решение, че конституирането на нов взискател е действие, сходно с присъединяването на взискател. Моли въззивното решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 60469 от 11.10.2021 г. по т. дело № 2040/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № № 4462 от 22.07.2020 г. по в. гр. дело № 6233/2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси:
„Конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Конституирането на взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането може ли да се приеме, че има същите последици по отношение навлизане в имуществената сфера на длъжника, каквито има присъединяване на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
С предявения на основание чл. 439 ГПК иск ищците оспорват дължимостта на сумите, предмет на изпълнително дело № 1425/2011 г. по описа на ЧСИ С. С. Н., peг. № 805 на КЧСИ. Въззивният съд е констатирал, че производството по посоченото изпълнително дело е образувано на основание подадена молба от първоначалния кредитор „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, на 23.11.2011 г. и изпълнителен лист, издаден на 18.11.2011 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9838/2011 г. на Районен съд Бургас. Посочил е, че впоследствие вземанията на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД спрямо ищците са надлежно цедирани на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Съдебният състав е изложил съображения, че по отношение на валидно възникналото вземане за главница по договор за кредит и за разноски в полза на ответника, за които суми е издаден изпълнителният лист, се прилагат правилата на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, съответно по отношение на вземанията за лихви за забава - кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и основанията за прекъсване и спиране на давността, уредени в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По отношение на спорния въпрос „дали след като е образувано изп. дело № 1425/2011 г. по описа на ЧСИ С. С. Н. са настъпили обстоятелства по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД за прекъсване на давностния срок относно валидно възникналите вземания, за които е издаден изпълнителният лист“ въззивната инстанция е приела, че давността е била прекъсната с различни изпълнителни действия, а именно:
1/ на 19.03.2012г. с извършване на действия от ЧСИ, съставляващи избран от него изпълнителен способ - опис на движими вещи, насрочен с постановление от 24.02.2012г., който не е бил извършен поради неосигурен достъп до имота от длъжниците, но представлява активно поведение на ЧСИ, насочено към принудително събиране на вземанията, поради което поражда последиците на чл. 116, б. „в“ ЗЗД;
2/ на 30.01.2014г. с конституирането на нов взискател по изпълнителното дело /по молба на ответника/, извършено с постановление от 30.01.2014г.;
3/ на 05.06.2014г. с депозирана молба от новоконституирания взискател за проучване на имущественото състояние на длъжниците и за предприемане на изпълнителни действия - запори върху движими вещи и банкови сметки и възбрани върху недвижими имоти на длъжниците;
4/ на 10.06.2014г. с налагане на запор върху вземания на длъжника Ц. В. Трифонов от трето лице - работодателя му „Хидромонтаж 2003“ ООД;
5/ на 15.01.2016г. и на 16.06.2016г. с депозиране на молби от взискателя за проучване на имущественото състояние на длъжниците и предприемане на изпълнителни действия - запори върху движими вещи и банкови сметки и възбрани върху недвижими имоти на длъжниците;
6/ на 12.07.2016г. с налагане на запор върху вземания на длъжника Ц. В. Трифонов от трето лице - работодателя му „Ди Ес Хоум“ ООД;
7/ на 10.01.2017г. и на 08.08.2018г. с подаване на нови молби от взискателя за проучване на имущественото състояние на длъжниците и предприемане на съответни изпълнителни действия;
8/ на 22.08.2018г. с налагане на запор върху вземания на длъжника Н. В. Трифонов от трето лице - работодателя му „Комфорт С.“ ООД.
Въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд е заключил, че петгодишната погасителна давност за оспорените вземания за главница по договора за кредит и разноски по заповедното дело, респективно тригодишната погасителна давност за оспорените вземания за лихви не е изтекла, защото считано от 18.11.2011 г. /дата на издаване на изпълнителния лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9838/2011 г. на Районен съд Бургас/ до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.10.2018 г., давността е била прекъсвана многократно от активните изпълнителни действия на взискателя и съдебния изпълнител през период по-кратък от две години. Изложил е съображения, че предприетите действия по принудително изпълнение са били годни да породят последиците на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, тъй като изпълнителното дело не е било прекратено поради бездействие на взискателя в продължение на две години по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съдебният състав е приел за неоснователен довода на ищците, че с подадената молба пред ЧСИ за конституиране на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател поради извършена цесия и съответно с конституирането му като взискател с постановление от 30.01.2014г. от ЧСИ давността не е прекъсната. Изложил е съображения, че конституирането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело представлява валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността по делото - касае се за сходно изпълнително действие като това по присъединяването на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК, като последната хипотеза е изрично визирана в т. 10 на Tълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че представлява действие, прекъсващо давността.
Поради това, че вземанията, предмет на изпълнителния лист, издаден на 18.11.2011г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9838/2011г. Районен съд Бургас, на основание на който е образувано изп. дело № 1425/2011г. по описа на ЧСИ С. С. Н., peг. № 805 на КЧСИ, не са погасени по давност, е направен извод за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове.
По релевантните материалноправни въпроси:
Основанията за прекъсване на погасителната давност са предвидени в разпоредбата на чл. 116 ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането.
В Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителния процес погасителната давност се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя /чл. 18 ЗЧСИ/. Самото искане да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането му. В цитираното Тълкувателно решение са посочени неизчерпателно примери за такива изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочени са неизчерпателно и примери за действия, които не прекъсват давността, а именно: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и т. н., набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Изразено е разбирането, че молба за изпълнение, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ или няма възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, е нередовна съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК и ако не бъде поправена подлежи на връщане на основание чл. 426, ал. 3 във връзка с чл. 129 ГПК. При връщане на нередовна молба за принудително изпълнение давността не се счита прекъсната.
След допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса „Конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради частно правоприемство по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК, представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД?“ е създадена практика на ВКС, обективирана в решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно която самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането; прекъсване на погасителната давност ще настъпи, само ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен и изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, т. е. изрично е поискано извършването на валидно изпълнително действие, като този изпълнителен способ може да е нов или да е подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител.
Посочено е, че в постановената след приемането на тълкувателното решение съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК се приема, че ако искането за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, независеща от волята на кредитора/взискателя, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Възприето е изразеното в решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о. разбиране, че давността се прекъсва с предприемане на поисканото изпълнително действие, но считано от искането. В решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. е прието, че „валидно изпълнително действие“ по смисъла на горецитираното тълкувателно решение означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, т. е. по молба, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника или е възложил това на ЧСИ /чл. 18 ЗЧСИ/, вкл. и когато нередовността е била поправена в срок.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. е изразено разбирането, че надлежни страни в изпълнителния процес са лицата, които са посочени в изпълнителния лист като кредитор и длъжник по вземането, като субективните предели на изпълнителния лист се разпростират и спрямо лица, които не са посочени в него, но притежават надлежна легитимация да поискат образуване на изпълнително дело с представяне на изпълнителния лист, в който не фигурират, както и да поискат заместването на взискателя по изпълнително дело, образувано по молба на кредитора по изпълнителния лист – аргумент от чл. 429, ал. 1 ГПК. Разяснено е, че конституирането на правоприемника като взискател на мястото на първоначалния в хода на образуваното изпълнително производство /независимо дали е в хипотезата на универсално или частно правоприемство/ не изисква посочване на начин на изпълнение и само по себе си не представлява изпълнително действие - част от конкретен изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника. Новият взискател придобива правото на вземане и встъпва в правото на принудително изпълнение на първоначалния взискател - кредитор по изпълнителния лист, а при вече образувано изпълнително дело - и в неговото процесуално качество, като настъпва приемство в процеса. За редовността на молбата на правоприемника /включително в хипотезата на цесионер/ за конституирането му като взискател в образуваното изпълнително производство не се изисква да е посочен начин на изпълнение, конкретен изпълнителен способ, което е необходимо за редовността на молбата за образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. Поради изложените съображения е направен извод, че конституирането на правоприемника като взискател от съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство не представлява изпълнително действие, което да води до прекъсване на погасителната давност.
Настоящият съдебен състав възприема формираната с горепосочените решения на ВКС съдебна практика. В мотивите на т. 10 на Tълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че присъединяването на кредитор представлява изпълнително действие, прекъсващо давността. В посоченото тълкувателно решение не е обсъден въпросът относно конституирането на взискател /цесионер/ по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането след образуване на изпълнителното производство. Конституирането на взискател /цесионер/ по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането след образуване на изпълнителното производство следва да се разграничава от присъединяването на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. Присъединяването на кредитор по реда на чл. 456 ГПК представлява встъпване във вече образувано чуждо изпълнително дело. Освен първоначалния взискател в изпълнителното производство се конституира/т още един или няколко присъединени кредитори, като в разпоредбата на чл. 457 ГПК са регламентирани последиците от присъединяването. Прехвърлянето на вземането чрез договор за цесия е способ за възникване на частно правоприемство. Конституирането на цесионера в образуваното изпълнително производство като взискател въз основа на подадена молба и приложени към нея документи, удостоверяващи цесията, на мястото на първоначалния взискател /цедента/ представлява заместване на взискателя в изпълнителното производство с нов взискател, а не конституиране на нова страна заедно с първоначалния взискател. Извършените изпълнителни действия се запазват и ползват новия взискател, който от своя страна има право да сочи нови изпълнителни способи, ако не е удовлетворен.
Въз основа на изложените съображения отговорът на релевантните правни въпроси е следният: Конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането не представлява изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и не се отъждествява с присъединяването на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. Погасителната давност може да бъде прекъсната, ако в молбата за конституиране на правоприемника /цесионера/ като взискател е поискано извършването на валидно изпълнително действие, като бъде посочен нов изпълнителен способ, или е подновено искането на първоначалния взискател, поискано е повтаряне на неуспешните изпълнителни действия.
По правилността на въззивното решение:
Предвид отговора на правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият съдебен състав приема, че неправилно въззивният съд е приел, че конституирането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело на 30.01.2014 г. поради цедиране на вземането представлява валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността по делото, както и неправилно го е приравнил на присъединяване на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. Този неправилен извод на въззивната инстанция обаче не се е отразил на крайния резултат по правния спор.
По делото е установено, че изпълнителното дело е образувано по молба на кредитора „Райфайзенбанк /България/“ АД на 23.11.2011 г. Молбата от 28.01.2014 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституиране като взискател е в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател на основание договор за цесия. В тази молба няма обективирано искане за определен начин на изпълнение /не е посочен конкретен изпълнителен способ/, но има възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
С Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е дадено задължително тълкуване, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В случая изпълнителното дело е образувано по подадена на 23.11.2011 г. молба въз основа на изпълнителен лист от 18.11.2011 г., т. е. преди приемане на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което до 26.06.2015 г. намират приложение дадените с ППВС № 3/1980 г. разрешения, според които по време на висящността на образувано изпълнително производство погасителната давност не тече, като с прекратяването му започва да тече нова такава. Следователно от образуването на изпълнителното производство през 2011 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла.
През периода от 23.11.2011 г. до 26.06.2015 г. изпълнителното производство не е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция, предвид предприетото на 19.03.2012 г. изпълнително действие, възлагането по реда на чл. 18 ЗЧСИ на изпълнителни действия на ЧСИ от страна на новия взискател с молбата от 28.01.2014 г. и налагането на запор върху вземания на длъжника Ц. В. Трифонов от трето лице - работодателя му „Хидромонтаж 2003“ ООД на 10.06.2014 г. За времето след 26.06.2015 г. до предявяване на исковата молба – 17.10.2018 г., няма период от време, надхвърлящ пет години, през който взискателят да е бездействал по повод принудителното събиране на вземанията си - предмет на изпълнително дело № 1425/2011 г. по описа на ЧСИ С. С. Н., peг. № 805. Това се установява от данните по приложеното изпълнително дело: на 12.07.2016г. - налагане на запор върху вземания на длъжника Ц. В. Трифонов от трето лице - работодателя му „Ди Ес Хоум“ ООД; на 22.08.2018г. - налагане на запор върху вземания на длъжника Н. В. Трифонов от трето лице - работодателя му „Комфорт С.“ ООД. Молбите за проучване на имущественото състояние на длъжниците и предприемане на съответните изпълнителни действия, подадени на 15.01.2016 г., 16.06.2016 г., 23.08.2016 г., 10.01.2017 г. и 08.08.2018 г. не прекъсват сами по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но с предприемане на изпълнителните действия на 12.07.2016 г. и 22.08.2018 г. давността е прекъсната, считано от искането. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Съгласно установената съдебна практика, обективирана в решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 50014/15.01.2025 г. по гр. д. № 787/2022 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други съдебни актове на ВКС, изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага за главницата и лихвата, както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. В конкретния случай изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на стабилизирана заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. Започналата да тече след запорите върху вземания на длъжниците, наложени на 12.07.2016 г. и 22.08.2018 г., нова петгодишна погасителна давност не е изтекла към момента на предявяване на исковата молба – 17.10.2018 г.
С постановление изх. № 32222 от 05.12.2018 г. по изп. дело № 20118050401425 на ЧСИ С. Н., рег. № 805 изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия /резултатни или безрезултатни/, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. По отношение на Ц. В. Трифонов последното изпълнително действие е настъпило на 12.07.2016 г. с наложения запор на вземания на длъжника към „Ди ес хоум“ ЕООД /трудово възнаграждение/, а по отношение на Н. В. Трифонов последното изпълнително действие е настъпило на 22.08.2018 г. с наложения запор на вземания на длъжника към „Комфорт системс“ ООД /трудово възнаграждение/. Предвид установените по делото факти и задължителната практика на ВКС настоящият съдебен състав приема, че погасителната давност е прекъсната с посочените изпълнителни действия на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД и започналата да тече нова петгодишна погасителна давност не е изтекла към датата на предявяване на исковата молба – 17.10.2018 г.
Въз основа на изложените съображения крайният извод на въззивната инстанция за неоснователност на предявените искове е правилен, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора разноски на касаторите не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторите трябва да бъдат осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 300 лв.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4462 от 22.07.2020 г. по в. гр. дело № 6233/2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В състав.
ОСЪЖДА Ц. В. Трифонов с ЕГН [ЕГН] и Н. В. Трифонов с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплатят на „ЕОС Матрикс“ с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район Витоша,[жк], ул. „Р. П.-К.“ № 4-6 сума в размер 300 лв. /триста лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.