Р Е Ш Е Н И Е

№ 476

София, 09.12.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 22 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1608 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 631 от 23.06.2011г. по касационна жалба на В. С. Д. и Д. С. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 1464 от 28.10.2010г. по гр.д.№ 1645 по описа за 2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1379 от 03.05.2010г., постановено по гр.д.№ 9048/2009г. по описа на Пловдивски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите против [община] за предаване на владението и отстъпване на собствеността върху 35,65 кв.м. заемащи южната част от имот 27, целия с площ 152 кв.м. от кв. 368 в [населено място], [улица].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл.2, ал.6 от ЗОСОИ и чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, допуснати съществени процесуални нарушение и необоснованост..
Ответникът по касация [община] не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
По делото е установено следното: Ищците са придобили по замяна с н.а. № 155,т.ІІ от 25.06.1999г. имот 27 от кв. 368 по плана на “Младежки хълм” [населено място] с площ 152 кв.м. По плана от 1978г. е извършено отреждане за обществено мероприятие детска железница. Тя е реализирана в периода 1978-1982г. Отчуждени са други имоти и са обезщетени собствениците им. От процесния имот обаче не е имало отчуждаване, респективно собствениците му не са били обезщетявани.. Съставен е кадастрален картон, в който е подпълнена новата ситуация на имота, която отразява прекарване на линията, която засяга имота на юг от слог. Отнетата площ е 35,6 кв.м. За спирките и гарите на железницата е съставен акт за общинска собственост, но за железницата, като линеен обект не се съставя А., съгласно чл. 56 от ЗОС. От допълнителната СТЕ се установява, че за изграждането е имало проект за първоначалното изграждане и проект за ремонта, извършен 2007г., но вещото лице не е получило отговор от кмета за издадените строителни книжа. От това въззивният съд е заключил, че щом няма отчуждаване е приложима нормата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, тъй като имота е фактически отнет без законово основание, но не подлежи на реституция, тъй като върху него е реализирано обществено мероприятие, което е променило вида му. Съдът е приел, че реализираното строителство е незаконно, тъй като не е установено наличието на строителни книжа, но поради това, че не е проведена административната процедура по чл.6 от ЗОСОИ, не е настъпила реституцията по чл.2, ал.6 от ЗОСОИ. Не е възприет мотива на РС, че имота е изграден с доброволен труд на населението, защото това е установява единствено от вещото лице, поради което не е налице основанието по чл.2, ал.1 т.5 от ЗОС за възникване на общинска собственост.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК е нормата на чл. 2, ал.6 от ЗОСОИ има ли директно реституционно действие, или реализирането на последиците й следва да стане по реда на чл. 6 от ЗОСОИ, т.е. по административен ред.
След постановяване на определението по чл. 288 от ГПК с решение 86 от 15.06.2011г. по гр.д.№ 722/2010г. на ІІ гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че възстановяването на собствеността върху имоти отнети без законово основание или отчуждени не по предвидения в закона ред се извършва при наличие на общите предпоставки на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ, а именно: имотът да е бил собственост на лицето, което претендира реституция, съответно на неговите наследници, да е отнет по посочените в закона нормативни актове и начин, да се намира в собственост на държавата, общините и обществените организации или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и да съществува реално до размерите, в които е отчужден, към момента на влизане в сила на закона, който създава соченото основание за реституция, както и бившите собственици, или наследниците им да не са били обезщетени. В този смисъл са мотивите в ТР № 6/2006г. на ОСГК, т. 1 и 3. Макар нормата да е в Закона за обезщетяване на собствениците на отчуждени имоти, тя предвижда “реално” възстановяване на собствеността върху терена, върху който е реализирано незаконното строителство, а не обезщетяване. Отнася се за всички основания за реституция – отчуждаване по законите, изброени в чл.1 и за “незаконно отнетите земи” т.е. за отнетите без основание. С ТР № 1/1995г. се прие, че не подлежи на реституция терен, върху който след отчуждаването е реализирано строителство, защото терена има обслужващо сградите предназначение. Идеята на законодателя, вложена в чл.2, ал.6 от ЗОСОИ в сила от 22.11.1997г. е, че имота, върху които е реализирано незаконно строителство, т.е. такова без строителни книжа /ТР № 6/2006г./ не е променен и терена не обслужва незаконните строежи. Презюмира се, че това строителство подлежи на премахване, поради което теренът няма да има обслужващо предназначение. Затова както по ЗВСОНИ, така и в хипотезата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ не е необходимо провеждане на административно производство по чл.6 ЗОСОИ като предпоставка за реституцията, защото тя настъпва ex lege. Административното производството по чл. 6 от ЗОСОИ, има за предмет определяне начина на обезщетяване, съобразен с волята на заявителя, изразена в искането и определянето на обема права. При наличието на предпоставките по чл.2, ал.6 от ЗОСОИ във вр. с 1 и 2 от ЗОСОИ собственика не се обезщетява със своя имот, а собствеността върху земята се възстановява, според употребения от законодателя израз. Предварителна преценка за спазване на благоустройствени въпроси по административен ред по този текст не се изисква за разлика от хипотезата на определяне на съсобственост, като обезщетение или реално отделяне и обособяване в самостоятелен парцел, както е по чл.2, ал.5 от ЗОСОИ. Спорът дали са налице предпоставките за възстановяване на собствеността по чл.2, ал.6 от ЗОСОИ се разрешава в исковото производство и при наличието им, правото на собственост се възстановява от влизане на тази разпоредба в сила – 23.11.1997г.
В обжалваното решение, въззивният съд е приел, че възстановяването на собствеността следва да се извърши не по силата на закона, а след провеждане на административна процедура по чл.6 ЗОСОИ. Предвид дадения отговор на поставения правен въпрос, този извод на въззивния съд е неправилен. Той е обосновал крайния извод от спора, поради което решението, като краен резултат е неправилно е следва да се отмени.
Решението е неправилно и защото по делото не е изследвано кога е фактически отнет имота и конкретно дали това е станало във визирания в чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ период – 09.09.1944г. – 1989г. Не е установено категорично дали се касае за незаконно строителство, а това е основна предпоставка за реална реституция на терена по чл.2, ал.6 от ЗОСОИ. От това, че на запитването на вещото лице, кмета на общината не е отговорил не следва, че е налице незаконно строителство. По данни от експертизата, за имота е имало изготвен проект, а ремонта и възстановяването на железницата през 2007г. е станало със строително разрешение. Изследването на този въпрос следва да стане с помощта на СТЕ и извършване на проверка както в общината, където следва да се съхранява безсрочно архитектурния проект и строителното разрешение, съгласно чл. 230 от ППЗТСУ /отм/ и чл. 155 от ЗУТ, така и в организацията-възложила строителството и лицето, извършвало строителен надзор на ремонта, съгласно чл. 158 от ЗУТ. Незаконно строителство по смисъла на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ е налице когато то е извършено формално без строителни книжа, или е неузаконено. Обстоятелството, че е извършено в неотчужден имот не го прави незаконно /ТР. № 6/2005г. на ОСГК/. Тогава когато е приет обект за експлоатация по нормативно установената процедура за това към момента на завършването му, или е проведена процедура за узаконяване и е дадено разрешение за ползване дори да са липсвали строителни книжа, строителството не е незаконно. /В. в този смисъл Р № 119/16.04.2009г. по гр.д.№ 867/2008г. І гр.о./
За изясняване на посочените обстоятелства, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1464 от 28.10.2010г. по гр.д.№ 1645 по описа за 2010г. на Пловдивски окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: