Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми май две хиляди и дванадесета година, в състав:



при секретаря Ю.Г.
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 890/2011г.по описа на Върховния касационен съд

Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от [фирма] срещу решение от 04.02.2011г. по гр.д.№ 1153/2010г. на АС Пловдив, с което е обезсилено първоинстанционното решение и делото е изпратено за разглеждане от Административен съд София.
С определение от 01.02.2012г. ВКС е допуснал касационно обжалване по поставения от жалбоподателя процесуален въпрос за задължението на съда да прилага точно процесуалните норми уреждащи подведомствеността на делата и по конкретно за точното приложение на пар.4 от АПК, с оглед на която разпоредба законодателят обвързва компетентността на съда да се произнесе с датата на образуване на дело, като релевантният момент е датата на постъпването на исковата молба в съответния съд.
Жалбоподателят [фирма], в писмено становище моли постановеното съдебно решение да бъде отменено и делото да бъде изпратено за разглеждане от граждански съд, с оглед неговата подведомственост.
Ответникът П. на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е основателна.
Ответникът С. О. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил решение от 02.05.2007г. по гр.д.№2940/2006г. на ГС София като недопустимо, е прекратил производството по въззивната жалба пред себе си и е изпратил делото за разглеждане от Административен съд София. Предявен и иск от [фирма] срещу С. О. за сумата 46 990 000 лева, предявен като частичен, представляваща обезщетение за вреди от незаконни бездействие на длъжностни лица при С. община. Въззивният съд е изложил съображения, за това, че исковата молба с правно основание чл.1 ЗОДОбВ е постъпил в съда на 11.09.2006г., а с оглед редакцията на закона към тази дата и влизането в сила на Административно процесуалния кодекс от 12.07.2006г. разглеждането на тези искове е подведомствено на административните, а не на гражданските съдилища. С оглед на тези съображения е обезсилил постановеното от първоинстанционния съд решение като недопустимо и е изпратил делото за разглеждане от административен съд.
Върховният касационен съд, състав на чегвърто г.о. намира, в отговор на поставения в определението по допускане на касационното обжалване въпрос, че съдът е задължен да прилага точно процесуалните норми уреждащи подведомствеността на делата и по конкретно пар.4 от ПЗР на АПК, с оглед на която разпоредба законодателят обвързва подведомствеността на съда да се произнесе с датата на образуване на дело, като релевантният момент е датата на постъпването на исковата молба в съответния съд. Подведомствеността на спора е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, т. е. обуславя правото на иск. Съдът е длъжен да следи за нея служебно, изхождайки от твърдяните в исковата молба белези на спорното право. По отношение на дела по чл.1 ЗОДОбВ образувани преди 01.03.2007г. административния съд не осъществява инстанционен съдебен контрол, тъй като предоставената му от закона компетентност не може да се осъществява спрямо заварени дела на общия съд, извън хипотезата на пар.4 от ПЗР на АПК.
В случая въззивният съд като се е съобразил с пар. 98 ПЗР на АПК, който променя процесуалният ред за разглеждане на исковете по чл.1, ал.1 ЗОДОбВ за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и посочва, че те се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс, не е взел предвид разпоредбата на чл.158, ал.4 АПК и пар.4, ал.3 ПЗР на АПК, където е уредена компетентността на административните и гражданските съдилища по заварените висящи дела, като е прието, че първите са компетентни да се произнасят по дела, образувани по жалби след 01.03.2007 г., а с пар. 4, ал.1 ПЗР на АПК, че административните дела, постъпили в районните и окръжните съдилища до 01.03.2007 г., се довършват от същите съдилища и по досегашния ред. В настоящия случай искова молба е постъпил в съда на 11.09.2006г.,т.е. преди 01.03.2007 г. и по нея е образувано гр.д.№2940/2006г. на ГС София по арг. от § 4, ал. 2 ПЗР на АПК. По жалба срещу постановеното по делото решение същото е изпратено за разглеждане от АС Пловдив, след отвод на съдиите от АС София. Обжалваното решение на въззивния съд, с което е обезсилено постановеното от ГС София решение и е прекратено производството по делото пред гражданския съд, е неправилно. В съответствие с отговора на поставения въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, решението ще следва да се отмени и делото върне на въззивния граждански съд за произнасяне по въззивната жалба по същество, тъй като инстанционният контрол върху правилността на решението на първоинстанционния граждански съд следва да се осъществи от граждански, а не от административнен въззивен съд.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.

Р Е Ш И :

О Т М Е Н Я решение от 04.02.2011г. по гр.д.№ 1153/2010г. на АС Пловдив.

ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на спора по същество.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: