О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.
199
София, 09.03.2010 година
Върховният касационен
съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията
М.Славчева
ч.т.дело № 625/2009 г.
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. за д. в. срещу определение № 32 от 29.02.2008 г. по ч.гр.д. № 68/2008 г.на Великотърновския апелативен съд, с което се оставя без уважение частната й жалба срещу определение № 519 от 19.12.2007 г. по гр.д. № 416/1999 г. на Великотърновския окръжен съд. С така потвърденото определение е оставено без уважение възражението на А. по чл.729, ал.1 ТЗ с искане да бъде извършена промяна в частичната сметка за разпределение на наличните суми, постъпили от осребряване на имуществото на “Ф” А. - в несъстоятелност, като сумата 120 245 лв. бъде разпределена по реда на чл.722, т.6 и т.7 ТЗ за удоволетворяване на предявените и приети публични вземания.
В изложението, депозирано на основание чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на въпроса кога възниква публичноправното вземане за ДДС, начислен на основание чл.119, ал.3 ЗДДС (отм.) - преди или след решението за откриване на производството по несъстоятелност. Излагат се освен това и доводи за наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на процесуалноправни и материалноправни въпроси, свързани с прилагането на разпоредби от ДОПК и ТЗ, отнасящи се до дерегистрация на дружество по ДДС в производство по несъстоятелност, приемане на установените при дерегистрацията публични в. , както и до реда за тяхното удоволетворяване по ТЗ, обосновани с липсата на съдебна практика на Върховния касационен съд по тях.
Ответникът “Ф” А. (в несъстоятелност) чрез синдикът И. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение приема, че частната касационна жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ГПК срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият в изложението материалноправен въпрос относно момента, в който възниква публичноправното вземане за начислен на основание чл.119, ал.3 ЗДДС (отм.) ДДС е обусловил решаващите изводи на съда и е противоречиво разрешаван от съдилищата, обстоятелство, обуславящо наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че процесното вземане, установено с ДРА № 381/12.08.2002 г. и наказателно постановление № 1040/04.07.2003 г., макар и публичноправно по своя характер, е възникнало след решението за обявяване на “Ф” А. в несъстоятелност (Решение 67 от 29.042002 г.), тъй като има за предмет задължение на длъжника за ДДС, начислен на основание чл.119, ал.3 ЗДДС (отм.) върху наличните активи към датата на дерегистрацията му и поради това то не може да бъде разпределено по реда на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ.
Поддържаният и пред касационната инстанция довод на частния жалбоподател е, че публичноправното вземане за ДДС е съществувало в предходен момент, а дерегистрацията на длъжника само го е направило изискуемо на основание чл.119, ал.3 ЗЗДС (отм.), в какъвто смисъл било даденото по този въпрос разрешение с постановеното от ВКС Решение № 352 от 05.06.2007 г. по т.д. № 109/2007 г., І т.о. Този довод, инвокиран в подкрепа на тезата му, че вземането на държавата е възникнало преди решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника и следва да бъде разпределено в т.6 на чл.722, ал.1 ТЗ е неоснователен.
Съгласно чл.117, ал.2, т.3 ЗДДС (отм.), задължение за прекратяване на регистрация (дерегистрация) възниква, когато за регистрираното лице е открито производство по несъстоятелност – в срок от 14 дни от влизане в сила на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност и прекратяване на дейността, а ако решението е постановено с право да се упражнява дейността – в 14 дневен срок от влизане в сила на решението за неприемане на оздравителния план.
С разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) се приема, че към датата на дерегистрацията лицето извършва доставка на наличните си активи по смисъла на Закона за счетоводството, поради което следва да се начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доставка (освен когато този закон предвижда друго). От това следва, че законодателят е въвел една правна фикция, според която се счита, че при дерегистрация данъчният субект извършва облагаеми доставки, за които е длъжен да начисли ДДС върху стойността на наличните към този момент активи така, както би постъпил, ако беше осъществил такива облагаеми доставки.
Настоящият състав не споделя застъпеното в Решение № 352 от 05.06.2007 г. на ВКС по т.д. № 109/2007 г., І т.о. становище, че публичноправното вземане на държавата по чл.119, ал.3 ЗДДС (отм.) възниква преди решението за откриване на производството по несъстоятелност, че то съществува и преди установяването му с ДРА, а дерегистрацията на дружеството е само основанието за събирането му, респ. за пораждане на задължението за внасяне на ДДС върху цената на активите, придобити в значително предхождащ решението период. Макар и да не изрично посочено, очевидно е, че според решаващият състав вземането за данък добавена стойност е възникнало към датата на придобиване на активите. Такова разбиране не може да бъде подкрепено, доколкото въведената с чл.119, ал.3 ЗДДС (отм.) правна фикция се отнася до придобити по облагаеми сделки активи, по отношение на които не е било налице въведеното с разпоредбата на чл.62, ал.1 ЗДДС (отм.) изключение от общото правило за начисляване на ДДС, приложимо в случаите, в които регистрираното по този закон лице се разпореди със стока, за която платеният от него данък не е с право на данъчен кредит. По аргумент от противното следва, че чл.119, ал.3 ЗДДС (отм.) визира активи, придобити с цел да се използват за извършване на облагаеми доставки и за които е предвидено да се ползва данъчен кредит – чл. 64, ал.1, т.5 ЗДДС (отм.). Когато предназначените за тях облагаеми сделки не са били осъществени и те са останали като налични, за заличеното по този закон лице едновременно с дерегистрацията му възниква и задължението за втори път да заплати ДДС върху стойността им, след като платеният за тях данък вече му е възстановен под формата на данъчен кредит.
Изложеното обуславя извода, че преди дерегистрацията вземане за ДДС по чл.119, ал.3 ЗДДС (отм.) не съществува, аргумент в подкрепа на който е и разпоредбата на чл. 25 ЗДДС (отм.), установяваща връзка между изискуемостта на данъка и датата на възникване на данъчното събитие. Според тази разпоредба данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати - датата на прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право върху стока или извършване на услуга, т.е. датата на извършване на облагаема доставка или датата на плащането й (цялостно или частично авансово плащане). Следователно датата на данъчното събитие е моментът, с който чл.25 ЗДДС (отм.) свързва възникването на задължението за внасяне на ДДС. А по силата на установената с чл.119, ал.3 ЗДДС (отм.) фикция следва, че данъчното събитие съвпада с датата на дерегистрацията, от който именно момент възниква публичноправното вземане за данък добавена стойност. На този извод сочи и граматическото тълкуване на цитираната разпоредба, според която данъкът се дължи върху пазарната цена на активите към датата на дерегистрацията.
Изложеното позволява да се обобщи, че вземанията на А. за д. в. по чл.119, ал.3 ЗДДС (отм.) винаги възникват след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и да се сподели извода на въззивния съд, че тези в. не се обхващат от установената в т.7 на чл.722, ал.1, ТЗ поредност за удоволетворяване.
По въпроса на касационния жалбоподател за реда, по който следва да се удоволетворят предявените и приети от синдика публични в. , възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, касационната инстанция не може да се произнесе, тъй като е налице колизия между нормата на чл.616, ал.1 ТЗ и тази на чл.722 ТЗ, която може да бъде решена по законодателен, но не и по съдебен път. В разпоредбата на чл.722 ТЗ не е предвиден ред за удоволетворяване на в. , възникнали след датата на обявителното решение, освен на тези, които са свързани с продължаване на дейността на длъжника – ал.1, т.7. След като с изменението на чл.616, ал.1 ТЗ ( ДВ, бр. 38 от 2006 г.) се разшири обхвата на вземанията, получаващи удоволетворяване от масата на несъстоятелността, в които се включиха и възникналите след решението за откриване на производство по несъстоятелност, пропускът да се допълни чл.722 ТЗ (ДВ бр. 105 от 2005 г.), като се предвиди поредност и за публичните в. по чл.119, ал.3 ЗДДС (отм.), може да бъде преодолян единствено от законодателният орган, доколкото се касае до законова празнота, която не може да бъде запълнена по пътя на правоприлагането по аналогия.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 32 от 29.02.2008 г. по ч.гр.д. № 68/2008 г.на Великотърновския апелативен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 32 от 29.02.2008 г. по ч.гр.д. № 68/2008 г.на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: