Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 02 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 17/2012г
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 328 от 27.04.2012г. по касационна жалба на А. С. К. и [фирма] е допуснато касационно обжалване на решение № 261 от 07.10.2011г. по гр.д.№ 318/2011г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е потвърдено решение № 113/19.04.2011г. по гр.д.№ 141/2011г. на Габровски окръжен съд. С последното е признато за установено по отношение на А. К. и П. Ц. К. и [фирма] , че [фирма] със седалище [населено място] е собственик на дворно место, съставляващо имот 000076 на километър от строителните граници на [населено място], [община], бивш стопански двор с площ 36 785 кв.м. заедно с построените в него седем сгради и ответното дружество е осъдено да предаде на ищеца същия имот.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че има влязло в сила решение между същите страни и за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила – 482 от ГПК и неправилно възприемане на обстановката.
Ответникът по касация [фирма] счита жалбата неоснователна и моли решението да се остави в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Великотърновски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима.
По поставенияте правни въпроси:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК по въпросите 1.оригинерен, или деривативен способ за придобиване на вещни права е публичната продан. Публичната продан на чужд имот прави ли добросъвестния купувач собственик. И на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: по силата на чл. 482, във вр. с чл. 496, ал.2 от ГПК могат ли да бъдат противопоставени права на трети лица, на последващ купувач на имота, когато тези права вече са били противопоставени на взискателя и има влязло в сила решение, с което иска им е отхвърлен по отношение на взискателя.
В мотивите на Р № 92 от 18.08.2010г. по гр.д.№ 645/2009г.ІІ т.о. е прието, че надлежно извършената публична продан на недвижим имот е оригинерно придобивно основание по аргумент на чл. 384, ал.2 от ГПК /отм/ Тази норма е аналогична на чл. 496, ал.2 от новия ГПК. Настоящия състав не е съгласен с това тълкуване. Само публичната продан на движими вещи е уредена в новия ГПК като оригинерно основание за придобиване на собственост – чл. 482 от ГПК. Тази норма е в главата за продан на движими вещи. Правната уредба за изпълнение върху недвижими имоти е в друга глава – глава 45-та и е различна. Публичната продан не е договор, а едностранен властнически акт на изрично натоварен за това орган, но тя може да прехвърли правото на собственост върху недвижим имот само ако длъжника е собственик. Затова е деривативен способ за придобиване правото на собственост. Нормата на чл. 496 от ГПК допуска установяването на права върху имота на трети лица в исково производство. Ако възлагането бъде в последствие отменено се извършва нова продан /чл. 497/. Нормата на чл. 499 ГПК урежда последиците при съдебно отстраняване на купувача. Стабилитета на публичната продан е постигнат чрез невъзможност вече да се обжалват предходните действия – опис, оценка. Иск за недействителност на публичната продан може да се предявява само в случаите когато в проданта като наддавач е участвало лице, което няма право да участва, или имота е възложен преди купувачът да плати, което той може да санира, невъзможност купувачът да възразява за недостатъци. Стабилитета на публичната продан не важи обаче за продажбата на чужд недвижим имот. Правата на действителния собственик са противопоставими на публичната продан. Третите лица не могат да противопоставят на купувача, само права върху недвижимия имот, които не могат да противопоставят и на взискателя – чл. 496, ал.2 изр.2 ГПК.
Настоящия състав възприема приетото в Р № 1109 от 03.12.2008г. по гр.д.№ 4299/2007г. І гр.о. според което правото на собственост се придобива от деня на постановлението за възлагане дори то да е обжалвано, което съответства на нормата на чл. 496, ал.2 от ГПК. Собствеността не се придобива от момента на влизането в сила на постановлението за възлагане, а от постановяването му, за да се запазят правата на купувача, защото в противен случай в периода от постановяване на възлагането до влизане в сила на възлагането ще може длъжника, да плати на кредитора и това би било основание за прекратяване на изпълнителното производство преди купувачът да е придобил права въпреки, че надлежно е платил. Нормата на чл. 433, ал.3 ГПК пази правата на третите лица, но които са ги придобили от изпълнителни действия до прекратяването на производството. Ако производството бъде прекратено след постановяване на възлагането, но преди влизането му в сила, купувачът запазва правата си. Ако възлагането обаче е обжалвано и бъде отменено отпада и придобивното основание с обратна сила. То е годно по смисъла на чл. 70 от ЗС за установяване на добросъвестно владение. Отпадат и правата на купувача и последващите преобретатели от него, тъй като никой не може да прехвърли това, което не притежава За успешното провеждане на иск за собственост против него от действителния собственик е без значение дали той е знаел за насочване на изпълнението върху негов имот, или не. В този случай законът не придава значение на добросъвестността и не предвижда фингирано правоприемство.
По касационната жалба:
Предявен е установителен иск за собственост от [фирма] против А. С. К. и иск по чл. 108 от ЗС против [фирма] Процесният имот е предоставен в собственост на Д. П. М. при развода й с К. М. с потвърденото споразумение с решението по бр.д.№ 39/1997г. Тя е внесла този имот като апортна вноска в [фирма], което е вписано с решение на 21.10.2002г. по ф.д.№ 600/2002г. Извлечение от дружествения договор, в който е посочено внасянето на апарта е вписано на 06.11.2002г. Предният ден е вписана възбрана от А. К. върху същия имот за задължение на Д. М. към него. По образуваното изпълнително дело с взискател А. К. и длъжник Д. М. е насочено изпълнение върху процесния имот и с постановление за възлагане от 22.05.2009г. имота е възложен на взискателя. От този момент то е породило действие. Постановлението е влязло в сила на 05.06.2009г., вписано е на 10.06.2009г. и с н.а. № 176/11.06.2009г. А. К. и съпругата му П. К. продават процесния недвижим имот на ответника [фирма]. Публичната продан е обжалвана от длъжника и от третото лице [фирма] и с решение № 725/22.02.2009г. по гр.д.№ 132/2009г. на Габровски ОС е отменена. Отмяната има обратно действие, т.е. правата на купувача по публичната продан отпадат с обратна сила. Съдът се е позовал на влязлото в сила решение № 6 от 06.02.2009г. по гр.д.№ 14682006г., с което по иск по чл. 336 от ГПК /огм/, предявен от [фирма] е установено, че имота, по отношение на който е насочено изпълнение не е собственост на длъжницата. С това решение е отхвърлен иска против взискателя, предвид това, че той и длъжника не са необходими другари. В мотивите на това решение е прието, че Д. М. е изгубила собствеността си от момента на възникване на търговското дружество, в което е внесла имота като апорт – 21.10.2002г. По отношение на взискателя, иска е отхвърлен защото по отношение на него не може да се противопостави извършеното след вписване на възбраната вписване на апортната вноска на основание чл. 347 б. а” от ГПК /отм/. В. обаче е била наложена като обезпечение на бъдещ иск и тя е отменена на основание чл. 321 от ГПК /отм/ с влязло в сила определение от 16.12.2008г. по гр.д.№ 344/2008г. Това е послужило като основание за отмяна на публичната продан. В резултат на това са отпаднали с обратна сила правата на взискателя, а следователно и дружеството-преобретател от него също не е могъл да придобие право на собственост.
С обжалваното решение, възивният съд е приел, че след отмяна на постановлението за възлагане и поради това, че публичната продан на недвижим имот е деривативно придобивно основание, К. не се легитимират като собственици и не са могли да прехвърлят правото на собственост на [фирма]. Тази извод е правилен по изложените съображения.
Решението на въззивната инстанция е допустимо и правилно.
Неоснователно е възражението на касаторите за недопустимост на предявения иск по чл. 124 от ГПК и по чл. 108 от ЗС и на решенията по него, тъй като има влязло в сила преди това решение по чл. 336 от ГПК /отм/ Съдът правилно е приел, че това решение не формира отрицателна процесуална предпоставка, тъй като в производството сега участват и ответници, които не са участвали по предходното дело – съпругата П. К. и [фирма]. Освен поради липсата на субективен идентитет, по-късно предявените искове по настоящия спор са допустими и защото са предявени на друго основание, различно от основанието на производството по отрицателния установителен иск по чл. 336 от ГПК /отм/ Последното е имало за предмет единствено липсата на права за длъжника, който не е страна по настоящото дело. Съдът е установявал в мотивите и дали взискателят има противопоставими права, а в диспозитива е отхвърлил иска против него. С това решение не се създава сила на пресъдено нещо, че той е собственик на имота, поради което то не е било отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иск за собственост по настоящото производство. То има и различен предмет - правото на собственост на ищцовото дружество. След влизане в сила на това решение има нови обстоятелства – влизане в сила на решението за отмяна на публичната продан, а междувременно е отменена и възбраната, което също е основание за допустимост на новия иск за собственост, който има друг предмет - установяване правото на собственост на ищеца.
По същество исковете са основателни, тъй като с отмяна на публичната продан отпадат и правата на купувача с обратна сила. Д. М. е внесла като апорт процесния недвижим имот в търговското дружество и то е придобило собствеността от момента на вписване на дружествения договор за това – 06.11.2002г. Предхождащата това вписване възбрана в полза на А. К. е отменена, поради което апорта му е противопоставим. Така изпълнението е насочено към недвижим имот, който не е собственост на длъжника и срещу който и взискателя няма противопоставими права на третите лица. Затова по аргумент на чл. 496, ал.2 изр.2 от ГПК третите лица имат противопоставими права на взискателя и на купувача. Ищцовото дружество е трето лице и то е станало собственик на имота преди вписване на възбрана върху него и извършване на публичната продан. Затова тя не е породила вещно транслативно действие. Добросъвестността е без значение в този случай, тъй като законът не й придава правно значение, а действа принципа от римското право, че никой не може да прехвърли това, което няма.
Или в обобщение, касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а съобразно този резултат, на ответникът по касация следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1000 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261 от 07.10.2011г. по гр.д.№ 318/2011г. на Апелативен съд-Велико Т.
Осъжда А. С. К. и [фирма] да заплатят на [фирма] деловодни разноски в размер на 1000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: