Р Е Ш Е Н И Е
№ 833/10 г.
София, 06.01.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Г. Г.
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 1221 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. И. Г. от гр.София срещу решение №640 от 10.12.08г. по гр.д.№979/08г. на В. окръжен съд.
Жалбоподателката счита за неправилен извода на въззивния съд, че саморъчното завещание на Д. Д. Б., от което черпи права, е частно по своя характер. Счита, че съдът не е вникнал в действителната воля на завещателката да се разпореди с цялото си движимо и недвижимо имущество, която личи не само от връзката между отделните завещателни разпореждания, но и от другите доказателства по делото.
Ответниците в производството В. Д. Х., Д. Л. К. и М. Л. К.-Василева не вземат становище по жалбата.
С определение №1295 от 18.11.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за преценката дали едно завещание е частно или универсално.
За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на В. окръжен съд е оставил в сила решението от 06.06.08г. по гр.д.№463/07г. на Павликенския районен съд в обжалваната му част, с която са определени квотите на съсобственост в допуснатите до делба имоти, обозначени като "залесени горски територии", описани в т.1-9 от исковата молба.
Въззивният съд е приел, че тези имоти не са предмет на саморъчното завещание от 1998г., оставено от наследодателката Д. Д. Б. в полза на рождената и сестра Ю. И. Г.. Завещанието е частно, а не универсално, поради което в делбата на тези имоти следва да участват наследниците по закон на Д. Б.. Изложени са съображения, че завещателното разпореждане се отнася за земеделските земи и не може за се приеме, че завещателката е имала предвид и горите. Ако е искала да се разпореди с горите, които са възстановени по-късно – през 2000г., тя е имала възможност да стори това преди смъртта си, но не го е направила.
По поставения материалноправен въпрос – от какво зависи преценката дали едно завещание е частно или универсално, настоящият състав намира следното:
Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл.16 от ЗН. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи /универсални/ и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно. В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл.20 от ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл.44 от ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да се отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя – в този смисъл е решение №855/11.12.2010г. по гр.д. №1497/09г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК, което има задължителен характер, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай Д. Д. Б. е направила саморъчно завещание от 10.12.1998г. в полза на жалбоподателката Ю. И. Г., със следното съдържание:
1. Оставям недвижимия си имот, целия апартамент с мазе, находящ се на ул.”Евл. Г.” №110 и всички вещи в него.
2. Моята следваща се част земеделски земи, оставени от наследодателката ми, моята майка М. Г. К., които са ми върнати или предстоят да се върнат;
3. Частта ми от съборен недвижим имот, фабрика “Я.”, собственост на баща ми Д. Л. К. и земята към него в гр.Търново, постройките върху земята, които подлежат по закона за връщане или за плащане на обезщетение;
4. Реституираната ми моя лична част и тази, полагаема ми се от моите родители на мелницата бивша “Е.” в с.Балван, а именно 7,34% от нея лично мои, плюс полагаемите ми се проценти от частта на моите родители.
Ако нещо непредвидено се случи с определената от мен наследничка, сестра ми, по всички упоменати по-горе завещателни разпоредби за недвижимите ми имоти и движими вещи да бъдат наследени от децата на сестра ми И. Х. Г. и Ю. Х. Г..
Общият прочит на текста на това завещание води до извод, че то е универсално по своя характер, тъй като завещателката е изявила воля за разпореждане с цялото си движимо и недвижимо имущество, въпреки че този израз не е употребен в самия текст. Действително, в т.2 на завещанието се упоменават само земеделските земи, които се възстановяват по ЗСПЗЗ, но не и горите /залесени горски територии/, които се възстановяват по реда на ЗВСГЗГФ. При буквално тълкуване на т.2 ще се наложи изводът, че завещанието е частно, тъй като няма разпореждане с цялото движимо и недвижимо имущество на завещателката или с дробна част от него. По този начин е подходил и въззивният съд. Този извод обаче е неправилен, тъй като не е съобразен с целия текст на завещанието и с другите обстоятелства по делото, които са от значение за изясняване на действителната воля на завещателката. На първо място – завещателката е направила уговорката, че ако нещо непредвидено се случи със сестра и, изброеното движимо и недвижимо имущество следва да бъде наследено от нейните деца. Използвани са изразите “наследничка” и “наследени”, които законът свързва с универсалното завещание, което придава на заветника качеството на наследник. Тези изрази не са случайно употребени, тъй като волята на завещателката да се разпореди с цялото си движимо и недвижимо имущество недвусмислено е изразена в съдебнопсихиатричната консултация, изготвена от д-р В.Секулов на 18.01.1999г., месец след саморъчното завещание, в която изрично е посочено, че поводът за тази консултация е желанието на Д. Б. да завещае цялото си движимо и недвижимо имущество на сестра си Ю. Г.. И на последно място – в т.2 от завещанието са посочени не само земите, които вече са възстановени /тези по решение №67 от 13.03.95г./, но и тези, които предстои да се възстановят. След изготвяне на завещанието са възстановени именно процесните залесени горски територии. Обстоятелството, че те не са посочени в завещанието по начина, по който са описани в издаденото впоследствие решение на ОСЗ се обяснява с това, завещателката не е могла да знае каква терминология ще използва ОСЗ при възстановяването, а освен това, според първоначалното законодателно решение залесените или самозалесили се земеделски земи се възстановяват по реда на чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ и имат еднакъв режим с този на земеделските земи /затова и завещателката не прави разлика между двете категории земи/ и едва с приемането на ЗВСГЗГФ /ДВ бр.110/97г./ се предвижда, че те се възстановяват по реда на ЗВСГЗГФ - §9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ.
По изложените съображения, саморъчното завещание на Д. Б. е универсално и придава на заветницата Ю. Г. качеството на единствен наследник на завещателката. Като е приел обратното, въззивният съд неправилно е изключил от това завещание процесните залесени горски територии, което е довело до неправилно определяне на квотите на съсобственост в тези имоти. Това налага отмяна на въззивното решение в обжалваната част и определяте на действителните квоти на съсобственост, в съответствие с изводите на настоящата инстанция.
Предмет на делото за делба в обжалваната част са 9бр. залесени горски територии, възстановени с решение №170 от 12.07.2000г. общо на наследниците на Д., И., М. /Мария/ и Д. Х. Квотите на съсобственост в тези имоти, определени съобразно правилата за наследяване по закон и по завещание, са както следва: 6/12 за Ю. И. Г.; 4/12 за В. Д. Х. и по 1/12 за М. Л. К. и Д. Л. К.. Делът на завещателката Д. Д. Б., който е 2/12 ид.части, се разпределя не между нейните наследници по закон М. и Д. К., а преминава в патримониума на наследницата по завещание Ю. И. Г.. При тези квоти следва да се допусне делба на процесните залесени горски територии.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №640 от 10.12.08г. по гр.д.№979/08г. на В. окръжен съд в частта, с която са определени квотите на съсобственост в допуснатите до делба залесени горски територии по т.1-9 от исковата молба и вместо него постановява:
ДЕЛБАТА на залесените горски територии по т.1-9 от исковата молба, описани подробно в решение от 06.06.08г. по гр.д.№463/07г. на Павликенския районен съд, се допуска при следните квоти: 6/12 за Ю. И. Г.; 4/12 за В. Д. Х.; 1/12 за М. Л. К. и 1/12 за Д. Л. К..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: