Р Е Ш Е Н И Е
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 21.02. две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА


при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 234/2012 година
Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу решение №289 /25.11.2011 г. по в.гр.д.№516/2011 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение №348 от 22.07.2011 г. по гр.д.№603/2011 г. на Видинския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу К. М. К. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 12 039.45 евро, ведно със законната лихва, начиная от 20.10.2010 г., солидарно с издателя на записа на заповед-авалата Н. К. М.. Първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен установителният иск срещу авалата, като необжалвано, е влязло в сила. За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната част спрямо К. М. К., Видинският окръжен съд е приел, че нормата на чл.484, ал.2 във вр. с чл.537 ТЗ за формата на менителничното поръчителство, в частност за правното значение на подписа на лицевата страна на менителницата/записа на заповед/ от лице, което не е платец или издател, не намира приложение, поради „несъвместимост между изискванията за съдържанието на запис на заповед и менителница” и „липса на предвидена от закона възможност за обезпечаване на плащането по записа на заповед чрез поръчителство”.
С определение № 747/16.11.2012 г. на основание чл.288, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване за произнасяне по въпроса: ”Подписът на лицевата страна на менителницата/ записа на заповед/, ако не е на платеца или издателя, учредява ли менителнично поръчителство/авал/ и приложим ли е принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговско право при задължението по менителничното поръчителство/авала/”.
Обжалваното решение на Видинския окръжен съд е неправилно.
Менителничните ефекти, каквито са записът на заповед и менителницата, са формални правни сделки, при които липсата на определените в закона реквизити води до нищожност на акта/ арг. от 455 и чл.535 ТЗ/. Както менителницата, така и записът на заповед трябва да съдържат като необходим елемент от съдържанието си безусловната клауза за плащане на определена парична сума. Плащането на менителницата и на записа на заповед се обезпечава чрез менителничното поръчителство/авал/. То се учредява с едностранното волеизявление на авалиста, което трябва да бъде изразено върху менителничния документ, евентуално върху алонжа чрез употребата на формалния израз ”като поръчител” или друг равнозначен израз и подпис от поръчителя/чл.484, ал.1 ТЗ/ . Известно облекчение в изискуемата се форма е предвидено с нормата на чл.484, ал.2 ТЗ, съгласно която авал може да се учреди и само чрез поставяне на подпис върху лицевата страна на ефекта от лице, което не е издател или платец по него.
Авалът и поръчителството по гражданското и търговско право имат обща обезпечителна функция, но между тях съществуват различия, които обособяват авала като самостоятелен вид сделка. Акцесорността на договора за поръчителство, не намира приложение при авала. Поръчителството е договор, който предполага съгласие на кредитора/ арг. от чл.138 ал.1 ЗЗД/. Кредиторът трябва да приеме обезпечението, докато при авала не е необходимо съгласие на кредитора. Авалът се поражда от едностранното волеизявление на авалиста и нищо друго не е необходимо за пораждане на правните му последици. Авалът се отклонява от поръчителството и в изискването за форма .Поръчителството е договор, при който не е необходимо да бъде съставен на същия документ като главния договор, докато, като авалът трябва да бъде материализиран върху ценната книга.
Или на поставения въпрос следва да се отговори, че ”Подписът на лицевата страна на менителницата/ записа на заповед/, ако не е на платеца или издателя, учредява менителнично поръчителство/авал/ и принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговско право не е приложим при задължението по менителничното поръчителство/авала/”.
Неправилно Видинският окръжен съд е приел, че чл.484, ал.2 ТЗ не намира приложение при поръчителството при запис на заповед. Засилената защита на интересите на кредитора при абстрактните сделки налага и изключението по чл.484, ал.2 ТЗ, съобразно което подписът върху лицевата страна на ценната книга презюмира поемане на авала, освен ако се касае за подпис на платеца или на издателя. Такива доводи не се правят, а оспорването на авторството на подписа не е доказано от настоящия ответник К. М. К.. Неотносими са доводите за липса на длъжникова солидарност между К. М. К. и Н. К. М. по договора за лизинг, сключен само с Н. К. М.. Вземането на ищеца [фирма], предмет на установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК произтича не от договора за лизинг, а от записа на заповед.
По изложените дотук съображения, настоящият състав на І Т.О. намира, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на чл.484, ал.2 ТЗ. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия за защита правото на ответника К. М. К./ той и първият ответник Н. К. М. чрез адвоката си Т. изрично са заявили в съдебното заседание на 30.06.2011 г. по гр.д.№630/2011 г. на Видинския районен съд/вж.стр.56 от делото/, че нямат искания и няма да сочат доказателства/ на основание чл.291, ал.2 ГПК обжалваното решение ще следва да бъде отменено, а предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу К. М. К.- уважен.
С оглед изхода по делото в полза на касатора разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани, нито е представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №289 /25.11.2011 г. по в.гр.д.№516/2011 г. на Видинския окръжен съд и потвърденото с него решение №348 от 22.07.2011 г. по гр.д.№603/2011 г. на Видинския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу К. М. К. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 12 039.45 евро, ведно със законната лихва, начиная от 20.10.2010 г., солидарно с издателя на записа на заповед Н. К. М., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на [фирма], ЕИК[ЕИК] с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, че по отношение К. М. К., като авалист, в полза на [фирма], ЕИК[ЕИК], съществува вземане в размер на 12 039.45 евро, произтичащо от запис на заповед от 21.08.2008 г., ведно със законната лихва, начиная от 20.10.2010 г., поето солидарно с издателя на записа на заповед Н. К. М., за което е издадена Заповед №2065-РЗ за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 21.10.2010 г. по гр.д.№2152/2010 г. на Видинския районен съд.
Решението е окончателно.